
Честито на всички, които очакват бебчета, лека и безпроблемна бременност, на финала прекрасни, здрави и послушни бебчета!!!

Благодаря на Томасито и Гери, че са съобщили новината з апоявата на нашият втори син!

Накратко ще разкажа за раждането на бебо:
Имах избрана дата за секцио, както и екип в Майчин дом!
На 10.07 трябваше да постъпя, за да се подготвя за плановото секцио на 11.07 в 12.30ч.
Същата сутрин ми падна тапата и някак това много зарадва и успокои, макар да знам, че не е признак за раждане в близките дни!
Отидох в болницата към 18.00ч., направиха ми запис на тоновете, които бяха добри, но трябваше да повторим след 2 часа!
Там се видяхме с една позната мама (на другия ден и тя имаше планово секцио), добре, че беше тя, че жените, с които трябваше да съм в стая за през нощта никак не бяха общителни и аз се чудех как ще изкарам до другия ден
Повторихме записа на тонове към 20.00ч., оказа се, че вече имам и регулярни контракции, след праглед се установи и 4 см. разкритие, направиха ми тоалет и клизма и ме свалиха в Предродилна зала, за съжаление моята доки каза, че не може да дойде, тъй като е далече от София...
Сложиха ме на апарат да следят тоновете на бебо и контракциите, последва нов преглед, разкритието ми беше 5 см., бебето все още високо, тоновете не съвсем префектни...
Стана ясно, че нашият юнак има собствено мнение кога точно да се появи на бял свят
Бях притесна и малко уплашена, но и щастлива, че скоро ще видя бебчето си!
И така, сложиха ми системи, упойка и операцията започна, беше ми притеснено, струваше ми се, че времето тече много бавно, но скоро ми показа моят голям юнак, който се окакза и много гласовит - в момента, в който го видях избрах името му и се разплаках неудържимо от щастие
И така бебе Радостин изплака в 23.44ч. на 10.07.2011г. и беше с мерки 3900гр. и 53см.!
След като операцията приключи ме оставиха в реанимация, на другият ден ме вдигнаха и раздвижиха, преместиха ме на 12 етаж при вече родилите мами, казаха ми да се движа много, че мога да отида и да си гушна бебчо и ако искам да опитам да го кърмя, дори и просто за стимулация!
Въпреки болките, ставах и се движех, а когато гушнах бебчо
Няма такова щастие!!! Започнахме и да се кърмим успешно, на другия ден вече ми го дадоха в стаята при мен и даже не ползвахме АМ, което даваха за дохранване!
На петият ден ни изписаха, тогава Коско видя брат си за първи път, а аз пак плаках от щастие, защото моето голямо момче показа неочаквана от мен, обич и радост към бебето!!!

Бях в същата стая и на същото легло, както когато родих Коско, а бебчо беше в същото креватче, където преди почти 4 години беше Коско...
Ами това е от мен...
) Бебчо как е суче ли ? Спи ли ?

ю

можело и от бременността да е...а се надявах тази бременност да си я изкарам без притеснения, ама какво да се прави...В резултат на това да не се изненадвам ако получа кървене.Дано се разкара тази проклетия от само себе си

чудесно оформление.