През повечето време, от както гледам втори сезон, аз все недоволствах от сценаристите и режисьора, но след този епизод мисля, че това може би е била не съвсем справедлива критика.
Все по-често забелязвам една внимателна и деликатна линия, която следват за да ни разтълкуват намеренията, желанията и чувствата на героите. Много са силни в моментите на паралелно показване на едни и същи ситуации. И в този епизод това, което ме впечатли са две паралелни сцени:
Щастливите Мурат и Хасрет, които "водят" своя телефонен разговор за "цветарката" и "щастливия" Левент, даващ банкнота на девойчето на улицата и неподозиращ, какви ги върши годеницата му в този момент.
А втората е тъжния танц на годениците и страдащ и нещастен Мурат, който гледа билборда с Хасрет и знаещ, подозиращ какви ги върши любимата му.
Иска ми се всеки от тримата, час по- скоро да излезе от заблудите си.
Левент, че е обичан, Хасрет, че е задължена да го обича и Мурат, че годениците са щастливи заедно!
Гаки, поздравления за поста.
Наистина се усеща, че си малко тъжна...но, я приемам и усещам тъгата ти, като да тъгуваш по нещо, което още не си получил...а, не по нещо , което си загубил...и в този смисъл онова, което искаш предстои...а, от това по-хубаво...здраве му кажи!
...Иска ми се всеки от тримата, час по- скоро да излезе от заблудите си.
Левент, че е обичан, Хасрет, че е задължена да го обича и Мурат, че годениците са щастливи заедно!... много скоро ще стане...