Литературен клуб - X

  • 71 421
  • 735
# 360
Ананас, страх ме беше да изкажа мнението си за биографията на Саган, че щеше да прозвучи тенденциозно-хем творчеството й не харесвам, хем не съм впечатлена от биографията й.

Все си мисля, че има по-съществени неща в живота от това да караш Ягуар, да правиш секс нонстоп и да си любител на високите скорости /така застрашаваш и чужди животи, освен своя/
   Който както го разбира ...  Peace



съгласна съм с мнението ти.  Peace
безспорно е била една скандална и интересна личност за времето си, но не виждам и аз за какво трябваше да й съчувстваме  newsm78
благодаря на fam за предоставената статия   bouquet
Виж целия пост
# 361
Не мисля, че в темата досега е ставало дума за това да съчувстваме или не на Саган. Разполагаме с различни факти от живота й, как ще ги интерпретира всеки от нас (изобщо, дали и доколко ще ги вземе предвид) е нещо съвсем различно и не разбирам, какво отношение има нечие журналистическо изказване за личното ни мнение. То може да бъде (донякъде) информативно, но какво ще последва от това, всеки ще прецени сам за себе си.
Трагичен, по-малко или съвсем не, животът на един творец не бива да бъде споменаван толкова, за да събужда някакви емоции, колкото, за да ни даде отговори за това, на какво се дължат някои характерни особености в творчеството, мисля...
За първи път прочетох Саган много отдавна. Върнах се към нея преди около година, когато ми попадна "Дивните облаци", не бях я открила преди това. Трябва да призная, че ако бях започнала с нея, сигурно отношението ми към авторката нямаше да се развие по начина, по който стана преди и се радвам, че по случайност избегнах това. Лично за себе си намирам "Усмивка почти" за по-успешно съчетание между стил и сюжет, каквото все още не е узряло при романа й сензация - "Добър ден, тъга", без да отричам неговите достойнства. Препоръчвам и "Шарaда" (мисля, че така е преведен на български език).
Виж целия пост
# 362

   Пробвах с "Добър ден, тъга" , прелистих и "Обичате ли Брамс"-струва ми се, че романите й биха били добри за филмиране от Розамунде Пилхер.



Колко мило, колко сладко...

Виж целия пост
# 363
Не мисля, че в темата досега е ставало дума за това да съчувстваме или не на Саган. Разполагаме с различни факти от живота й, как ще ги интерпретира всеки от нас (изобщо, дали и доколко ще ги вземе предвид) е нещо съвсем различно и не разбирам, какво отношение има нечие журналистическо изказване за личното ни мнение. То може да бъде (донякъде) информативно, но какво ще последва от това, всеки ще прецени сам за себе си.
Трагичен, по-малко или съвсем не, животът на един творец не бива да бъде споменаван толкова, за да събужда някакви емоции, колкото, за да ни даде отговори за това, на какво се дължат някои характерни особености в творчеството, мисля...
За първи път прочетох Саган много отдавна. Върнах се към нея преди около година, когато ми попадна "Дивните облаци", не бях я открила преди това. Трябва да призная, че ако бях започнала с нея, сигурно отношението ми към авторката нямаше да се развие по начина, по който стана преди и се радвам, че по случайност избегнах това. Лично за себе си намирам "Усмивка почти" за по-успешно съчетание между стил и сюжет, каквото все още не е узряло при романа й сензация - "Добър ден, тъга", без да отричам неговите достойнства. Препоръчвам и "Шарaда" (мисля, че така е преведен на български език).

  202uu
Виж целия пост
# 364

   Пробвах с "Добър ден, тъга" , прелистих и "Обичате ли Брамс"-струва ми се, че романите й биха били добри за филмиране от Розамунде Пилхер.



Колко мило, колко сладко...



Може ли без тази ирония, която за втори път проявяваш относно темата Саган.
Ясно е, че за книгите вкусът е доста субективен. Всеки има предпочитания и най-великият шедьовър може да не се хареса на всеки. Просто споделяме субективно мнение.
И не, не трябва всички да мислим еднакво, но просто нека се уважаваме и без тънки иронии и необосновани подмятания, моля. Много по-приятно е един интелигентен и конструктивен спор.
Виж целия пост
# 365
И не, не трябва всички да мислим еднакво, но просто нека се уважаваме и без тънки иронии и необосновани подмятания, моля. Много по-приятно е един интелигентен и конструктивен спор.

Аз също следя с интерес дискусията за Саган и смятам, че всякакво напрежение е излишно. Hug
Виж целия пост
# 366
Купих си биографията на Саган. Там има много интересна глава за сложните й взаимоотношения с ББ. И двете много са се възхищавали една от друга, и двете са били бохемки и дивачки, но някак не им се получило приятелството - по-скоро е било вид дистанцирано уважение и възхищение.
При първата им среща Саган отбелязва: "Харесвам къдриците ви", а ББ използва метафората: "Мозъкът й е с много къдрици /гънки/
Виж целия пост
# 367
Купих си биографията на Саган. Там има много интересна глава за сложните й взаимоотношения с ББ. И двете много са се възхищавали една от друга, и двете са били бохемки и дивачки, но някак не им се получило приятелството - по-скоро е било вид дистанцирано уважение и възхищение.
При първата им среща Саган отбелязва: "Харесвам къдриците ви", а ББ използва метафората: "Мозъкът й е с много къдрици /гънки/
В своята автобиография  Б.Б. разкрива много приятен и изненадващ белетристичен талант. Откровено разказва за живота си и става симпатична на всички, които са били предубедени, че е харесвана единствено заради красотата си. Не помня там да споменава за Саган, въпреки че са "лудували" по едно и също време, но е точна в коментара си по-горе. Писателката привидно пише леко за повърхностни неща, но в стила си (повтарям го за кой ли път) засега остава единствена:

"На петнайсетия ден се събудих от музика, с която разточително огласяше двора радиоапаратът на един съсед. Беше прекрасно анданте от Моцарт, както винаги навяващо представи за зазоряване, за свършек, за усмивка почти. Дълго слушах, неподвижна в леглото. Бях сравнително щастлива."


(Фр. Саган, "Усмивка почти", изд. "Фама", С. 1992 г., превод Мария Коева)
Виж целия пост
# 368

   Пробвах с "Добър ден, тъга" , прелистих и "Обичате ли Брамс"-струва ми се, че романите й биха били добри за филмиране от Розамунде Пилхер.



Колко мило, колко сладко...



 Много по-приятно е един интелигентен и конструктивен спор.

И аз така смятам, fam Simple Smile
Виж целия пост
# 369

   Пробвах с "Добър ден, тъга" , прелистих и "Обичате ли Брамс"-струва ми се, че романите й биха били добри за филмиране от Розамунде Пилхер.



Колко мило, колко сладко...




Романът " Добър ден, тъга" отдавна е филмиран.
Виж целия пост
# 370
   Давам си сметка, че след като има филмирани романи, има и читатели на романите си, Саган си има почитатели  Peace
   На мен също ми е интересно всеки да си изказва мнението, за да се получи пъстрата картинка на разнообразието  Simple Smile

През пубертета четох "За любовта и сянката" от И. Алиенде. Не ми хареса. Сега обаче съм много впечатлена от всичките й романи-разкошни са  Grinning
Смятам да повторя този роман, защото възприятието силно се влияе и от възрастта  Simple Smile
Виж целия пост
# 371
В своята автобиография   Б.Б. разкрива много приятен и изненадващ белетристичен талант. Откровено разказва за живота си и става симпатична на всички, които са били предубедени, че е харесвана единствено заради красотата си.
Много е приятна наистина първата част на  автобиографията на Бриджит Бардо. Не мога да кажа същото за продължението й. Но си е естествено младостта да е по-забавна , интересна и вдъхновяваща от така наречените зрели и стари години.
Виж целия пост
# 372
Някой чел ли е нещо от поредицата на Сиела "Балканска литература" и може ли да препоръча?
"Хамамът Балкания" , "Книга за бамбука" , "Малки тайни" или друго..?

Виж целия пост
# 373
Чела съм "Книга за бамбука" на Владислав Баяц.

Определено не ми хареса, личи си, че пише "насила". Дълги, тежки описания, ненужни детайли, мудно действие. Същата история, написана от талантлив писател, би била интересна. Баяц ми звучи като университетски доклад.
Виж целия пост
# 374
Интересно, а "Хамамът Балкания" на същия автор е готина. Паралелно повествование и много нови неща.
Аз имам "Магията на Белград" на Момо Капор и  "Малки тайни" на Миркович. "Магията на Белград" е буквално обяснение в любов на автора към града - толкова живи скици, такъв език,че не може да те остави безразличен. Ако не си бил в Белград, тутакси ти се ще да отпрашиш натам.Simple Smile Другата я захванах и я оставих поради -ура!- намирането на "Устоите на света" на английски. Но също оставя добро впечатление.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия