Любители на кучета-18

И аз не мисля, че нормална храна би навредила на здравето на кучетата, зависи от храната. Но това си е мое мнение, може и да греша.

Да се промъкна и тука може ли?

Моята лакомница яде всичко,нищо не и вреди,даже съм на мнение че човешката храна е най-добре,в тея гранули и тем подобни кой ги знае какви истории има...

Ято я мойта сладуранка

Kukita   , май си имала проблеми с фокстериера . Казвам го усмивка, защото ми е ясно за каквш серсемини са, и на мен третото по ред куче ми е острокосмест фокс. Голяма борба беше, на моменти  /и на двамата с мъжът ми/ ние идвало да го удушим, хем знаехме предварително тая черта от характера му. След като навърши 1г. и 4 месеца, минахме обучение в училище, после още 2 месеца дебнене, да научиш куче на команда ТУК . Бяхме станали за смях на полянката, ама сега вече почти всички много се кефят колко слуша . Между другото и лабрадори съм виждала, да ги гонят стопаните нагоре - надолу, но по-бързо се научават определено .

Unknown_lady, само имай едно на ум за филмчетата на Сизър, че голяма част са монтирани. Това, което се опитвам да кажа е, че в болшинството от случаите, изглежда, че постига резултата мигновенно, от раз, с едно докосване, което със сигурност не е вярно. Трябва си отработване и постоянство, сега му е момента за пречупване на твоя Лео(ама си уцелила името ).


За съжеление срещам все повече дом. любимци, които са агресивни и неуправляеми. Вината не е на животните, а на хората, ама какво от това в крайна сметка. Сутринта срещнах едно момиче с женска, която е ухапала за врата единия от пинчерите ни(прескочил е трапа на косъм). Преди половин година й говорехме, че кучката е много лоша и да я строява, ама кой ти слуша . Днес ми обяснаваше, че ще я води на кучешки психолог ., пък аз бях взела една пръчка и само я дебнех дали ще скочи на Фокс, та да и обясня никои постулати в кучешката психология . Ама ще взема да включа и стопанката. Два пъти вече ме хапят кучета нападнали Фокс, докато се опитвам да ги разтърва, пък стопаните си стоят отстрани и гледат без реакция.  

Филмчетата за Сизър са монтирани, разбира се, нищо не става така бързо. Аз съм психолог, справям се с човешката агресия, но с куческата нямам опит. По принцип няма лошо животно - има страхливо, недоверчиво, травмирано, доминантно и т.н. Агресията е само външна реакция на дълбоки вътрешни причини. Счита се, че коренно не може да се промени вроденият агресивен инстинкт както при хората, така и при животните, но може да се трансформира. Например териториалната агресия към всички може да се трансформира в само в охрана на домът от външни хора/ то пекинезите са едни охранители, ама карай  /; йерархичните инстинкти могат да се трансформират като подчинение само към водача на глутницата, т.е. лидерът, а вродената обща агресивност би могло да се видоизмени като агресия само към външни хора извън семейството, които искат да го нападнат и да се затвърди само като защитно поведение при евентуално нападение. Такива работи, сега ще почета малко зоопсихология, ще сравнявам с човешката и ще напасвам, пък да видим какво ще излезе. По ирония на съдбата темата на докторската ми десертация е точно за детската и юношеската агресия та ще трябва да мога да се справя и с Лео  

Unknown_lady,   не ти завиждам. Освен да го набиеш с вестник, друго не ми хрумва вече  

Mother 0f All, мноого е сладка!  

Маймунките са уникални, много са пораснали!  

ИРА, забравихме за лакомствата - задължително вземете някакви, че иначе не подлежи на обучение  

В събота сме на съвместна разходка с пекинезо-пинчера, веднага след това ще пусна снимки 

Кукличка 

Unknown_lady , я почети и после разкажи. Интересно ми е .
Принципно, вродената агресия наистина не може да се пребори, казвам го, защото 8 години живях с изключително агресивен мъжки барак, на който успяхме да му пречупиме само желанието за доминантност към нас, в семейството. Апропо, той скачаше да хапе и облайва всеки, който влезеше у нас от 3м.(толкова голям го взехме), но опити да ни ръмжи нас самите направи на 7-8 месеца. Възмъжаване, какво да правиш. Горчиво се обърка, след точно три сблъсъка с мъжът ми(единия признавам беше бой, единствения път, в който сме били куче), след това си съжителствахме в пълна хармония. Но дойдеше ли някой у нас, ставаше страшно, опитахме да социализираме, но след бабаитски прояви на смелчаците(единия си го получи ) се отказахме и седеше затворен в килера.
Това, което има като наблюдения върху околни кучета е, че агресивността ескалира във времето и при едно 3-4 годишно куче, вече е и почти невъзможно да се овладее по някакъв начин.

Ох, да и аз съм чувала че вродената агресия не се коригира лесно. За това и се отхвърлят от развъдниците мъжкари, които са агресивни и доминантни, предавало се на малките кутрета.
Ние сме си кротки, зъби ми се само, като прекаля с шамарите, но и това гледам да коригирам, колкото и да ми е жал. Видя ли че се зъби, хапя и ухото и тя бяга.
Иначе храна колкото искам мога да и вадя от устата, само да я настигна, че пък бяга 
Най-интересното ми е било, как на игра скача, хапе леко, бори ме, доста е силничка, а навън ако я сджафка друго куче, даже и пинчер, бяга като попарена, страхливката ми тя.
Аз за това исках женско куче, с мъж и побоища не мога да се занимавам 
Ето ни от днес, пак намазахме дрешки от един конкурс 

Готови за мартенския студ by vitaminka*, on Flickr

vitaminka, страхотна е   

-=Деси=-,RS Благодаря ви 

На такива самоубийствени жестове още не съм готова, ще бъда изядена и не рискувам.
Но да, предишното ми куче, Джеки, от същата порода, беше олицетворение на самата доброта, благост  на характера и кроткост.
Сега от къде ми се падна такъв късмет с такъв свиреп лъв, не знам.
Тук Лео в уникална поза изяснява отношения с един негов приятел - пинчер.

Даваш много неправилен съвет.
 
Първо удара с вестник няма необходимата сила да предизвика достатъчно болка, ако въобще това е целта.
Второ при директен удар с вестник, кучето намразва вестника и всичко, което мирише на хартия. Резултата е саморазправа с всичко хартиено: вестници, списания, снимки, документи, опаковки, т.хартия.........
Трето щом види вестник в ръцете Ви ще започне да бяга, което е лошо, защото всеки неуспешен опит за наказване срива авторитета Ви.

Правилния начин е да сгънеш вестника все едно ще удряш муха, но ще удариш по панталона си ( много добре е да са дънки или друг твърд плат), по стегната промазана дамаска или кожена тапицерия на мебелите. Звука е силен, а кучетата чуват 10 пъти по-добре от нас. Все едно да гръмне пиратка в краката Ви. Наказанието идва от силата и изненадата от звука. Дори не трябва гониш кучето, наказанието го достига моментално.

Да, и аз между другото, когато не съм и прекалено ядосана, удрям около нея по земята, а тя само заляга 

Причиняването на болка е недопустимо и е последното нещо, което се цели   След първите едно-две пляскания с вестника кучето започва да реагира само като го види, разбира, че следва наказание и не прави белята, която замисля. Не съм казала да го пребива с вестника всеки път. При нас беше достатъчно САМО ЕДНО плясване, за да разбере, че не се ака на плочките, а се ходи на памперса. Всъщност, това е и единственото й наказание от този род, при нас действа заплашителният тон. Не мрази нито вестника, нито хартията, нито нещо хартиено, изобщо не им обръща внимание. За да реагира, трябва не само да държа вестника/хартията в ръка, но и да я викам с тона за наказание. Любимата й играчка е празното руло от т. хартия (не го разкъсва, а го търкаля по земята и се кефи на звука), така че наказанието с вестника няма лоши последици при нас  

Ето снимки на пекинезо-пинчера Джеси (на нас е кръстена)

И при мен няма ефект от весника,първоначално имаше ама сега като види някъде весник и го разпарчадосва.