Насред пубертета

Нямах предвид пълната свобода. А разбиране от страна на родителя, разговори, дълги разговори. Свобода до толкова, че в един момент да може детето само да прецени - е ли е добър този път по който върви или не. И ако не е, да спре навреме.

Наказанията и ограниченията озлобавят тийнаовете.
Само разговори като с равен. При моите двама - това само действа.

Късметлийка си, щом можете без ограничения.
Колко са тийновете, които без ограничения ще се прибират в 22 часа?
Колко са тези от тях, които не биха отишли на дискотека, ако няма ограничения? Или ще откажат денонощен купон?
А ако към това се прибави  и нередовно ходене на училище?
Да, знам, че има и такива, но са по-малко от останалите. И децата са различни ясно ми е, но има и такива, при които само с разговори няма как да се получат нещата.
Познавам една майка, дето добре си говореше с детето, като с равен. И трева знаеше, че детето пуши, ама "то к`во, нормално, кой не пробвал, нали ми казва". После разбра, че вече е на хероин...

Прочетох много съвети да увеличат на момичето дневните. А ако родителите не могат да си го позволят?

Мда    тогава става трудно.В тази възраст парите никога не стигат,дрехите -дори и да няма място къде вече да се приберат са малко,защото видите ли някоя приятелка е дошла с нещо ново.
В това отношение сме поставили горна граница,говорили сме и продължаваме да говорим на тази тема.Което пък не значи ,че сме успели да убедим девойката в правотата си.
За безконтролността не съм съгласна,вярно и намилането за всяка дреболия не дава ефект,но за сериозните неща контролирам и намилам,защото след някоя и друга година ще порасне и ще погледне на нещата с други очи.

А намирането на работа през ваканциите не е ли решение за набавяне на парички за извънредни разходи на тийновете?
Поне на мен ми беше прилаган този метод с успех и от тогава до ден днешен винаги заделям "бели пари за черни дни" и се научих да преценявам трезво от какво наистина имам нужда.
Само да кажа, че не е необходимо да се работи в съмнителни заведения. Аз всяко лято работех на една автомивка например.

За мен е чудесен начин. И моите винаги са работили, но ние имахме възможност да им усигурим работа при нас.

Наистина, в баланса е ключът. Много е лощо детето ти расте в страх и непрекъснати забрани, но и прекалената свобода се обръща понякога в свободия. Дъщеря ми мина пубертета без проблеми,сега синът ми влиза- на 11 е. Дано всичко иградено до момента помогне да го премине без сътресения.
Относно авторката-много търпение и сили ти желая!

Ох,много сложна възраст.Всеки ден сменят по няколко пъти настроението си.Родителите трябва да  много бързо да се нагаждат към новите ситуации,да са много търпеливи...не е лесно

Ако знаете къде раздават търпение, кажете ми да се наредя и аз.....Моят син е на 12. Все още слуша и изпълнява, но ...всеки ден става все по-сериозно. Току ми каже..."искам вече и аз да се целувам с момиче", "какво ли е да имаш гадже"....мисля, че е редно са се вълнува от тези неща, затова разговаряме по темата много. Все го мързи и не му се сяда да учи...не зная доколко е нормално ниво 4-5 за ученик в 6-ти клас, но ..това можем, още повече че полага усилия, но като му стоя на главата, през другото време е скатавка. Снощи ме разби с изречението "как може един мързел да ти провали живота", а разсъждението беше по тема ...какво ни предстои в 7-ми клас.
Ами така ще е ....търпение и късмет на всички 

 

  Всички май са прави.Единствено търпение трябва,само че е трудно за изпълнение.Ще поживеем и ще видим. Честно аз ще поема ролята на доброто ченге и ще оставя лошото ченге на баща им и майка им.
 Благодаря на всички за подкрепата 

Щерил , искаш да ми кажеш , че като си говоря с тийна като с равен и едва ли не утре ще стане наркоман?
Не мила , аз пиша позицията на минала вече по този път
Големият е на 22 г , така се държах и с него , а малкия сега е във вихъра си...на 15г.
Та се досетих как малкия беше на окло 6 , я големия в осми клас и бяхме седнали с приятелки с децата на кафе.
Той ме попита може ли една цигара - почерпих го с увиснало чейне , защото не вярвах...
Всяка майка си мисли , че ная не може да й случи. И какво видя , че щом не реагирам не  Интересно , та нали тяхната психика сега е така устроена - да са в опозиция на всичко.
Нима не си спомняте , че и ние сме били в пубертета?
Ами аз рядко забравям.
Когато майка ми ме видя с цигара ме попиля от бой, нима това е начина.
И понеже при мен се дейставше  по метода на забраните се зарекох - с моите деца да не го правя!
Всяко дете е различни и индивидуално, но затова си има различни подходи.

 Рòса, май не Шерил, а аз трябва да ти отговоря, защото тя само е цитирала мои думи.
Аз също съм говорила с децата си като с равни, но това не е изключвало и ограничения и забрани. Аз също пиша от позиция на родител, минал по този път. Да, има деца, при които пубертета минава почти незабележимо. Моите са три и отчитам, че при едната беше поносимо, при втората и до ден днешен се чудя пубертет кара ли това дете или не, но при третата , накратко побеля ми косата...
Дори сега уж пиша понякога някакви съвети, но знам че няма универсална формула. Май единственото, което смятам че е важно е да познаваме добре децата си и да подхождаме индивидуално към всяко. Но така общо казано, знам, че може също да доведе до купища грешки. Не може, когато детето стане на 15 да се сетим, че трябва да го възпитаваме. Не може тогава, да се ударим по главата и да решим, че детето трябва да ни зачита, уважава и да ни вярва. Всичко това или го има или го няма вече като факт. Ако авторитета го има, можем да влияем. Ако сме го загубили някъде в годините и да говорим, ефекта  при отсрещната страна е "говори ми, не ми пречиш".
Примерът, който дадох, но не желая да влизам в много подробности и за дете, което никога за нищо не е ограничавано. На което всичко винаги му се е разминавало, защото "мама и тати много го обичат, а има проблем в семейството". Дете, което от най-крехка възраст ги въртя и двамата на малкият си пръст и никой не каза "до тук", чувствайки вина, че не живее в хармонично семейство. Разбира се, че са виновни родителите, а не детето. Но са виновни не за това, че са се свързали с неподходящият партньор, а че заедно или не, не са успели да покажат на детето, че техните взаимоотношения нямат връзка с отношението им към него и към неговите прояви. И без да има неразбирателство между родителите, често се неглижира поведението на детето, а това според мен е недопустимо.
Специално за зависимостите, аз смятам, че има хора по-податливи и по-неподатливи към тях. Но можем ли да бъдем сигурни за нашите деца от кои са? И не трябва ли да бъдем нащрек?
Аз също пуша, а майка ми до ден днешен не иска да го приеме. Дъщерите ми също пушат и да си призная това не ме радва. Дали съм им забранявала? Ами - не. Изискването ми е било само у дома да не се пуши, тъй като у дома не се пуши. И сега без да имам малки деца в къщи не пуша - само на вън, на балкона и т.н. Тоест ако моята психика е била устроена така, че да съм в опозиция на родителите, защото съм имала други проблеми с тях още от много по-ранни години (всъщност майка ми на 12-13 реши, че е време да се заеме с възпитанието ни, до тогава баба ни изключително се е занимавала с нас. И не майка ми, а баба ми и по-голямата ми сестра за мен бяха по-големите авторитети) и може и това е причина да пропуша, но явно при децата ми точно по отношение на пушенето не е имало опозиция, а са ме взели за "пример". Жалко, че е така. Така се надявах, че родителите пушачи имат деца - непушачи, но явно няма такава зависимост.
Всяко дете е различно и индивидуално и има нужда от различен подход. Лошото е не това, че са различни и индивидуални, а че не всички родители намират правилният подход към своето дете. Ако го намираха светът щеше да е едно много по-приятно място.

iren5, подкрепям , с две ръце!
И най - вече в частта , за родителите , които се досещат да общуват с децата си късно.
Възпитанието започва от утробата.

А това за цигарите , не до забрани , или каквото сетите ..
Пак  е до човек !
Баща ми пушеше Стюардеса, сигурно по два и повече пакеъта на ден. Голяма смрад - сутрин в кухнята ми се повдигаше. И си казвах като тийн никога няма погледна цигара... а сега
Аз пуша , а сестра ми - не.
Гледани сме от едни и същи хора , възпитавани пак от тях.

  Отново намирам много верни казани неща, които ме беше страх да си призная.Това за авторитета като се замисля наистина е много вярно.При нас явно аз нямам никакъв изграден авторитет и затова не искат и да ме чуят,макар че когато имат проблеми се обръщат към мен.
 А за таткото вече си говорих доста ,защото според мен той не им обръщаше голямо внимание.От децата се очакваше да приемат всичко което се случва с нашето семейство те да го приемат без да се допитаме до тях.Винаги сме ги информирали какво ще се случва ,но не сме им искали мнението.Това беше и моя грешка ,защото оставих таткото без да му се противопоставя като си мислех ,че не трябва да им се бъркам в отношенията. Но това ще се промени, поне ще се постарая.