"Зима е навън дошла в ОКТОМВРИйската дружина цари уют и топлина"

Прилично пиян 8-ми март изкарах. Имам си едни бойни другарки от 15 години сме заедно, че с тях до 12 часа, приятно развеселена се прибрах...Подарък от мъжо - йок.., цветя тоже. Аз сама съм си виновна, той все иска да ми купува цветя - а аз все се дърпам - Как ще даваш толкова пари за тоз букет, айде сега - 20 лева за три рози и те така....Сега искам, ама няма...човек сам като си го направи....но му отмъстих    взех каталога на Ейвън и си направих една скромна поръчка на всякакви козметични глезотийки. Смяхме се снощи, че трябваше да му направя копие на бележката  

Не ми се пише и на мен. От три седмици съм на въртележката от неразположения. Боби-Коко-Боби и вчера и двамата с таткото хванали по едно чаве и по лекари..Коко от 3-4 дневна висока темп. направи отит, който от понеделник вместо да е ок, се оказа, че е по-зле. Изследвания, промивки и се оказа, че след слагането на капки и слагането на последващо памуче, сме ''задушили'' ухото и е развил гъбички, абе красота. Боби и той от нищо беше с темп и сега пък той е с капки в очите...Как да ми е кеф....И ми писна от студа, само притичвам на бързо до магазин или ...Добре, че си направихме като традиция събота или неделя дневно кино с кафе или ресторантче, а още по-добре ако сме с приятели...Студа ме побърка..

Плами, Дилянче, Гея....?

zoroto - не не бих, 5 години седя в къщи и не мога повече (не, че не съм работила от дома, през това време). Не сме цъфнали финансово, но можем да си позволим и да не работя, ще се посвием малко, за да си седя в къщи, но не мога да издържам. Сама съм както и да го погледна - всеки си е със семейството, работата, няма да имам чак такива възможности по цял ден да съм на кафета или по разни козметични салони и малко или много си ограничен да си вързан или по улиците и да се разхождаш или в къщи..Хич не ми е неудобно да си призная, че с нетърпение чакам да почна работа...А и имам наблюдение, че работещата жена е по-уважавана майка от децата си, в сравнение от тази, която им служи под една или друга форма..

Волтажче писала си докато и аз пиша.
Да ти кажа право - аз не съм го спирала да ходи Петко. Освен това според мен това го спаси да не се разболее и той в къщи. Наистина имаше нужда от някой да ни помага, но от друга страна всичко беше предплатено - моите пари изгоряха, ако и той не беше отишъл - и неговите щяха да изгорят. Когато тръгваше ми каза - "Ако не беше всичко предплатено - изобщо нямаше да тръгна" Та и на него му беше кофти. Но все пак е изкарал добре там, и пак казвам - според мен това го спаси да не се разболее и той.
Волтажче - и аз съм в някаква дупка и си давам сметка че трябва нещо да направя със себе си, защото и аз не се търпя такава. Та ако имаш идеи - давай насам - може да си харесам и аз нещо.

Снощи бях викнала учителката по пиано на Алек и той отказа да има урок. Направо ме разби. Но те моите деца винаги са много зле първите дни емоционално когато тръгнат на градина - честно не знам какво ги правят там, но няма такива киселажи като тях когато дълго са отсъствали и тръгват сега на градина.
Та днес пак я викнахме - но му казах че оттук нататък викна ли я - няма да има такива филми с не искам или искам. Кажете вие как бихте реагирали на такава ситуация????
А после ми каза че не искал да има урок ,защото искал да подари на учителката цветето, но още не си бил измил ръцете, а тя влязла, и това го разсърдило. Изобщо - това често ми се случва да се откаже от нещо когато е расърден , обиден или нещо такова. И тези състояния са винаги след такива отсъствия от градината. как смятате - защо е така?и при вас има ли ги такива?

уф - пак стана дълго.оставям ви

Ох, пак аз...ми аз съм много серт, строга и каквито искаш думи се сетиш са валидни и изобщо не бих допуснала още снощи да няма урок...Но си зависи и от детето и от емоционалността..На Коко като му се скарам има ефект, ори някои деца въздействието е под друга форма, било то директно наказание или пък дълго убеждение...

Всички вече сме се натръшкали. Едва дойдох на работа днес. А Галин даже не е ставал. Ей, голям зор... не съм хващала такова чудо досега...

Яни спа вчера  цял следобед до 9 вечерта. Нощес в 2 заспа чак и сега спи. Обаче вече няма Т , само кашлицата много давеща. И голям зор с тоя АБ. Как му го даваме не е истина. Идиният държи и стиска, другият пъха лъжицата и гледа да не изплюе!Какъв е този инат незнам.
Дано големите се опазят че ако и те се тръшнат - не се виждам

Зори, четеш ми мислите...   (което и друг път се е случвало  )
Последните седмици се замислям за това има ли смисъл да работя, не е ли по-добре да си стоя вкъщи, като съображенията ми са в този порядък:
1. Страхил го няма дълго време. Като е тук - аз пак съм на въртележката - работа, отпуск с известни уговорки, събота и неделя за какво по-напред. Така или иначе пропускаме много като сме разделени. Повечето ми познати, чиито мъже пътуват, си стоят вкъщи и времето, когато са тук е пълноценно. Сега като си беше тук през Коледната ваканция беше толкова хубаво  !
2. Работата ми е доста натоварваща, сто отговорности, едно за краката, друго за главата. Има и по- ненатоварени периоди, заплащането е просто смешно.

От друга страна като съм вкъщи - маршрута е печка-мивка
Изкарах 4 дни със Сами и бях гневлива, изнервена. Това допълнително ме натовари. Така че вариант вкъщи с детето, не ми се струва удачен, най-вече за него.  
Това, което казва и Надито - ходене тук и там омръзва, всеки си е с неговите ангажименти, а да се затворя вкъщи и това не е работа (без това съм склонна към интровертност).

С 2 думи - изобщо не знам  
Мисля си, че ако имам второ дете, ще си остана вкъщи, но знае ли човек  

Относно урока на Алек - ми не знам как бих реагирала. Склонна съм да изисквам да се случват нещата. (незнам доколко съм права).
напр. обяснявам как се рисува звезда, той аз знам, знам, после не успява и казва няма да я правя. Аз настоявам да успее да я направи. Знам, че това е едно нищо, но искам да знае, че нещата трябва с постоянство да се постигат. Но става един вид насилване и после се чудя дали съм права.

Може би при Алек и Ива  режима, докато свикнат, им се отразява така. Сами също първите дни е леко изнервен, но ходи с желание.
Забелязах, че ако не е спал ме провокира, за да "избие чивия" дето има един лаф. Всичко е нарочно наобратно.
Те още трудно овладяват емоциите си, понякога си повтарям "ТОй е само дете, той е само дете", за да мога да се овладея при някоя провокация или когато се издразни на нещо. Напр. в един от почивните дни отидохме да крижарница Пъблик - там имат плейстейшън и си казвам "Чудесно, ще се разходим, разгледаме, може да поиграе (някакво разнообразие). Да, ама не. Чакахме за плейстейшъна Бен 10, после поигра и той - но още няма умения, а и аз самата съм на ВИЕ с такива игри. Викахме 1-2 пъти баткото да ни обяснява. Не успя да прескочи някакво препятствие, да се трансформира и се връща на едно и също положение. Резултат  -разплака се, разсърди се и се разгневи. Че не успявал, че искал и т.н. Дърпа се по улицата. Говори ми напреки. Опитах се да му обясня, че да се сърди на това е все едно да се сърди на телевизора, или пък на някой филм. Че баткото е голям и той няколко пъти не е успял. След около 10-15 минути му мина.
Такива ми ти работи...

Джулка, и ние бяхме болни  комплект със Страхил! Ужасно е!
АБ не му ли го давате със "спринцовка", каквато има в Нурофен? Аз така се спасявам.
Спомням си, че като беше по-малък го насилвах и беше такъв стрес и рев.
После започнах по-спокойно да му обяснявам и сега пие без проблем.

Джули, много съжалявам че и ти си прихванала. Мога само да кажа - бързо оздравяване и да знаеш че грипа е такъв- прави те на парцал, все едно не си спал и ял и нямаш сили за нищо. Успех и дано бързо гопребодите.

Волтажче - и мен такива работи ме нападат като теб. Наистина и аз не мога да изкарам само в къщи да се грижа за тях- да ти кажа и с две деца и с едно, това си е до човек - или можеш да стоиш в къщи или не можеш. Аз не мога..... В същото време ми се иска да имам повече време за децата, да играем игри, да не съм толкова скапана вечер - все пак тези деца искат внимание. Затова и стихчето на Облачето много ме уцели в сърцето. Та така - нещо съм в конфликт със себе си.
Относно Алек - позицията за пианото ми е - да не е на всяка цена. Защото така много лесно мога да го откажа.Затова му оставих този избор. Но вече е предупреден че това е за последен път- следващият път - каже ли че иска- това е, после няма отмятане.
Иначе и аз като теб Волтажче - когато не може нещо да направи и аз настоявам да не се отказва с идеята че с тренировки и постоянство се постигат нещата. НО той е дете и бързо му минава мерака когато не става нещо от раз, та големи усилия хвърлям. Интересното е че с Ива почти нямам този проблем. Тя е някак много самостоятелна и много гледа от брат си. Сега модата в къщи е редене на пъзели - Алек реди някакви от 260 елемента , които ги дават за деца на 8-9 год. И разбира се - са му трудни. та в началото - помагам. Но го гледам как търпението му просто бяга - като не може да открие разни елементи. Та ивка- реди си нейните пъзели бе з проблем , че и тя се бута да реди на брат си пъзелите - голяма война става в къщи. Та сиках да кажа че тя някак си не се отказва такак както Алек е готов да се откаже. При нея вкарвам много по малко усилия в обясняване, в обучение - някак си тя се учи от него, и сътоветно е мнгоо по самостоятелна от него.
та така при нас

Зори, това стихче и мен ме удари прави в сърцето... затова го и споделих

Но по въпроса със стоенето в къщи имам твърдо становище. Не съм от тези, които ще са щастливи, ако по цял ден се занимават с домакинство и деца. Вече съм го изживяла с две деца. В началото е добре, приемам го като почивка, но после... после се превръщам в човек, когото не харесвам. За себе си съм преценила, че се чувствам добре, ако се занимавам и с нещо странично. Сега най-важното... това, което ми дава сили, когато хлапето ме спре на вратата и каже - пак ли излизаш? Убедена съм в това, което ще напиша, и вече виждам реалните положителни резултати от него.

Когато човек е щастлив, живее пълноценен живот - забавлява се с приятели, тренира, работи нещо, което му радва сърцето, тогава показва на децата си, че всичко това е възможно. Така залагаме в децата си стремеж към пълноценен живот. Защото какво ще им остане, когато години наред наблюдават майка си - живееща в къщи, вечно мърмореща за малко внимание, неосъществена, недоволна? Това ли искам да заложа като модел в момичетата си? Колкото и да не ни се вярва, залагаме модела на семействата (че и на мисленето) на децата ни още отсега... и той ще е или аналогичен, или противоположен на това, в което са израстнали. Друг е въпроса, че противоположното по своята същност е аналогично, просто има малко изместен ракурс. Та така - за себе си нямам конфликт - искам да работя нещо различно от това, което правя, но все пак - държа да работя. Но мечтаната работа за мен е с доста по-малко работно време. А ако можех да вместя поне част от тренировките си в работно време и да съм повече със семейството, би било чудесно.

И друго - като едното нищо може да ви се наложи да си останете в къщи след 1-2 години - когато децата станат първокласници. Някои деца не се чувстват добре на занималня, другаде има други пречки - парични, или водене по спортове, изкуства и др. подобни... тогава изведнъж се оказва, че е по-добре да не работиш, отколкото да отсъстваш по 4 часа на ден, защото си шофьор на детето - Кламерчето вече знае за какво говоря... Та аз не бих бързала да се застоявам в къщи

Последно - убедена съм, че има жени, които се чувстват прекрасно в ролята си на майки и домакини. Може би част от вас познават Бу (същата, кърмачката) - винаги съм мислела за нея като за посветена тотално на майчинството жена. Но въпреки това, тя развива страшно активна дейност - обучава, консултира... не се спира на едно място. Да, прекарва много време с децата, но не спира да общува с нови хора, да твори, да работи, да живее пълноценно.

Ах, как искам да съм в къщи Минах през етапа на "реализация", т.е. пълното вработохоляване. Сега от позицията на уморен човек искам да имам отмяна с службата и повече почивка. Особенно сега когато и къщата скоро ще е готова...мечтая си да го раздавам като шеф и да ходя за по час-два на работа... иначе да си сея рози в градината, да играя с кучетата и да се забавлявам с децата...
НО - това е положението. Нещата в бизнеса не са добри навсякъде. Неможем да го раздаваме ларж.... трябва да се работи и то много, иначе зор работа. Особенно с глупостите дето всеки ден ни ги измислят. Сега с това "връзване? на касовите апарати към данъчните???Пак ще убият не малко фирми и търговци!

ох да ви покажа нещо! Току що го открих и камък ми падна от сърцето!!!

....грозната ми стълба , дето свекър ми я направи..... и не знаех акво да я правим... щото наистина безсрамно грозна...
http://media.snimka.bg/8165/022585109.jpg?r=0
МОЖЕ да стане хубава....
http://4.bp.blogspot.com/-a8d8pUfWj5U/TWNasAhCCtI/AAAAAAAAAew/8c … QfaYw/s1600/9.jpg

забележете и гредите...белите...
ако бях намерила тая снимка по -рано хич нямаше да си тормозя главата да мисля седмици наред какво да ги правя гредите...черни ли?!Бели ли?! Протъркани ли?!

Джулка, голяма си скица   Болна, но пак твориш и обмисляш идеи!   Много е готина снимката, която си показала. Сигурна съм, че ще стане още по-хубаво у вас. Правите го с толкова мерак. Ето ти си пример за ентусиаст, който с 3 деца, бизнес и ранчо, съумява да бъде толкова креативен и да има желание за още и още.

Подкрепям напълно казаното от Аля.
Проблемът е човек да е открил това, което му носи щастие и удовлетвореност (извън семейството). Защото за да ги достигнеш, се изсиква  много енергия, желание, хъс, а когато ги няма      Какво правим тогава?!

Честит имен ден на нашите любими Галентина, Аморе и Галин на Джулката!
Много здраве и весел празник!

Честит Имен Ден
на Галя, Галентина и Галин Джулкин!



Пожелавам им здраве и весел празник!

Хелоу момичета,

Аз днес съм си вкъщи и реших да се разпиша както си трябва.

Първо да честитя на всички именния ден... от вчера. Здрави и щастливи да сте!

После на всички болнички пожелавам бързо да се оправяте. Грипа е отвратен. Направо не им се говори вече. Днес пак отивам да взема изследванията на Пепи и пак няма нищо. Почти не кашля, ама като се разбуха едни гадни храчки вади. Сега не пие никакви лекарства. Само инхалации и физиотерапия.
Днес е на градина, защото имат тържество в групата. Учихме вкъщи стихчетата и се надявам да се представи добре.

Празника изкарах страхотно. Може би за първи път от доста време. Първо на 7-ми правихме с Пепи картички за бабите. Той казваше какво да пиша, после ги подписа и ги изрисува. Бабите бяха много щастливи.
На самия празник съпружеството ме изненда с бижу... и то страхотно. Златно сърце със циркони. Адски се накефих. В това кризисно време, все си купуваме "необходимите" подаръци. Та за това ме изненада много. После беше говорил с майка си да гледа Пепи и ме изведе на ресторант. Страхотна романтична вечеря си изкарахме. А след вечерята... тествахме новата спалня. Изобщо празника беше невероятен.

За диетата – и моя милост се бори с едни 7-8 кила, ама много трудна работа. Врем за спорт няма... пари също. Велоергометъра вкъщи прах хвана. Прибирам се скапана, почвам да оправям мъжищата и после се трупясвам. С нетърпение чакам да излязат пресните салатки, за да видя някакъв ефект най-накрая... че от пържоли и кифтета не се отслабва.

По въпроса за работата или стоенето вкъщи.... аз мога и да не работя. Според мен си зависи до човека, до това което му носи радост и удовлетворение. Ако си контактна личност, все ще си намериш занимание. Нещо за детската градина, има достатъчно благотворителни инициативи... изобщо ако не се депресираш и имаш достатъчно средства, живота може да е доста интересен. Точно както Облачето казва за Бу. Може би идеалния вариант е да работиш нещо, което ти е по сърце, но на половин ден. Така хем се чувстваш „реализирана”, хем имаш време да водиш децата на тренировки и уроци, да се видиш с приятелки, да се погрижиш за себе си. По някога не ми остава време да се изкъпя като хората... За съжаление в настоящия момент няма как да си остана вкъщи, но със сигурност ако имам тази възможност, ще се възползвам.

Джулка много хубава ви е станала дневната. А стълбата ще я измислиш и ще я направиш разкошна. Убедена съм!!! И аз тази година съм замислила едни ремонти и преустройства. Поради ограниченото място се налага много да се мисли кое къде ще е. Примерно сега си купихме спалня с нощни шкафчета... ама няма как при новото разпределение да ги вместя и двете. Ама ще ги сместя някак. И съм решила да пребоядисаме в по-светло къщата, че нещо ме притискат настоящите цветове.

Мишленце и ние водихме Пешо на ски, на Витоша. Сега в събота отпрашваме към Боровец. Много е несериозен обаче. Като види дете с шейна и веднага иска да сваля ските. Трябва да го запиша на ски училище, но в нашата градина не организираха. Планираме в началото на април да отидем за седмица на Пампорово, но не знам ще има ли сняг. За това изчаквам с резервацията.

Svetli щом хомеопатията ви се отразява добре, действайте. Аз много искам да поспрем с лекарствата, но опитите ни с хомеопатия завършиха трагично и сега не мога да се реша да опитам отново.

Надина, Боги, Зори да излизате от дупките по най-бързия начин. Времето се затопля, идва пролетта. Стягайте се.

Зори и при нас е така на моменти. Реши нещо да прави, много е ентусиазиран, но нещо се случва и край. Явно има свой план в главата си и ако нещо не стане както го иска, всичко приключва. Опитвам се да му обясня, че не всичко става така и винаги може да има промяна в плана. Не винаги работи, но трябва да се научат. Има една приказка – живота е това, което ти се случва, докато си правиш планове... истина, та дрънка!!! 

Хайде спирам вече и бягам да си действам по задачите. Чака ме едно търчане днес... но ще завършим с празник в градината и може би сладкарница за разкош.

Хубав ден момичета!

Честито на именниците - да са живи и здрави и много усмивки да има в тях и около тях.

Волтажче - ето там е цаката - в нещото което да ти харесва, което да ти запали моторчето и ти да правиш чудеса от храброст за да постигаш целите си. И както казваш ти - а какво правиш когато моторчето ти не работи? как да го подкараш?

Аля - съгласна съм с теб - най доброто за семейството е една усмихната, добра жена и майка- ако работата я прави щастлива - значи да работи, ако седенето в къщи я прави щастлива - да си седи в къщи.... въпросът е когато нито едно от двете не я прави щастлива - тогава какво?Къде е средата и как се намира тя?

Ади -радвам се че се разписа. Добре е че Пепи се оправя -дано оттък нататък само здраве да ви спохожда.
Честита ви спалня - със здраве да си я ползвате и да си направите на нея едно хубаво бебоче

Джулка - много хубаво изглежда - а съм сигурна че вие още по хубаво ще го направите..

хайде - стига ви от мен за днес..