Re: Бременни майки в чужбина - 34 тема

Winy, успех с тази луда женичка, сигурна съм, че ще се справиш! Аз на твое място задължително ще имам предвид болницата, а не акушерския юнит. Защото при влошаване на ситуацията, така или иначе ще те закарат там! А пък и дано се съгласят за секцио!
Ели, браво и на теб, че си търсиш правата и печелиш!
Loreley, искам и аз такава ваканция като твоята 
Remedios, хайде вече да се гушкате!
Честита Рая на Леприкон!

Winy - и мен много ме дразнят некомпетентните хора и особено ако са по-нависоко и си придават и екстра важности - а пък за такива елементарни неща да не знаят - не ми се говори. Трябва да ги поставяш на място за всяка грешка!

LadyDiDi - то и таткото вече почна да надава много вой за гушкане ама няма - измъчиха ни да ни звънят и колеги и кой ли не и вече незнаем даже какво да казваме Аз странно, но още ми се иска да си продължим така - сигурно нещо психологически ме спира и бебо го усеща ама няма как до 4-5 дена по един или друг начин ще ни вадят 

Свети - надявам се да се видим лятото - ние си спретваме пикници в парка и се събираме голяма БГ група - ти ще си доста напред тогава, но тъкмо и ще се нуждаеш от разходки, та се надявам да се запознаем. Иначе често ходим във вашата БГ кръчма

Лени - погледнах ти тази сутрин снимките във Фликър-а - много си добра!!!! С какво снимаш?

dru4ka - колкото повече чета за при вас повече ми се приисква да съм там. Това с посещенията е страхотно! Дано не е много висока застраховката за това - но определно е много смислено  

tsvelichkova - надявам се се оправяте вече с кърменето  

честито бебче Рая на Леприкон - страхотно име, да е здрава и късметлийка!

Ние в крайна сметка оставаме още един ден - слава Богу не заради проблеми с нас, а защото баткото снощи е повръщал половин нощ, така че имаме пак посещение от отвратителния рето вирус. От друга страна днес говорихме по скайп няколко пъти, изглежда си окей, мъжът ми казва, че си е свежар. Но за по-сигурно оставаме, нищо че се бях настроила да си ходя. честно казано като раждах в Германия пак беше много приятна болницата, но не съм виждала такъв лукс и толкова любезност като в швейцарско. А тук съм все пак в общинска болница (на кантона) и то може би най-малката такава в целия (малък) кантон, където има 4 болници с родилни отделения, не съм в частна клиника. Абе, стараят се хората, не е само като базата им да е добра. И нееее, баткото не е в болницата - вкъщи са си с мъжа ми, но идваха няколко пъти на посещение. Тъй като съм в единична стая е окей, иначе си има стая за срещи, за да не се притесняват хората в двойни стаи като се изсипе рода (например в Италия с техните безкрайни фамилии това си е напаст Божия - безкрайна върволица чичовци, племенници, лели, братовчеди, и те както "не са" шумни, по думи на препатили колежки).

winy, успех в борбата с администрацията, на мен ми е любим спорт - е, изнервя, но си е радост да сложиш някое некомпетентно чиновниче на мястото му   И аз съм си губила маса работно време, ама да си оправят администрацията, амаха.

За акушерския юнит и болница - колкото и да се прекланям пред ключовата роля на акушерката преди,в хода на и след раждането, след едно секцио по ужасна спешност, овенчало нормално протичащо раждане не знам дали бих се навила на акушерски юнит. От болницата имат ли линейки за бременни? В Германия имаше такива - предполагам стандартни линейки, но резервирани за бременни. Не са толкова много 30 мили - ако извънградско и не трябва да киснеш по светофари...Засечете го като време примерно в работен ден и натоварено движение и в почивен ден ненатоварено.

Ели, да се оправя куч   Спомням си другата седмица имаш важен преглед, дръж ни в течение

Ремедиос, малко остана   Бебка е с характер  

Наистина е страхотно това с акушерските посещения - аз сега също си уговорих няколко посещения с една от тукашните акушерки, която има ценз да практикува и в Италия (обаче там няма акушерски посещения и всички ма'ат гащи до педиатъра за щяло и нещяло). Това си е акушерка, обаче, не домакинска помощ - следи общото състояние на бебето (вкл. тегло), гледа ми раната, кърмене и т.н. За да не тичаш като луд първите седмици до педиатър, щото ти се струва, че бебето не наддава (а аз кантар няма да си купя, защото ще подлудея, ако я тегля постоянно). С Мартин и в Германия и в Унгария сме ползвали домашни акушерски визити и съм възхитена от тази система - освен всичко друго е и по-евтино за държавата отколкото да плаща педиатрични прегледи за теглене на здрави деца.

къде да ви търся     ?

Здравейте!
Честита дъщеричка на Леприкорн!
Не съм много сигурна, но мисля, че и в БГ след раждането идва един или два пъти в дома лекар за да прегледа бебето, поне при сестра ми идваше педиатър. Но в Г-я няма такова нещо, много са зле откъм социална политика, то сега и в тази криза, само до това им да оправят.
winy - успех и от мен, дано си отстоиш правата!
Ели - чакаме положителни новини за четириногото приятелче.
Лорелей - дано се е оправил баткото и се приберете в къщи без проблеми!
Remedios - осведомявай как сте.
Поздрави на всички!

Честита малка принцеса на leprikon. Избрали сте най-хубавото име... е, поне според мен, нали и дъщеря ми е Рая. 

winy, само ако знаеш как те разбирам. Нали и аз ходя по мъките с нашата служителка в личен състав. Дано се справиш без много нерви.

Loreley, дано малкият ти мъж се оправи бързо. Те децата бързо се възстановяват и като че ли по-лесно се справят от нас. 
Като те чета за болницата и се размечтах. Тук също имало традиция да се изсипва родата да види бебето, та малко съм в шах с това, ама да видим как ще е....

Ели, 

Леприкорн,честита ви дъщеричка!!!
Изсипването на родата в болницата при изписването във Франция явно не е традиция.Поне по мои наблюдения беше така.При нас дойде таткото , взехме бебето , благодарихме на акушерките и си тръгнахме по живо по здраво, момичето в моята стая също така процедираха.Половинката занесе на акушерките голяма бонбониера и бутилка хубаво шампанско, те  съответно гледаха като гръмнати и се чудеха това пък защо
А когато подарихме на доктора ми бутилка хубаво уиски и бонбонира, той беше изумен, пита ни дали сме толкова богати , че му правим подарък, после ме прегърна и ме целуна Няма такова нещо като в родната България с подаръци и пари накрая.

здр мацки.и аз ужасно се дразня от некомпетентни хора,вчера се сблъсках с точно такива,да не говорим,че в тази държава са доста ограничени и неинформирани .дори нямам сили да ви разказвам какви перипетии имам откакто съм дошла .вчера реших вече да се обадя в консулството в Хага и познайте,след 3то обаждане и невъзможност да се свържа с консулката,една тъпа секретарка така ми се накара,че ме разплака .в понеделник отивам директно там,да видим дали ще имат такова отношение към мен. знам,че им е омръзнало от прости хора(тук основно са от малцинствата,не искам да обиждам никой,с ниско или без образование),но те не знаят кой е насреща им по телефона. Remedios и на мен ми харесва тази система с посещенията у дома,а и застраховката ми е около 140 евро на месец,което ми се струва разумно за европейска държава и има възможност беластинга да ми поема част от сумата.но аз мисля да си заявя по малко часове,защото кво ще я правя тази жена по цял ден ,не знам езика,а и ми е трето дете.да си го премери и там каквото трябва,да ми помогне в домакинството и да си върви  след вчерашните нерви отивам да поплувам и да се разтоваря малко. 

Регистрирам и днес присъствие тук нямаме още симптоми, така че няма и днес да сме...

dru4ka - моят иншуранс е към $110 на месец, но имаме много увъртания -out of pocket and deducatbles - които си покривам аз и са около $3000 на година. Ще видим колко ще ни одрускат за раждането, но горе долу макс, което могат да искат е тези 3К за мен и още толкова по детето да не говорим, че това е само за раждане - за всички прегледи след това, за които ще се носим до болницата си има задължителен co-pay... Поне тази година разбрах, че има начин да си сваля този разход преди данъци Колкото до консулството - на мен още са ми много пресни впечатленията от БГ и не могат да ме учудят в нашето консулство, но ме кефят в Американската администрация - услужливи, внимателни, знаят си работата, изслушват те.... мноого сме назад

Loreley - ти май питаше за другия форум, Бебета родени в чужбина, ето ти линк: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=560775.0

момичета, моите съболезнования, че трябва да се занимавате с консулства   Ние и затова първо оправяме унгарските документи - пък после, когато и ако дойде ред, ще се занимавам с бг гражданство. С Мартин бях много ентусиазирана и му напрвих ЕГН. Сега не съм се разбързала. Доколкото знам Нора има право, но не е задължена да бъде бг гражданка  и тъй като не знам кога ще ходим в София, хич и не го мисля към момента. Вероятно ще и направя, де - да е еднакво и за двамата, а и да си начеша каквото е останало след 10 г в чужбина от вехнещия ми национализъм 

Но в изключително редки случаи има свестни хора в посолствата/консулствата - миналата година попаднах на разбрани служители в Милано (където се изсипва невероятна хммм как да го кажа, сбирщина сънародници). Препдолагам не за дълго. Обаче като си спомня от преди няколко години образите от Будапеща и ми се реве. От Берн, към които неотдавна се обърнах с много прост въпорс по мейла, даже не ми отговориха   То е под тяхното величие. Намерих си сама отговор на въпроса, но се питам защо ли са там.

Мерси за линка, Ремедиос. Скоро ще се запишем и там.

Утре е големият ден Х, в който се прибираме   Вече се сбогувах с доктора и повечето акушерки, с които няма да се видим (иначе пак ще се върна за гинекологичния преглед 6 седмици след раждането). Не знам в Италия как е самото изписване, но съм чувала че семейните визити по време на престоя могат да бъдат непоносими. Тук в Швейцария е тихо - то верно, че ние сме в единична стая - но няма навалица по всяко време на деня. Не съм видяла никаква тържественост при изписването където и да било. Във Франкфурт ние си взехме Мартин и си тръгнахме - подарихме бутилка уникално токайско вино на едната лекарка и тя остана като гръмната. Тук ще си вземем Нора и толкова. Даже 100 пъти повторих на моя половин да не забрави фотоапарата и да нагизди Мартин подобаващо поне да увековечим момента, ама съм сигурна, че ще забрави и двете  

Здравейте, момичета!
Благодаря ви за пожеланията.

Честито на Тоничка, Леприкон, Виви и Loreley. Да са ви живи и здрави дечицата!

Аз започвам да влизам вече в час, но все още нямам време да изчета изпуснатите страници.
За сега пускам един бърз разказ за раждането, надявам се скоро да имам време и да пиша повече
тук.
Та, значи, на 19 януари към обяд излязох малко на пазар в квартала и усетих нещо като контракция, ама си беше съвсем леко и поносимо. Докъм 5 следобяд контракциите бяха станали на 10 мин и започнаха да понаболяват, но в рамките на нормалното. И така, вечерта отидохме при лекарката, като аз бях убедена, че съм едва ли не с 5 см разкритие. Да, ама не. При все, че като тръгнахме към кабинета й имах вече болезнени контракции на 5 мин, се оказа, че имам по-малко от 1 см разкритие. Според нея контракциите ми са силни, но неефективни, а бебето все още беше високо, т.е., не беше слязло в малкия таз. Уговорихме се да се прибера у дома и ако има нещо по-различно от 5минутните ми контракции, да се чуем. Ами, прибрахме се, контракциите станаха на 2-3 мин и ужасно болезнени. Чухме се по тел през нощта няколко пъти, но според докторката още беше рано. А болките вече бяха бая гаднички. Но явно не чак толкова, щото в кратките промеждутъци успявах да се отпусна и почти да задрямам. В 3 през нощта докторката ми звънна, за да ми каже, че в болницата, която бях избрала да раждам, нямало места, че било станало нещо и приели доста хора по спешност. Добре, че тя имаше резервен вариант. Та, така, към 8,30 сутринта едва гледах и твърдо убедени, че вече няма връщане назад отново тръгнахме към кабинета. Оказа се, че след около 17 часа контракции имам едва 2 см разкритие. В 8,45 бяхме в болницата, помолих за упойка. Ако на 2 см ме болеше така, не знам как щеше да е на 8. Лекарката се опита да ме разубеди и ми предложи окситоцин, за да ускорим процеса. Но понеже доста бяхме обсъждали и окситоцина, и упойките,  разбра, че няма да стана - окситоцин без епидурал. Около 9,15 вече беше дошла и анестезиоложката и ми сложиха упойка. Върнаха ме в стаята, където бях настанена и там ме чакаше мъжът ми. В 10,00 лекарката реши да ме прегледа и за прегледа ме премести в родилна зала. Оказа се, че от окситоцина разкритието беше 6 см. Почти не усещах болка. Всъщност, усещах, ама леко от едната страна на дупето, явно там не ме беше хванало. По някое време стигнахме до заветните 10 см, но бебчо още беше високо. Започнахме с напъните, добре че имах усещания, но бебето не искаше да слиза. В един момент се притесних да не вземат да ме срежат. Но тоновете на бебчо бяха мн добри и продължавах с напъните. В някакъв момент се включи и 1 акушерка - аз напъвам, а тя от външната страна се опитва да го избута на долу. И така, в 11,30 се появи Оги. Не усетих болка, даже хич. Но докато разбера какво става, само му чух гласчето и го отнесоха да го къпят  и мерят. Междувременно го показали на баща му, който беше пред залата. И така, мен ме шиха и после ме върнаха в стаята. След малко ни донесоха и Оги - най-после и мама да си види и погали детенцето. И така, оставиха ни 3мата да се радваме един на друг. Вечерта ни изписаха и си бяхме в къщи.

С 2 думи - раждането въобще не болеше, но контракциите преди това бяха гаднички. Може би ми помогна и това, че имах разкошна докторка, която през цялото време беше с мен. И друго, не разбирах нищо от разговорите на екипа - говореха си на арабски. После като родих една от сестрите, които се грижеше за мен ми каза, че аз съм била най-притеснената родилка, която някога й е била пациентка. А пък аз си мислех, че не ме беше страх ))

Толкова за сега от мен )

Поздрави на всички!

Благодарско за разказчето Шамсина - учудвам се, че са правили спор за упойката; аз мислех, че по подразбиране ако слагат питоцин бият и упоика
Успех с гледането сега! 

Супер разказ, Шасмина! Героиня си ти!

Ремедиос, тя твоята девойка да не чака пълнолунието, та си седи на топло ?

Погалете коремчетата , мами ! Ние от другата тема надзъртаме да видим има ли ново бебе

Ох, ама с какви мили думи посрещате новодошлите. Много ви благодаря 

Аз вчера ходих да си направя регистрация в болницата преди УЗ-то. Приемащата в отделение каза, че нямало нужда да ходя само за това и ми се извини няколко пъти. Ама аз нали следвам стриктно инструкциите, които са ми дали Нищо тъкмо се чувствам по-спокойно за самия УЗ, че както сме с най-ранен час в 7,30ч да не стане някоя издънка

Хайде, Ремедиос, чакаме я твоята принцеса .

Между другото Диди се роди точно на термин и накрая вече не си вдигах телефона, защото всеки ме питаше, ти няма ли да раждаш вече , аз от къде ли можех да знам, ама както и да е, притесняваха се повече от мен хората

а нашата мома, няма да я оставят до пълнолуние   ще я вадят, колко и да не ми се иска да ни насилват

за звъненето - И аз ги разбирам хората - притесняват се и те, но аз се опитвам да не мисля за това, пък като само ти пишат по всички комуникационни канали и почваш да си мислиш, че това вече наистина не е нормално и сигурно нещо не е наред.. ама какво да правиш - първо се притесняваш да не тръгне по-рано, после пък че не излиза, после ще е нещо друго... C'est la vie
Хайде приятна петък вечер от мен 

Shamsina  Благодаря за разказа! Ти си герой!

Loreley, приятно завръщане у дома! Дано да имате снимки, които да покажеш 

Remedios днес не се е отчела, а пък снощи беше едва първа четвърт на луната 

Галче, при мен booking appt стана 3 дни след първия УЗ, така че няма страшно, дори и да не те регистрират в началото. И аз така бях притеснена, но всичко мина гладко.

Dru4ka, направо не знам как имаш сили да се занимаваш с това и да пътуваш до там, но знам, че трябва да бъде свършено. Тази бюрокрация може да докара нерви на всеки. Следващият месец дано и аз да не  по този повод като си оправям документите в София.

За всички коремчета много позитивен ден! За мамчетата с бебчета - много беззъби усмивки