Любители на кучета-18

С любов и търпение трябва да се справите. Успех! И ние с Арчи ви стискаме палци.

Благодаря.
Общо взето треньора снощи ми се накара, защото 1000 пъти ми е повтарял, когато куче ръмжи, че трябва да стоиш и да чакаш да спре и да се успокои. А аз явно тоя урок съм го проспала.

Направо ви се възхищавам, колко сте напред с възпитанието на кучетата! Ние засега сме успяли само да научим Жужа да не са нахвърля веднага върху храната, а да чака разрешение. Но ако се опитаме да я закачаме докато се храни, веднага започва да ръмжи и се снишава върху паницата да я пази. Ама ние сме си виновни, защото като пълни лаици в отглеждането на куче, започнахме много късно с тези команди. Всичко останало, което тя прави, си го знае от само себе си. Ние за съжаление, нямаме никакъв принос. Въпреки всичко тя ни слуша, не прави никакви бели, не е агресивна и т.н. Може би изобщо не е нужно да я обучаваме на такива неща, при положение, че е дребна, послушна и не създава проблеми?
 
А ето и обещаните снимки от цикъла "Има ли по-размазано куче от моето?"




Snarky Chimpfanny , надявам се, че травмата не е много сериозна и бързо ще се оправиш!
 

Snarky Chimpfanny , другия вариант е да си готова да се сброиш с него, ама впредвид физиката ти не ти го препоръчвам   . Шегувам се, разбира се.

Да се отчета и аз - научих Фокс да се качва по дивана . За което търпя непрекъснати упреци от мъжът (за него има три железни правила - да не проси храна, да не се качва по дивана и легла и да не си и помисля да се озъби на някой в къщи). На другите и аз не им давах, най-малкото защото ставаше тесничко, единия диван само за кучето почти, ама тоя дребния не устоях  . Та така, от куче дето си спеше само в креватчето, вече си имаме куче дето се излежава само по диваните . Добре, че не му пада  козината.
Вчера ми изкара акъла. Всеки ден седи на балкона поне по половин час и като е недораслък дори  да се изправи едвам гледа навън(ще щракна една снимка да видите как се усуква целия)  та  се  качва на балконската маса и оттам зяпа. Чувам аз един страхотен трясък откъм балкона, като излизам, той обърнал масата. Добре, че балкона е широк и не се е преметнал през парапета разбойника, направо изтинах .
Другото е, че успяхме тая зима да направим зимната козина. Миналата беше направо жалка картинка, никакъв подкосъм, а корема и вътрешната страна на краката напълно голи. Купихме и яке, защото трепереше като цигане, жива да го ожалиш. Изпихме две опаковки Петнил(горещо гго препоръчвам) с почивка между тях+седенето навън и сега сме с такова кожухче, че въобще не ни е страх от студа. Снощи седя поне 40мин на балкона на -6 - никакъв проблем.

mamavili, точно за това става въпрос, ако в този момент някой посегне към нея, сигурно ще захапе. С ръмженето предупреждава. Аз не посегнах, просто си мръднах ръката и .......
Ами не мога да определя дали е сериозно, боли ме, един лекар казва, че е сериозно, другия до него обратното.
Карат ме да пия АБ, защото имало риск от някакъв тип възпаление, и пак няма еднозначно мнение, единия вика "ако имаш парене и туптене го пий, но само тогава", а другия "пий го задължително".
След малко отивам на превръзка при трети лекар, да видим той какво ще каже.
Иначе девойката не мога да я определя как се държи. Все върви по мен и търси внимание, но не нахалства. Гледа ми превързания пръст едно такова странно. Едва ли знае за какво иде реч.
Спокойно го приемам, защото аз я предизвиках, пак повтарям, не че това я оправдава, но не е е това начина, по който трябва да корегираме това нещо.
Успокоява ме много фактът, че детето и кучето винаги контактуват в присъствието на възрастен, като си играят, детето хвърля играчка, Карина я носи. Друг тип игри нямат.
Преди разрешавах на детето да награждава кучето с лакомство, след изпълнена команда. Но от вчера не разрешавам. И силно се надявам, че блонди е разбрала, че детето е на по-високо стъпало в йерархията от нея.

Snarky Chimpfanny, Искрено се надявам да е прав този лекар, който казва, че раната не е сериозна и ти пожелавам да не те боли много 
В поведението на Жужа ясно си личи, че осъзнава своето място в домашната йерархия - никога не влиза никъде преди нас, пред мен върви само понякога на разходка и то, когато е вързана. Когато е без повод върви зад мен  плътно в краката ми, даже понякога ме дразни малко, че ме спъва и ми се иска да се държи "по-като куче", а тя рядко се заиграва, предпочита да е до мен. В къщи е леко досадничка - иска да я галим или да я гушкаме, но все по-често като види, че съм заета отива и си ляга в креватчето, рядко скача по краката ми. Голямата досада е кагото ям ябълка, няма отърване. Когато се храним също проси и досажда, но все по-малко, явно разбра, че няма да я огрее. Остана само ръмженето, ако посегнеш към паницата. Как ще се справим - не знам.

Здравейте, приятели! Нахлувам при вас от съседната тема -- коткогледач съм, но имам няколко въпроси относно кастрацията и стерилизацията (неща, които са ми ясни при котките, но за съжаление не знам как са при кучетата...)

Много ще се радвам ако можете да ми помогнете със съвет!

Историята е следната: баща ми има вила край Сливен, където се навъдиха доста кучета и котки. Той обожава животни и никога няма да изхвърли никое (дори напротив -- прибира бездомничета)  Най-голямото куче (женско) ражда веднъж годишно. Баща ми не успява да намери дом на бебоците, така че остават в нашия двор. В момента (по мои изчисления) има 8 кучета, три от които в разплодна възраст, а по думите на баща ми, двете женски наскоро са били разгонени. Опасявам се, че ситуацията ще бъде неконтролируема след някой и друг месец и че тате ще се окаже с 20 гърла за хранене (или повече) 

От известно време го юркам да разучи как стои въпросът с кастрирането (пак казвам, и аз не знам как е с кучетата -- опитах се да прочета, но никъде не намирам отговори на въпросите, които точно ме интересуват). Предполагам има и хапчета, но съм убедена, че не са за препоръчване, та съм го предупредила да не процедира така. Но все пак: как той може да хване 3 кучета, да ги закара до града, да ги оперира някакъв сливенски некадърник и да ги върне на студа? Той дори няма кола, а на въпросната вила в момента се ходи веднъж дневно за по един час, колкото да се нахранят животинките. 

Затова исках да ви попитам -- дали пък стерилизацията не е по-подходяща процедура? Предполагам, че те пак ще се разгонват, но просто няма да зачеват? И най-вече -- дали пък операцията не е по-лека?..

Колко продължава възстановяването на едно женско куче? Необходим ли е надзор 24 часа, за да не си раздърпа конците и отвори раната...   

Имате ли някаква идея, съвет -- как да се процедира с такива дворни животни? Хрумна ми за "Четири лапи", които обикалят и извършват безплатни кастрации, но пък как да разбера дали имат път към Сливен?...

И още нещо ми хрумна: родителите ми твърдят, че край двора се върти един черен мъжкар, "любовник" -- вече за трети път запложда нашето Марче  -- та мина ми през ума, че могат да хванат и кастрират него... Доколкото знам, при мъжките периодът на възстановяване е чувствително по-кратък, а и самата операция е по-лесна. Но пък каква гаранция има, че при следващите си разгонвания Марчето и компания няма да си намерят друг мъжкар? В крайна сметка това им е инстинкта.


Съжалявам за дългия пост, но ми се искаше да изложа цялата ситуация.  Благодаря ви предварително за поясненията и се извинявам, че съм такъв игнорамус 

Здравейте, търся съвет относно транспорт на голямо куче от София за Варна. Някой има ли опит и може ли да ме ориентира съществуват фирми, които извършват такъв превоз, какви варианти въобще имам, защото досега не ми се е случвало, а и кученцето е след операция и търся най-подходящият вариант за пътуване.
Благодаря ви!

Меичка, да, най-успешния начин за контрол на вашата глутница е кастрацията. Кастрирайте ЖЕНСКИТЕ кучета (навършили 7-8 месечна възраст). Провери в dog.bg за регионални безплатни кастрационни центрове или ветеринари, които работят с отстъпка. Може би ще помогнат.
Хапчетата ще се окажат проблем, не са решение.
Не, след кастрация (стерилизация) женските няма да се разгонват. Мъжките кучета не се разгонват по принцип. Операцията е рутинна. Възстанивяването е 4-5 дни. Конците, които се използват могат да са и резорбиращи се, т. е. да не се наложи повторно посещение  при вет да се свалят. Не не е необходим чак 24 часов надзор. При повече късмет ще ви задържат кучетата за ден в клиниката за наблюдение.
Точно поради ситуацията с Марчето, която си описала, първо се кастрират женските кучета. Да не говорим, че това е най-адекватната превенция срещу злокачествени заболявания при женската.
Повтарям, при вашата ситуация с неконтролируема глутница, кастрирайте женските животинки! Ако имаш още въпроси - питай. При нужда от друга помощ пак пиши.

Snarky Chimpfanny, седя и се чудя кога ще мирясаш и ще спреш да бъзикаш кучето излишно. Гледам, стигнала си до болница. Ми поздравления. На хихикащия се доктор да му кажеш, че голдън ретривъра ХАПЕ! ПОРОДНА ЧЕРТА! ЕСТЕСТВЕНО ПОВЕДЕНИЕ МУ Е! Поради което не е най-препоръчителното куче за семейства без опит и с малки деца, колкото и да миловиден да изглежда.
Анализът от сорта "тя така, аз иначе" освен, че е абсолютно безсмислен, изобщо не ти помага. Най-добре спри да  провокираш кучето излишно. Очевидно губиш по точки, а вече се и нараняваш твърде неприемливо. Хапещ женски голдън ще е постижение, което се надявам да не достигнеш, колкото и стремглаво да си се засилила натам.

mamavili, едната снимка с летящото куче е култова просто!

Благодаря, Аркана!  Благодаря за съветите, ще видя в дог.бг!

Ох, как страшно звучи глутница  всичките са в двора и са много добрички и милички... но си права, наистина трябва възможно по-скоро да се направи нещо 

Ето ни и нас с последните новини, благодаря, че сте толкова загрижени за нас   . Вчера Джеска живна, заиграва се с играчките, по-късно вечерта дори ми ги донесе, за да си играем, и беше много сърдита, когато разбра, че игра няма да има   Още подвива крачето, но доста по-малко, предното със спуканата вена също я боли, подвива и него. Днес взех витамините и гранулите, витамина (слава Богу!) го яде без проблем, гранулите са й доста големи, наложи се да ги начукам на по-малки парчета. Дадоха ни обезболяващо за още три дена.

Въпреки че сме малки, Джеси от бебе е научена на командата "Назад!" (аз си я избрах). Ако реша до добавя храна в паничката или да й я взема (по някаква причина), казвам "Назад!" и тя се дърпа, но по принцип никога не й е хрумвало да ми се озъби или да покаже по някакъв друг начин, че тази паничка е нейна. Отстъпва и търпеливо чака да се махна. Но мисля, че по принцип нямаме проблем, защото тя не от най-ящните, повечето пъти като сложа паничката, само подушва храната и продължава да си прави нещо си нейно, почти никога не започва да яде веднага.

Вили, Жужка е чудна!

Аркана, уважам мнението ти и го приемам.  
Обаче преди да я вземем, доста почетох и тази порода ми се стори най-удачна точно защото имаме и малко дете.
А и честно казано, не съм чувала за порода кучета, които не хапят.
Пък и голдъните се славят с това, че са едни от най-лесно обучаемите кучета.
Според теб коя порода куче е най-подходяща за семейство без опит и с малко дете?
Не искам да прозвучи като заяждане, просто твоето мнение за мен е важно.
И каква е гаранцията, че ако вземем породата, която ще е подходяща за нас, пак няма да имаме проблеми?
Достатъчно много се притеснявам, приемам всички укори досега.
Кажете какво да правя? Не искам да се разделяме с нея и съм готова да положа още толкова усилия, колкото досега, а те не бяха хич малко.
Все още има една малка надежда останала у мен, че ще се справя, да, аз да се справя, защото проблема само аз го имам.

[
Не мисля, че в момента изобщо си струва да обсъждате качествата на една или друга порода. Карина си е ваша, вече е член на семейството ви, виждам, че изключително сте се привързали към нея. Просто от всичките ти мнения лъха любов към кученцето ви. А тя все още е достатъчно млада, за да бъде обучена и да не създава проблеми. Затова според мен решението на проблемите ви е точно там - в адекватното трениране и обучение. Дори и да сте допуснали грешки, важното е в момента да ги коригирате.
Споменаваш някакъв треньор - извинявай, ако съм изпуснала, но какъв е той? Посещавате някакви групови уроци или нещо такова? Защо не се консултираш с него или с някого другиго, да поработи с кучето индивидуално, ако трябва да я вземе за две-три седмици, за да я обучи на основни команди за подчинение и хигиенни навици (нали тя се напишкваше?), а след това да поработи и с вас? Мисля, че това би помогнало, все пак за това има специалисти в една или друга област - да помагат на нас, лаиците.
Признавам, че и аз не се чувствам никак сигурна в дресьорските си умения и смятам Ари да работи с кучешки учител - ще изпълнявам всички указания, но не виждам причина да товаря кучето си с неумели опити да го обуча, след като си има доказани методи и специалисти за това. Все пак той не е опитно зайче за напъните ми да съм обучител, а живо създание, което заслужава адекватни грижи, в т. ч. и качествено обучение.

mamavili, май сте без конкуренция в категория "размазване". Разкошни сте!!!

При нас Мая знае кога кой да търси-сина ми го търси когато иска да играе, мъжа ми когато се глези, катери и т.н ,а мен за всичко останало. Не знам защо се получи така, че се привърза най-много към мен при положение, че аз и се карам най-много. На моменти е дори досадно непрекъсното да е в мен и до мен.
Според вас ще успея ли  да я науча да ходи по нужда на терасата, при положение, че това го прави в банята. Другата седмица ще и направим най-после 3-та ваксина и малко по-нататък ще започне да излиза, но тя вече е голяма  С това боледуване доста ни се объркаха нещата, но какво да се прави. Дано не ни се случва повече

Алеле, Snarky Chimpfanny, ще ми скъсаш д...то от писане  Ядец с'я как да те цитирам 16 пъти.
1. "Аркана, уважам мнението ти и го приемам." М'исиииии. Приемаш, ма не ме разбираш. Работа на тази конкретна порода е да хапе. Птичар е. Това имам предвид.
Удачни и толкова популярни са именно заради обучаемостта и в общи линии високия праг на търпимост. Хапането не е част от широката реклама на породата. Но пък е факт.
Направили сте много добър избор на порода, за което те поздравявам. Безспорно кучетата са чудни с деца.
2. "А и честно казано, не съм чувала за порода кучета, които не хапят." Има куче, което никога не хапе - мъртвото куче.
Дали твоето куче ще стане хапеща женска голдънка зависи кога ще спреш да я учиш да се брани и да хапе непрекъснато в среда, в която би трябвало да се чувства спокойна и защитена, т. е у вас.
3. "Според теб коя порода куче е най-подходяща за семейство без опит и с малко дете?" Идея нямаш какво ме питаш. Всичко зависи на първо място от хората - какви навици имат, какво искат, колко невротични/спокойни са, имат/нямат ли деца, какво очакват да постигнат, възраст ...... Безумие е да отговоря. Безпородните са чуден избор, апропо.
4. "Не искам да прозвучи като заяждане, ..." Хич и не допускам такива опити, спокойно. Няма място просто.
5. "И каква е гаранцията, че ако вземем породата, която ще е подходяща за нас, пак няма да имаме проблеми?" Толкова няма такава гаранция, че мога да ти гарантирам точно същите проблеми ако не вземеш да се успокоиш.
6. "Кажете какво да правя?" Просто е - УСПОКОЙ СЕ!!! Всяваш такова напрежение, че се усеща в постовете ти понякога, чак аз се напрягам. Общувай си с кучето. Спри да се опитваш да му се налагаш. Имам чувството, че и докато спи ти се иска да ѝ кажеш как да спи. Недей.
7. "Не искам да се разделяме с нея и съм готова да положа още толкова усилия ...". Хич изобщо не виждам причина такова нещо да се случи. А и ще те оплюя толкова зверски, че ... Спри да полагаш усилия. Дай ѝ малко въздух и на нея, и на себе си.
8. "Все още има една малка надежда останала у мен, че ще се справя ..." Ще се справиш и още как! Точно в момента, в който се успокоиш и спреш да търсиш под вола теле. Имаш прекомерни очаквания от кучето. Пропускаш факта, че тя е куче, а е и пубер. Има нужда от правила, дисциплина и постоянство. И храна и обич, разбира се. Толкова.
По-нататък, след време, ще ти се смея публично, да знаеш. Ще се окаже: 1. Че кучето е израстнало стабилно (въпреки опитите да го накараш да направи челна стойка); 2. Че е с по-здрава психика от теб; 3. Че те е научило на повече, отколкото си го научила ти; 4. Ще си благодарна за наученото.
На бас, че като е ставало дума за пипането в купата съм писала, най-вероятно с големи букви, че това упражнение трябва хууубаво да се помисли дали не е много излишно, както и че се прави или винаги, или никога. Положение като "аз попипвам, ма (щото не е педагогично го правя ако сваря) само когато детето спи" НЯМА. Или попипваш, или не. Най-добре не. Времето за хранене на кучетата е сакрално.

Меичка, не се плаши от думата. Тя не е олицетворение на нещо лошо. Глутница 3 кучета на едно място. Също и 2 кучета и един човек са глутница.

-=Деси=-, браво на дребосъчето. Продължавай да ограничаваш движението.