Почивай в мир Валенце-февруарченце!

Влизам късно, но това което прочетох ме съкруши, рева от два часа насам..........;Раде, мила, моите съболезнования....всъщност каквото и да кажа е все тая...
Преживяла съм този момент веднъж вече ( в друг форум майчински) и...........ужасно е, несправедливо е, сълзи не спират, не мога да повярвам
Каквото и да решите като помощ съм ЗА... просто ще следя темата и ще се включа..... не мога, имам бучка на гърлото..........

момичета,толкова ми е тъпо и тъжно и гадно и откачено и......направо място не мога да си намеря! Непрекъснато мисля за това,което се случи.дори не мога да го произнеса...Гледам непрекъснато да се занимавам с нещо...Накрая реших да се заема с преводи...на супер сложни неща,само и само мозъкът ми да е зает и да не мисля за Валето и Радка...Обаче...Хем се опитвам да мисля за превода,хем мислите ми отиват в друга посока...
Боже,много ми  мъчно! Дори с децата си (надявам се да ми простят) нямам желание да се занимавам..Само като ги погледна,само катоо ми се усмихнат или ми кажат нещо...къса ми се сърцето за Радето Дано отново имат сили тя и мъжът й да пожелаят да имат друго детенце...Толкова ми е мъчно..толкова много искам да им върна Валенцето.....Толкова много искам те отново да са щастливи...Наполовина празни,но все пак по-щастливи....
Незнам дали има някой там,горе...(извинявай,Зари),но просто не мога да проумея как може онзи горе да допусне да прибере толкова мъничко детенце,което тепърва започваше да живее...Боже,все едно е мое дете..Толкова ми е мъчно,че нямам сили дори да мисля за друго..От вчера не мога дори да заспя като хората...
Извинявайте,че изписах толкова много..Знам,че всички се чувствате така...но никой друг нямаше да ме разбере по-добре от вас.....

Време беше да се съберем отново всички заедно и да се обединим около една идея...лошото е,че не трябваше да се обединяваме точно заради такова нещо...

.............................Нищо вече няма да е същото!

Мислех да направя и нещо друго,освен това,което вече е на първата страничка...Обаче нямам сили да го направя..Огромна мъка беше за мен да направя.....това,което направих вече....И втори път не го и погледнах..........

аз просто не мога да повярвам какво се случва......наистина............просто не е честно

Фокси, всички се чувстваме така Аз не съм спряла да рева от вчера, а затворя ли очи, се сещам как се прибрах в къщи, до празното легло на Мила и сърцето ми се къса, защото Радето никога вече няма да го види пълно... Никога вече няма да прегърне Валето...

Ели,ти имаш ли смелоста да говориш с Радето за всчико което се случва в момента тук във форума?Защото колкото и да са дейни всички без тяхното семейство всичко ще остане на думи....

Фокси и аз съм така,а и двамата в къщи явно усещат болката която изпитвам и търсят непрекъснато вниманието ми,всеки поглед към тях ме кара да плача.Побърквам се от мисли,и знам,че нищо не мога да направя и това ме вади от равновесие.

Когато дядо ми почина аз не плаках от мъка,а просто защото се страхувах..беше ми за пръв път да присъствам на погребение.Когато обаче залепиха некролога му на вратата,тогава разбрах какво всъщност се е случило и се разплаках от мъка...

Точно заради това отказвах да проумея какво се е случило с Валето,до момента,в който се наложи да направя черната първа страничка.........

Вержи, всички се чувстваме така... Няма за какво да се извиняваш. Просто за мен всичко това не може да няма смисъл някъде, някога... Не може толкова болка, толкова мъка без смисъл. Просто не може.

Зари, къде е смисъла? Защо? Не го виждам... Питала съм се много пъти... Разбирам да е възрастен, да е разбрал от това, какво е живота, а тук прекършва две млади крила...Защо????

Да,смисъл все някога ще се намери...Все някога..Но Валето НИКОГА повече няма да се върне...Ето това ме убива! Това можеше да е моето дете,или на който и да е друг човек,когото познавам...
Няма как да не сте забелязали,че Радка винаги обръщаше всичко на майтап,винаги беше весела...Мъчно ми е,че предишната Радка никога вече няма да е същата.Много ми е мъчно за това добро и усмихнато момиче.
В главата ми непрекъснато като на филм ми се въртят разни картини-на телцето му,на погребението,на Радето,която ,честно,незнам с какви сили е издържала да гледа подобно нещо...

не е истина това,не е истина..........
Искам да заспя без да мисля...За нещастие обаче утре отиваме на преглед за проблема на Наско..и това вече тотално ме побърква...искам да крещяяяяяяяя

Не знам, Гане... Някъде го има този смисъл, и ще го видим после...

Сега погледнах - Радето, милата, последно е искла да ни развесели темичката и направи това предложение за хубавите снимки......

В такава болка аз не мога да намеря смисъл.
Такива черни мисли ми минават за тези които са я причинили,не съм вярвала,че мога да изпитвам такава ярост.


И аз днес препрочитах темата и за снимките си мислих

И аз не мога да спра да мисля за Валето и за Радка...И това, че за последно при нас е искала да развесели темата с усмихнатите снимки на дечицата е толкова тъжно:(. Нама да видим снимка на Валето, усмихнат да духа 2-те свещички на тортата .

Не знам, искам да направим нещо, искам утре, когато всеки един лекар, който преглежда деца, вземе стетоскопа, да помисли, че това там може да е неговото дете, да спре, да помисли и да внимава, ама наистина много да внимава как ще го третира. Да се научат да обръщат внимание, защото по-ценно от децата няма... Искам да има възмездие, искам да боли така, както нас, както Радето и Пешо ги боли... Искам око за око, зъб за зъб!

 Ох, момичета  , много ми мъчно.Не знам как се преживява такова нещо - няма по-страшно нещо от това да погребеш детето си.И аз цял ден все за Радето и Валко си мисля, четох и последните мнения, наистина беше все засмяна и позитивна, а неговите снимки във ФБ направо, не мога да повярвам как за миг може всичко да се срине.По цял ден си гушкам дечицата и ценя всяка секунда в която сме заедно, защото утре вече ми звучи страшно и ужасно...
 Какви са тези хора, каква е тази държава, какъв е този упадък в който живеем?

И аз цял ден си мисля за Радето и Валенцето. Гледах снимките във ФБ и ми се скъса сърцето, много, много, много ми е мъчно чудя се дали не можем да направим нещо за Радето, поне с нещичко да й помогнем каквото и да е... някой поддържа ли връзка с нея...да знае, че много я мислим и сме насреща