Юлско чудно калпазанче, е на мамите глезанче!

Тани - прекрасен е Никола 

Мире- Стефания е голяма хубавица 

Депресиите - вире ли туй чудо в моята градина . Да чат-пат се случва  .Подвласти сме на хормони , хромозоми и все от този род белтъчни структори 
Обачее си тегля мислено един шут , и си казвам . Аре ма лигло  , я се стеги , хич не ти отива . Па нали съм излишно суетна , Е па  как нещо няма да ми отива аама-ха 
 Даа няма срамно да си изпускаме честичко и по-малко парата ..иначе , иначе  ако мноого стискаме ще стане страашна водородна бомба 

Докато са бебчета , или иначе казано в периода до около две годишната възраст  не съм имала доверие на никакви бабушки  Но това не означава , че когато много се е налагало не съм разчитала на бабите , напротив . По-добре баба отколкото детегледачка наета ..лично мнение  Даа  гад съм , нали съм бъдещо свеки  Виж след тази възраст с оогромно удоволствие им повелявам принцовете чат-пат . Да са живи и здрави бабите и да помагат с каквото могат е това е 

Ади, страхотен пухчо, само за щипане 

Мире, Нийче е голяма красота Прекрасна. И ние имаме горе- долу същата пЪрческа  чакам с нетърпение да порасте косица за всякакви кукута и шнолки

Тани, и твоят юнак е страхотен 

Аз пък оставям детето когато ми се отдаде случай. На мама го оставям без никакъв проблем, веднъж, два пъти  в седмицата за по  2,3 часа, а ние с мъжо скиторим, я кинце, я с приятели на по бира. Не се притеснявам, защото знам, че се грижи за нея по най-добрия начин, след мен, разбира се    Същото важи и за свеки. Имам и доверие, и без да се притеснявам и оставям бебка за час, два. Тя и рядко я вижда, че е на 400 км, но пък голяма любов

Малко късно,но чак сега имам време за мен

Тия нашите юлските бебета май са си най-хубави и Стефания,и Никола и адаша Алекс 

За косопада-още ми пада косата,но и Алекс много и помага.
За пълзенето-опитва се да пълзи,но най му се получава назад.Вече няма спирка с проходилката отваря шкафове,дърпа покривки.

Вече сме яли почти всички неща,които са за тази възраст подходящи,според мен,разбира се.В понеделник сме на консултация да видим как е тоя месец,че предишния почти нищо не беше качил.

И да питам нещо вашите деца проплакват ли на сън през нощта?Алекс по няколко пъти на вечер започва да плаче,но след това си продължава да спи.На какво може да се дължи това Може би на зъбки?Още нямаме ...

Айде лека нощ от мен и поспаливи бебета

цък, цък и  цък.

  Добро утро!
  Тайра,Диването,момичета,поздравления за вкуса ви!  

  Тирамису,щом са били грапави бузките,значи наистина може да е било алергична реакция.
  Не се притеснявай!Важното е,че си я хванала и нещата са вече под контрол!

  Тани,Мира,много сладки бебенца!  
 Тани,за съжаление не мога да гласувам в ФБ.  

  evita_fr,на Юлия й се случва да проплаква на сън.По край избиването на 3-то зъбче и покрай вируса,дето доизкарва в момента.....

  Прическа.....Нашата е много забавна.Много руса и сравнително дълга косица стърчи на всички страни,като слънчевите лъчи.   Много забавен вид има!  
  
  

  Поствала съм ви това стихотворение,но обсъжданите напоследък теми отново ме тласкат към него.
  Заповядайте,ако не сте против!

 Заета мама

Ръцете ми заети бяха през деня.
Не можех да играя или да ти почета;
Когато молеше и канеше ме ти,
за теб минутка аз не отделих.

Днес кърпих дрехите и сготвих,после прах,
ти дотърча с рисунка и със весел смях
и каза:"Мамо,виж каква шега!"
Аз рекох:"Синко,чакай малко,не сега".

Внимавам хубаво да те завивам,
молитвата като си кажеш и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася -
а трябвало е още миг да постоя.

Животът кратък е,годините летят и изведнъж -
момченцето пораснало е и е вече мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни
и не споделя скъпоценните си тайни.

Албумите с картинки са прибрани,
игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна,целувка за нощта -
това са вече минали неща.

Ръцете ми, заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен,муден, празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
онези нещица,
които искаше ми ти с:"Мамо,моля!"

Taни,имаш глас от нас    Мира, много ти е сладка Стефания 


И Емко така -заспива и след около час като писне,трудно се успокоява-дали е от зъбките или от стомахчето,незнам..
Между другото,незнам какво разбира и какво-не,но със сигурност знае какво е лампа-като го питаме 'Къде е лампата?' и поглежда нагоре към полюлея.Във всички стаи сме го пробваяли-навсякъде така 
Селме,колко хубаво,но и тъжно е стихотворението...

Диване, благодаря за различната сутрин. Слушам Любе и плача и ми е хубаво.

Лелее, Селме, колко истина има в това стихотворение, за съжаление . Благодаря, че го сподели .

аз се консултирах с много добър спецалист и ме посъветва "да не се намесвам излишно в най-фината настройка на организма" и че вирусът не се карал толкова тежко, че да е необходима ваксина. Според нея трябвало да се слагат само задължителните ваксини, тъй като са против тежки заболявания.

   Ако го погледнем от друга страна,имайки предвид,че бъдещето принадлежи на нас (както казват французите),то ..... всичко не е толкова тъжно. 
    Точно сега ни е времето да се наслаждаваме на бебешките и детските моменти и да гледаме да не сме чааак толкова заети. 
   

много е хубаво и истинско 

Добро утро и от мен. Весели почивни дни на всички!

Много са ви сладки момиченцата. Така ви завиждам /благородно де/, че ще правите прически, ще връзвате пандели и ще се обличате като принцеси. За съжаление изборът при момченцата е по ограничен. Да са ни живи и здрави дечицата.

И Крис плаче вечер от няколко дни. Спи и изведнъж почва да плаче. Успокоява се само на гърда или ако го преместя в шезлонга да го полюшкам малко. Вчера купих дентокинд и снощи преди да легне му дадох. Не знам дали от него или не но детето спа непробудно то 23 до 5 сутринта.

Селма, стихотворението е много вярно.

И аз оставям Крис като има на кого. За съжаление майка нямам, свеки много не помага, даже хич. Оставях го на сестра ми няколко пъти, но тя замина за Испания. След 2 седмици ми почват лекциите и ще разчитам на една приятелка да го гледа. Семейна приятелка, даже може да се каже, че сме семейство, така се чувстваме. Няма кой, а не искам да прекъсвам, остана ми още 1 година. Ще избутаме някак си две седмици.

Депресия и аз не съм имала, то остана ли време. От първия ден сме сами с Криси, таткото не можа и отпуск да си вземе, много зает беше. Докато се осаферя какво се случва и как да се справям сама ни за депресия остана време ни за нищо. Добре, че беше лято, че не се спирахме.
косато ми още пада чат пат, но и Крис много спомага за това.

Крис вече се набира с ръчички по кошарата или по мен и се изправя на колене. Очаквам скоро да се мъчи и на крака да става. Това дете с всеки ден все нещо ново измисля.

Нийче става днес на 7м    

Диване, мерси за песньовките 

Happy mini B-day to Niya!!!   

Стихотворението е и вярно, и тъжно, и неизбежно...