невинна, останаха-останаха, люсил не ходи още, стрелва се за 1,2,3,4,5 крачки, но все се оглежда за опора. ходи за ръчичка и по мебелите, стои изправена, докато не се усети, че не се държи, много е стабилна, но не ще да се пусТне и тва си е.
в таз връзка помня, че като се пусна кака й, като беше на година и пет-шест, всички останали февруарчета бяха проходили (в смисъл сами) и така и не се похвалих, ми то срамота!
та така се очертава и сега, люсилското прохождане няма да е вече сензация. 
Виж целия пост
в таз връзка помня, че като се пусна кака й, като беше на година и пет-шест, всички останали февруарчета бяха проходили (в смисъл сами) и така и не се похвалих, ми то срамота!
та така се очертава и сега, люсилското прохождане няма да е вече сензация. 
Друг път се хващам, че много се оплаквам, а положението не е чак трагично. Дет' се вика - като сме зле, все така да сме. 
Абе, безгрижна работа е това майчинството. С удоволствие бих поработила още 5-10 години (ама само това 
). 
Хвърли едни координати насам, моля! 
. Ако някой има подобно инфо да каже...
. Всяка седмица сме на по 2,3 рождени дни и за жалост няма да успея по никакъв начин да уважа всички колкото и да ми се иска...
. 
да не им стане лошо на децата...
Досега не ми е правило чак такова голямо впечатление, може би, защото имам и момче, и досега не съм се заглеждала чак толкова по Мадамските дрешки, но направо си е чудо да избереш от първия път!!! 