Познай коя е книгата 2

Публикувана: 1 фев. 2011, 09:12 ч.
Последно мнение: 18 май 2011, 11:55 ч.

23 586
754

Ена - Регистриран

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Коя е книгата, чиито цитати се споделят в темата?
Коя книга се цитира в откъса: „Това обаче не попречи консулът да изпита цялата онази студенина, въздържаност и недоверие, които обикновено се пораждат от подобно премеждие, от подобно накърняване на оборотния капитал у банки, „приятели“ и чуждестранни фирми.“?
Коя е книгата, от която е взет следният цитат: „Затворниците се шегуваха със стола, както хората винаги се шегуват с неща, които ги плашат, но които не могат да избегнат. Наричаха го „Стария Светльо“ или „Големия Мокрьо“. Майтапеха се със сметката за електричеството и за това как директорът на затвора … щял да опече тази есен пуйката си за Деня на благодарността, тъй като жена му … била прекалено болна, за да готви.'?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Коя е книгата, чиито цитати се споделят в темата?
  
  Цитатите са от книгата "Назови го с думи" на Мари Кардинал, която описва историята на една психоанализа. Изданието е от 1975 г. и е интересно и препоръчвам на всеки, който успее да го намери.
- Коя книга се цитира в откъса: „Това обаче не попречи консулът да изпита цялата онази студенина, въздържаност и недоверие, които обикновено се пораждат от подобно премеждие, от подобно накърняване на оборотния капитал у банки, „приятели“ и чуждестранни фирми.“?
  
  Книгата, цитирана в откъса е „Буденброкови“ на Томас Ман.
- Коя е книгата, от която е взет следният цитат: „Затворниците се шегуваха със стола, както хората винаги се шегуват с неща, които ги плашат, но които не могат да избегнат. Наричаха го „Стария Светльо“ или „Големия Мокрьо“. Майтапеха се със сметката за електричеството и за това как директорът на затвора … щял да опече тази есен пуйката си за Деня на благодарността, тъй като жена му … била прекалено болна, за да готви.'?
  
  Книгата, от която е взет цитатът, е „Един живот“ на Ги дьо Мопасан.
- Коя книга е цитирана в публикацията?
- Коя книга е спомената в последния откъс?

Фен

# 735 16 май 2011, 17:22 ч.

Виж целия пост

Н&M

Почетен член

# 736 16 май 2011, 17:42 ч.

Пускам нещо любимо. Сигурна съм, че веднага ще познаете автора и книгата.

А пък скоро май ще си имаме и нова тема.

" Най-зла от всички в къщи беше Б., суха, висока жена, с дълго, кокалесто, грубо лице, посеяно с едри месести брадавици, с мустаци като на мъж. Тя се караше на всички и всички мразеше, дори и мъжа си. Той често я биеше немилостиво и за нищо. Тогава тя скришом се напиваше с ракия, която държеше в долапа , затваряше се в стаята си, преструваше се на болна и не излизаше по цяла седмица. В къщи всички знаеха, че тя лежи от инат, и не я жалеха."

Виж целия пост

Лола

Ентусиаст

# 737 16 май 2011, 19:46 ч.

Дано не се изложа, защото ми звучи много познато, а скоро не съм препрочитала българските класици, но-"Гераците"- Елин Пелин?

Виж целия пост

Н&M

Почетен член

# 738 17 май 2011, 07:17 ч.

Ти си , Лола! Hug

Виж целия пост

Лола

Ентусиаст

# 739 17 май 2011, 08:00 ч.

"Впрочем тази история беше започнала да ми омръзва. Понякога си мислех: не е ли нечестно да показвам на своите другарки нещата по-други, отколкото са. В действителност тези подаръци ми се носят като награда за мълчанието на едно бъбриво момиче. И после, защо К. идваше толкова често в пансиона? При всяко идване той изтъкваше някоя причина от рода на следните:"Бях дошъл да навестя един болен приятел, който живее насам..."

Виж целия пост

Tuon

Ентусиаст

# 740 17 май 2011, 08:27 ч.

"K." да не е Камран от "Чучулигата"?

Виж целия пост

Лола

Ентусиаст

# 741 17 май 2011, 12:46 ч.

Точно! В моето издание е Кямран, но наистина книгата е "Чучулигата", писателят- Решат Нури.

Виж целия пост

Tuon

Ентусиаст

# 742 17 май 2011, 13:39 ч.

От мен нещо весело и любимо Grinning

"Очевидно си даваше сметка не по-зле от мен, че в трапезарията щяха да са налице пет лели — една глуха, една смахната, една Благородна Дафни и всички заедно напълно негодни за човешка консумация напразен стомах. Не можех да не изръкопляскам на този негов благороден жест. Ентусиазмът на аплодисментите ми се засили, когато се сетих, че в подобен дом, където нещата положително се организират без съобразяване с полъха на новите времена, закуската вероятно щеше да се сервира от иконома."

Виж целия пост

Илайза

Ентусиаст

# 743 17 май 2011, 14:04 ч.

С тези лели и стила на писане съм 99.9%, че говори Бърти Устър и е някоя от историите (книгите) на П.Г. Удхаус. Коя точно - нямам идея. Whistling

Виж целия пост

Tuon

Ентусиаст

# 744 17 май 2011, 14:13 ч.

"Любовният сезон на търтеите"
Давай цитат Grinning

Виж целия пост

Илайза

Ентусиаст

# 745 17 май 2011, 14:41 ч.

"Длъжен съм да започна с едно искрено признание: Аз не знам достатъчно добре българския език! Говоря на него, пиша на него, препитавам се с него, но познанията ми не ме удовлетворяват и всеки път, разгърна ли големите речници или страниците на класиците, изпитвам неудобство и притеснение."

"Аз харесвам остроумието в писмото на един от министрите на културата на Франция до Френското радио и телевизия, което започвало така:
"Господа, пиша ви на английски, защото вие не знаете френски!" Острота, която си струва да се запомни, защото се отнася и до нашите телевизии и радиостанции."

Виж целия пост

Илайза

Ентусиаст

# 746 17 май 2011, 23:10 ч.

Хммм... изглежда никой не се сеща. Подсказвам - авторът е българин, книгата, от която цитирам, също е посветена на България. Писана е скоро. Ето още един цитат:

"По всичко личи, че ние сме склонни да драматизираме до крайност и страданията, и загубите си. Нуждаем се от кумири, избавители, чудотворци и ведно с другите южни славяни пеем песни и балади за народния закрилник Крали Марко, който в битието си се оказва личност със съмнително поведение, васал на турците и загинал в битка срещу власите, сражавайки се за Османската империя! Къде са трите синджира роби, църният арапин, Секула детенце и останалите персонажи от този мит? А ние сме се карали до бой със сърбите чий е този герой."

Виж целия пост

Илайза

Ентусиаст

# 747 18 май 2011, 09:49 ч.

Добреее... Последен опит. Ако някой не познае дори автора, пускам отговора и друг дава загадка. Simple Smile

Аз със сигурност няма да науча края на приказката, няма да разбера, какво ще стане с българите, с хората въобще. Жалко, защото съм любопитен човек! Но струва ми се, че нещо съм доловил: никой не ме е питал дали съм съгласен да се родя на този свят, никой няма да ме пита дали съм съгласен да умирам, когато още ми се живее. Никой не ме е питал дали не бих имал някои възражения да се родя българин. И сега като се оглеждам, като премислям, като връщам времето назад и си го подреждам, тъй както ми се иска, и като си спомням хората, които съм обичал от все сърце и те повечето са българи, казвам си – не съжалявам, може да не е особено голям късмет да се родиш българин, но е интересно и поучително, и опасно и весело? Как беше казал великият поет: Страшно е майко и весело!…

Ако до 14 часа никой не е познал, пиша отговора.

Виж целия пост

svet65

# 748 18 май 2011, 09:54 ч.

За първи път се включвам,
но това вече ми напомня на Георги Данаилов.
Не мога да си спомня в коя от книгите му...

"Весела книга за българския народ"
или "Доколкото си спомням"?

Виж целия пост