+++
Son bahar - Любов назаем - Еркан и Айча # 42
- Публикувана: 29 ян. 2011, 13:40 ч.
- Последно мнение: 1 март 2011, 19:15 ч.
# 407
18 фев. 2011, 19:26 ч.
Привет ,момичета ! 
Отдавна не съм влизала в темата ,но това не значи ,че не си гледам филмчето от време на време.
Та по този повод, идвам
с една новинка.Довечера от 23.15 по канал Д в шоуто на Беяз гост ще бъде Айча.Надявам се, да ви зарадвах . 
Виж целия пост
Отдавна не съм влизала в темата ,но това не значи ,че не си гледам филмчето от време на време.
Та по този повод, идвам
с една новинка.Довечера от 23.15 по канал Д в шоуто на Беяз гост ще бъде Айча.Надявам се, да ви зарадвах .
# 408
18 фев. 2011, 19:34 ч.
Галип: По-добре ли си Сабиха....
Сабиха: Да.....
Галип: Ако искаш почини си малко.....лекарят ще дойде......
Сабиха: Добре съм.....Наистина съм добре......Всъщност на вас ви трябва лекар...../Гледа кръвта/ ....Много кърви......
Галип: Не е сериозно.....Само ме е одраскал куршума.....
Сабиха: Кой и защо би искал да направи това.....Трябва да погледна раната .....може ли.....Доста кърви......
Галип: /усмихва се/ Отива ти......
Галип се съблича.....Сабиха иска да му помогне, трябва да внимава с ръката си......Като вижда раната Сабиха пита има ли с какво да превържат веднага раната.....
Кемал е пред вратата на Рухсар....Звъни....Рухсар излиза и се изненадва като вижда Кемал в този час. Кемал се извинява че безпокои Рухсар в този час, но да не се бавят да каже на Сабиха да идва и да се прибират. Зейно ще се притесни като се събуди.....Рухсар гледа Кемал и не разбира за какво става въпрос....Сабиха не е при нея....Кемал не може да разбере как да не е там....Къде е тогава....Рухсар не знае, но и не е нужно да знае....Сабиха е голяма жена сигурно е излязла да подиша чист въздух.....А и може да отиде където си иска.....Не е длъжна да дава обяснения....Кемал не е съгласен....Не може да ходи толкова късно и той да не знае къде е....Тя живее в неговия дом.....Ето той е излязъл в този късен час и обикаля да я търси.....Рухсар му казва защо ще я търси.....Защо я търси.....Да я остави на мира.....Няма смисъл Кемал да се тревожи....Сабиха можа да се грижи за себе си.....Няма нужда някой да я пази.....Не му хареса на Кемал какво му каза Рухсар....Той не е излязъл посред нощ за да слуша упреци.....Рухсар се усмихва и си говори сама.....Този пак превъртя......
Виж целия пост
Продължение 11 епизод
Галип: По-добре ли си Сабиха....
Сабиха: Да.....
Галип: Ако искаш почини си малко.....лекарят ще дойде......
Сабиха: Добре съм.....Наистина съм добре......Всъщност на вас ви трябва лекар...../Гледа кръвта/ ....Много кърви......
Галип: Не е сериозно.....Само ме е одраскал куршума.....
Сабиха: Кой и защо би искал да направи това.....Трябва да погледна раната .....може ли.....Доста кърви......
Галип: /усмихва се/ Отива ти......
Галип се съблича.....Сабиха иска да му помогне, трябва да внимава с ръката си......Като вижда раната Сабиха пита има ли с какво да превържат веднага раната.....
Кемал е пред вратата на Рухсар....Звъни....Рухсар излиза и се изненадва като вижда Кемал в този час. Кемал се извинява че безпокои Рухсар в този час, но да не се бавят да каже на Сабиха да идва и да се прибират. Зейно ще се притесни като се събуди.....Рухсар гледа Кемал и не разбира за какво става въпрос....Сабиха не е при нея....Кемал не може да разбере как да не е там....Къде е тогава....Рухсар не знае, но и не е нужно да знае....Сабиха е голяма жена сигурно е излязла да подиша чист въздух.....А и може да отиде където си иска.....Не е длъжна да дава обяснения....Кемал не е съгласен....Не може да ходи толкова късно и той да не знае къде е....Тя живее в неговия дом.....Ето той е излязъл в този късен час и обикаля да я търси.....Рухсар му казва защо ще я търси.....Защо я търси.....Да я остави на мира.....Няма смисъл Кемал да се тревожи....Сабиха можа да се грижи за себе си.....Няма нужда някой да я пази.....Не му хареса на Кемал какво му каза Рухсар....Той не е излязъл посред нощ за да слуша упреци.....Рухсар се усмихва и си говори сама.....Този пак превъртя......
# 409
18 фев. 2011, 19:59 ч.
Сабих превързва в банята ръката на Галип.....
Сабиха: Боли ли.......
Галип: Не.....
Сабиха: Готово....
Галип до сега не е бил толкова близо до Сабиха.....Гледа я.....Изпива я с поглед – нежен и влюбен......
Сабиха: Готово.....Добре, че не трябва да се шие......Малка драскотина.....Ще зарастне бързо.....
Галип: Втори път се грижиш за раните ми...../Гледат се/
Сабиха: Добре еда си ходя вече....../продължават да се гледат/
Галип: Добре ще те закарам.......
Сердар се обажда от уличен телефон в офиса на неговия приятел.....Иска да се анулира поръчката......И без това са привлекли вниманието......Сега и кръв от носа му да потече, ще сметнат, че е Сердар......От офиса го убеждават, че ще уредят нещатата на минутата без никой да разбере......Не, Сердар се отказва от поръчката.......Стигнало е до полицията....Нещата ще се усложнят...Той ще им съобщи, когато момента е подходящ.......
Галип и Сабиха пътуват в колата. Галип съжалява, че заради него Сабиха е преживяла ужасна нощ....Обвинява се, че е виновен за всичко. Сабиха е можела да умре......Сабиха не вижда вина в Галип....Слава на Бога, че никой не е пострадал, но Галип трябва дабъде внимателен....Онзи мъж може още да е по петите му.....Галип иска Сабиха да не се тревожи, да не мисли за това...... Сабиха изпитва болка в главата от удара, който е получила.....Галип притеснено я пита дали е добре.....Трябва да си почине.....Сабиха малко притеснено поиска да слезе на предната улица....Защото най-вероятно Кемал отново ще дебне на прозореца.......
Кемал не е на прозореца този път....След като се е прибрал от Рухсар сиди сам в хола и чака завръщането на Сабиха.....Будната съвест на къщата е на поста си.......Сабиха се прибира и той започва с въпросите.....
Кемал: Къде беше до сега.....
Сабиха: Една приятелка имаше нужда от мен......
Кемал: Приятелка.....и коя е тя....има ли си име.....Само не споменавай Рухсар – знам, че не си била там......Да не беше на делова среща с господин Галип....../Гюлшен е станала и мълчаливо присъства на разпита/
Сабиха: Батко Кемал не съм длъжна да ви давам обяснения, но се опитвам да проявя уважение, понеже сте по-възрастен......
Кемал: Уважение.....Знаеш ли как наричат тук вдовица, която се мъкне по улиците в този час.....Излезе с едни дрехи, а се връщаш с други.....Така ли проявяваш уважение.....
Сабиха: Батко Кемал, не върша нищо лошо....../иска да прекрати това унижение на което я подлага Кемал и тръгва към стаята си.../
Кемал: Виж.....Тук не е Германия.....Ако ще влизаш и излизаш, когато си поискаш, не можеш да останеш...........в тази къща...../Кемал направи продължителна пауза преди да каже последните думи, но ги каза....../....Разбра ли......
Сабиха остана изумена от последното което каза Кемал......Прибра се в стаята си.....
Гюлшен много притеснено каза само – Батко.....и не можа да продължи....Кемал обаче няма задръжки. Той пита сестра си не е ли прав.....видяла ли е Гюлшен колко е часа.....
Сабиха прибира най-необходимото в един куфар.....Събужда Зейно......Зейно си мисли, че я будят за училище.....разбра, че се е случило нещо и пита майка си какво е станало.....Сабиха й каза, че си тръгват.....Детето не разбира за къде ще тръгват....при Рухсар ли.....Сабиха отговаря, че няма да ходят при Рухсар.....и на нея й създадоха много грижи.....Отиват в тяхния дом.......Зейно стана и започна да се облича. На вратата се показа Гюлшен.....Тя моли Сабиха да не ходят никъде по това време.....Той брат й се е притеснил за Сабиха, затова й е наговорил тези неща.....Сабиха не отговори нищо на Гюлшен....Иска да събуди и Мемо, но Гюлшен я помоли да го остави.....имал е болки, едва е заспал.....Сабиха се съгласи с уговорката, че ще отиде да го вземе на следващият ден.......Гюлшен моли Сабиха да не тръгва....да помисли пак.....Права е да се обижда.....тя Гюлшен се извинява вместо него.....Глшен предполага, че той вече съжалява.....Вниманието на Гюлшен не убеди Сабиха да остане....Тя взе куфара, хвана Зейно за ръката и си тръгна .....Кемал продължава да седи на същото място.....Не вярвам да е изпитал и грам съжаление за думите които изрече и с които обиди Сабиха......Гюлшен обаче не може вече да мълчи....Тя му е сестра и да й се кара, каквото и да й каже, тя си мълчи......, но Сабиха.......Кемал я прекъсна....Колко познавал той Сабиха.....Видял я два пъти, оженили са се с брат му и са заминали за Германия.....Кемал пита Гюлшен тя може ли да гарантира за Сабиха.....Гюлшен го гледа с недоумяващ поглед.....Кемал побесня.....ами хубаво....той не можел да гарантира за Сабиха..../а на кого е нужна тази гаранция.....на болната фантазия на Кемал...../
Виж целия пост
Сабих превързва в банята ръката на Галип.....
Сабиха: Боли ли.......
Галип: Не.....
Сабиха: Готово....
Галип до сега не е бил толкова близо до Сабиха.....Гледа я.....Изпива я с поглед – нежен и влюбен......
Сабиха: Готово.....Добре, че не трябва да се шие......Малка драскотина.....Ще зарастне бързо.....
Галип: Втори път се грижиш за раните ми...../Гледат се/
Сабиха: Добре еда си ходя вече....../продължават да се гледат/
Галип: Добре ще те закарам.......
Сердар се обажда от уличен телефон в офиса на неговия приятел.....Иска да се анулира поръчката......И без това са привлекли вниманието......Сега и кръв от носа му да потече, ще сметнат, че е Сердар......От офиса го убеждават, че ще уредят нещатата на минутата без никой да разбере......Не, Сердар се отказва от поръчката.......Стигнало е до полицията....Нещата ще се усложнят...Той ще им съобщи, когато момента е подходящ.......
Галип и Сабиха пътуват в колата. Галип съжалява, че заради него Сабиха е преживяла ужасна нощ....Обвинява се, че е виновен за всичко. Сабиха е можела да умре......Сабиха не вижда вина в Галип....Слава на Бога, че никой не е пострадал, но Галип трябва дабъде внимателен....Онзи мъж може още да е по петите му.....Галип иска Сабиха да не се тревожи, да не мисли за това...... Сабиха изпитва болка в главата от удара, който е получила.....Галип притеснено я пита дали е добре.....Трябва да си почине.....Сабиха малко притеснено поиска да слезе на предната улица....Защото най-вероятно Кемал отново ще дебне на прозореца.......
Кемал не е на прозореца този път....След като се е прибрал от Рухсар сиди сам в хола и чака завръщането на Сабиха.....Будната съвест на къщата е на поста си.......Сабиха се прибира и той започва с въпросите.....
Кемал: Къде беше до сега.....
Сабиха: Една приятелка имаше нужда от мен......
Кемал: Приятелка.....и коя е тя....има ли си име.....Само не споменавай Рухсар – знам, че не си била там......Да не беше на делова среща с господин Галип....../Гюлшен е станала и мълчаливо присъства на разпита/
Сабиха: Батко Кемал не съм длъжна да ви давам обяснения, но се опитвам да проявя уважение, понеже сте по-възрастен......
Кемал: Уважение.....Знаеш ли как наричат тук вдовица, която се мъкне по улиците в този час.....Излезе с едни дрехи, а се връщаш с други.....Така ли проявяваш уважение.....
Сабиха: Батко Кемал, не върша нищо лошо....../иска да прекрати това унижение на което я подлага Кемал и тръгва към стаята си.../
Кемал: Виж.....Тук не е Германия.....Ако ще влизаш и излизаш, когато си поискаш, не можеш да останеш...........в тази къща...../Кемал направи продължителна пауза преди да каже последните думи, но ги каза....../....Разбра ли......
Сабиха остана изумена от последното което каза Кемал......Прибра се в стаята си.....
Гюлшен много притеснено каза само – Батко.....и не можа да продължи....Кемал обаче няма задръжки. Той пита сестра си не е ли прав.....видяла ли е Гюлшен колко е часа.....
Сабиха прибира най-необходимото в един куфар.....Събужда Зейно......Зейно си мисли, че я будят за училище.....разбра, че се е случило нещо и пита майка си какво е станало.....Сабиха й каза, че си тръгват.....Детето не разбира за къде ще тръгват....при Рухсар ли.....Сабиха отговаря, че няма да ходят при Рухсар.....и на нея й създадоха много грижи.....Отиват в тяхния дом.......Зейно стана и започна да се облича. На вратата се показа Гюлшен.....Тя моли Сабиха да не ходят никъде по това време.....Той брат й се е притеснил за Сабиха, затова й е наговорил тези неща.....Сабиха не отговори нищо на Гюлшен....Иска да събуди и Мемо, но Гюлшен я помоли да го остави.....имал е болки, едва е заспал.....Сабиха се съгласи с уговорката, че ще отиде да го вземе на следващият ден.......Гюлшен моли Сабиха да не тръгва....да помисли пак.....Права е да се обижда.....тя Гюлшен се извинява вместо него.....Глшен предполага, че той вече съжалява.....Вниманието на Гюлшен не убеди Сабиха да остане....Тя взе куфара, хвана Зейно за ръката и си тръгна .....Кемал продължава да седи на същото място.....Не вярвам да е изпитал и грам съжаление за думите които изрече и с които обиди Сабиха......Гюлшен обаче не може вече да мълчи....Тя му е сестра и да й се кара, каквото и да й каже, тя си мълчи......, но Сабиха.......Кемал я прекъсна....Колко познавал той Сабиха.....Видял я два пъти, оженили са се с брат му и са заминали за Германия.....Кемал пита Гюлшен тя може ли да гарантира за Сабиха.....Гюлшен го гледа с недоумяващ поглед.....Кемал побесня.....ами хубаво....той не можел да гарантира за Сабиха..../а на кого е нужна тази гаранция.....на болната фантазия на Кемал...../
# 410
18 фев. 2011, 21:12 ч.
Сабиха и Зейно вече са в къщата, която тя нае предишната вечер....Тази вечер за Сабиха няма спокойствие.....Зейно не е доволна, че са дошли в тази къща....По добре е било да отидат у кака Рухсар....Болката в главата изглежда е най-безболезнената болка за тази вечер....Сабиха намира сили да каже на Зейно съвсем спокойно, че ще намерят къде да легнат тази вечер.....
Галип след като е закарал Сабиха се пирбира.....Сяда на леглото вече усетил умората от всичко случило се през този ден и вечер.....Вижда падналото на пода колие на Сабиха.....Става взема го, разглеждало и сякаш умората му премина....Ето той държи в ръцете си нещо, което принадлежи на Сабиха.....Сякаш частица от нея е в ръцете му ........
Сабиха е намерила един матрак сред вещите, които са останали....В къщата е мръсно и прашно.....Зейно, не проумява на този матрак ли ще трябва да спи в тази мръсна и студена къща.....Сабиха дава обещание пред Зейно, че тези неприятности ще свършат.....Всичко ще се оправи.....Зейно упорито настоява, че са можели да спят при Рухсар.....Но Сабиха не иска да й досаждат повече......Дошло е време да си стъпят на краката.....Тази къща ще бъде едно ново начало.....Двете си лягат на матрака с дрехите....Сабиха прегръща Зейно, за да й даде от нейната топлина и така нужното спокойствие за детето......
Кемал е на масата....Гюлшен е станала да приготви закуската....Гюлшен се чуди дали да не се обадят на Рухсар, да разберат какво е станало....Кемал си мисли, че излизането на Сабиха от къщата му е временно.....като й мине гнева ще се върне......Какво е трябвало да направи Кемал......С цветя ли е трябвало да я посрещне, когато се е прибрала в този час......В този момент се прибира Саадетин.....Пита как си какво става, но никой не му отговоря.....
Галип едва ли е спал тази нощ....Седнал е в леглото завит с одеялото.....На нощното шкафче е колието на Сабиха....Той го гледа и звучи песента, която ние наричаме „Песента на Галип и Сабиха”.......Галип се усмихва....Спомня си момента в банята, когато Сабиха превързва раната му.....Спомня си думите......спомня си тази близост, погледите.....
Сабиха се събужда.....Студено е.....Лаят кучета.....Зейно се обръща и заема целия матрак....Сабиха вече няма и къде да легне.....Седи трепери от студ.....Става и гледа през прозореца – вече се е разсъмнало.....Сълзи потичат по лицето й....Тя ги избърсва и продължава да гледа през прозореца.....Време е Зейно да става за училище.....За момент на Зейно й се е сторило, че са в другата къща.....
Гюлшен с Мемо тръгват. Първо ще отидат при Сабиха, а след това на работа....Кемал не изпуска възможността да я „захапе”....Ами да......той кой е......и пита нали така госпожо Гюлшен.....Ще повикаме, пък ще си млъкнем.....Гюлшен не отговори на предизвикателството на Кемал, а тръгна с Мемо......
Нурсел и майка й са на масата за закуска....Майка й пие кафе, а Нурсел гледа отнесена в една точка....Когато майка й се обръща към нея тя дори си стресна.....Къймет предлага на Нурсел да заминат заедно за Европа.....Няма нужда Нурсел да се инати....Сега Рим е различен, ще отидат и до Венеция – тя Нурсел я харесва.....Сега е най-романтичното време в Париж....Нурсел не иска да ходи никъде....майка й трябва да го разбере.....
Гюлшен с Мемо е пред вратата на Рухсар. Рухсар я пита дали и тя бяга от господин Кемал.....Рухсар веднага ще направи чай.....Не Гюлшен няма време да пият чай. Тя е дошла саво да види Сабиха преди да отиде на работа....Но Сабиха сигурно е още горе и спи.....Рухсар е объркана. Защо Гюлшен търси Сабиха при нея......След като разбират, че Сабиха не е в къщата на Кемал, няма я и при Рухсар Гюлшен предположи, че е отишла в къщата, която е наела.....Рухсар недоумява – как може да е отишла в оная съборетина.....Гюлшен не разбира каква е тази съборетина.....Гюлшен разказва на Рухсар какво се е случило .......Двете жени и Мемо тръгват към къщата където може да е отишла Сабиха.......
Галип и Ръза пътуват към офиса....Галип е седнал на задната седалка.....замислен.....взема телефона и звъни на Сабиха......
Сабиха: Ало...господин Галип.....
Галип: Добро утро Сабиха.....Притеснявах се как си.....Добре ли си......
Сабиха: /излиза на терасата/....Добре съм, нищо ми няма.....Вие как сте.....
Галип: Добре съм....Връщам се от участъка....дадох паказания......
Сабиха: Хванали ли са този, който стреля......
Галип: Неее.......
Сабиха: А нямат ли някаква следа.....
Галип: За жалост не......
Сабиха: Не е моя работа, но...след всичко това във фирмата ....... не може човек да не се усъмни.....
Галип: Знам го.....Говориш за Сердар......Аз не се съмнявам изобщо....Сигурен съм....
Сабиха: Добре, а няма ли да се оплачете.....
Галип: Не, не....Това вече не е само обикновена измама.....Ще раша въпроса по мой начин Сабиха......
Гюлшен и Рухсар пристигат....Рухсар не може да повярва, че Сабиха през нощта е дошла в тази съборетина.....Колко пъти й е казала Гюлшен да не тръгва, но тя не я е чуля....Рухсар отбелязва, че Сабиха е голям инат....голям....С пристигането Рухсар започва да се кара на Сабиха....Какви ги върши, защо не са отишли при нея......да не би да няма място....Сабиха обясни, че тази къща вече е тяхния дом....Тук ще живеят.....Гюлшен и Рухсар смятат, че в тази къща не може да се живее....Но Сабиха е убедена, че човек може да живее и под сянката на едно дърво.....Тя знае, че мислят за нея, но нека да не настояват повече.......Гюлшен е донесла нещо за закуска....ще я приготви....
Сердар слиза от асансьора в офиса.....Пита секретарката дали Галип вече е на работа.....Да преди малко е дошъл, но с господин Офук имат заседание.....Казал е на секретарката, че ще й съобщи кога Сердар да отиде при него.....Сердар ще бъде в стаята си......
Офук доста се е измъчил докато разбие паролите, но все пак е успял. Всички документи са разпечатани. Галип разбира, че не може да има доверие на никого, след като Сердар и госпожа Къймет са участвали в такъв заговор срещу него. Колко противно е всичко мисли си Галип. Там е новият адвокат и Галип иска той да направи необходимото. Според адвоката всички тези документи са юридически валидни. Извършеното е квалифицирана измама, тоест тежки престъпления, като умишлено причинени щети на фирмата, облагодетелстване. Благодарение на тези доказателства би могло да се повдигне обвинение.....Галип иска адвоката да изготви веднага документ с който Сердар да се откаже от всички права, а също така и документи за даване под съд, ако откаже да подпише първия. Галип изпитва болка в простреляната ръка, но другата болка от това че се е доверявал на измамника Сердар е по-голяма. Галип се обажда на секретарката и иска тя веднага да извика Сердар......
Гюлшен е сервирала закуската и всички вече са около масата....Мемо нарушава мълчанието, като пита Сабиха и Зейно вече няма ли да живеят в къщата на Кемал....Погледите на всички са отправени към Сабиха.....Но Зейно отговаря, че вече са щели да живеят в тази къща.....Гюлшен трябва да тръгва за работа. Сабиха иска Мемо да остане при тях....Но Гюлшен се изненадва – та те дори няма къде да спят.....Нека да се настанят и тогава Мемо ще дойде да живее в тяхната къща.....Сабиха обяснява на Мемо, че ще бъдат разделени за малко.....Когато се оправят и той ще дойде да живее при тях....Но Мемо се притеснява. Ако Кемал не го иска, когато Сабиха я няма....Гюлшен го успокоява – как така няма да го иска.....Облича Мемо и отиват на работа....Рухсар също....
Сердар е в кабинета на Галип. Адвоката е изготвил необходимите документи. Галип подава на Сердар разпечатките, които Офук е изтеглил от лаптопа на Сердар. Галип му ги дава и иска обяснение.
Сердар: /усмихва се/ На това.....му казват......посегателство.....Без разрешение сте ровили в компютъра ми......За съжаление съм безсилен......Кой знае дали вие не сте устроили всичко това......Оклеветявате ме.....Вие сте изфабрикували това..../Сердар е адвокат и добре знае какви ще бъдат последствията....Единственият начин е в този момент да преиграва и да обвини Галип, че едва ли не той е написал тези неща, за да го обвини..../
Галип: Сердар, не се унижавай повече......Като адвокат знаеш по-добре от мен....Можеш да изгниеш в затвора до края на живота си.....Кариерата ти ще приключи.....Наясно съм, че не си извършил само измама.....Известно ми е и това, че ти си наел човек да ме убие Сердар......
Сердар: Ти си параноик.....Говориш глупости.....Докажи нещо.....Докажи това, което казваш.....
Галип се обръща към Офук.....Младежа взема един лист – документ с който Сердар ще се откаже от всичко във фирмата.....Оставя го пред Сердар.....
Галип: /към Сердар/ .....Подпиши.....Отказваш се от всичките си права във фирмата.....Ше върнеш всичко, което си получил от нас.....
Сердар: /Чете документа.../ Ти.....какво си мислиш, че правиш.....Толкова ли е лесно...../Сердар вече се е изправил срещу Галип и къса документа, който трябваше да подпише..../ Нищо няма да подпиша.....От нищо няма да се откажа.....Не можеш да ми причиниш това.....Баща ми.......с години толкова труд е вложил тук.....Аз също.....Няма да се откажа......От нищо няма да се откажа.......Аз бях тук преди теб.....Докато ти беше прост работник, аз бях тук и ще продължа да бъда.....Това е моето място.....Ти всъщност не си си на мястото......Всъщност на теб нищо не те принадлежи.....Получи всичко с привидното си трудолюбие и лъжлива любов....Използва и Нурсел, за да присвоиш всичко и сега я захвърляш....., но аз няма да ти позволя това.....Няма да позволя да сложиш ръка на всичко, сякаш е твое право......
Докато Сердар правеше отчаян опит да каже всичко, което си е мислил през годините, но за да запази позицията в холдинга до сега не го е казвал директно пред Галип, той Галип стоеше невъзмутим.....направо железан.....Не направи опит да прекъсне тирадата на Сердар......разбра Сердар какво е мислил за него през всичките тези години.....При последните думи на Сердар Галип го хвана за ревера на сакотоповали го на дивана, вече хванал го за гушата и му каза,
Галип: Нали има теб......Нали има теб.......Направо ще те убия...... /и аз имах такова чувство...., но разума надделя при Галип....не удуши Сердар..../
Зейно ще тръгва на училище, а Сабиха в издателството. Зейно казва на майка си, че тази нощ е измръзнала....Така ли ще живеят в тази къща....няма ли да имат никакви вещи....Сабиха се опитва да й обясни....Почти е приключила книгата....Когато я приключи веднага ще купи на изплащане всичко което е обещала на Зейно.....Сабиха иска Зейно да й се довери.....Сабиха иска Зейно да се усмихне, за да й даде сили, но Зейно обещава, но не го прави.....
След като Галип едва не удуши Сердар почувства болката в ръката.....Офук е бил при адвоката, който е направил нова разпечатка за отказа на Сердар. Този път Сердар подписа документа....Излиза си, без да каже дума.......
Сабиха е в издателството. Превела е 200 страници. Останали са 60-70.....До един два дни ще е готова.....има време – срока й е до края на месеца.....Сабиха подава преведеното до сега на издателя.....Толкова са й е харесала книгата, че не е спряла да работи.....Това, което ще чуе Сабиха от издателя ще я изненада и разстрои....Той й казва, че вече няма нужда да продължи да превежда.....Сабиха не разбира за какво говори този мъж.....Той продължава.....За съжаление издателството е спряло жтпечатването....заради кризата нямат продажби......не могат да продадат дори готовите книги.....За известно време ще прекъснат......Сабиха се опитва да обясни на издателя, че тя се е заела с това, защото се е нуждаела от работа.....Те не са я уведомили....вложила е толкова много труд.....не е спала за да работи.....мислила е, че има работа.....Издателя й подава плик в който има някакви пари и й казва, че могат да й платят само това......Сабиха взема плика....през сълзи се опитва да се усмихне и благодари, че все пак й дадоха някакви пари.....Тръгва си много разстроена......
Сердар след като е подписал документа с който трябва да се откаже от всичко, което е получил от фирмата оитва при секретарката и оставя на бюрото всичко – папка с документи, ключовете от колата, мобилния телефон, кредитни карти.....През това време не каза и дума.....качи се в асансьора и си тръгна.
Нурсел е у дома си.....Живее със спомените.....Гледа снимка от сватбата с Галип.....Майка й вече е приготвила куфарите си и тръгва на пътешествие.....Отново предлага на Нурсел да заминат заедно.....Да си вземе едно две неща и да тръгва.....Така ще се разсее.....Нурсел обаче е вперила поглед в снимката.....Майка й продължава да я убеждава. Нурсел две години не е напускала Истанбул....Била е все там където е Галип.....Къймет няма намерение повече да я убеждава....Да си стои тук....Нурсел не виждала до къде я е докарал този човек....майка й през зъби каза, че Нурсел направо е полудяла.....Така никога няма да си върне Галип.....Нурсел не възразява на майка си....Става от дивана, и пожелава на Къймет приятно пътуване.....
Кемал е сам в къщата. Гледа се в огледалото....Вижда семейна снимка.....натъжава се. В този момент звъни телефона. Обаждат се от немското консулство....Той не знае нищо за това, че от консулството ще идват на проверка....По предложение на Гюлшен това трябваше да остане в тайна от Кемал....
Галип отново е на бюрото си. Говори си сам първо по адрес на Сердар, че е подлец.....След това си спомня за случката на брега....Ако заради него се беше случило нещо на Сабиха......Галип въздиша тежко, само като си помисли за тази възможност.....
Сабиха се прибира от издателството....Насреща й е Кемал.....Той иска да й каже за обаждането от немското консулство.....Но Сабиха толкова е ядосана на Кемал, че не иска да разговаря с него. Въпреки всичко се спря....Кемал започва.....
Кемал: Искам да кажа......да попитам нещо.....Днес се обадиха във връзка с Мемо....../в този момент телефона на Сабиха звъни...обажда се Галип.....тя отказва разговора...../ Някаква комисия....там.....от това.....ксонсулството.....
Сабиха: Какво....притеснявате се, че няма да остане никой с когото да се карате ли.....
Кемал: Какво значи това.....Все пак сме едно семейство.../сетил се Кемал.../
Сабиха: Казахте да не се меся в семейните въпроси нали.....
Кемал: Не съм искал да прозвучи така.....Принуден съм да мисля за цялото семейство.....
Сабиха: Щом е така мен не ме мислете.....Също и дъщеря ми.....За да си отдъхнем най-после....Разбрахте ли.....Всичко хубаво.....
Сабиха е много ядосана на Кемал, а май трябваше да му бъде благодарна, за това, че той със своя деспотичен характер и помогна тя по-бързо да вземе решение и най-после да напусне завинаги тази къща и да започне нов живот.....Никога обаче човек не оценява в същият момент, че когато ти направят зло, в последствие може да се окаже че са ти направили добро – предизвикали са в теб мобилизация на всичко и ти си взел едно правилно решение. Според мен Сабиха много отдавна трябваше да излезе от тази къща, да се махне от деспотичния Кемал и да започне самостоятелен живот с дъщеря си....Още навремето, когато си беше взела багажа и беше отишла у Рухсар не трябваше да се връща....То този Кемал в тези първи епизоди на сериала направо си е нетърпим.....
Сабиха си тръгна.....говори си сама – Принуден бил.....В този момент си спомня думите на Кемал, че той й говори за немското консулство....., но грижите които си имаше – квартирата, прекратяването на преводите.....всичко това я натоварваше и тя не се задълбочи над думите на Кемал.....Прибра се в къщата....седна на един стол и мъката й започна да излиза през очите.....Сълзите се стичаха по лицето й.....
Кемал е в ресторанта където работи Гюлшен. Изпраща Мемо да извика леля си....Гюлшен е притеснена от присъствието на Кемал в заведението.....Кемал разказва на Гюлшен, че са се обадили от консулството....Изпращат комисия за Мемо....за попечителството.....Гюлшен твърдо му заявява, че Мемо ще остане с тях....Тя му е леля, а той му е чичо.....Според Кемал всичко трябва да се прецени добре.....Не е ясно що за стока е майка му.....Някой ден може да им създаде неприятности.....Гюлшен обаче не може да изхвърли детето на улицата.....Кемал трябва да помисли....могат ли да допуснат да стане това.....Според Кемал не е там въпросът....Те не могат себе си да изхранят, а училището на Зейно, уроците на Фарук....За Гюлшен каквито са другите деца такъв е и Мемо.....Тя няма да изпрати племенника си в сиропиталище.....Кемал продължава да я убеждава....Той ще отиде в Германия....вместо да се мъчи с тях, там ще живее добре....Детето е болно....Ако утре нещо се влоши, те нямат пукната пара за лечението му.....Според Гюлшен Кемал смята, че така трябва......Гюлшен нямаше достатъчни доводи за да убеди Кемал в противното...Разплаква се....Кемал винаги използва моментите на слабост на хората около него, за да се извини за някоя своя грозна постъпка. Така направи и сега....Извини се на сестра си за това което направи предишната нощ.....не можел да се сдържи.....
Сабиха се е захванала сама да чисти къщата – поправя столове, които е намерила в къщата, събира листата от дърветата, бърше прозорците......
Нурсел е поканила приятелката си Мелек, за да сподели с нея плановете си.......а основното в тези планове е да си върне Галип......Нурсел преди време много е обидила Мелек и сега я моли за прошка.....Мелек вече е забравила за тази обида....Нурсел сега се нуждае от Мелек.....много права е била.....Нурсел не е разбрала това, което е виждала Мелек.....Нурсел признава, че е много зле, защото сама е унищожила всичко....
Галип разглежда колието на Сабиха....Обажда й се отново....Този път Сабиха ще отговори.....
Галип: Сабиха....звънях ти, но не можах да се свържа с теб.....Добре ли си.....
Сабиха: Добре съм....а вие.....
Галип: Не звучиш добре....да не е станало нещо....
Сабиха: Нее......само съм малко изморена....
Галип: Предлагам да се видим довечера, ако е удобно.....Може да проведем урок....
Сабиха: Всъщност имам малко работа...., но
Галип: Сабиха, наистина ли нямаш неприятности....
Сабиха: Не повече от всеки друг....Нека проведем урока по-рано....искам да бъда с дъщеря си когато се стъмни.....
Галип: Разбира се....както искаш.....
Сабиха: Благодаря...дочуване......
Галип: Няма нищо....дочуване.....
Разговора на Нурсел и Мелек продължава...Мелек съветва Нурсел, че вече е видяла, че с инат нищо не става, нищо не може да постигне....След като обича толкова Галип първо трябва да се погрижи за себе си.....Докато е в този вид няма как да си го върне.....Нурсел се съгласява с Мелек....тя и майка й е казала същото преди да замине.....Нурсел продължава да споделя пред Мелек.....Галип още й се сърди заради бебето.....Но Нурсел не става за майка....Според Мелек станалото.... станало. Нурсел да забрави миналото и да видят какво може да се направи сега.....Мелек дава няколко ценни съвети на Нурсел....Нурсел трябва порво да се научи да обича себе си.....щастието й не трябва да зависи от Галип.....Нурсел също задава въпрос на Мелек.....Тя успяла ли е.....Онзи крал на безалкохолните напитки, дали я е накарал да забрави Саадетин....Не си го забравила нали...../Мелек продължава да мълчи/ Мелек е променила мечтите си, целите си ....и какво....все още мислиш за Саадетин......Мелек казва, че при тях е различно.....вината не е нито на Мелек нито на Саадетин....Много са се обичали, но не се е получило.....Трябвало е да пожертва любовта си заради живота на баща си.....Вече е разбрала, че е сбъркала....човек трябва да се бори за любовта си.....Най-лесно е да се откаже от нея.....После го осъзнаваш, но вече е късно.....Нурсел не трябва да прави същата грешка .....За да го спечели първо трябва да стане предишната Нурсел в която Галип се е влюбил......Да си спомни дните, които са преживели заедно....., какво правехте...как му въздействаше.....Нурсел не е сигурна дали ще може.....Мелек я успокои, че тя ще бъде до нея......Мелек иска поне едната от тях да живее с истинската си любов......
Галип е в кафенето за поредния урок. Пристига Сабиха.....преди да отиде при Галип малко се подвоуми..., но влезе. Галип като галантен кавалер стана за да я посрещне, но Сабиха се държи любезно, но леко дистанцирано....
Галип: Здравей Сабиха....добре дошла.....
Сабиха: Здравейте....как сте.....
Галип : Благодаря...добре съм....А ти добре ли си.....
Сабиха отговори еднозначно „Да”.....Съблече дрехата си седна....Галип все още стои прав и я наблюдава изпитателно....Сабиха се държи малко странно...
Сабиха: Рамото ви как е......
Галип: Добре.....Можеш да ми говориш на „ти” Сабиха.....
Сабиха: Не знам.....свикнала съм на „вие”.......
Галип: Ще свикнеш и на „ти”......
Сабиха:........Добре......Да започваме ли......
Галип: Искаш да започваме за да свършим по-бързо ли.....
Сабиха: Разбра ме погрешно.......Просто искам да бъда в къщи преди да се стъмни.....
Галип: Когато се стъмни магията се разваля?......../Сабиха замълча...Галип е много наблюдателен....разбира, че тя е притеснена..../ .....Сабиха, нещо те безпокои?......Господин Кемал ли те притеснява или е станало нещо......Какво има......
Сабиха: Не, не.....Нищо не ме безпокои, добре съм наистина....../опитва се да се усмихне, за да разсее подозренията на Галип.../
Галип: Разговарях с издателството.....Научих, че затварят заради кризата.....
Сабиха: Даа.....днес бях там.....Стана ми много неприятно.....Толкова хора остават без работа и ще имат затруднения заради тази криза.....Дано Господ помогне на всички.....
Галип: Сабиха.....аз винаги ще бъда до теб......
Сабиха: Аз съм добре, благодаря много...../ох тази гордост много ще й пречи в отношенията с Галип..../......Благодаря.....
Галип: Смрачава се.....да започваме......
Сабиха: Да хайде.....тетрадката ви е тук.......
Капитана е поканил Гюлшен на брега да пият чай....Мемо хвърля камъни в морето, а Гюлшен разказва на капитана че Кемал е обидил Сабиха и тя си е тръгнала с детето посред нощ.....Гюлшен се тревожи, не може да се примири, че Сабиха ще живее в онази съборетина......Капитана не може да разбере какво толкова Сабиха е ядосала Кемал, че той се е държал така с нея.....Гюлшен обяснява какво се е случило......ако Сабиха каже къде е била онази нощ, Кемал би омекнал, но.....и двамата са голям инат.....а Гюлшен е помежду им......Гюлшен не разбира защо капитана не казва нищо......Но той какво да каже....притеснил се е за Сабиха.....Душата й е толкова чиста, лошото е че Кемал не вижда това......Според Гюлшен не че не го вижда, но иска да го слушат, нали е най-възрастен......Капитана получи много информация, но не каза нищо за случилото се на брега......
Зейно се прибира с приятелки от училище....Децата я попитаха къде е тяхната къща....Зейно се притесни от този въпрос и започна да мънка.....ние току що се нанесохме.....имаме много красива гледка....Майка й е подготвила изненада.....обзавела й е хубаво стаята.....има библиотека, бюро...дори и компютър.....Децата предлагат да отидат у тях....ще си свалят музика от компютъра.....Зейно продължава да си измисля....те току що са се нанесли и още нямат интернет.....по нататък ще се съберат у тях......
Рухсар натоварена с чувал със завивки, газов котлон и други неща от първа необходимаст чука на вратата.....Сабиха отваря и се чуди какво прави Рухсар....какви са тези багажи...../е тук не съм съгласна със Сабиха.....Нямат нищо, но гордостта й е малко в повече....Рухсар й е приятелка и разбира се че няма да я остави да мръзнат и да се завиват с дехите си..../ Рухсар обаче не й премълчава....Няма какво да я гледа, а да поеме нещата, за да вземе Рухсар газовия котлон.....Зейно спи на матрака....Сабиха направи чай....Сложила е покривка на масата....Рухсар се усмихва – пият първия си чай в къщата на Сабиха.....Рухсар отбелязва, че тук е започнало да прилича на дом.....Сабиха за пръв път си призна – добре, че я има.......Но Рухсар иска Сабиха да им позволи и те да й помогнат.....Сабиха се страхува за Зейно ....Денят за детето е бил много труден. Сабиха се притеснява да не се затвори в себе си, както след смъртта на баща си...... Тъкмо е била почнала да се съвзема.....Сабиха споделя с Рухсар, че ще изпратят комисия за Мемо...ами ако им го вземат....Рухсар я успокоява, че не могат да го вземат.....Сабиха да се успокои....Този живот няма да е все такъв.....А и повелителят на моретата господин Галип няма да я остави....ще я подкрепи.....спокойно.....Сабиха е изненадана от това, което казва Рухсар....Тя за какво й говори, а Рухсар за какво си мисли.....Скочили са в морето, за да спасят живота си.....Сабиха не проумява....Какъв Галип за Бога......Но Рухсар не спира....Сабиха не може да бъде все сама....и тя има нужда от някого.....от някой на когото да вярва и когото да обича.....Този Някой е именно той......Рухсар си тръгва....и без това не може да мисли за друго.....Сабиха моли Рухсар да не я разбира погрешно....Според тях тя не може да се справи без мъж до себе си......Непременно някой трябва да й помага, да я пази....Но тя ще успее сама и ще се грижи за дъщеря си...и ще работи.....Сабиха е убедена, че може да се справи сама.....Но Рухсар не е убедена.....
Галип е тръгнал към лодката на капитана.....Той има нужда да сподели за промяната, която забеляза в Сабиха....Настига го Ръза – дошъл е куриер с бърза поща.....Галип отваря плика и е изненадан....дори сяда на пейката, като вижда какво държи в ръцете си.....Това е молба за развод подписана от Нурсел.....Галип веднага й звъни на телефона....Той й казва, че Нурсел направо го е смаяла....Получил е молбата й за развод....Нурсел му отговаря, че нали това е искал.....Тя е премислила всичко, което той е казал ......Няма смисъл да отлагат повече.....Галип я попита дали говори сериозно.....Да Нурсел най-накрая е разбрала .....че понякога любовта не е достатъчна......Галип я успокоява да не се трвожи...очакват я такива хубави дни.....сигурен е, че ще бъде щастлива......Нурсел знае, че много го е огорчила, съжалява за всичко което е направила......сигурно не е лесно да й прости, но тя просто.....просто не е била на себе си......Галип ще устои на думата си.....Те винаги ще бъдат приятели.....Галип пита какво е станало за да се промени Нурсел изведнъж......как така сега водят разговора, който не са можали да проведат две години.......Нурсел много е мислила след последната им разправия......Ходи при нов психоаналитик...../Мелек/ ......Той много ми помага......Ако иска да промени живота си трябва първо да се разведат.....Галип се радва, че Нурсел вече осъзнава всичко това......Много неща трябва да направи Нурсел....да започне някаква работа.....Галип е готов да й помогне, когато дойде момента.....Нурсел пожела на Галип да бъде здрав и първа прекасна разговора......След приключване на разговора Галип възкликва „Не е за вярване!!!”
Добре са го измислили Нурсел и Мелек....Нурсел наговари толкова много лъжи, но Галип не разбра и й повярва.....Не Галип нищо не свършва тук и сега с Нурсел.....Тя сега започва да съсипва живота ти.........
Съжалявам, но си загубих снимките за тази част от епизода.....
Виж целия пост
Галип след като е закарал Сабиха се пирбира.....Сяда на леглото вече усетил умората от всичко случило се през този ден и вечер.....Вижда падналото на пода колие на Сабиха.....Става взема го, разглеждало и сякаш умората му премина....Ето той държи в ръцете си нещо, което принадлежи на Сабиха.....Сякаш частица от нея е в ръцете му ........
Сабиха е намерила един матрак сред вещите, които са останали....В къщата е мръсно и прашно.....Зейно, не проумява на този матрак ли ще трябва да спи в тази мръсна и студена къща.....Сабиха дава обещание пред Зейно, че тези неприятности ще свършат.....Всичко ще се оправи.....Зейно упорито настоява, че са можели да спят при Рухсар.....Но Сабиха не иска да й досаждат повече......Дошло е време да си стъпят на краката.....Тази къща ще бъде едно ново начало.....Двете си лягат на матрака с дрехите....Сабиха прегръща Зейно, за да й даде от нейната топлина и така нужното спокойствие за детето......
Кемал е на масата....Гюлшен е станала да приготви закуската....Гюлшен се чуди дали да не се обадят на Рухсар, да разберат какво е станало....Кемал си мисли, че излизането на Сабиха от къщата му е временно.....като й мине гнева ще се върне......Какво е трябвало да направи Кемал......С цветя ли е трябвало да я посрещне, когато се е прибрала в този час......В този момент се прибира Саадетин.....Пита как си какво става, но никой не му отговоря.....
Галип едва ли е спал тази нощ....Седнал е в леглото завит с одеялото.....На нощното шкафче е колието на Сабиха....Той го гледа и звучи песента, която ние наричаме „Песента на Галип и Сабиха”.......Галип се усмихва....Спомня си момента в банята, когато Сабиха превързва раната му.....Спомня си думите......спомня си тази близост, погледите.....
Сабиха се събужда.....Студено е.....Лаят кучета.....Зейно се обръща и заема целия матрак....Сабиха вече няма и къде да легне.....Седи трепери от студ.....Става и гледа през прозореца – вече се е разсъмнало.....Сълзи потичат по лицето й....Тя ги избърсва и продължава да гледа през прозореца.....Време е Зейно да става за училище.....За момент на Зейно й се е сторило, че са в другата къща.....
Гюлшен с Мемо тръгват. Първо ще отидат при Сабиха, а след това на работа....Кемал не изпуска възможността да я „захапе”....Ами да......той кой е......и пита нали така госпожо Гюлшен.....Ще повикаме, пък ще си млъкнем.....Гюлшен не отговори на предизвикателството на Кемал, а тръгна с Мемо......
Нурсел и майка й са на масата за закуска....Майка й пие кафе, а Нурсел гледа отнесена в една точка....Когато майка й се обръща към нея тя дори си стресна.....Къймет предлага на Нурсел да заминат заедно за Европа.....Няма нужда Нурсел да се инати....Сега Рим е различен, ще отидат и до Венеция – тя Нурсел я харесва.....Сега е най-романтичното време в Париж....Нурсел не иска да ходи никъде....майка й трябва да го разбере.....
Гюлшен с Мемо е пред вратата на Рухсар. Рухсар я пита дали и тя бяга от господин Кемал.....Рухсар веднага ще направи чай.....Не Гюлшен няма време да пият чай. Тя е дошла саво да види Сабиха преди да отиде на работа....Но Сабиха сигурно е още горе и спи.....Рухсар е объркана. Защо Гюлшен търси Сабиха при нея......След като разбират, че Сабиха не е в къщата на Кемал, няма я и при Рухсар Гюлшен предположи, че е отишла в къщата, която е наела.....Рухсар недоумява – как може да е отишла в оная съборетина.....Гюлшен не разбира каква е тази съборетина.....Гюлшен разказва на Рухсар какво се е случило .......Двете жени и Мемо тръгват към къщата където може да е отишла Сабиха.......
Галип и Ръза пътуват към офиса....Галип е седнал на задната седалка.....замислен.....взема телефона и звъни на Сабиха......
Сабиха: Ало...господин Галип.....
Галип: Добро утро Сабиха.....Притеснявах се как си.....Добре ли си......
Сабиха: /излиза на терасата/....Добре съм, нищо ми няма.....Вие как сте.....
Галип: Добре съм....Връщам се от участъка....дадох паказания......
Сабиха: Хванали ли са този, който стреля......
Галип: Неее.......
Сабиха: А нямат ли някаква следа.....
Галип: За жалост не......
Сабиха: Не е моя работа, но...след всичко това във фирмата ....... не може човек да не се усъмни.....
Галип: Знам го.....Говориш за Сердар......Аз не се съмнявам изобщо....Сигурен съм....
Сабиха: Добре, а няма ли да се оплачете.....
Галип: Не, не....Това вече не е само обикновена измама.....Ще раша въпроса по мой начин Сабиха......
Гюлшен и Рухсар пристигат....Рухсар не може да повярва, че Сабиха през нощта е дошла в тази съборетина.....Колко пъти й е казала Гюлшен да не тръгва, но тя не я е чуля....Рухсар отбелязва, че Сабиха е голям инат....голям....С пристигането Рухсар започва да се кара на Сабиха....Какви ги върши, защо не са отишли при нея......да не би да няма място....Сабиха обясни, че тази къща вече е тяхния дом....Тук ще живеят.....Гюлшен и Рухсар смятат, че в тази къща не може да се живее....Но Сабиха е убедена, че човек може да живее и под сянката на едно дърво.....Тя знае, че мислят за нея, но нека да не настояват повече.......Гюлшен е донесла нещо за закуска....ще я приготви....
Сердар слиза от асансьора в офиса.....Пита секретарката дали Галип вече е на работа.....Да преди малко е дошъл, но с господин Офук имат заседание.....Казал е на секретарката, че ще й съобщи кога Сердар да отиде при него.....Сердар ще бъде в стаята си......
Офук доста се е измъчил докато разбие паролите, но все пак е успял. Всички документи са разпечатани. Галип разбира, че не може да има доверие на никого, след като Сердар и госпожа Къймет са участвали в такъв заговор срещу него. Колко противно е всичко мисли си Галип. Там е новият адвокат и Галип иска той да направи необходимото. Според адвоката всички тези документи са юридически валидни. Извършеното е квалифицирана измама, тоест тежки престъпления, като умишлено причинени щети на фирмата, облагодетелстване. Благодарение на тези доказателства би могло да се повдигне обвинение.....Галип иска адвоката да изготви веднага документ с който Сердар да се откаже от всички права, а също така и документи за даване под съд, ако откаже да подпише първия. Галип изпитва болка в простреляната ръка, но другата болка от това че се е доверявал на измамника Сердар е по-голяма. Галип се обажда на секретарката и иска тя веднага да извика Сердар......
Гюлшен е сервирала закуската и всички вече са около масата....Мемо нарушава мълчанието, като пита Сабиха и Зейно вече няма ли да живеят в къщата на Кемал....Погледите на всички са отправени към Сабиха.....Но Зейно отговаря, че вече са щели да живеят в тази къща.....Гюлшен трябва да тръгва за работа. Сабиха иска Мемо да остане при тях....Но Гюлшен се изненадва – та те дори няма къде да спят.....Нека да се настанят и тогава Мемо ще дойде да живее в тяхната къща.....Сабиха обяснява на Мемо, че ще бъдат разделени за малко.....Когато се оправят и той ще дойде да живее при тях....Но Мемо се притеснява. Ако Кемал не го иска, когато Сабиха я няма....Гюлшен го успокоява – как така няма да го иска.....Облича Мемо и отиват на работа....Рухсар също....
Сердар е в кабинета на Галип. Адвоката е изготвил необходимите документи. Галип подава на Сердар разпечатките, които Офук е изтеглил от лаптопа на Сердар. Галип му ги дава и иска обяснение.
Сердар: /усмихва се/ На това.....му казват......посегателство.....Без разрешение сте ровили в компютъра ми......За съжаление съм безсилен......Кой знае дали вие не сте устроили всичко това......Оклеветявате ме.....Вие сте изфабрикували това..../Сердар е адвокат и добре знае какви ще бъдат последствията....Единственият начин е в този момент да преиграва и да обвини Галип, че едва ли не той е написал тези неща, за да го обвини..../
Галип: Сердар, не се унижавай повече......Като адвокат знаеш по-добре от мен....Можеш да изгниеш в затвора до края на живота си.....Кариерата ти ще приключи.....Наясно съм, че не си извършил само измама.....Известно ми е и това, че ти си наел човек да ме убие Сердар......
Сердар: Ти си параноик.....Говориш глупости.....Докажи нещо.....Докажи това, което казваш.....
Галип се обръща към Офук.....Младежа взема един лист – документ с който Сердар ще се откаже от всичко във фирмата.....Оставя го пред Сердар.....
Галип: /към Сердар/ .....Подпиши.....Отказваш се от всичките си права във фирмата.....Ше върнеш всичко, което си получил от нас.....
Сердар: /Чете документа.../ Ти.....какво си мислиш, че правиш.....Толкова ли е лесно...../Сердар вече се е изправил срещу Галип и къса документа, който трябваше да подпише..../ Нищо няма да подпиша.....От нищо няма да се откажа.....Не можеш да ми причиниш това.....Баща ми.......с години толкова труд е вложил тук.....Аз също.....Няма да се откажа......От нищо няма да се откажа.......Аз бях тук преди теб.....Докато ти беше прост работник, аз бях тук и ще продължа да бъда.....Това е моето място.....Ти всъщност не си си на мястото......Всъщност на теб нищо не те принадлежи.....Получи всичко с привидното си трудолюбие и лъжлива любов....Използва и Нурсел, за да присвоиш всичко и сега я захвърляш....., но аз няма да ти позволя това.....Няма да позволя да сложиш ръка на всичко, сякаш е твое право......
Докато Сердар правеше отчаян опит да каже всичко, което си е мислил през годините, но за да запази позицията в холдинга до сега не го е казвал директно пред Галип, той Галип стоеше невъзмутим.....направо железан.....Не направи опит да прекъсне тирадата на Сердар......разбра Сердар какво е мислил за него през всичките тези години.....При последните думи на Сердар Галип го хвана за ревера на сакотоповали го на дивана, вече хванал го за гушата и му каза,
Галип: Нали има теб......Нали има теб.......Направо ще те убия...... /и аз имах такова чувство...., но разума надделя при Галип....не удуши Сердар..../
Зейно ще тръгва на училище, а Сабиха в издателството. Зейно казва на майка си, че тази нощ е измръзнала....Така ли ще живеят в тази къща....няма ли да имат никакви вещи....Сабиха се опитва да й обясни....Почти е приключила книгата....Когато я приключи веднага ще купи на изплащане всичко което е обещала на Зейно.....Сабиха иска Зейно да й се довери.....Сабиха иска Зейно да се усмихне, за да й даде сили, но Зейно обещава, но не го прави.....
След като Галип едва не удуши Сердар почувства болката в ръката.....Офук е бил при адвоката, който е направил нова разпечатка за отказа на Сердар. Този път Сердар подписа документа....Излиза си, без да каже дума.......
Сабиха е в издателството. Превела е 200 страници. Останали са 60-70.....До един два дни ще е готова.....има време – срока й е до края на месеца.....Сабиха подава преведеното до сега на издателя.....Толкова са й е харесала книгата, че не е спряла да работи.....Това, което ще чуе Сабиха от издателя ще я изненада и разстрои....Той й казва, че вече няма нужда да продължи да превежда.....Сабиха не разбира за какво говори този мъж.....Той продължава.....За съжаление издателството е спряло жтпечатването....заради кризата нямат продажби......не могат да продадат дори готовите книги.....За известно време ще прекъснат......Сабиха се опитва да обясни на издателя, че тя се е заела с това, защото се е нуждаела от работа.....Те не са я уведомили....вложила е толкова много труд.....не е спала за да работи.....мислила е, че има работа.....Издателя й подава плик в който има някакви пари и й казва, че могат да й платят само това......Сабиха взема плика....през сълзи се опитва да се усмихне и благодари, че все пак й дадоха някакви пари.....Тръгва си много разстроена......
Сердар след като е подписал документа с който трябва да се откаже от всичко, което е получил от фирмата оитва при секретарката и оставя на бюрото всичко – папка с документи, ключовете от колата, мобилния телефон, кредитни карти.....През това време не каза и дума.....качи се в асансьора и си тръгна.
Нурсел е у дома си.....Живее със спомените.....Гледа снимка от сватбата с Галип.....Майка й вече е приготвила куфарите си и тръгва на пътешествие.....Отново предлага на Нурсел да заминат заедно.....Да си вземе едно две неща и да тръгва.....Така ще се разсее.....Нурсел обаче е вперила поглед в снимката.....Майка й продължава да я убеждава. Нурсел две години не е напускала Истанбул....Била е все там където е Галип.....Къймет няма намерение повече да я убеждава....Да си стои тук....Нурсел не виждала до къде я е докарал този човек....майка й през зъби каза, че Нурсел направо е полудяла.....Така никога няма да си върне Галип.....Нурсел не възразява на майка си....Става от дивана, и пожелава на Къймет приятно пътуване.....
Кемал е сам в къщата. Гледа се в огледалото....Вижда семейна снимка.....натъжава се. В този момент звъни телефона. Обаждат се от немското консулство....Той не знае нищо за това, че от консулството ще идват на проверка....По предложение на Гюлшен това трябваше да остане в тайна от Кемал....
Галип отново е на бюрото си. Говори си сам първо по адрес на Сердар, че е подлец.....След това си спомня за случката на брега....Ако заради него се беше случило нещо на Сабиха......Галип въздиша тежко, само като си помисли за тази възможност.....
Сабиха се прибира от издателството....Насреща й е Кемал.....Той иска да й каже за обаждането от немското консулство.....Но Сабиха толкова е ядосана на Кемал, че не иска да разговаря с него. Въпреки всичко се спря....Кемал започва.....
Кемал: Искам да кажа......да попитам нещо.....Днес се обадиха във връзка с Мемо....../в този момент телефона на Сабиха звъни...обажда се Галип.....тя отказва разговора...../ Някаква комисия....там.....от това.....ксонсулството.....
Сабиха: Какво....притеснявате се, че няма да остане никой с когото да се карате ли.....
Кемал: Какво значи това.....Все пак сме едно семейство.../сетил се Кемал.../
Сабиха: Казахте да не се меся в семейните въпроси нали.....
Кемал: Не съм искал да прозвучи така.....Принуден съм да мисля за цялото семейство.....
Сабиха: Щом е така мен не ме мислете.....Също и дъщеря ми.....За да си отдъхнем най-после....Разбрахте ли.....Всичко хубаво.....
Сабиха е много ядосана на Кемал, а май трябваше да му бъде благодарна, за това, че той със своя деспотичен характер и помогна тя по-бързо да вземе решение и най-после да напусне завинаги тази къща и да започне нов живот.....Никога обаче човек не оценява в същият момент, че когато ти направят зло, в последствие може да се окаже че са ти направили добро – предизвикали са в теб мобилизация на всичко и ти си взел едно правилно решение. Според мен Сабиха много отдавна трябваше да излезе от тази къща, да се махне от деспотичния Кемал и да започне самостоятелен живот с дъщеря си....Още навремето, когато си беше взела багажа и беше отишла у Рухсар не трябваше да се връща....То този Кемал в тези първи епизоди на сериала направо си е нетърпим.....
Сабиха си тръгна.....говори си сама – Принуден бил.....В този момент си спомня думите на Кемал, че той й говори за немското консулство....., но грижите които си имаше – квартирата, прекратяването на преводите.....всичко това я натоварваше и тя не се задълбочи над думите на Кемал.....Прибра се в къщата....седна на един стол и мъката й започна да излиза през очите.....Сълзите се стичаха по лицето й.....
Кемал е в ресторанта където работи Гюлшен. Изпраща Мемо да извика леля си....Гюлшен е притеснена от присъствието на Кемал в заведението.....Кемал разказва на Гюлшен, че са се обадили от консулството....Изпращат комисия за Мемо....за попечителството.....Гюлшен твърдо му заявява, че Мемо ще остане с тях....Тя му е леля, а той му е чичо.....Според Кемал всичко трябва да се прецени добре.....Не е ясно що за стока е майка му.....Някой ден може да им създаде неприятности.....Гюлшен обаче не може да изхвърли детето на улицата.....Кемал трябва да помисли....могат ли да допуснат да стане това.....Според Кемал не е там въпросът....Те не могат себе си да изхранят, а училището на Зейно, уроците на Фарук....За Гюлшен каквито са другите деца такъв е и Мемо.....Тя няма да изпрати племенника си в сиропиталище.....Кемал продължава да я убеждава....Той ще отиде в Германия....вместо да се мъчи с тях, там ще живее добре....Детето е болно....Ако утре нещо се влоши, те нямат пукната пара за лечението му.....Според Гюлшен Кемал смята, че така трябва......Гюлшен нямаше достатъчни доводи за да убеди Кемал в противното...Разплаква се....Кемал винаги използва моментите на слабост на хората около него, за да се извини за някоя своя грозна постъпка. Така направи и сега....Извини се на сестра си за това което направи предишната нощ.....не можел да се сдържи.....
Сабиха се е захванала сама да чисти къщата – поправя столове, които е намерила в къщата, събира листата от дърветата, бърше прозорците......
Нурсел е поканила приятелката си Мелек, за да сподели с нея плановете си.......а основното в тези планове е да си върне Галип......Нурсел преди време много е обидила Мелек и сега я моли за прошка.....Мелек вече е забравила за тази обида....Нурсел сега се нуждае от Мелек.....много права е била.....Нурсел не е разбрала това, което е виждала Мелек.....Нурсел признава, че е много зле, защото сама е унищожила всичко....
Галип разглежда колието на Сабиха....Обажда й се отново....Този път Сабиха ще отговори.....
Галип: Сабиха....звънях ти, но не можах да се свържа с теб.....Добре ли си.....
Сабиха: Добре съм....а вие.....
Галип: Не звучиш добре....да не е станало нещо....
Сабиха: Нее......само съм малко изморена....
Галип: Предлагам да се видим довечера, ако е удобно.....Може да проведем урок....
Сабиха: Всъщност имам малко работа...., но
Галип: Сабиха, наистина ли нямаш неприятности....
Сабиха: Не повече от всеки друг....Нека проведем урока по-рано....искам да бъда с дъщеря си когато се стъмни.....
Галип: Разбира се....както искаш.....
Сабиха: Благодаря...дочуване......
Галип: Няма нищо....дочуване.....
Разговора на Нурсел и Мелек продължава...Мелек съветва Нурсел, че вече е видяла, че с инат нищо не става, нищо не може да постигне....След като обича толкова Галип първо трябва да се погрижи за себе си.....Докато е в този вид няма как да си го върне.....Нурсел се съгласява с Мелек....тя и майка й е казала същото преди да замине.....Нурсел продължава да споделя пред Мелек.....Галип още й се сърди заради бебето.....Но Нурсел не става за майка....Според Мелек станалото.... станало. Нурсел да забрави миналото и да видят какво може да се направи сега.....Мелек дава няколко ценни съвети на Нурсел....Нурсел трябва порво да се научи да обича себе си.....щастието й не трябва да зависи от Галип.....Нурсел също задава въпрос на Мелек.....Тя успяла ли е.....Онзи крал на безалкохолните напитки, дали я е накарал да забрави Саадетин....Не си го забравила нали...../Мелек продължава да мълчи/ Мелек е променила мечтите си, целите си ....и какво....все още мислиш за Саадетин......Мелек казва, че при тях е различно.....вината не е нито на Мелек нито на Саадетин....Много са се обичали, но не се е получило.....Трябвало е да пожертва любовта си заради живота на баща си.....Вече е разбрала, че е сбъркала....човек трябва да се бори за любовта си.....Най-лесно е да се откаже от нея.....После го осъзнаваш, но вече е късно.....Нурсел не трябва да прави същата грешка .....За да го спечели първо трябва да стане предишната Нурсел в която Галип се е влюбил......Да си спомни дните, които са преживели заедно....., какво правехте...как му въздействаше.....Нурсел не е сигурна дали ще може.....Мелек я успокои, че тя ще бъде до нея......Мелек иска поне едната от тях да живее с истинската си любов......
Галип е в кафенето за поредния урок. Пристига Сабиха.....преди да отиде при Галип малко се подвоуми..., но влезе. Галип като галантен кавалер стана за да я посрещне, но Сабиха се държи любезно, но леко дистанцирано....
Галип: Здравей Сабиха....добре дошла.....
Сабиха: Здравейте....как сте.....
Галип : Благодаря...добре съм....А ти добре ли си.....
Сабиха отговори еднозначно „Да”.....Съблече дрехата си седна....Галип все още стои прав и я наблюдава изпитателно....Сабиха се държи малко странно...
Сабиха: Рамото ви как е......
Галип: Добре.....Можеш да ми говориш на „ти” Сабиха.....
Сабиха: Не знам.....свикнала съм на „вие”.......
Галип: Ще свикнеш и на „ти”......
Сабиха:........Добре......Да започваме ли......
Галип: Искаш да започваме за да свършим по-бързо ли.....
Сабиха: Разбра ме погрешно.......Просто искам да бъда в къщи преди да се стъмни.....
Галип: Когато се стъмни магията се разваля?......../Сабиха замълча...Галип е много наблюдателен....разбира, че тя е притеснена..../ .....Сабиха, нещо те безпокои?......Господин Кемал ли те притеснява или е станало нещо......Какво има......
Сабиха: Не, не.....Нищо не ме безпокои, добре съм наистина....../опитва се да се усмихне, за да разсее подозренията на Галип.../
Галип: Разговарях с издателството.....Научих, че затварят заради кризата.....
Сабиха: Даа.....днес бях там.....Стана ми много неприятно.....Толкова хора остават без работа и ще имат затруднения заради тази криза.....Дано Господ помогне на всички.....
Галип: Сабиха.....аз винаги ще бъда до теб......
Сабиха: Аз съм добре, благодаря много...../ох тази гордост много ще й пречи в отношенията с Галип..../......Благодаря.....
Галип: Смрачава се.....да започваме......
Сабиха: Да хайде.....тетрадката ви е тук.......
Капитана е поканил Гюлшен на брега да пият чай....Мемо хвърля камъни в морето, а Гюлшен разказва на капитана че Кемал е обидил Сабиха и тя си е тръгнала с детето посред нощ.....Гюлшен се тревожи, не може да се примири, че Сабиха ще живее в онази съборетина......Капитана не може да разбере какво толкова Сабиха е ядосала Кемал, че той се е държал така с нея.....Гюлшен обяснява какво се е случило......ако Сабиха каже къде е била онази нощ, Кемал би омекнал, но.....и двамата са голям инат.....а Гюлшен е помежду им......Гюлшен не разбира защо капитана не казва нищо......Но той какво да каже....притеснил се е за Сабиха.....Душата й е толкова чиста, лошото е че Кемал не вижда това......Според Гюлшен не че не го вижда, но иска да го слушат, нали е най-възрастен......Капитана получи много информация, но не каза нищо за случилото се на брега......
Зейно се прибира с приятелки от училище....Децата я попитаха къде е тяхната къща....Зейно се притесни от този въпрос и започна да мънка.....ние току що се нанесохме.....имаме много красива гледка....Майка й е подготвила изненада.....обзавела й е хубаво стаята.....има библиотека, бюро...дори и компютър.....Децата предлагат да отидат у тях....ще си свалят музика от компютъра.....Зейно продължава да си измисля....те току що са се нанесли и още нямат интернет.....по нататък ще се съберат у тях......
Рухсар натоварена с чувал със завивки, газов котлон и други неща от първа необходимаст чука на вратата.....Сабиха отваря и се чуди какво прави Рухсар....какви са тези багажи...../е тук не съм съгласна със Сабиха.....Нямат нищо, но гордостта й е малко в повече....Рухсар й е приятелка и разбира се че няма да я остави да мръзнат и да се завиват с дехите си..../ Рухсар обаче не й премълчава....Няма какво да я гледа, а да поеме нещата, за да вземе Рухсар газовия котлон.....Зейно спи на матрака....Сабиха направи чай....Сложила е покривка на масата....Рухсар се усмихва – пият първия си чай в къщата на Сабиха.....Рухсар отбелязва, че тук е започнало да прилича на дом.....Сабиха за пръв път си призна – добре, че я има.......Но Рухсар иска Сабиха да им позволи и те да й помогнат.....Сабиха се страхува за Зейно ....Денят за детето е бил много труден. Сабиха се притеснява да не се затвори в себе си, както след смъртта на баща си...... Тъкмо е била почнала да се съвзема.....Сабиха споделя с Рухсар, че ще изпратят комисия за Мемо...ами ако им го вземат....Рухсар я успокоява, че не могат да го вземат.....Сабиха да се успокои....Този живот няма да е все такъв.....А и повелителят на моретата господин Галип няма да я остави....ще я подкрепи.....спокойно.....Сабиха е изненадана от това, което казва Рухсар....Тя за какво й говори, а Рухсар за какво си мисли.....Скочили са в морето, за да спасят живота си.....Сабиха не проумява....Какъв Галип за Бога......Но Рухсар не спира....Сабиха не може да бъде все сама....и тя има нужда от някого.....от някой на когото да вярва и когото да обича.....Този Някой е именно той......Рухсар си тръгва....и без това не може да мисли за друго.....Сабиха моли Рухсар да не я разбира погрешно....Според тях тя не може да се справи без мъж до себе си......Непременно някой трябва да й помага, да я пази....Но тя ще успее сама и ще се грижи за дъщеря си...и ще работи.....Сабиха е убедена, че може да се справи сама.....Но Рухсар не е убедена.....
Галип е тръгнал към лодката на капитана.....Той има нужда да сподели за промяната, която забеляза в Сабиха....Настига го Ръза – дошъл е куриер с бърза поща.....Галип отваря плика и е изненадан....дори сяда на пейката, като вижда какво държи в ръцете си.....Това е молба за развод подписана от Нурсел.....Галип веднага й звъни на телефона....Той й казва, че Нурсел направо го е смаяла....Получил е молбата й за развод....Нурсел му отговаря, че нали това е искал.....Тя е премислила всичко, което той е казал ......Няма смисъл да отлагат повече.....Галип я попита дали говори сериозно.....Да Нурсел най-накрая е разбрала .....че понякога любовта не е достатъчна......Галип я успокоява да не се трвожи...очакват я такива хубави дни.....сигурен е, че ще бъде щастлива......Нурсел знае, че много го е огорчила, съжалява за всичко което е направила......сигурно не е лесно да й прости, но тя просто.....просто не е била на себе си......Галип ще устои на думата си.....Те винаги ще бъдат приятели.....Галип пита какво е станало за да се промени Нурсел изведнъж......как така сега водят разговора, който не са можали да проведат две години.......Нурсел много е мислила след последната им разправия......Ходи при нов психоаналитик...../Мелек/ ......Той много ми помага......Ако иска да промени живота си трябва първо да се разведат.....Галип се радва, че Нурсел вече осъзнава всичко това......Много неща трябва да направи Нурсел....да започне някаква работа.....Галип е готов да й помогне, когато дойде момента.....Нурсел пожела на Галип да бъде здрав и първа прекасна разговора......След приключване на разговора Галип възкликва „Не е за вярване!!!”
Добре са го измислили Нурсел и Мелек....Нурсел наговари толкова много лъжи, но Галип не разбра и й повярва.....Не Галип нищо не свършва тук и сега с Нурсел.....Тя сега започва да съсипва живота ти.........
Съжалявам, но си загубих снимките за тази част от епизода.....
# 411
18 фев. 2011, 21:58 ч.
След разговора Гали отива на лодката при капитана....
Капитана: Слава Богу преди да умра видях очите ти да се усмихват отново.....
Галип: Много ми се беше събрало капитане.....Дано всичко това вече да е останало в миналото....
Капитана: Дай Боже.....Е......разказвай.....За какво става дума......Какво ти се е случило.....
Галип: Най-накрая Нурсел разбра капитане.....Подписа документите за развод....Остана само делото.....
Капитана: Нямаше как да продължи да упорства.....Това ли е всичко.....Галип....ти и да не казваш нищо ......аз чувам гласа на сърцето ти......
Галип: Какво да ти кажа.....Не знам как да го изкажа.....Като че ли в мен някаква птичкаа пърха с крила....
Капитана: И тази птичка се .......казва Сабиха....../Галип се смее/
Галип: Не мога да определя точно състоянието си.....Все ми се иска да я видя.....Когато я погледна в очите ме завладява някакво спокойствие.....Но май само аз се чувствам така......
Капитана: Това пък от къде го измисли.....
Галип: От онази нощ Сабиха се промени.....Като че ли ме избягва....Може би се изплаши.....
Капитана: Вярно е че бяга, но не от теб......Когато се е прибрала онази нощ се скарали с Кемал....Сабиха е горд човек....Хванала си детето за ръка и.....напуснала къщата.....
Галип: Напуснала ли.....
Капитана: Да....научих го от госпожа Гюлшен.....
Галип: И къде живее сега......
Капитана: Наела е някаква къща....силно казано къща.....
Галип: Не говори така.....А защо крие това от мен.....
Капитана: Не опозна ли вече Сабиха Галип....Тя иска сама да се справи.....В такава ситуация е, че нищо друго не я интересува.....нищо друго....
Галип: Искам да бъда до нея.....Да й помагам....Като страда тя страдам и аз.....Много ми е мъчно.....
Капитана: Казваш, че не можеш да определиш състоянието си.....Ти си хлътнал до уши, а тя знае ли това....Разкри ли й чувствата си Галип.....
Галип: Как да й ги разкрия.....Макар и само на хартия още съм женен.....Но вече Нурсел като е подписала......
Капитана: Виж Галип.....Говори с нея.....Обясни й какво изпитваш....И ти имаш право да обичаш и да бъдеш обичан....
Галип: Страхувам се да не ме отблъсне.....да не избяга от мен.....
Капитана: От любов не виждаш реално нещата.....Сърцето на Сабиха също бие за теб.....Тя обаче е по-крехка от теб.....Още е наранена.....Няма на какво да се опре.....на кого да се довери......
Галип: Вярно казваш.....
Капитана: Е....цяла нощ на мен ли ще се обясняваш.....Отивай и обясни на момичето.....Хвани я за ръката и я заведи у вас.....Вече няма никакви пречки......
Галип: Така е......Ако и Сабиха иска...ако каже ДА.....може би ще се оженим капитане.....
Капитана: Върви Галип.....Погрижи се за жената, която обичаш и за детето й.....Хайде направи го......
Галип: /удря една мастика за кураж.../ ....Добре....а къде се е пренесла.....
Сабиха е приготвила за вечеря спагети. Зейно не спи, но лежи на матрака.....студено й е.....Не отговаря на майка си .....Сабиха сяда до нея....Притеснява се, че Зейно не е хапнала и един залък.....Ако Зейно не яде и Сабиха няма да яде.....Зейно няма да яде, защото не е гладна....Сабиха й се моли, а има и да учи.....Зейно скача и започва да вика....къде да уча, къде.....дори маса няма...нищо няма в тази къща.....един матрак и един стол....това е всичко......а да не говорим в какъв вид са......Зейно продължава....Стига, не искам да живея в тази къща....нощем ми е студено...страх ме е.....искам да се върна в Германия.....там всичко беше толкова хубаво.....Сабиха мълча докато Зейно изказа всичко това, но сега и тя скочи от стола и се развика.....Не Зейно...Не беше.....Де да беше както ти мислиш.....Не можем да се върнем в Германия разбра ли....../Вече спокойно/....Моля те дъще потърпи...моля те.....всичко това ще мине.....Зейно обаче не може да се успокои и продължава да говори на високо.....Да ама не минава....Става все по зле не виждаш ли.....Сабиха обяснява на Зейно, че се опитва да прави всичко възможно......Моли я да й даде шанс.......Зейно влиза в другата стая и затваря вратата.......
В този момент пристига Галип.....Чука на вратата....Сабиха отваря.....
Галип: Здравей Сабиха.....
Сабиха: Галип......
Галип: Честита нова къща......Може ли да вляза......
Сабиха:/малко е объркана от това посещение/.....Разбира се....Заповядай.....
Галип влиза и оглежда.......Не казва нищо....
Сабиха: Да те поканя тук....../посочво стоята където спят.../
Галип: /продължава да оглежда/.....Аз ти честитя Сабиха, но .......как ще......живеете тук.....
Сабиха: Да поговорим ли навън..../излизат/ За толкова имах възможност....Затова я наех.....Мястото, което смяташ за необитаемо вече е моят дом.....
Галип: Не проумявам, защо си такъв инат......Позволи да ти помогна......
Сабиха: Стига вече....стига.....Лесно е да се гледа от страни и да се говори.....Всички смятат, че трябва да управляват живота ми......Защо никой не ми вярва.....Всички ме притискат.....Поне ти не го прави.....Поне ти повярвай в мен.....В това, че ще се справя.....Аз ще се справя.....Мога да се справя....Мога, моля те повярвай в мен......Моля те ще се справя....чуваш ли......
Галип: /Докато Сабиха говори това Галип я гледа много внимателно....непрекъснато потвърждава с глава, че вярва в нея.....Хваща я много нежно с двете ръце за главата, милва я по лицето....а Сабиха непрекъснато повтаря – Ще се справя.../....Сабиха....не искам да плачеш.....Дойдох да ти кажа нещо.....
Край на 11 епизод
Виж целия пост
Капитана: Слава Богу преди да умра видях очите ти да се усмихват отново.....
Галип: Много ми се беше събрало капитане.....Дано всичко това вече да е останало в миналото....
Капитана: Дай Боже.....Е......разказвай.....За какво става дума......Какво ти се е случило.....
Галип: Най-накрая Нурсел разбра капитане.....Подписа документите за развод....Остана само делото.....
Капитана: Нямаше как да продължи да упорства.....Това ли е всичко.....Галип....ти и да не казваш нищо ......аз чувам гласа на сърцето ти......
Галип: Какво да ти кажа.....Не знам как да го изкажа.....Като че ли в мен някаква птичкаа пърха с крила....
Капитана: И тази птичка се .......казва Сабиха....../Галип се смее/
Галип: Не мога да определя точно състоянието си.....Все ми се иска да я видя.....Когато я погледна в очите ме завладява някакво спокойствие.....Но май само аз се чувствам така......
Капитана: Това пък от къде го измисли.....
Галип: От онази нощ Сабиха се промени.....Като че ли ме избягва....Може би се изплаши.....
Капитана: Вярно е че бяга, но не от теб......Когато се е прибрала онази нощ се скарали с Кемал....Сабиха е горд човек....Хванала си детето за ръка и.....напуснала къщата.....
Галип: Напуснала ли.....
Капитана: Да....научих го от госпожа Гюлшен.....
Галип: И къде живее сега......
Капитана: Наела е някаква къща....силно казано къща.....
Галип: Не говори така.....А защо крие това от мен.....
Капитана: Не опозна ли вече Сабиха Галип....Тя иска сама да се справи.....В такава ситуация е, че нищо друго не я интересува.....нищо друго....
Галип: Искам да бъда до нея.....Да й помагам....Като страда тя страдам и аз.....Много ми е мъчно.....
Капитана: Казваш, че не можеш да определиш състоянието си.....Ти си хлътнал до уши, а тя знае ли това....Разкри ли й чувствата си Галип.....
Галип: Как да й ги разкрия.....Макар и само на хартия още съм женен.....Но вече Нурсел като е подписала......
Капитана: Виж Галип.....Говори с нея.....Обясни й какво изпитваш....И ти имаш право да обичаш и да бъдеш обичан....
Галип: Страхувам се да не ме отблъсне.....да не избяга от мен.....
Капитана: От любов не виждаш реално нещата.....Сърцето на Сабиха също бие за теб.....Тя обаче е по-крехка от теб.....Още е наранена.....Няма на какво да се опре.....на кого да се довери......
Галип: Вярно казваш.....
Капитана: Е....цяла нощ на мен ли ще се обясняваш.....Отивай и обясни на момичето.....Хвани я за ръката и я заведи у вас.....Вече няма никакви пречки......
Галип: Така е......Ако и Сабиха иска...ако каже ДА.....може би ще се оженим капитане.....
Капитана: Върви Галип.....Погрижи се за жената, която обичаш и за детето й.....Хайде направи го......
Галип: /удря една мастика за кураж.../ ....Добре....а къде се е пренесла.....
Сабиха е приготвила за вечеря спагети. Зейно не спи, но лежи на матрака.....студено й е.....Не отговаря на майка си .....Сабиха сяда до нея....Притеснява се, че Зейно не е хапнала и един залък.....Ако Зейно не яде и Сабиха няма да яде.....Зейно няма да яде, защото не е гладна....Сабиха й се моли, а има и да учи.....Зейно скача и започва да вика....къде да уча, къде.....дори маса няма...нищо няма в тази къща.....един матрак и един стол....това е всичко......а да не говорим в какъв вид са......Зейно продължава....Стига, не искам да живея в тази къща....нощем ми е студено...страх ме е.....искам да се върна в Германия.....там всичко беше толкова хубаво.....Сабиха мълча докато Зейно изказа всичко това, но сега и тя скочи от стола и се развика.....Не Зейно...Не беше.....Де да беше както ти мислиш.....Не можем да се върнем в Германия разбра ли....../Вече спокойно/....Моля те дъще потърпи...моля те.....всичко това ще мине.....Зейно обаче не може да се успокои и продължава да говори на високо.....Да ама не минава....Става все по зле не виждаш ли.....Сабиха обяснява на Зейно, че се опитва да прави всичко възможно......Моли я да й даде шанс.......Зейно влиза в другата стая и затваря вратата.......
В този момент пристига Галип.....Чука на вратата....Сабиха отваря.....
Галип: Здравей Сабиха.....
Сабиха: Галип......
Галип: Честита нова къща......Може ли да вляза......
Сабиха:/малко е объркана от това посещение/.....Разбира се....Заповядай.....
Галип влиза и оглежда.......Не казва нищо....
Сабиха: Да те поканя тук....../посочво стоята където спят.../
Галип: /продължава да оглежда/.....Аз ти честитя Сабиха, но .......как ще......живеете тук.....
Сабиха: Да поговорим ли навън..../излизат/ За толкова имах възможност....Затова я наех.....Мястото, което смяташ за необитаемо вече е моят дом.....
Галип: Не проумявам, защо си такъв инат......Позволи да ти помогна......
Сабиха: Стига вече....стига.....Лесно е да се гледа от страни и да се говори.....Всички смятат, че трябва да управляват живота ми......Защо никой не ми вярва.....Всички ме притискат.....Поне ти не го прави.....Поне ти повярвай в мен.....В това, че ще се справя.....Аз ще се справя.....Мога да се справя....Мога, моля те повярвай в мен......Моля те ще се справя....чуваш ли......
Галип: /Докато Сабиха говори това Галип я гледа много внимателно....непрекъснато потвърждава с глава, че вярва в нея.....Хваща я много нежно с двете ръце за главата, милва я по лицето....а Сабиха непрекъснато повтаря – Ще се справя.../....Сабиха....не искам да плачеш.....Дойдох да ти кажа нещо.....
Край на 11 епизод
# 413
19 фев. 2011, 09:24 ч.
Добро дъждовно утро
Но дано да успеем да направим деня си прекрасен, изпълнен с положителни емоции
Кралице, ако си гледала снощи Айча, разкажи нещо....Аз гледах част от предаването, но колкото и да харесвам Funda Arar, предаването малко ми заприлича като реклама на нейния албум....Очаквах, че Айча ще пее - може и да са били оправдани очакванията ми - предполагам, че е пяла, но не можах да дочакам до края. А гостите бяха от сериала Един полицай от Анкара.....
Виж целия пост
Добро дъждовно утро
Но дано да успеем да направим деня си прекрасен, изпълнен с положителни емоции Кралице, ако си гледала снощи Айча, разкажи нещо....Аз гледах част от предаването, но колкото и да харесвам Funda Arar, предаването малко ми заприлича като реклама на нейния албум....Очаквах, че Айча ще пее - може и да са били оправдани очакванията ми - предполагам, че е пяла, но не можах да дочакам до края. А гостите бяха от сериала Един полицай от Анкара.....
# 416
19 фев. 2011, 10:48 ч.
Това предстои да видим в следващият 12 епизод......
Отдалечаване, сближаване.....лутане по пътеката на любовта...
Виж целия пост
Това предстои да видим в следващият 12 епизод......
Отдалечаване, сближаване.....лутане по пътеката на любовта...
# 417
19 фев. 2011, 11:14 ч.
Добър ден!
Дъждовен е и при нас, днес.....
..хубаво е, че поне не е студено, приятно е!
Хайде, сега по едно......кафенце със сметанка, па после ще му подреждаме.....новините!
Виж целия пост
Добър ден!
Дъждовен е и при нас, днес.....
..хубаво е, че поне не е студено, приятно е!Хайде, сега по едно......кафенце със сметанка, па после ще му подреждаме.....новините!
# 418
19 фев. 2011, 11:27 ч.
Добро дъждовно утро Но дано да успеем да направим деня си прекрасен, изпълнен с положителни емоции
Кралице, ако си гледала снощи Айча, разкажи нещо....Аз гледах част от предаването, но колкото и да харесвам Funda Arar, предаването малко ми заприлича като реклама на нейния албум....Очаквах, че Айча ще пее - може и да са били оправдани очакванията ми - предполагам, че е пяла, но не можах да дочакам до края. А гостите бяха от сериала Един полицай от Анкара.....
Привет, Мамче 
...благодаря за кафенцето, пих и от твоето.....няма какво да разказвам, защото не съм гледала предаването! Но, прочетох току-що отзивите от него в темата на Айча Варлъер, общото мнение е че онази е иззела цялото ефирно време...на другите участници и се е държала доста.......разкрепостено и донякъде, разпуснато....отправяла е такива едни неприлични намеци....че Айча ще пее и нещо с някакъв микрофон.....се е получило ...някакъв гаф! Един вид, голямата Фунда Арар....с едно пренебрежение към ....не толкова известната, Айча...това разбрах! Но, в крайна сметка е пяла накрая...и много са я харесали, аплодирали.....повече от разголената и предизвикателна Фунда!.........това е........това научих, за снощното представяне...на нашето момиче!
Хубав ден...на всички!
Виж целия пост
Добро дъждовно утро
Но дано да успеем да направим деня си прекрасен, изпълнен с положителни емоции Кралице, ако си гледала снощи Айча, разкажи нещо....Аз гледах част от предаването, но колкото и да харесвам Funda Arar, предаването малко ми заприлича като реклама на нейния албум....Очаквах, че Айча ще пее - може и да са били оправдани очакванията ми - предполагам, че е пяла, но не можах да дочакам до края. А гостите бяха от сериала Един полицай от Анкара.....
...благодаря за кафенцето, пих и от твоето.....няма какво да разказвам, защото не съм гледала предаването! Но, прочетох току-що отзивите от него в темата на Айча Варлъер, общото мнение е че онази е иззела цялото ефирно време...на другите участници и се е държала доста.......разкрепостено и донякъде, разпуснато....отправяла е такива едни неприлични намеци....че Айча ще пее и нещо с някакъв микрофон.....се е получило ...някакъв гаф! Един вид, голямата Фунда Арар....с едно пренебрежение към ....не толкова известната, Айча...това разбрах! Но, в крайна сметка е пяла накрая...и много са я харесали, аплодирали.....повече от разголената и предизвикателна Фунда!.........това е........това научих, за снощното представяне...на нашето момиче! Хубав ден...на всички!
# 419
19 фев. 2011, 11:40 ч.
Аз ходих в другата тема да си пием заедно кафето, а ти си била тук....Изгубихме се из лабиринта на виртуалното пространство, но се намираме 
Да точно така беше /от това което гледах/ - дамата Арар се държеше много като близка на водещия.....и гостите останаха на заден план. Получи се нещо с един микрофон, но не с Айча, а с другата актриса, която играе в сериала....Айча горката с тези дълги крака, изглежда не се чувстваше много удобно на този диван....До момента в който гледах най-много говори главния актьор в сериала и разбира се Фунда Арар....Съжалявам, че не останах за да видя изпълнението на Айча
Благодаря за кафето, ще го изпия, но май ще ми дойдат много 3 кафета
Виж целия пост
Привет, Мамче ...благодаря за кафенцето, пих и от твоето.....няма какво да разказвам, защото не съм гледала предаването! Но, прочетох току-що отзивите от него в темата на Айча Варлъер, общото мнение е че онази е иззела цялото ефирно време...на другите участници и се е държала доста.......разкрепостено и донякъде, разпуснато....отправяла е такива едни неприлични намеци....че Айча ще пее и нещо с някакъв микрофон.....се е получило ...някакъв гаф! Един вид, голямата Фунда Арар....с едно пренебрежение към ....не толкова известната, Айча...това разбрах! Но, в крайна сметка е пяла накрая...и много са я харесали, аплодирали.....повече от разголената и предизвикателна Фунда!.........това е........това научих, за снощното представяне...на нашето момиче!
Хубав ден...на всички!
...благодаря за кафенцето, пих и от твоето.....няма какво да разказвам, защото не съм гледала предаването! Но, прочетох току-що отзивите от него в темата на Айча Варлъер, общото мнение е че онази е иззела цялото ефирно време...на другите участници и се е държала доста.......разкрепостено и донякъде, разпуснато....отправяла е такива едни неприлични намеци....че Айча ще пее и нещо с някакъв микрофон.....се е получило ...някакъв гаф! Един вид, голямата Фунда Арар....с едно пренебрежение към ....не толкова известната, Айча...това разбрах! Но, в крайна сметка е пяла накрая...и много са я харесали, аплодирали.....повече от разголената и предизвикателна Фунда!.........това е........това научих, за снощното представяне...на нашето момиче! Хубав ден...на всички!
Да точно така беше /от това което гледах/ - дамата Арар се държеше много като близка на водещия.....и гостите останаха на заден план. Получи се нещо с един микрофон, но не с Айча, а с другата актриса, която играе в сериала....Айча горката с тези дълги крака, изглежда не се чувстваше много удобно на този диван....До момента в който гледах най-много говори главния актьор в сериала и разбира се Фунда Арар....Съжалявам, че не останах за да видя изпълнението на Айча
Благодаря за кафето, ще го изпия, но май ще ми дойдат много 3 кафета Препоръчани теми