Хиперактивен или просто много разсеян???

Доня КОПРИВА, това все едно аз съм  го писала. И именно защото знам, че когато нещо е интересно на момчето ми - няма жива сила, която да го разсее, съм сигурна, че не става дума за хиперактивност. А относно разсеяността - преди време пуснах следното питане към психолога:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=521874.0
Пък по темата за училището си мисля - все повече деца ще се чувтват отегчени от това че "трябва да се учи" и затова училището трябва да се промени, а не децата 

Благодаря за успокоението - и аз съм колега,но работя с по-големи,така че съм наясно   Иначе синът ми попадна в много силен клас,с добри деца и между другото си има и такива ,които винаги са разбрали и запомнили (най-вече от женски пол ). По наблюдение момченцата са по-разсеяни,иначе и те са умнички,но просто човек трябва да им напомня и ръчка да правят,каквото трябва. Не напразно са казали ,че зад всеки успял мъж стои една умна и амбициозна жена  

Простете за невежеството, но някои неща не ми се връзват.

По-точно понятието "хипер-активност" в комбинация с ...

Не са ли противоположни по значение? Разсеяни хора винаги е имало и ще има. И добре, че е
така. А кой няма разлика в концентрацията, когато му е интересно и когато не му е интересно?
Вярно, че проблемът с дисциплината е сериозен, и си е проблем, но той е проблем с дисципли-
ната, не с нещо друго.

Асса, така е. И според мен са твърде различни тези понятия. Ако бях съвсем наясно нямаше да питам и да събирам мнения. Той е бавен защото се разсейва. Гледа се в огледалото например, пее докато си мие зъбите...ей такива...не че е флегматичен. Ако иска е много бърз, учудващо даже. Иначе все едно шило има в дупето. Не го свърта. Постоянно търчи и врещи. Винаги съм го отдавала на възрастта. В никакъв случай не искам да му лепвам етикет "хиперактивен". Това е последното нещо, което искам. Днес се консултирах и с педиатърката му, тя го познава доста добре.
Мисля да го заведа тези дни и на детски психолог да видим какво ще каже.
Другото, което ме притеснява, че има натрупана агресия и на моменти избива. ЯВно на човекът му дойде в повече появата на сестра му, това, че вече не е център на внимание,  промени си поведението не към добро, тогава се засили и разсеяността му, сестра му го тормози, постоянно му разваля игрите искайки да играе с него. С мъжа ми сме като звероукротители. Те постоянно се карат за нещо. Отчитам, че и аз имам вина за всичко това. Като че ли го ощетявам от внимание заради малката и ежедневието и той явно страда.
Благодаря за споделеното, ще предприема мерки, занимания повечко и дано нещата тръгнат в правилната посока.

Колкото до статията, която провокира тази тема, помолих учителката му, която ми я даде да я прочета, да ми я снима и ще я пусна тук. Не обърнах внимание дори кое е списанието за да я потърся в електронен вид. защото и аз съм мъгла...
Може пък да е наследствено

При нас положението е подобно, още на 1 година започна да ни подлудява, бързаме за всичко като че ли някой ни гони, всичко ни омръзва много бързо, още недовършили едно се втурваме да правим друго или по няколко неща едновременно, но когато нещо ни е интересно например филм можем да го гледаме с часове, иначе на 2 години познаваше цялата азбука, на 3 я пишеше печатно а сега вече и ръкописно и четем, но пак сме много диви и не се подчиняваме на никой, напротив постоянно се опитва да се налага, имахме съмнение за хиперактивност още когато беше на 1 годинка, но понеже има спокоен сън и определени неща могат да го накарат да седне за определено време нашето ДП каза че няма достатъчно данни за тази диагноза, но каза че е невероятно инатливо, та нашата диагноза е ИНАТ

Синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивност е диагноза и се поставя от оторизирани лица.  Не знам как е в Бг, но тук, където живея, под тази диагноза се подписват клинични психолози и психиатри. Може и педиатри, но аз лично бих се доверила само на хора, които имат по-специализиран и богат опит с такива деца. Симптомите могат да са характерни за съвсем "нормални" хора, просто не с такава интензивност, та никак не е изключена вероятността от грешно диагностициране ако специалистът не е добър. Самото обследване не става с едно посещение при специалист. Би трябвало да се правят предварителни тествания и интервюта, не само с родителите, но и с учителите на детето. А симптомите трябва да се прявяват често и в продължение на не по-малко от 6 месеца.

Има тема за този синдром в "Деца с увреждания и хронични заболявания" с интересни линкове (които биха били полезни не само на диагностицирани деца, но на всички по-трудно концентриращи се и разсеяни деца), а предполагам там биха ти дали и по-подробна информация.


Иначе има и он лайн тестове, които можеш да попълниш, за да ти дадат някакъв ориентир и евентуално да ти помогнат да решиш дали да се обърнеш към специалист.

А може ли някой да ми каже /да прочета,статия или нещо друго/ по колко време горе-долу трябва да си задържа вниманието едно дете,за съответната възраст? Разбирам че всичко си е до детето, но дали няма нещо като норма или база, примерно...нещо такова.

Ще препиша само най-важното, това което провокира в мен въпросите

Съществуват няколко типа поведение, които могат да ни подскажат наличието на ХАДВ. Обобщено те са:

Класически тип:
лесно се разсейват, кипят от енергия, трудно стоят на едно място или в една дейност, говорят много, и то високо,импулсивни са, имат проблеми с изчакването на ред в общуването и в игрите.

Невнимателен тип:
Лесно се разсейват, имат неустойчиво внимание, замечтани и "отнесени", когато им говорят, все си забравят или губят нещата, вечно закъсняват, лесно се отегчават.

Свръхсъсредоточен тип:
Тревожни са дори и за незначителни неща, обичат да спорят и да противоречат, припряни, трудно превключват от една дейност на друга, винаги искат да е "по техния начин".

Нетърпелив тип:
Лесно се поддават на немотивирано безпокойство, нервни, с по-ниско самочувствие, понякога запъват речта си от безпокойство, често изпитват социална или училищна тревожност.

Депресивен тип:
Невнимателни, с малко енергия, без траен интерес към нещо, движат се бавно, не завършват нищо започнато.



Разбира се тези типове са донакъде условни защото родителите прибавят към тях и агресивното поведение, нестабилното настроение, прекалената чувствителност към околната среда и останалите хора.......


Следват съвети за  полезните Омега -3 киселини и DHA(докозахексаенова kиселина) и разбира се реклама на такъв продукт. 

Mоят юнак поразително прилича на описаният "класически тип".

Ами значи моят син е класически тип. Преди беше по-засилено, сега започна да "успокоява топката" и се съсредоточава доста дълго върху дейност която му харесва. Имаме много работа, но не мисля че хиперактивен, а просто по-буен. Искаше ми се кротко дете, ама ми се е родило такова - умно, приказливо, шавливо - типичен представител на зодията Близнак - в него живеят поне 5 деца.

Ето тук има един предварителен тест, който може да служи като ориентир доколко са "тревожни" симптомите. Ние попълвахме подобен тест, ако не и същия, за големия ми син. Учителите му от ДГ - също.  Резултатите са под формата на сбор от точки, като се разделят на "нормални", "с риск" и "с висок риск". А типовете ХАДВ според този тест са 7 - колкото са отделните секции на теста.

Тестът е много субективен и позволява широк диапазон от неточности според мен. Аз си спомням, че не на едно-две места се чудих кой отговор да избирам. Мъжът ми също. Двамата трябваше да попълваме отделни тестове - без да преписваме един от друг.   В ДГ също двама учителя поотделно попълваха. Идеята е за по-обективни резултати.

Жалко, че не работя добре с английският.
Доня Коприва, не знам какво да ти кажа. За 2 години минах през какви ли не съмнения, през какви ли не диагностики ( аз ги поставях). Но никой специалист не постави диагноза на детето ми, въпреки че работят с него. Да, на пръв поглед, той също отговаря на критериите от класическият тип, но пък има и други признаци, които го дистанцират от там.
Моят съвет: посетете клиничен психолог, всичко е под формата на игра, интересно е. Но не се поддавай на филми, влияят много зле на психиката ( от опит).

Как сте с руския? Това е отрязък от едно ръководство за работа с деца с хиперактивност и дефицит на вниманието на руски учени, провели доста задълбочени изследвания на заболяването.

"1.5. ДИАГНОСТИКА СДВГ
Диагностика СДВГ проводится в критериях DSM-IV. Для постановки диагноза достаточно
соответствия диагностическим критериям. Данные опросников для родителей, результаты
психологических и нейрофизиологических исследований носят лишь дополнительный
характер.
Диагностические критерии DSM-IV (1994)
Особенности поведения:
появляются до 7 лет;
обнаруживаются по меньшей мере в двух сферах деятельности (в школе, дома, в труде, в
играх);
не обусловлены психотическими, тревожными, аффективными, диссоциативными
расстройствами или психопатиями;
вызывают значительный психологический дискомфорт и дезадаптацию.
Невнимательность (из перечисленных ниже признаков минимум 6 должны сохраняться не
менее 6 месяцев):
неспособность выполнить задание без ошибок, вызванных невозможностью сосредоточиться
на деталях;
неспособность вслушиваться в обращенную к ним речь;
неспособность доводить выполняемую работу до конца;
неспособность организовать свою деятельность;
избегание нелюбимой работы, требующей усидчивости;
потеря предметов, необходимых для выполнения заданий (письменные принадлежности,
книги и т. д.);
забывчивость в повседневной деятельности;
отвлекаемость на посторонние стимулы.
Гиперактивность и импульсивность (из перечисленных ниже признаков минимум 4 должны
сохраняться не менее 6 месяцев):
1. Гиперактивность
Ребенок:
□ суетлив, не может сидеть спокойно;
□ вскакивает с места без разрешения;
□ бесцельно бегает, ерзает, карабкается в неадекватных для этого ситуациях;
□ не может играть в тихие игры, отдыхать.
2. Импульсивность
Ребенок:
□ выкрикивает ответ, не дослушав вопрос;
□ не может дождаться своей очереди.
Согласно этим критериям, отвлекаемость, впервые появившаяся у девятилетнего ребенка, не
будет считаться признаком СДВГ. Необходимо отметить, что тревожные расстройства
(неврозы), депрессия, стрессорные факторы не являются причиной СДВГ. Симптомы СДВГ
приводят к возникновению значительных школьных проблем, и небольшое снижение
успеваемости («четверка по физике») у подростка, который раньше учился на отлично, — это
тоже не СДВГ.
Дифференциальный диагноз при СДВГ проводится с такими патологическими состояниями,
как посттравматическая энцефалопатия, неврозы, цереброастенический синдром при
соматических заболеваниях, последствия нейроинфекций и рядом других патологических
состояний (табл. 1).
Отвлекаемость на уроках в рамках клинических проявлений СДВГ необходимо отличать от
снижения мотивации к школьным занятиям. В первом случае неуспешность ребенка
наблюдается на большинстве уроков, особенно на тех, где требуется наибольшее
сосредоточение внимания (математика, русский язык).
Некоторые трудности возникают при дифференциальной диагностике гиперактивности с
индивидуальными особенностями темперамента, особенно в дошкольном возрасте. У детей
дошкольного возраста с СДВГ гиперактивность зачастую носит ненаправленный характер.
Проблемы с поведением у детей с СДВГ наблюдаются и в детском учреждении (школа,
детский сад), и дома. В тех ситуациях, когда ребенок плохо ведет себя только дома, чаще всего
являются последствиями неправильного воспитания.
Поскольку СДВГ — медицинский диагноз, ни педагог, ни психолог не вправе делать
заключение о его наличии или отсутствии."

Подкрепям напълно казаното!

Ако щете ме бийте, но както и да го чета, все ми се струва, че разсеяността,
подвижността, забравянето, разконцентрирането са все нормални неща за
децата за тази възраст. В моите спомени, в моето детство, всяко второ мом-
че отговаряше на тези описания. Израснаха си напълно нормални хора.

Абсолютно вярно, че и не само за момчетата.