Гледах!Хареса ми!Препоръчвам го!Искам да споделя... - XXV

Момичета , не мога да намеря един филм-BIUTIFUL
Може ли малко помощ?

И аз нямах намерение да участвам в дискусията, но ... не издържах на предизвикателството.

След като изчетох последните постове, си зарязах работата, за да отделя определено количество мисловна енергия на дефинирането на понятия като „запомнящ се” и „чудовищен” актьор ... или роля.
И тъй като това е голяма тема, в която не смятам за нужно да се впускам тук и сега, се ограничих да „премеря” тези понятия на Колин Фърт ... защото в крайна сметка именно той беше поводът.

Та ето ги и моите „два цента” в тази дискусия. Или „пет цента”, че май се очертава по-длъжко да стане...  
Не съм гледала всичко, соето е изиграл КФ, но мисля, че имам идея, как горе-долу се развива като актьор през годините. Имам поглед върху това кино, което Ив вероятно не гледа и затова го е „пропуснала”, тъй като смятам себе ди за редови зрител, стъпил на купчинка от 1см просветителски програмки на филмотечното кино, останали ми от студентските години.

И така – имаме като изходна даденост ДВАМА английски актьори, които по ирония на съдбата са почти абсолютни връстници – родени са на 9 и 10 септември 1960 година.

Единият е Хю Гранд, който е изиграл доста приятни роли, но никога няма да бъде „чудовищен”... За мен той ще си остане завинаги на нивото на ром-комите, и никога няма да надскочи това, което е направил в „Four Weddings and a Funeral” и в „Music and Lyrics”.

Другият е Колин Фърт, у когото аз лично от доста време виждам потенциал за „чудовищност” и според мен това вече започва да се случва.
Той все още е на този етап в кариерата си, когато в една и съща година играе в един-два съвсем прилични ром-кома + „Момичето с перлената обеца” / или „Генуа” / или „Самотният мъж”.
Може би ще дойде денят, в който няма да играе в ром-коми... кой знае. Ама надали.
Щото ако говорим за „чудовищност” – дали Робърт де Ниро е такъв в „Шофьор на такси” и „Разяреният бик”? Или не е ? И ако е бил поне "запомнящ се" – това как се съвместява с “The Little Folkers”...

Накрая две думи за последните три филма на КФ. Които в три последователни години за мен са три стъпки във възходяща посока.
В „Genova” беше един объркан баща, който едновременно се бори с болката от загубата на съпругата си и със страховете и болката на двете си дъщери.  Убедителен в тази обърканост и в опита да е преодолее.
В “A Single Man” беше откровено приковаващо вниманието ми актьорско присъствие, защото усетих и съпреживях загубата, самотата, страха пред общуването, затварянето в тесен кръг от близки хора... Без да съм гей на средна възраст съм имала всички тези проблеми. И ми се стори, че видях някои препратки към моите собствени емоционални задръствания. И към това да добавя, че да се играе ненатрапчиво гей-поведение от актьори и актриси, които не са такива в живота,... не е много лесна работа ИМХО. А нужно ли е да се споменава за „влизането в кожата” на героя с намирането на подходящата визия и препратките, които той е намерил за себе си към спомените за собствения му баща, също университетски професор.
А снощи гледах “The King’s Speech” отново, за да си изясня някои неща... И отново се убедих, че КФ не би трябвало да има конкуренция за Оскара. Вярно е, че ролята е конюнктурна, но играта му съвсем не е ... През цялото време се възхищавах от изражението на лицето му – напрежение ... и виновност. Изражение на човек, който с всички сили се старае да преодолее някаква трудност. Съчетано с погледа на виновно дете, което е направило беля съвсем неволно, но се страхува от неизбежното порицание. От друга страна човек, който никога не е очаквал и не е искал да му се стовари на плещите такава голяма отговорност, но в крайна сметка не може да избяга от нея. Обаче я приема не с примирение, а със себеотрицание.
Пред очите ми е цялата финална част - от репетицията, през пътя до микрофона, самата реч, после обратният път ... до излизането на балкона, където махайки на тълпата той вече се беше избавил от това вечно болезнено-виновно изражение.

Може би не е „чудовищна”, но опредено е „запомняща се” актьорска игра.

Упс, сега ще се наложи да мисля и върху "характерността"...  

Бръм, момичетата, които са го търсили, споменаха, че все още го няма по торентите.

Сигурно и няма да има конкуренция, за което аз лично съжалявам, понеже адски много харесах и Джеймс Франко в 127 Hours. И като го споменах, ето още един актьор, който никак не е "чудовищен" по елитарните критерии, но за последните години е направил няколко много силни и запомнящи се роли в напълно различен натюрел. Но пък се е снимал и в спайдърмените, и в разни експреси, и в бозави сериалчета. Малко са актьорите като Дей-Луис, позволяващи си да се снимат веднъж на петилетка, и винаги в абсолютни шедьоври.

Писах доста дълъг пост, който изчезна заради "прекъсване заради профилактика"
Няма да го пиша отново.


Това е единственото, което ще коментирам.
Изразът, който си подчертала за мен не е клише. Не са много актьорите, които участват в мого продукции и не успяват да се изложат в повечето. Писала съм и по - горе, че умението да подбереш ролите си е талант. Повечето актьори остават с по 1-2 роли и останалите не стават за нищо.
Не е нужно да участваш в арт филми или както ги наричате, за да бъдеш добър актьор.
Съгласна съм, че Фърт е характерен актьор, но това не е лошо.
От друга страна не мисля, че е нужно да коментираме всичко на висок - литературно - худоествен стил, особено когато става дума за развлеченията ни.

Чудовищен! Той няма лоша роля!

  Съгласна Ма ти си пристрастна

Защото "критиците", независимо дали са литературни, музикални или други коментират по зададени схеми.
Това е лично мнение и не е обвързано конкретно с Ив.

Ох, поне по един параграф сме съгласни, че гледаме филми по различни критерии...
Ами аз смятам, че всяки един човек пишещ тук гледа филми по различни критерии. Или да напомням, че изкуството е субективно винаги. Въпреки, че ако питаме един човек, който се занимава с музикален анализ ще каже, че музиката е най - точното изкуство. Питала съм - казвали са ми.
И именно поради тази причина не е нужно да се изтъкват постоянно критици, награди, чужди коментари и т.н. Темата е "Гледах, хареса ми, препоръчвам, искам да споделя", а не "Какво мислят критиците"
И още нещо - не си мисли, че зад никовете стоят хора, които не разбират българска реч, не са чели критики, не се интересуват от изкуство, нямат обща култура и т.н. та някой да ни налива акъл във фОрОмА!

Кино - диалогът беше докато не се започна отново с "Аз ви показах как се пише за актьор".

Ив, кажи ти нещо за Даниел Дей-Луис, той е от твоята категория, тези с наградите. Любопитно ми е с какво те е впечатлил, освен с двата си Оскара.

Тук се е развихрила виртуална война,но аз искам да споделя един филм.

Conviction (2010)

http://www.imdb.com/title/tt1244754/

По действителен случай,филмът е бавен,с препратки в различни години в началото,за да може да се проследи истoрията,на моменти даже скучен и сякаш тегаво минава времето,но тази убеденост(тук има игра на думи от англ. conviction) е толкова силен движещ елемент,че дори в най-протяжните моменти,когато сякаш нищо интересно нямаше  във филма,исках да я видя през моите очи.Още повече,че наскоро прочетох "Признанието "  на Джон Гришам и темата за несправедливо осъден и борбата със системата ми беше любопитна.
Интересно е и участието на Мелиса Лео,също и на Джулиет Люис.

h_o_p_e , благодаря за интересната анотация. Харесвам Хилари Суонк.

Четох, четох и си мълчах, но в крайна сметка реших да напиша и аз два реда по дискусията.

Не знам на кого е нужен този спор ( за първи път наблюдавам такъв, от скоро съм в темата). Във форума съм си изградила представа мнението на кой потребител ми е ценно и с кой имаме близки вкусове и чета предимно тях. Ако някое мнение не ми е интересно или информативно обикновено го подминавам. Така правя и в тази тема.

Не бих посмяла да убеждавам когото и да било в достойнствата на любимите ми актьори и филми, а и няма смисъл. Това е все едно да спорим Достоевски ли е по-добър писател или Балзак.

И нещо все пак по темата, изтеглих Devil, на Шаямалан, скоро като намеря време ще го гледам. Надявам се да е от ранга на "Селото", а не на "Знаците".

Не мога да не се съглася с Лу.

За Колин Фърт в тази тема започна да се говори точно покрай Оскарите и филмът с негово участие номиниран за награда. Не е име, което е често споменавано. И изведнъж всички вкупом решават да убеждават някого, че той е невероятен(аз също го харесвам)
У мен остава впечатление, че той  е забелязан заради Оскара, може и да греша. Аз лично го открих благодарение на Том Форд, дотогава не съм го отчитала като присъствие и чак тогава се поинтересувах какво е снимал и започнах да следя творчеството му.

Лу, "Дявол" определено е силен филм, според мен. В личната си Шаямалан-класация го наредих след "Шесто чувство", който все още държи първенството.