Son bahar - Любов назаем - Еркан и Айча # 42

Публикувана: 29 ян. 2011, 13:40 ч.

Последно мнение: 1 март 2011, 19:15 ч.

37 187

752

BELL- - Ветеран

# 542 23 фев. 2011, 21:28 ч.

Продължение на 12 епизод

Галип е в сиропиталището.....Играе с децата на игричките, които е изпратил Уфук....Играят мач....Галип пита децата кой е халфът....Галип забелязва, че новото дете за което му говоир Рашид се занимава с нещо друго и дори не гледа играта....Предложи му да дойде и да играе вместо него, но момченцето излезе от стаята...Галип попита другите деца дали Али все още страни от тях....Али е бил свикнал с децата, дори не се е отделял от тях....но онзи ден е станало нещо.....Галип иска да знае какво е станало, но директора прекъсна децата и направи знак на Галип да излезе....Рашид му разказа, какво се е случило....Докато децата играли в градината една жена дошла при Али.....Дълго го гледала без да каже нищо, после не издържала......разплакала се....прегърнала го.....Рашид продължава с разказа.....Али е оставен в друго сиропиталище като бебе....тоест никога не е виждал майка си......Едно от големите момчета се включва в разговора...Али е казал „това беше мама”....Рашид само с поглед спря момчето – да не се намесва в разговара им....и продължи.....От тогава Али пак се е затворил в себе си и избягва другите.....Галип иска да поговори с Али.....Галип поръча на децата които играят че той излиза за малко, а те да вкарат гол през това време....

Али е седнал на стълбището. Галип се приближава и клекнал говори и го гледа в очите.......

Галип: Али......как си...../детето навежда глава и не отговаря..../......Али.....Прав си.....Понякога наистина е най-добре да си мълчиш..../детето го гледа под вежди/......Не можеш да кажеш на никого какво точно изпитваш...../гали го по главичката/ ......Какво става тук....Смяташ, че като допуснеш другите до себе си, ще разберат какво ти е.....Страхуваш се, че ще те сметнат за слаб.....Затова ги избягваш.....Много добре те разбирам Али.....И аз да видех майка си.....след толкова години.....много бих страдал....повярвай ми......Али.......Наистина много......И аз нямаше да знам какво да правя.....Нямаше да знам как да постъпя...../Галип сяда до детето/......Да се радвам, че я виждам.....или да й се сърдя, че ме е оставила.....и да се страхувам, че пак ще ме изостави.....Но чуй добре това, което ще ти кажа.....Навън няма на кого да излееш болката си.....Тези.....на които можеш да се облегнеш и да разчиташ, са тук.....в стаите зад нас.....Моята майка също ме остави тук...../детето го гледа изпитателно/......Остави ме когато бях малък.....и си отиде.....Аз също пораснах тук.....Много добре те разбирам.....Добре.....Я ме погледни...../Детето го гледа.....Галип се усмихва и го прегръща...../......Милият ми Али....., Юначето ми Али....../целува го по главичката/.....Хайде сега върви при приятелите.....

Детето става и тръгва по коридора......В един момент и двамата – и Галип и Али се обръщат и се гледат за миг.....Галип се усмихваше на детето, но като остана сам се натъжи.....

Галип разказа на малкия Али какво е изпитвал той, когато е бил на неговите години и когато още не е можел да осъзнае какво точно се е случило.......Той дори и сега като голям не знае как да реагира, ако се появи майка му.....Но съдбата ще му предостави тази възможност.....И тогава Галип наистина ще се обърка.....Той ще изпадне в положението на Али, независимо от това, че в живота си се е срещал с много други предизвикателства....Появата на майка му......ще го обърка....И както каза на Али няма да знае дали да се радва, или да е сърдит.....Но едва ли някой специалист би помогнал на Али повече от Галип в този момент....Когато детето вижда, че и този големия мъж е преживял същото, когато изказва на глас мислите които се въртят в детската главичка.....Да детето му повярва, че тук в дома в стаите зад тях е неговото семейство, неговият дом.......

Запитвали ли сте се какво изпитват изоставените деца в домове за сираци.....Много пъти по различни поводи – предавания по телевизията или статий в пресата съм се замисляла по този въпрос.....Но от както гледах сериала, това вече започна да ме кара да мисля често.......Мисля, че първото нещо, което изпитва изоставеното дете е загуба....Загуба на родителите си и прекъсване на генетичната връзка с тях....Детето не знае Кой е?, сигурно си мисли, че всички го смятат за различен....така детето изгубва чувството си за стабилност.....Липсва му майчината прегръдка и топлина, липсва му майчината ласка и обич.....Оставено в дом за сираци, детето попада в една напълно непозната за него обстановка.....непознати лица.....То не може да се довери, защото е обградено с непознати хора.....Чувства се изгубено, само и беззащитно.....То няма нищо негово собствено....да бъде нещо само негово – например играчка....Не може да остане дори и само с мислите си.....Много трудно децата приемат тази раздяла особено с майката....Тук в сериала, виждаме 40 годишния Галип, директора на сиропиталището Рашид, Компютърния специалист Уфук....по късно ще видим и Зафер.....Всички те са израстнали в този дом за сираци....чувстват се близки като братя, но както Галип веднъж каза пред Рашид „Изоставените деца си остават такива и като възрастни...” това означава според мен, че това че са изоставени деца никого не се забравя.....Живота ги е научил да се справят сами – лишени от родителска ласка и внимание те компенсират, като се доказват сами в живота – получават образование, стараят се да бъдат добри специалисти.....Те нямат право да се отпускат и да допускат грешки....., защото няма на кого да разчитат, няма кой да ги подкрепи........Извинявайте...отклонението стана по дълго от монолога на Галип.....

Виж целия пост