Son bahar - Любов назаем - Еркан и Айча # 42
- Публикувана: 29 ян. 2011, 13:40 ч.
- Последно мнение: 1 март 2011, 19:15 ч.
# 731
1 март 2011, 00:34 ч.
Сабиха: Когато излезе от тук....Когато порасна .....Потърси ли майка си.....
Галип: /развълнува се/ ......Остави да не говорим.....
Галип и Сабиха са седнали от двете страни на леглото- то е точно срещу вратата. Пристига Али, малкото момченце с което Галип имаше разговор....
Галип: Али.....Ела тук.....
Али: Седнали сте на моето легло.....
Галип: Това твоето легло ли е.....И моето беше тук....Ела....
Сабиха: Трябва да направя снимки...Отивам при децата.....
Галип: Добре..../прегръща Али и остават двамата/......Е как е, Али.....Юначе Али.....Добре ли си..../Сабиха застана до вратата и ги наблюдава преди да тръгне при децата/.....
Децата играят мач...Галип и той играе с тях....Сабиха прави снимки....Наблюдава Галип и се усмихва....Тя до този момент не е виждала Галип такъв......По-малките деца са в работилницата....Сабиха и там прави снимки.....След това излизат да играят на катерушките...Галип помага на по-малките деца.....Сабиха заснима и тези игри.....
Виж целия пост
25-3/5
Сабиха: Когато излезе от тук....Когато порасна .....Потърси ли майка си.....
Галип: /развълнува се/ ......Остави да не говорим.....
Галип и Сабиха са седнали от двете страни на леглото- то е точно срещу вратата. Пристига Али, малкото момченце с което Галип имаше разговор....
Галип: Али.....Ела тук.....
Али: Седнали сте на моето легло.....
Галип: Това твоето легло ли е.....И моето беше тук....Ела....
Сабиха: Трябва да направя снимки...Отивам при децата.....
Галип: Добре..../прегръща Али и остават двамата/......Е как е, Али.....Юначе Али.....Добре ли си..../Сабиха застана до вратата и ги наблюдава преди да тръгне при децата/.....
Децата играят мач...Галип и той играе с тях....Сабиха прави снимки....Наблюдава Галип и се усмихва....Тя до този момент не е виждала Галип такъв......По-малките деца са в работилницата....Сабиха и там прави снимки.....След това излизат да играят на катерушките...Галип помага на по-малките деца.....Сабиха заснима и тези игри.....
# 732
1 март 2011, 00:37 ч.
Кемал е на уговорената среща за работа. Ще става таксиметров шофьор....Сега Кемал да започне дневна смяна по-късно ще работи и нощна.....Дават му служебен мобилен телефон.....
Виж целия пост
Кемал е на уговорената среща за работа. Ще става таксиметров шофьор....Сега Кемал да започне дневна смяна по-късно ще работи и нощна.....Дават му служебен мобилен телефон.....
# 733
1 март 2011, 00:42 ч.
Галип е на работното си място.....Пристига Сабиха.....
Сабиха: Галип......
Галип: Ела Сабиха......
Сабиха: /подава му един бележник/....Първият модел е готов...Ето.....
Галип: Благодаря..../разглежда бележника...Сабиха го наблюдава....следи всяко негово движение....притеснена е, като се има предвид, че той на съвещанието не хареса нито един от представените бележници..../
Сабиха: Нека аз ти покажа.....Не съм я направила, но мисля и корицата да е рисунка.....Рисунките са не само в началото на всеки месец, а и между седмиците.....
Галип разглежда рисунките и се усмихва....Сабиха го наблюдава.....Продължава да разглежда.....Целия сияе от радост....Все едно, че един баща разглежда първите рисунки на невръстният си син....., а те синовете и дъщерите на Галип са много.....всички деца от сиропиталището......
Галип: Чудесно Сабиха...../продължава да гледа рисунките/
Сабиха: Наистина ли ти харесва......
Галип: /продължава да разглежда/ .....Браво на теб......
Сабиха: Много се радвам........
Галип може би не я чува....Толкова задълбочено разглежда рисунките....Една рисунка много го е впечатлила, обръща се към Сабиха, поглежда я......
Галип: Виж тази.....
Сабиха: Много е хубава нали......
Сабиха както се е навела до него, го поглежда.....Може би за първи път го вижда такъв.....В този момент за Галип сякаш светът не съществува.....Светът е тук в рисунките на изоставените деца.....Те са нарисували света, такъв какъвто го познават....Такъв какъвто е в детските им мечти.....Къща, мама и татко, деца, цветя....слънце......Ето за какво си мечтаят децата в сиропиталището......
Сабиха: До като не съм забравила.....може ли да те попитам нещо......
Галип: /Продължава да разглежда и отговаря....без да откъсва поглед от рисунките.../....Разбира се.....
Сабиха: В нощта на стрелбата на врата си имах едно колие..../Галип не гледа рисунките погледна Сабиха/....Не мога да го намеря......Дали не съм го изпуснала у вас......
Галип: /много убедително/.....Не.....не съм го виждал.....Да попитаме Зюлфие......
Сабиха: Няма нужда.....Явно е паднало в морето......
Галип: Явно....../двамата се гледат и всеки устоя на погледа на другия...../
/Кралице.....още едно предизвикателство......Галип, който може да си купи каквито иска дамски колиета...., но за него е ценно, това което е носила Сабиха....../
Галип проследи с поглед Сабиха, когато излизаше от стаята....с оня неговия поглед с който казва цели монолози.....Сабиха когато стигна до вратата се усмихна, затвори я без да се обърне.......
Виж целия пост
Галип е на работното си място.....Пристига Сабиха.....
Сабиха: Галип......
Галип: Ела Сабиха......
Сабиха: /подава му един бележник/....Първият модел е готов...Ето.....
Галип: Благодаря..../разглежда бележника...Сабиха го наблюдава....следи всяко негово движение....притеснена е, като се има предвид, че той на съвещанието не хареса нито един от представените бележници..../
Сабиха: Нека аз ти покажа.....Не съм я направила, но мисля и корицата да е рисунка.....Рисунките са не само в началото на всеки месец, а и между седмиците.....
Галип разглежда рисунките и се усмихва....Сабиха го наблюдава.....Продължава да разглежда.....Целия сияе от радост....Все едно, че един баща разглежда първите рисунки на невръстният си син....., а те синовете и дъщерите на Галип са много.....всички деца от сиропиталището......
Галип: Чудесно Сабиха...../продължава да гледа рисунките/
Сабиха: Наистина ли ти харесва......
Галип: /продължава да разглежда/ .....Браво на теб......
Сабиха: Много се радвам........
Галип може би не я чува....Толкова задълбочено разглежда рисунките....Една рисунка много го е впечатлила, обръща се към Сабиха, поглежда я......
Галип: Виж тази.....
Сабиха: Много е хубава нали......
Сабиха както се е навела до него, го поглежда.....Може би за първи път го вижда такъв.....В този момент за Галип сякаш светът не съществува.....Светът е тук в рисунките на изоставените деца.....Те са нарисували света, такъв какъвто го познават....Такъв какъвто е в детските им мечти.....Къща, мама и татко, деца, цветя....слънце......Ето за какво си мечтаят децата в сиропиталището......
Сабиха: До като не съм забравила.....може ли да те попитам нещо......
Галип: /Продължава да разглежда и отговаря....без да откъсва поглед от рисунките.../....Разбира се.....
Сабиха: В нощта на стрелбата на врата си имах едно колие..../Галип не гледа рисунките погледна Сабиха/....Не мога да го намеря......Дали не съм го изпуснала у вас......
Галип: /много убедително/.....Не.....не съм го виждал.....Да попитаме Зюлфие......
Сабиха: Няма нужда.....Явно е паднало в морето......
Галип: Явно....../двамата се гледат и всеки устоя на погледа на другия...../
/Кралице.....още едно предизвикателство......Галип, който може да си купи каквито иска дамски колиета...., но за него е ценно, това което е носила Сабиха....../
Галип проследи с поглед Сабиха, когато излизаше от стаята....с оня неговия поглед с който казва цели монолози.....Сабиха когато стигна до вратата се усмихна, затвори я без да се обърне.......
# 734
1 март 2011, 00:48 ч.
След работа, Сабиха отива при Рухсар, за да сподели случая с колието.....
Сабиха: Рухсар.....Много съм развълнувана.....
Рухсар: Какво става.....Някакво развитие ли има.....
Сабиха: Не ми върна колието.....
Рухсар: и ти си щастлива заради това....така ли......Чакай....Хайде разкажи ми.....
Сабиха: Нали ти казах, че колието ми е останало в него – видях го на бюрото му......Днес го попитах за него.....все едно, че не знам.....Каза – Не е у мен......
Рухсар: Жалко.....Значи си го е запазил за късмет.....Много романтично......Е......Според теб това какво значи......
Сабиха: Май.....той ме обича......иска да има в себе си нещо мое.....
Рухсар: От кога ти говоря.....Най-накрая и ти да се съгласиш с мен......
Галип седи до камината и си играе с въпросното колие......Зюлфие му носи кафето....той скрива в ръката си колието.....като че то ще изчезне, ако го види някой друг.....Зюлфие като излиза, Галип продължава да гледа колието.....
Виж целия пост
След работа, Сабиха отива при Рухсар, за да сподели случая с колието.....
Сабиха: Рухсар.....Много съм развълнувана.....
Рухсар: Какво става.....Някакво развитие ли има.....
Сабиха: Не ми върна колието.....
Рухсар: и ти си щастлива заради това....така ли......Чакай....Хайде разкажи ми.....
Сабиха: Нали ти казах, че колието ми е останало в него – видях го на бюрото му......Днес го попитах за него.....все едно, че не знам.....Каза – Не е у мен......
Рухсар: Жалко.....Значи си го е запазил за късмет.....Много романтично......Е......Според теб това какво значи......
Сабиха: Май.....той ме обича......иска да има в себе си нещо мое.....
Рухсар: От кога ти говоря.....Най-накрая и ти да се съгласиш с мен......
Галип седи до камината и си играе с въпросното колие......Зюлфие му носи кафето....той скрива в ръката си колието.....като че то ще изчезне, ако го види някой друг.....Зюлфие като излиза, Галип продължава да гледа колието.....
Препоръчани теми