Подсъзнанието може всичко 36 /Линкове за всички техники има на първа стр./

Благодаря за отговора.
Не съм казвала,че противоречи на нещо.
Просто разсъждавах, за причина-следствие и как човек разбира,че е наказан.Честно е да се знае защо страдаш,защото инъче се трупа много злоба и негативизъм.
Изпитала съм го . Но се научих,че за някои неща трябва примирение и със себе си и света.

Дали думата е примирение или смирение?!?

"...Вие като грубо тяло се раждате отново и отново, докато не осъзнаете Истинското си Аз. Вие като разум (душа), се раждате само веднъж; и умирате само веднъж; в този смисъл вие не се прераждате. Плътното тяло продължава да се променя, а разумът (менталното тяло) остава същото. Всички впечатления (санскара) се натрупват в ума. Те или трябва да бъдат изразходвани, или да бъдат неутрализирани чрез свежа карма в последователните прераждания. Вие се раждате мъж, жена, богати, бедни; блестящи, глупави… за да имате това богатство на опита, което помага да се престъпят пределите на всички форми на дуализма...." Мехер Баба

Ами незнам.
Знам много малко в сравнение с това,което знаят други тук.Респект.
Изразявам се с мои мисли и думи И както ги чувствам.

Съмнявам се, че е наказание. Всичко е в резултат на избора, който правим. Ако изберем едно се случва едно, ако изберем друго - се случва друго... Защо правим този избор е въпросът! Понякога е продиктувано от разум, друг път от чувства, много често от страх... Тогава защо да виним други за избора, който сами сме направили?
Как да направим корекция след това?    Да! След избора и примирението и смирението са си вид корекция  на чувствата ни, емоциите ни...

Най-голямото наказание при грешки от наша страна е всъщност..начина по който се чувстваме..от грешката си..

о да! дори физически усещам избора си .... в последствие. Понякога даже ми с струва че мога да върна времето назад, толкова реално е усещането за избора и ....това което отчитам като грешка.

Рози дали се върна?

A ако сме изстрадали достатъчно силно грешката си - това после ще ни предпази ли от лошата карма? 

Аз имам една карта правена на ръка.Има залепени картинки и написани няколко неща...Правена е лятото.От тогава насам обаче, научих доста неща и открих, че съм си поставила доста ограничения в желанията.Тъй като не ми се иска да я хвърлям, реших да поработя върху нея и ще се залепя някой нови картинки. Преди известно време, някой беше пуснал линк за виртуална карта на желанията, смятам и там да се развихря    За някой може да не е правилно, че е правена на компютър, но за мен по важни са емоциите и чувствата, и честно казано днес докато си ровех из нета за картинки се чувствах прекрасно. Така че, otilia според мен действай както го чувстваш  

Аз имам и картонена карта, правена лятото, едното голямо желание се сбъдна есента, но то беше материално, а те ми се получават; и компютърна на десктопа, нея я променям по-често. Компютърната е правена в www.magicwish.ru - отляво в менюто пише Карта желаний .

Не мисля да си унищожавам картата от лятото, повечето от нещата не са станали факт все още. Всъщност, сега се замислям, че и някои от желанията, свързани със спорт, хармония, здраве са в процес, с мое участие, разбира се. Когато нещо ми се сбъдне - като онова материалното, отлепям картинката, пиша Благодаря! и отгоре залепям нова. 

Нямам представа...Предполагам,че не..
Ако сме изстрадали..и сме си простили..сами на себе си..без да обвиняваме никой друг за грешката си, за избора си...Вероятно ни се предоставя втори подобен избор..Или..нещо напълно противоположно..Важното е не да съжаляваме за старите си грешки, а да си взимаме поука от тях и да живеем настоящето си по начин, по който бихме искали.Ако обкръжението ни не ни харесва- да го сменим. Ако бихме искали да върнем миналото...- то е ясно,че не можем. Обаче,бихме могли да благодарим на хората с които го свързваме за всичко, което сме научили от тях и което не сме оценили , когато е трябвало и....да продължим напред... Нашите хора, с нашите уроци са при нас..Тук и сега..Просто...трябва да ги приемем и да живеем в днешния ден.
А лошата карма..според мен се трупа, когато продължим да се самообвиняваме..вместо да оправим нещата (поне за доколкото е възможно..)

Плаша се понякога като ви чета. С лека ръка сте готови да се разделите с всичко...С дом, с кариера и със семейство. Поне 24 часа мисля дали да го напиша това. Но не се сдържах, аз съм си аз, а не АЗ не премълчавам.
Тук пишат хора на по 30 години (голяма част). Интересно ми е как за тези 30 години са успели да съградят сами по 1-2 собствени дома (не подарени или наследствени), кариери и семейства, че и да ги загубят? Напълно нереално е, извинете ме. Ако някой е загубил наследствен дом и не му е мил...а после още един, това въобще не е равнозначно на това да загубиш дом, за който си изработил всяка стотинка. Ако някой е получил семейство(или връзка), за които не се е борил юнашки, какво е разбрал от него? Не мисля, че това е повод да се биеш в гърдите - аз колко неща съм загубил...и пак мога да загубя. Да, никой няма застраховка. Но ако така леко поемаш загубите, дали въобще заслужаваш тези неща? Колко си вложил, за да усетиш цялата тежест на загубата?

Лично аз съм на 28 и нямам собствен апартамент. И не познавам нито една жена, която съвсем сама, без никаква помощ да си е купила такъв на тези години. Учейки, работейки и гледайки две деца. Повтарям - без никаква помощ. Не начален капитал от родители, не помощ от мъж или съпруг или наработейки, но без ангажимент към децата. Нито работейки, но друг да гледа децата...не казвам, че може и да няма такива случаи, но ще се радвам да науча за тях. И за начина, по който са го постигнали.
Освен това, не виждам как с лека ръка ще мога да се обърна и да кажа - аз мога да загубя семейството си, няма проблем. Семейството ми е най-ценното нещо, не виждам как ще го зачеркна с лека ръка. Много добре знам, че утре може да събудя и по една или по друга причина вече семейството ми да не е това, което е. Но нито ще си свиркам, нито ще го приема или преживея лесно.
Ценете това, което имате.
Иначе може и да се наложи да ви го отнемат, за да го оцените.
 

Няма "лоша" и "добра" карма,или "лош" и "добър" избор,има  полза и вреда на себе си и другите,това е.Ако не искате "лоша" карма,не вредете на другите,обичайте себе си и другите,прощавайте на себе си и на другите,приемете себе си и другите.
Най-трудно се отработват моментите,когато сме нанесли вреда на другите,на себе си,но прощавайки,приемайки и обичайки-отработваме ситуацията,искайки прошка и прощавайки изчистваме цялата "лоша" енергия.Човек няма нужда от ничия помощ,всичко може сам.Стига да го вярва и да го иска с цялата си душа.


Човек не може да промени събитията/хората,може обаче да промени отношението си към тях.

Klemy Или не си чела внимателно или грешката е в тези,които са писали не всички възможни варианти/аз включително/...
Под дом и семейство-защо мислиш е само този,съграден със собствени сили?Нима  бащиният ти дом не ти е дом?И родителите ти не са ти семейство?
За наследството мисля е ясно,а кариерата-човек започнал работа на 12 години  като мен,мисля има много време ,за да избере професия и да прави кариера в нея,все пак съм на малко повече от 30 години. И не знам някъде да съм писала,че с "лека ръка се отказвам" от всичко гореспоменато?Може би  разбирането и приемането - някои погрешно приемат за примирение,за предаване,аз обаче мисля се иска голяма смелост човек да приеме предизвикателствата в живота си.

Нима една майка приела болестта на детето си  е равносилно на предала се?

Човек може да обича и цени всичко ,което има и пак да го загуби-значи ли това,че трябва да живее в измислен свят и да зачерква  реалната възможност да загуби всичко,и дом и семейство и кариера и наследство-само защото не приема такъв развой на събитията лично за себе си?
Klemy

Ами много по-лесно се губи нещо, в което не си вложил собствени сили. От тази гледна точка да губиш бащин дом, ми звучи като да затриеш нечий чужд труд, а не нещо собствено. 
И аз на 12 години съм продавала картини, но не го считам за работа някакси...не знам за каква кариера идва реч на 12.

Лично аз под това да загубя нещо свое имам предвид да е лично мое. Ама не по наследство, а да съм драпала със зъби и нокти (фигуративно). И ако така съм го придобила и накрая ми е все едно да го загубя...тогава има за размисъл. 
Иначе да, мога да преглътна вероятно много несгоди и загуби. С всеки ден все по-философски. Но днес, имайки семейство и деца...не мога да се обърда и да кажа 'О, няма проблем, утре мога да ги загубя, ще си намеря нови."  Звучи ми буквално кощунствено.


И нещо пак със загубите и страховете, макар крачка в страни.
Най-големият ми страх и ужас в този живот е бил най-голямата ми мечта. Да си имам дете/деца. От най-ранна осъзната възраст (15-16г) все съм си мечтала да си имам мое си бебче. Обаче винаги съм си мислила, че сигурно няма да имам.  (Без никаква причина конкретна) Е, факт е, че всъщност най-големият ми страх не успя да се реализира, даже напротив. Понякога си мисля, че в известна доза всичко е написано. Не всичко, но голяма част. Иначе по "нашите" закони, май трябваше с този си най-свиреп страх никога да не проимам дете...