На Снежковци и весели шейнички се радват АПРИЛЧЕТА добрички!

За 3ти път днес, но не мога да не кажа и аз колко много се зарадвах на поста ти Еми
Така хубаво си го описала, че все едно аз съм била със вас и го изживях дано от тук на татък само хубави новини ви съпътстват заслужавате го 
Олче ще чакаме 21ви и ти да ни се похвалиш с хубави новини

Тати се захвана да ги храни, а те не са се сетили още за мен, та влязох само да погледна, че днес се канех да пиша, ама не успях - будиха се, промрънкваха...
Еми,    Върна ме наистина преди година, когато на мен ми го каза (доктор Георгиев ли ви оперира?) Предполагам какво ти е невероятно и моля те, повярвай!  Продължавам да стискам палци да приключите по същия начин и с дилатациите. 

Еми,    Време беше да изгрее слънчицето на вашата улица! Нацелувай сладуранката Алекс, и дано всичко занапред е както трябва да е - без повече усложнения.  Много се радвам за вас!
_{Чакаме щастливите снимки от този важен ден в Южния парк.}
Дано, Олче! Всички сме насочили положителните си мисли към вас!
Много са гоЦки участниците в кеч-манията.

Рони, не е калпазанка Мария. То човек и такъв трябва да е в този живот.

Миме*, oздравявай бързичко.
Аз се оправих най-бързо от всички вкъщи, но половинката реши да не остане назад и се тръшна. Децата все още си кашлят, 3-та седмица вече.

Еми, много се радвам. Пу, пу, дано само хубави неща да й се случват и на Алекс и на цялото ви семейство.
Олче, и на теб

Ех,че хубава вест ,Еми страшно се радвам за вас и цялото семейство.Това детенце е герой мама му е още по-голям .Разбира се,че щом мислите положително се случват чудеса,само така Милото Алексче като каза как му бъркат в дупенцето така ми се обърна сърцето ,но щом се налага само да е добре и да е здравичка

Олче,дай Боже и вие да сте истински щастливи скоро


Desirée,и ние  така се тръшкахме един след друг като пилци вкъщи и доста дълго кашляхме здраво.Дано скоро се оправите,че е много неприятно Даваш ли от чайчето с орехчетата?Помня,че ти правеше също от него Аз така ошмулих на баба ми индришето,вече нищо не остана и и казвам"ами сега",и тя"ами сега нямате право да боледувате,няма индрише"

Eми, успя да ме просълзиш чисто по майчински от радост!
Браво, браво на Алексче - геройче! Да я нацелуваш хубавко от мен!

Олче, и на теб пожелавам същите сълзи от радост!
Сигурна съм, че ще са такива, ама айде от мен да мине, ще стисна едно, две палчета!
С таз чаровна усмивка и топли, добри очички, просто няма какво да му е на детето!
Къде тез къщички?

Нашият тати и той се е тръшнал, вече 3 ден с Т., вчера имаше налеп на сливицата, но успя да го изстърже с нишадър. Но пак е червено гърлото и тази Т.... Давах Инфлуцид, клеева, Ехинацея, Витамини, Прополки, трахизан, пръска си биопарокс, инхалации...и няма оправяне.
Страхувам се за децата, че утре ще водя Дани за изследванията за градината. Искам да са здравииии!

На болничките бързо да им минава!

Силви сподели за чайчето как го правиш и за какво е?

Страхотни новини, Еми    Дано да са все такива за напред 
Наистина тук в темата има страхотна положителна енергия, която надявам се е помогнала 

Олче     

Миме, бързо оздравяване и на вас!

Ние сме в голяма еуфория тези дни. Ивана е като медийна звезда по улиците. Хората я срещат и я поздравяват. Оказа се, че много хора гледат предаването. Дори е идвала журналистка от някакъв вестник в градината да й взема интервю и днес я имаше във вестника  Вече са качили предаването и в сайта на БТВ. Ето, който го е изпуснал и иска да го гледа: http://www.btv.bg/shows/koi-e-po-po-nai/videos  . Ивана е втора, съвсем в началото 

Еми,  ! Думите са излишни! Вчера така усмихна денят ми, че направо слънцето все едно с нищо не беше допринесло да съм покачила нивата на всички щастливи хормонки.  Преди два месеца упорито те убеждавахме, че ще дойде този ден, само ти да можеш да издържиш до него. Не ти беше никак лесно, но заедно успяхте, а за нас остава удовлетворението, че ви познаваме и обичаме. 
Олче, време ви е и на вас да бъдете задушени от щастието на 100 %.  ЩЕ!
Хей, мами и татковци, на нас не ни е позволено да боледуваме. Няма време, така че се оправяйте бързо.  И Мимето, и Деси+тати, и на Дани+Кико татито.
Сега докато се черпя за здравето на Диди, да си кажа аз в какви спомени съм се потопила. Сутринта гледам Мария как се е наместила да спи и не си спомних, че това си й е позата от най-ранна бебешка възраст. Та като се започна едно връщане на лентата. Спомних си даже, когато скучаех и се чудех как да си контактувам по-пълноценно с бебето. Беше на 2 месеца и малко, когато го научих да пърди с устичка, а тя ме изненада на другия ден като предаваше знанието на закачената в количката й буболечка. Как се разхождахме гушнати по улиците, защото в  количката много бодеше. Как като минавахме покрай другите бебешки колички се заговаряхме с другите бебета да се научат да казват на техните роби да ги носят на ръце, че извън количката се вижда много повече. Как си намирахме новите зъбчета в устето почти всеки ден или поне на мен така ми се струваше. Разбира се и мистерията "кораб"е в чекмеджето със спомените ми. Въобще, една лента, която мина през мисълта ми за толкова малко време, а носи толкова много съдържание.
Моето човече страда доста за мама, особено когато е навън и наоколо има други дечица с майките си, а тя е с бабка. Не иска да слиза от количката и да остане в обкръжението на другите деца. Сутринта си искаше мама да слуша (преслушва) болните кукли (тези не оздравяха в последно време).   
А вече на дневен ред излиза и ходенето на градина, където грам идея си нямам как точно ще се социализира. 

Покрай хубавите новини от Еми поне малко снимки да пусна,че да се отсрамя.
от тази натам са най-новите...
Рони 
Аз си имам оправдание за отсъствието - ПРОДАВАЛНИК-а....  

Силви, давам чайчето. Докато намеря индрише, колко продавачки ме гледаха като полезно изкопаемо... Докато накрая разбрах, че баба ми на село имала такова в градината.

Рони, разчувства ме...
Недей тъгува сега, фъстъчето ще намери своя начин да се приобщи към света. Обикновено винаги родителите изживяваме тези промени по-трудно от децата. Вие с татко й (и другите семейни роби) правите най-доброто за нея, с останалото тя ще се справи самичка в един момент (колкото и наивно да звучи това сега). Сигурна съм.
_{Кога ще тръгвате на градина?}Дописвам си: Сетих се, че щяхте да практикувате ходене в детски клубчета с цел социализация. Получава ли се? И Мария само когато е с баба ли не иска да ходи при дечицата да играе, защото ги вижда с майките им, или винаги е така - и когато сте си двечките?

Нанни, пропуснах да честитя на Дани другарчето в ДГ.  
Да оздравява и вашият тати.

Slyn4o, много хубава и общителна принцеска с пружинираща рокличка си имате.
Рони, успех с ясленската адаптация!

Аз да ви кажа какво изживях днес с Дани.  Занесохме акита-бакита и урина за изследванията за градина, взеха му кръв и от пръстчето. Като излязохме отвън Дани загуби съзнание и припадна. Не успях дори да го хвана, но леко омекотих удара, успя да падне и да си удари главичката обаче. Докато го вдигах беше бял като платно със затворени очи.  Като го изправих и гушнах вече дойде на себе си и се разплака. После полежа вътре на едно легло, поседяхме в чакалнята и си тръгнахме. Въобще не предполагах, че това може да се случи, толкова пъти му е взимано кръв, дори наскоро пак го водих. Дали сега, защото го боцнаха с игла за спринцовка и той я видя.....идея си нямам какво се случи, но вече ще имам едно наум.

Деси,    как е вашият тати? Нашият, като че ли прескочи Аб-то.
Миме, как е Дидито днес?
Ивка, дежавю ли имам или бъркам, че тези снимчици вече съм ги зървала? Не, че се оплаквам.

Напълно е възможно да съм ги пускала. За да се поправя- току що снимах голямото ми зайче 

Nanny, ... Представям си как си се уплашила... Тези "мъже", ейй...
Какво ти обясни, лошо ли му е станало, или го е хванало страх? (Ти поне може да получиш някакво обяснение в такива шокови ситуации, за разлика от мен... )

рони, много, болезнено много е привързана малка Мария към теб. Отдавна се каня да ти пиша. Не, че в това има нещо лошо, необяснимо или странно, напротив. Някак не си представям Вашият случай иначе. Или - Твоята сбъдната мечта - непривързана ... Не мога въобще да го допусна в ума си.
Идва Момента, обаче, в който трябва да се простим с типично-по-бебешката-скаченост, колкото и да ги обичаме, важно е да приемаме, че растат и се променят, и че мъничките ни вчерашни бебета вече имат СвоЙ Живот, Предпочитания, Нужди, Среда... Сигурна съм, че на теб ще ти е много по - тежка адаптацията на Мия, в яслата. Отколкото на нея.
Напълно ти съчувствам, но... такъв е животът. Децата растат, ние стареем , това, че бебешкият период ти липсва толкова много може би е знак, че ти е време отново да се върнеш към него. 

Иве, много ти е миличко зайчето.

Болните татковци да вземат мерки, че от излишен героизъм и твърдоглавие файда нЕма.
И аз си имам едно такова Чудо вкъщи , което нито иска да стои у дома и да се лекува, нито слуша, нито пие нещо, от назначеното му, реве за точилка май...

Еми, браво за хубавите новини. Голямо гуш от мен.   

И аз чакам Силви да сподели за чайчето за кашлица, че мойта кака от снощи кашля.

Нани, кофти лучка сте преживяла. Браво, че не си се панирала в тази ситуация.

Слънчо, честито на вашата кака. Да ви радва все с такива постижения.

Рони, цункай сладката МАрия от нас.