Тема Незабравима ( Unutulmaz ) 162

Джемил пиян намира пътя към дома си

K: Taтко, хайде, хвани ръката ми

Дж: Синко...ти
K: Хвани ме за ръка, направи малко усилие, хайде!
Дж: Не, неее, остави ме! Да остана тук.

K: Не мога да те оставя така, хайде, стани, татко!

Дж: И да стана не мога да вървя, бе синко..

K: Е, опри се, на мен се опри.
Дж: Добре, добре..Аз сам ще стана.. Не стана, не можахме да станем. Хъх, дори това не успяхме, бе синко

K: Какво не успяхме? Дори и когато си отиде, вътрешно пак бях спокоен, знаеш ли?  Знаеш ли защо?..Защото ти вярвах. Може и теб да те нямаше на трапезата ни, не беше с нас, може би, но сърцето ти не ни беше изоставило. Аз така чувствах вътре в мен. Казвах си ''той е моят татко, нашият баща. Той не би ни изоставил никога, дори светът да се срине, не би го направил." Но съм сбъркал. И сърцето му ни отритнало.

Дж: Синкоо.. Аз не ви оставих...Колкото и рани да понесе сърцето ми, аз не ви изоставих. Не можах да ви изоставя.

K: Защо не дойде досега, татко? Защо не се погрижи за нас, за дома си?

Дж: Не ви оставих. Не се откъснах. Тялом бях надалеч, но не съм ви изоставил никак...

K: Ставай тогава, отиваме вкъщи. Покажи ни, че не си ни оставил.

Дж: Синко, сърцето ми е вас, но няма място за мен в тази къща

K: Има..Това е твоята къща, татко. Както си излязал, така и ще влезеш. Сутрин както излизаш и вечер се връщаш, така ще влезеш. Хайде, ставай, не се противи!.. До този ден все проявяваше гордост и какво стана? Веднъж поне послушай децата си.

Дж: Децата ми...
K: Хайде, стани!
Ние дойдохме, майко!
Т: Керем, какви работи вършиш на своя глава?
Дж: Аз да си ходя..
К: Татко! Майко! Ние си дойдохме вкъщи, разбра ли? Вкъщи си дойдохме. Татко е изморен, добре ще е малко да си почине. Помогни, че да влезем вкъщи!

Крепят го

Т: Синко, хайде върви, де
Дж: Няма да ти позволя да ни напуснеш. Не бих те изгубил, не можеш да си отидеш..Без теб не може, Тюркян! Без теб не става...
__________________
На сутринта Тюркян глади ризите на Джемил

Дж: Добро утро!
Т: Добро утро! Ето, облечи това! Не отивай с тези на работа. Вземи и останалите като си тръгваш. Няма защо да стоят тук напразно.
Дж: Днес няма да ходя на работа. Днес ще отидем на лекар. Заедно.
Т: Няма нужда!
Дж: Има нужда. Дори ако трябва, и насила ще те закарам. Няма да оставя те оставя да си играеш с живота си пред очите ми.
Т: Аз не съм ти съпруга повече! За това щеше да мислиш, когато ми каза да се разведем...
Дж: Мислех, че така е правилно, но съм сбъркал..
Т: Ето, видя ли, че не само децата са сторили грешки.
Дж: Прости ми!
Т: Не мога да простя!
...................

Тарък сутринта чака Еда и Мелда пред болницата

Е: Ти за какво дойде?
Т: Дойдох да ви откарам вкъщи.
Е: Остави! Аз отивам в дома на майка си. Там докарай Ямур!
Т: Но г-н Харун каза...
Е: Г-н Харун какво е казал мен не ме интересува! Ще правиш каквото ти казвам аз!
М: Еда, недей! Цяла нощ говорихме с теб. За Ямур е най-правилно да остане в дома си. Да не се отделя от познатата среда. И без това умът на детето съвсем се разбърка. Не е ли жалко? Сега трябва да мислим само за доброто, за щастието на Ямур. Хайде, моля те!

сценаристите издевателстват и над Хару , и над Еда, а за нас да не говорим

Благодаря за преводите!

Unutulmaz Dizisinde Harunun Kardeşi Kapının Ardındakini Batu zannederek silahını ateşledi
Harun Vuruldumu?
Unutulmaz 9 Şubat 70. Bölüm Fragmanında durum netleşecek.

За.съжаление.не.мога.да.го.преведа,а.и.Гугъл.превежда.несвързани.неща:(

В сериала Незабравима сестрата на Харун, мислейки си че зад врата е Бату, стреля с пистолета. Харун ли е простреляният?
Незабравима, 9 февруари, ситуацията ще се избистри във фрагмента на 70. епизод

Еда – Лекар:
Лекар -  Подгответе успокоителното.
Еда - Нищо не разбирам, от това което казахте. Не се занимавайте с мен, погрижете се за бебето ми. Но… аз съм добре, казах ви.
Лекар – Моля ви, успокойте се г-жо Еда, вижте кървенето продължава. За нас сега вашият живот е важен. Ако не направим веднага операцията…
Еда – Не искам да отивам на операция. Кажете ми за състоянието на бебето ми.
Лекар – съжалявам, за нещастие загубихте бебето си.
Еда – Какво-о-о-о? Какво говорите вие, това не може да е истина. Лъжете.
Лекар -  г-жо Еда моля ви, разбирам ви, но…
Еда -  Не ви вярвам… Лъжци… Кажете ми, че бебето не е умряло... Това което ми казвате, не може да е истина… Моля ви… Не-е-е-е-е…. бебето ми…
Лекар -  Губим време, моля ви г-жо Еда… Всяка изгубена секунда е против вас. Моля ви, помогнете ни.
Еда -  Не, нищо не искам… Искам си бебето… (в този момент вижда Харун до вратата на стаята) Върни ми бебето… Ти си… Убиецът на бебето ми си ти… Ти го уби… Уби бебето ми… Бебето ми….. Бебето ми …
Лекар  -  Веднага подгответе болната за операция, бързо…

Еда - Тюркян в болницата:
Тюркян – Еда-а-а…
Еда – Мамо…
Тюркян – моята Еда…
Еда – бебето ми, загубих го, мамо…
Тюркян – знам детето ми, знам скъпата ми… Момичето ми, недей… не плачи, не плачи скъпата ми…

Тюркян – Мелда (във фоайето на болницата):
Мелда – мамо, няма нужда да оставаш тук, и без друго не си добре.
Тюркян – умът ми е все тук.
Мелда – хайде, мамичко, не ме ядосвай/разсърдвай. Аз ще ти се обаждам често да ти казвам какво става.
Тюркян – дъще, как мога да оставя детето си в това положение и да си тръгна?
Мелда – аз съм до нея, майко. Еда сама няма да я оставям.
Тюркян – добре, но няма да ме оставиш без новини/информация.
Мелда – ще се обадя, обещавам.
Тюркян – Мелда…; Мелда – Х-м-м…
Тюркян – за моята болест – на Еда – нито дума, става ли?
Мелда – добре, няма да и казвам.



Еда – Мелда в болницата:
Еда – како,.. Заслужавам ли тези страдания, како?... Кажи ми, заслужавам ли да преживея това?
Мелда – Не скъпата ми. Само не се самообвинявай. Ти нямаш никаква вина.
Еда – В живота ми вече е само Ямур. Аз и дъщеря ми, единствено ние.
Мелда – Не говори така скъпа, ти не си сама. Ето виж, аз съм до теб, майка ни е до теб. Имаш нужда от малко време, за да се почувстваш по-добре, И може би един ден с Харун ще немерите решение на проблемите помежду ви… Всичко отново ще си дойде на място.
Еда – Не. Те ме направиха на глупачка. Той и Едже. Харун ме гледаше право в очите и ме излъга. Вече даже и имената им не искам да чувам.
Мелда – Това ще отмине скъпа, всичко ще отмине. Тези тревоги всички ще преминат, ще видиш.

Е: Г-н Харун какво е казал мен не ме интересува! Ще правиш каквото ти казвам аз!

Ех, Еда, Еда...! Нахални, пренебрежителни, оскърбителни са думите ти! За да не казвам просташки!Нямаш чувство за мярка и справедливост!И завинаги ще си останеш с манталитета на шивачка от махалите на Истанбул!

Еда вижда букета от Арас:
Еда – ето той го е изпратил. Не искам да гледам. Нищо свързано с него (част от него) не искам да виждам.
Мелда – разбирам те, че си ядосана,… още повече си и права…Но той си остава бащата на Ямур, това не го забравяй!
Еда – ще си взема Ямур… Няма да види дъщеря ми….Добре, ще излезе от живота ни….
Мелда – Не… Не можеш да направиш такова нещо. От тук нататък трябва да си до дъщеря си. Този път всичко което правиш, ще го правиш заради дъщеря ти, Еда!
Еда – в онази къща няма да се върна.
Мелда – за дъщеря си не мислиш ли, Еда. Ямур тъкмо се събра със семейството си, Не можеш ли да видиш колко е щастлива…Няма да разваляш режима на дъщеря си…. Така още повече ще се обърка…Без да знае какво се е случва от къщи ли да си тръгне горката. Пак (повторно) ли ще се разделите…
Еда – няма да правя такова нещо, како... Не мога вече да съм до Харун…Ако живеем в една къща, ще се отрази на психиката на Ямур…Мразим се и двамата…

Мелда – Харун (в болницата):
Мелда – Харун! Повярвай, много съжалявам. Ако можеше нищо от случилото се да преживяваме. Но нещата са извън ръцете ни. Понякога нещата се случват така (случайно)…. Има ли нещо, което мога да направя?
Харун – остани до нея! Само не я оставяй сама! Тя има нужда от вас.
Мелда – не се тревожи… Харун, и ти трябва да си по-силен и от Еда, … заради Ямур.

Добро утро ,много БЛАГОДАРЯ на всички момичета за преводите !! 

Добро утро!Хубав и успешен ден !
Рекси, Милена , Г-жа Броненосец, безценни сте за нас!                      

Добро утро,приятели! 
Хубав ден и прекрасно настроение на всички!
Рекси, Милена, г-жо Броненосец-благодаря за преводите!
На Боб и Дани- стиховете ви са чудесни! Браво, момичета!