Раждането и...другите

При мен голямата суетня беше преди да родя. Е казвам ви - побъркваха ме!
Деветият месец беше просто "страхотно" преживяване. Мама беше решила, че е много забавно да ми звънни на всеки 20-30 мин.(не преувеличавам) и със закачлив тон да ме пита дали не съм родила вече 
Свекърва ми ходеше след мен и
1. Ми напомняше да си нося пакет захар на бучки да си смуча по време на раждането за сила
2. Много държеше да дойде и да изчисти цялата къща със спирт.
Добре че за раждането беше на море, защото със сигурност щяхме да се скараме смъртно.

Но най-голямата ми грешка беше, че когато ме приемаха пуснах едно съобщение на майка ми.
После през цялото време в пред родилна получавах смс^-си с "умни" въпроси от сорта на: "Боли ли?"; "Да дойда ли?" и "Роди ли вече?"
На втория ден във вкъщи, майка ми и баба ми дойдоха да видят бебето и баба ми през цялото време пищеше как веднага трябвало да повия детето, да не му се изкривят крачетата.
А бе циркът беше пълен... 


 

За моя радост такива изпълнения не сме имали.Ражданията бяха в София,роднините в провинцията.След ражданията по два дни за всяка баба вкъщи,защото много държаха.Съпругът ми си взе отпуск и се справяхме безпроблемно двамата.Имахме разни дразнещи дреболийки по телефона,например втория път в родилното свеки ми се обади с жизненоважния въпрос :Имаш ли млЕко да боза детето? После разочарованието и беше пълно,когато разбра,че няма да кърмя по собственна воля.Но тези дреболийки не ги броим,те бяха от разстояние по телефона.

  Тва не е истина .

И при двете раждания в болницата ме заведе само мъжът ми.
Роднините-на изписването.
На гости-с покана.
Явно съм зла...не са ми правили проблеми!    
Нито са давали акъли...

Нe e имало никакви драми при мен.Раждах секцио.Сутринта си отидохме в уречения час с мъжа ми.Държах само той да е с мен,пък и никой не се е натискал и давал съвети.Предишншят ден сигурно всички са били притеснени,по едно дете сме,първо  и единствено внуче-сигурно им е било ужасен стрес,но най-важното не са ме натоварвали,само ми звъннаха по веднъж и това е.Като свърши секциото всички чакаха да ме видят,родителите ни и мъжа ми и това е.Като ни взеха с детето от родилното,да са стояли най-много 2 часа у нас и после само ние тримата си останахме.Свекитата идваха първия месец да помагат само за къпането и накрая и това ни досади и тактично мъжа ми им каза и спряха.
Ако живеете заедно ,предполагам от там идват  напрежението и съветите.

Беше тотално изтрещяване. Най-вече от страна на майка ми и мъжът ми. Баща ми ходеше като кротко куку, свекърва ми, понеже не беше у нас, май беше най в ред.

Никой не е истерясвал около мен, когато наближи раждането. Дори и да е имало напрежение във фамилията, не са го показвали, за да не ме натоварват и обезпокояват излишно   В крайна сметка никой не може да роди вместо теб. Глупаво и неуместно е да ти дуднат на главата и да те занимават с глупости.
П.П. Само едно ме дразнеше. Неизбежният въпрос, задаван от всички, когато влязох в 9-ия месец: "Бе ти още ли не си родила"  

Oo, забавна тема... Преди да родя (преносих 3 дни) беше ужасно. Всеки ден по 30 пъти мама -"Имаш ли контракции", свеки "Къде си? Тръгна ли за болницата?"

Влязох да раждам и понеже, поради усложнения, раждането продължи по-дълго от очакваното телефона ми звънеше "Какво става? Роди ли?"... А аз на последното обаждане с контракции на минута и половина, само изкрещях "Като родя всички ще чуетееееее" и затворих... 1 час по-късно им прозвъних. Милото беше най- "добре". Милия седял сам вкъщи, изтъркал плочките от кръстосване и не хапнал нищо 20 часа. Като му се обадих вечерта в 11ч заспал и спал 12 часа.  

Ами то си е напрежение и за тях, особено като е първо детенце.

Никакви такива изпълнения не е имало. И двата пъти няколко дни преди раждането близките дипломатично се отдръпваха, та да не си разваляме отношенията, защото и двата пъти в двуседмичната "почивка" между работа и раждане се мятах да правя ремонти, боядисвания, изобщо, да вия гнездо с пълна пара. В такива случаи с мен не се говори, първия път го усетиха, втория го помнеха.

И двата пъти мъжът ми ме съпроводи до родилния дом, след което му видях гърба, та да не ме разсейва (първия път към тази мисъл "елегантно" го наведе една санитарка, втория - лично аз) и ме бранеше самоотвержено от жадуващата атракции роднинска тълпа, та в дните в родилното ми бяха пълна почивка.

Вкъщи, като се изключат ежедневните посещения на добра воля в началото, също нямаше драми. Свекърва ми притеснено се извини, че не смее да къпе бебе, майка ми я успокои, че все едно, едва ли ще делегирам на коя да е от тях това удоволствие и всички бяхме доволни.

Единственият гаф беше с моите дрехи на първото изписване - въпреки строгите инструкции, дадени на трима души поотделно, накрая любимият цъфна с дрехите ми от приемането, така, както му ги бях връчила в торбичка от предзала. Наложи се да попридърпвам полата нагоре през 3-4 минути. Добре че в болницата си перях бельото и имах чисто.

Втората ми девойка тръгна да се ражда на термина, в приличен час - 10 часа. Отиваме в болницата с багажа, щото аз знам, че раждам, случвало ми се е веднъж вече. Добре, ама доктора вика - отивай си, още не раждаш. Питам сестрата - кога се сменят докторите, а тя - в 19 часа.
Излизаме отвън и казвам на мъж ми - отиваме си, като си тръгне тоя доктор, ще дойда да родя при следващия.
Прибираме се, времето едвам върви - болки, контракции, а той трябва да иде на работа. Викам отивай, ще те изчакам да се върнеш и да ме закараш в болницата.
Храня голямата девойка, тогава на 4г. и половина, преобличам, слагам я да спи и влизам в банята да си пъшкам на воля.
Мъж ми се прибира, тръгваме към болницата, аз едвам седя в колата, а той направо разтреперан от притеснение.
Влизаме в приемно, те почват - имена, адрес, лична карта, н-ам кво си, а той ми помага да се съблека и да сложа нощница. Викам - отивай си в къщи, детето е само, може да се събуди. Да, добре - отговаря, обаче стои до мен и потрива ръце притеснено.
Аз вече тръгвам навътре, а той - аз тук съм, ще те чакам. Нещо да направя - пита сестрата. А тя му вика - ами ела да родиш вместо нея ако искаш. 
Влизам вътре и моля акушерката - излезте да видите дали още е навън и ако е там, моля ви, кажете му, че е забранено да се чака, за да може да си иде в къщи, детето е само.
Това ми е един от най-веселите спомени.

Мдаааа
Когато става въпрос за късане на нерви, моето семейство се класира в челната тройка.
Пазя такива бисери, че дори и хора, лично присъствали на изцепките, после им е трудно да повярват 

Смеете се вие, но на майките, хич не им е лесно... мога да си представя как се притесняват, както и вие вече предполагам. Друг е въпросът, че някой не успяват да изживеят тихо и мирно притесненията си  ,че детенцето им ще ражда... сто на сто съм сигурна , че са готови вместо вас да родят. Н ормално е всичко това.
 Така че побъркават ни, но живот и здраве един ден и ние ще сме на тяхно място, никой не знае как ще реагираме ние тогава.

Моята майка е такава, че може да се побърква от притеснение и нерви, но никога не би ми го показала. Когато родих, детето ми имаше проблем, който се реши в рамките на седмица. През това време майка ми нон стоп е плакала, но това го разбрах след доста време и то от нейна приятелка. Жената гледа никога с нищо да не ме натоварва, защото знае, че не съм перде и аз самата преживявам доста всичко, така че не ми е необходимо някой да ми клечи и да ме разстройва допълнително 
Свекърва ми гълташе валидолчетата като бонбонки, докато зълва ми раждаше  На мен ми беше смешно, но тя беше пред колапс от нерви и притеснение. За щастие, свекървата също не е от хората, които ще драматизират пред децата си.

Много готина тема! Моята майка, в последния месец, всяка вечер ми звънеше около 7-8ч да провери как съм, какво става и т.н. тъй като живеем на 130 км
Понеже бях с планово секцио и исках спинална упойка, все ми казваше колко опасни били тия упойки и как съм щяла да дам да ми сложат и т.н А и все повтаряше, колко съм била слаба и как бебето ще се роди 2 кг , не мога да отрека, че имаше право- бебка беше 2.700кг.
 Накрая вместо планираното секцио, ми правиха секцио по спешност, та на никой не се обадих, но майка ми както обичайно звъннала и като не съм вдигнала, звънняла на мъжа ми "дали не раждам". Само мога да предполагам как се е втрещила, когато той е потвърдил, но после отричаше и казваше, че не се е притеснявала много. Свекитата не се интересуваха много и само от време на време питаха мъжа ми по тел. как съм.
На изписването бяхме само ние и нашите + един приятел, кото беше до мъжа ми в чакалнята по време на секциото. Милото ударил едно уиски за кураж докато чака пред операционната и като му показала акушерката бебето с думите " Ето една хубава Ванеса" стоял като тряснат откъде тя знае името на бебето
Общо взето никой не се е притеснявал особенно, като изключа мъжа ми, като му казах 1 седм. преди раждането, че ще търся друг доктор и няма да раждам там, където бяхме решили...
А когато въпросния доктор на плегледа каза, че секциото ще е след два дни, тотално изтрещя, чак се разсърди, как съм ги мислела тези работи. А пък аз даже родих още на другия ден 

Много весела тема  
Като раждах първия път, беше голяма суетня около мен, майка ми и баща ми много държаха и те да дойдат да ме изпроводят, майка ми (понеже е лекар) беше нарисувала на всички апокалиптични картини как правя алергия към някоя система. А и понеже беше нощно дежурство, трябваше задължително да я изчакам да дойде с нас. Което беше много хубаво де, отидох със седем и половина см разкритие и не се наложи да пъшкам в предродилна.   Таткото беше сравнително адекватен, като изключим факта, че едвам го събудих да ме закара до болницата - контракциите ми започнаха в 2 нощес и на уведомлението ми, че почвам да раждам, той ми отговори "Обръщай се на другата страна и заспивай, завии се и ме остави на мира"   Към 6 вече контракции като по учебник, му викам - "МиО, ще ли ме закараш или да събудя баща ми?" Малиииии, като скочи ония ми ти мъж, та ме къпа (да не ми стане лошо)...
Вторият път трябваше да е планирано секцио, което прерастна в спешно секцио. Прибира се миОто, иска да яде. Викам оф, ей сега ще ти сложа - целия ми панталон мокър. Не стоплям изобщо какво става. Все пак секциото ми е след 4 дни... миОто изключително адекватно ме натири под душа, проверил ми багажа през това време... но каката   рев, не иска да ме пуска, истерии. Баща ми я пое уж, ама не могла милата да спи. Пред мен по телефона - свекърва ми ме успокоява, но после разбирам, че е било ред сълзи ред сополи у тях...
Не прекаляваха със съветите втория път, но явно събитието си допуска изтрещяване