Февруарчетата вече са на 3, не спират техните игри

Вили дай сметка да ти пуснем паричките.

Честито на класиралите се        

Честито на приетите в градинките!

И Криси е приет.Днес дори го записах и септември ,живи и здрави, ще тръгва.

Много са хубави тениските

Честито на класиралите се за ДГ. При нас проблеми с приемането няма -даже напротив- учителките обикалят по домовете и канят децата .От яслата също не бързат да ни изпишат , че и там децата са малко. Ици от лятото тръгва в градината срещу блока ни.

Блазе ви.Ние сме на тръни до 31.05.2011г.

Момичета, още малко и темата ни ще се затрие.
Една седмица никой не е писал тук 
Къде сте всички...?
Забравихте ли за НАС?
Здрави, болни, на градина, по разходки ...?

Разпишете се 

Права е Дез, и аз всеки ден си влизам в темичката да прочета нещо ново , ама нъц...
За нас -какво? Смея да кажа, че Киара вече се е адаптирала към градинката-няма сцени сутрин, но за това много помогна...любовното й влечение към едно момченце от групата. Започна да настоява сутрин да е с еди каква си прическа, да има лак по ноктите и да ходи с пръстени....Обаче не щеш ли драма-"Стилианчо каза , че ще се ожени за Поли"... 'Много ми стана мъчно , мамо" Миличката ми тя, на 3 години , а вече преживя любовно разочарование. Не иска да говори за него  вече, но успяхме да я убедим, че ще си намери друго гадже. Няма търпение да я запишем на танци-вече си има и партньор -"харесвам го , защото има сини очи" Преди малко ходихме да я прегледат, че кашля вече втора седмица и докато чакахме пак се заигра с едно момченце "ами да , мамо, аз много обичам момченца"
Та такива работи при нас. Рано , не рано-бебешки или не-тресе ни здраво пубертет

Аз не влизам всеки ден в темата ,но на 3 дена веднъж ви проверявам За съжаление наистина никой не пише..Знам,че всички сме много заети и понякога не ни е много до форуми,но и не вярвам да сме толкова заети,че да не можем да отделим по 5-10 мин на темата,която ни запозна и събра.  
Аз тук намерих скъпи приятели и чесно да си призная ми е малко мъчно и дори обидно,когато видя,че всички са се отдръпнали...
................................
И за да не е само спам да си кажа и аз за градината:
Госпожата много хвали Стела,казва,че е единственотоо дете което не е плакало никога за нищо,освен веднъж като падна от стола и си разби устата(никой всъщност не можа да ми обясни какво е станало,нямало е учител,само една леля..)Доста е плакала милата,защото това се е случило сутринта а следобед още беше с влажни и подути очички,милото ми дете. Но тя там много слуша,не смее да се отпусне,изпълнява всичко като войник.Страх и е да не и се скарат ,да не и повишат тон....А като се върне у дома има нужда да разпусне от казарменото обучение през деня и става нещо страшно инати се ,отговаря,не изпълнява,командва
Смело мога да кажа вече ,че успешно се е "социализира"в обстановката,или по точно социализира се към селянията на невъзпитаните месни рзглезени деца.
Вико пък да покаже колко е голям се мъчи да говори и да пищи(в шумна среда живее детето-разбираемо е) Сам не мога да го оставя за секунда-пълзи,върти се и на мига е на ръба да падне от легло,диван и т.н.В момента е в кошарата и толкова се е завъртял на 380 и си е събул гащите и чорапките  ама поне е кротичък за сега-душанко-дебеланков

АЛИЛУЯ..... ПРИЕТИ СМЕ НА ДЕТСКА ГРАДИНА

Направо не е за вярване каква еуфория настана у дома като разбрахме....Днес ходих да подам документите и от септември сме в групата.
Засега е много ентусиазирана Габи, но съм далеч от мисълта, че ще се разминем без драми

Оооо.. говорите си за гаджетааа....Нас в къщи ни тресат пуберитетски вълнения с Криси, а  Габи горката само за някакъв принц говори, ама никой не й обръща внимание нейния все още е въображаем, докато при Криси нещата са къде, къде по-реални

Мори ни и нас някаква кашлица вече две седмици и имам съмнения, че е от цъфтящите треви и дървета, защото ту отшумява, ту пак се връща.... Три сиропа сменихме вече....и май вече спирам всички лекарства, пък да видим какво ще стане.

Дез - много си права, че опустя темата ни, но със сигурност е от липса на време, а не от липса на желание Пораснаха мъниците ни.... Не ми се иска да става толкова бързо, но няма как....
Много ви обичам всички и винаги открадвам по малко време да надникна в темичката, а когато мога и пиша....
Целувки и спокоен уикенд от нас!

Наистина не остава време за писане с тези  "отраснали" деца.
За любов говорят вече. Ето и Ици е харесал комшийчето от 1- етаж- Габи и казва за нея "Моето момиче". Тя разбира се почти не го отразява. Каже едно "Здравей! и го отминава. А той все лети да я прегръща и гали по косичката.Та както са тръгнали нещата да вземемем да основем  една БГ- БААБА.

Аааа, това беше върха....

Страшно ме развеселихте и мен.
Привет
И аз (признавам си) че съм от четящите и рядко пишещите. Всички ни налегнаха грижи и сякъш не смеем нито да се похвалим, нито оплачем. Баткото го тресе здрав пубертет, Алекс е вече дивак от класа, въобще пълна лудница. Преди време във ФБ прочетох следната мисъл, която много ми се иска да кажа на моите мъже: "Като те гледам изникват ДВА въпроса : Къде е цирка и защо те остави ... ?"  
Та цирка е акостирал на нашата улица
Радвам се, че скоро ще се видим (живот и здраве) с някой от вас  

Момичета мили, здравейте!
Наистина е малко тъжно като гледам как пустее тук. 
Аз самата не съм от най-активните, но отварям да видя кой какво преживява, но уви, вече много малко хора пишат. Радвам се , че се организира национална среща, въпреки, че ние пак няма да успеем да дойдем. Имам изпит на 4.06 и то от 12.00ч. Сигурна съм, че ще  бъде много весело и се надявам за следващата среща да сме с Вас.
Иначе ние  сме добре. Деница от един месец ходи на детска градина и се чувства много добре. За приема и класиранията няма да говоря тук, че беше голяма драма с тая система и недомислиците.
Най-важното е, че детето е вече сред връстниците си и отива с желание. Аз работя, уча и още един куп други задължения и ангажименти. И за заниманията с Деница ми остава толкова малко време и сили, че не мога да си го простя. Сега вече повярвах, че 2-те години майчинство са наистина безценни. 
Пожелавам Ви да сте здрави и хубав слънчев уикенд!

Това спокойно може да са най-обсъжданите въпроси във всяка една къща. 
И у нас цирка е пълен, ама много пълен, баща им се е видял в чудо, Пламена върти едни гаджета, блъснал я е здраво и нея пубертета и не я пуска, Ева пък само ходи и я дразни и са цял ден като кучето и котката.
Ева сутрин като тръгва за градина задължително гледа да отмъкне нещо на кака си, за да може после да има за какво да се чепкат, беше облякла една жилетчица, която разбира се и стоеше като подарена ама с нея сутрин не може да се спори и в градината разказала, че майка и и ги плете тези и нарочно такива големи та да и е удобно, госпожата ме гледа с голяма възхита, че мога така хубаво да плета на 1 кука. 
Питам я защо така лъже и тя ми казва готова да се разреве "Ама няма пък, искам всичко ти да си ми плела!"
Днес сутринта взе любимата шапка на Пламена и отиде с нея на градина, има някаква мода да стоят по шапки в къщи и да си пеят "Йо, мен, йо, мен!" и си свиват пръстите на хеви метъл, не знам къде ще му излезне края ние такава музика не слушаме, та Ева я взе тайно пак с цел да си имат тема на "разговори" като се прибере и госпожата ми я върна напикана, шапката не Ева, не знам и не искам да знам как точно се е случило. 
И гадже си има, при това две, мислех я за малка и много захлупена докато не отидох един ден в градината да я взимам и не дойде тартора на групата при мен и ми каза "Може ли да пуснете Ева да дойде с мен на море лятото?", хилих се като тиква през целия път обратно все съм очаквала изненади ама такова не бях. Баща и я посъветва да поизчака, че да може да посвикне с на кака и гаджетата и тя за да му покаже, че го е разбрала си хвана две. 
И на всичкото отгоре си говорят закодирано, Ева ходи и пита Пламена " Ти имаш ли си Г?" или "Кой Х?", което в превод значи ти имаш ли си гадже и кой харесваш.
Забавлявам се все още с любовните им трепети, иначе сме добре, нищо друго ни няма. 

Здравейте и от мен,
и аз за малко си помислих, че съм сбъркала темата или по-скоро годината. За какви гаджета говорите? Аз на Йоана още й обяснявам кое дете е момченце и кое момиченце. Та затова още не мога да повярвам, че деца на нейната възраст имат подобни вълнения Поне при вас е весело
Аз за нас няма кой знае какво интересно да разкажа, че много вдигнахте летвата
Макар и със закъснение искам да честитя на всички семейства, които са се увеличили и които са на път да се увеличат. Йоана иска братче, но да е по-голямо от нея. Не обичала бебета. Каза, че искала бебе когато стане мама Йоана. Та и ние сме вече за БГ-БАББА.
За националната среща и аз се бях надъхала и си бях казала, че този път няма нещо, което да ни спре, но уви датите се оказаха резервирани за друго събитие... Може на някоя среща на местно ниво да успеем.
И едно клипче от нас.

Наздраве, Йоана!
Тази година явно ни е късметлийска - и двете ми племенничета са приети в ОДЗ, Таня - на трето класиране (шансът й беше, че се оказа първа резерва при жребия и се освободиха три места). Чак сега разбрах какъв трик се върти с жребия - както бяхме предпоследни миналата година, е трябвало да преместя Кало като първо желание в друга градина и там му теглят нов номер (нямаше как да е по-зле за нас тогава) и може да кацне най-отпред. Пълна побърквация! Не съжалявам обаче. За мен яслата на Калоян е перфектна. Напоследък почти няма ден, в който да не се връща с нова научена песен или стихче. Не знам как помни толкова, но ни шашва.
Да чукна на дърво, още нямаме проблеми с него. Добро детенце си беше и си остава такова. Има много развинтено въображение и непрекъснато раздава акъл. Трябва да му призная, че ме надмина по приказване. Много внимаваме вече какво говорим пред него, защото попива като гъба и ни "тропа". Имаше едно детенце, което тормози всички наред в яслата. Миналата година пак имаше едно такова и с него се оправих аз - колкото пъти го видя все му се радвах много, докато другите родители го гледаха кръвнишки и вдигаха скандали на родителите му пред него. В резултат Кало беше единственият, когото той не закачаше. Тази година има друг побойник в групата, който хапе и удря децата. Казах на Кало да не му се дава и той веднага отишъл, изритал го и като тръгнали да му се карат сестрите, им казал: "Ама, моля ви се, мама ме научи да се бия А аз междувременно, да не остане някой неразбрал, една вечер като прибирам Кало от яслата виждам въпросното побойниче и няколко от децата се оплакват от него на родителите си от него, в това число и Калоян. Аз заставам в бойна поза пред Кристиян и му викам: "Слушай сега, ако Калоян ми се оплаче пак, че си го бил, да знаеш, че ще набия майка ти, защото с нея сме равни". И какво мислите - на следващия ден Кристиян ме посреща сияещ и вика на сестрите: "Аз ще си ходя с майката на Калоанчо" Сега са първи приятели