Ендометриозата - това което лекарите незнаят- Група за взаимопомощ

И понеже всички грешим, затова имаме ендометриоза? С какво е сгрешило толкова едно 13-14 годишно момиче, което с първия си цикъл започва да изпитва негативния ефект на ендометриозата? Ти постави причинноследствена връзка между грешка и болест. По тази логика, всички ние болни от ендометриоза имаме вина за нещо.

Тук искам и аз да се включа по темата:
 sky_t , знам за какво говориш относно сексуалното насилие и невъзможността да се защитиш, аз също съм минала през това и то не веднъж, но смея да твърдя че не това е основната причина. По-скоро това ме травмира по един друг начин, който не е важен сега в този разговор.
Много преди тези случки, още с първия ми цикъл стана ясно че при мен има проблем. Още в началото на 13г., моя цикъл беше дълъг, адски болезнен и страшно обилен. Виех като куче от болки буквално, нищо не не ми помагаше, пиех хапчета с шепи без ефект. Чак когато се появи Аулина като обезболяващо намерих някакво спасение, той пък ми развали стомаха, но това е тема на друг разговор. Та с този кошмарен цикъл живях 15 години, и никой лекар не каза че имам проблем, докато не се появиха кистите. Да, не отричам че и психическото ни състояние оказва голямо влияние, но в случая при мен се оказа налседствена ЕМ, майка ми също имаше. Много е важно човек да е в хармония със себе си и да съумее да си прости в един етап от живота си всичко което го тормози, за да може да започне начисто. Никоя диета не може да те накара  да се чувстваш така добре както постигането на вътрешен мир със твоето Аз. Начина на хранене не отричам че оказва влияние, но определено не е всичко. Налага се да осъвършенстваме на всички нива едновременно, трудно е, но не непостижимо!

Здравей Didito!  
Страхотно е, че се включи. С няколко изречения каза най-важните неща. Аз в желанието си кажа повече и да дам пример със себе си, се отвличам понякога.
"Много е важно човек да е в хармония със себе си и да съумее да си прости в един етап от живота си всичко което го тормози, за да може да започне начисто. Никоя диета не може да те накара  да се чувстваш така добре както постигането на вътрешен мир със твоето Аз. Начина на хранене не отричам че оказва влияние, но определено не е всичко. Налага се да осъвършенстваме на всички нива едновременно, трудно е, но не непостижимо! Peace"
Моето виждане е същото, плюс още някои допълнения, за които вече писах не веднъж. Вадят се различни мои изречения от контекста, а не се гледа целия извод като цяло. Не съм казала момичета, че сексуалното насилие е причина за ендометриозата. Нито, че е причината за появата и при мен. Няма 100% гаранция за нищо! При момичетата насилвани сексуално, аз съм убедена, че са последвали проблеми, но какви и в каква степен е индивидуално. Моят съвет е чисто и просто да намерим начин да излекуваме душите си от проблеми от всякакво естество. Да говорим открито за тях, с близките си или с когото намерим за добре. Заедно с всички други средства, които са близки до сърцето и на които вярваме. Това е! НЕ ПРОПАГАНДИРАМ - спрете си лечението, отдайте се само на духовното. Духовното е най-важната и допълваща част за излекуване на тялото и постигане на мир със себе си.
И пак казвам! Примерите със случки, които давам със себе си, е защото искам да споделя с вас, че приемането и справянето с тях ме карат да се чувствам много по-скопойна, уверена в себе си и дава покой на душата ми. Гледам на света досто по-трезво.
Alienia не мога да разбера, защо се хващаш за едно изречение и вкарваш смисъл в него, който аз не съм вложила.
"И понеже всички грешим, затова имаме ендометриоза? С какво е сгрешило толкова едно 13-14 годишно момиче, което с първия си цикъл започва да изпитва негативния ефект на ендометриозата? Ти постави причинноследствена връзка между грешка и болест. По тази логика, всички ние болни от ендометриоза имаме вина за нещо. "
Да, всички се чувстваме виновни за нещо или поне всички. НЕ, не съм имала предвид, че щом чувстваме вина за нещо или защото грешим, то автоматично сме болни от ендометриоза.
Аз се постарах да прочета цялата тема преди да пиша. Видях, че нещата бяха зациклили и нищо ново не се обсъждаше. Реших, че ще е полезно да се разнищят емоционалните проблеми и кой, как се справя с тях и какво му носи това. Има момичета, с които си пишем на лични или по е-майл, за да не разводняваме повече темата. Аз ще продължвам да следя и да коментирам без да се впускам вече в дълги разяснения. УСПЕХ на всички  


   

Да, много е тъжно за 13-14 г. девойки това... но ако наистина преживяванията на нашите майки и баби са кодирани вътре в нас по някакъв начин това би могло да е обяснение. Съпругът ми казва - да питаме бабите, тези нашите висшистките особено (според него по-мнителни)  какво имат да прощават

Момичета здравейте,
Отдавна не съм писала, но преживях много тежки моменти свързани с ендометриозата и някак нямах сили да пиша. Благодаря на всички които подържахте тази тема през този период и  за всичко ново което е внесено като информация в нея.   
Сякаш наистина се въртим в кръг, относно всичко което правим, тъкмо постигнем някакъв резултат и ето пак всичко се връща на ново.
 Относно естрогена, установих нещо интересно, по време на инвитро процедурата си, понеже се налага да го пускам по често, той ми беше нисък в периода когато трябваше да се развиват фоликулите и когато наистина е важен, а се вдига явно  рязко, преди да ми дойде менструацията. Убедих се обаче, че  появата на ендометриозата е съвкупност от много неща странни симтоматики  които се случват в организма на всяка една от нас. Много често, тези симптоми при са различни при всички нас, но все пак трябва да има нещо в организма ни което се случва еднакво, за да имаме един и същи резултат - ендометриоза. Моля Ви не спирайте да споделяте всичко което изпитвате, симтоматиката на която  никой лекар не обръща внимание,  организма си дава свойте сигнали. И аз съм съгласна, че емоционалното ни състояние оказва влияние върху болестта и тук вярвам, че колкото и усилия да полагаме да го овладеем, единствено Бог може да ни даде мир и спокойствие, иначе ние сме си такива и много трудно бихме постигнали тази хармония сами. Прегръщам силно всяка една от Вас и Ви давам цялата си обич. Продължаваме да се борим с ендометриозата въпреки всичко.

Във връзка с проблемите с  емоциите в анкетата съм добавила лимбичната система. Незнам дали знаете, но тя е тази част от нашия мозък благодарение на която ние изпитваме емоции.
http://www.referati.org/limbichna-sistema-i-emocii/52606/ref/p2

Здравей boll!  
Чудех защо не се включваш. Мислех да ти пиша на лични. Продължавай смело напред, не се давай! Това, че си дала началото на този форум не е малко. Най-малко заради самата комукация. А заедно и с опита и информацията, които споделят всички е много полезен.
Незнам може би вече съм забравила, защото когато четох форума инфото ми дойде в повече, но освен теб и още едно или две момичета не се сещам някой да е влизал в подробности за странични физически симптоми. Аз описах доста подробно своите. Едно е сигурно една болест не идва сама! И винаги нещата са комплексни!  Затова аз споделям мнението, че лекуването трябва да стане на всички нива.
Ще синтезирам моето обяснение за болестите като цитирам д-р Липтън, от книгата на Иван Петърнишки - "Техника за емоционална свобода".
"Когато разумът възприема заобикалящата среда като сигурна, клетките са ангажирани с растеж и поддържане на организма. В ситуации на стрес те изоставят нормалните си и заемат отбранителна позиция. Енергийните ресурси на тялото, които нормално се ползват за развитието му, се отклоняват към системи, които осигуряват защита. Казано просто, процесите на растеж са ограничени или спрени. И макар системите ни да могат да се приспособят към периоди на остър (кратък) стрес, продължителния (хроничен) стрес /емоционални проблеми/ води до отслабване, тъй като енергийните ресурси се изразходват за него, вместо за поддържане на тялото, което предизвиква дисфункции и заболявания." Малко допълнение от мен: когато процесите на растеж са спрени или ограничени, нещата допълнително се влошават от всичко вредно, което ни заобикаля - въздух, храна, пластмасата и каквото друго се сетите. Организмът разбира се самопречиства, но когато е натоварен с много от тези фактори...няма как да се справи с натоварването и се разболява.
Boll благодаря за обичта, която раздаваш! Има смисъл в това, бъди сигурна. Винаги трябва да сме благодарни затова, което имаме и да раздаваме, колкото се може повече обич на хората  около нас. Прегръдки и от мен  

Да, бях Алинея, и то пълна - направо скука за погледа в графата с моите оценки, целогодишно. А после и в кариерата.  И имено затова предупрежденията на майка ми "да не вземеш да забременееш" ме нараняваха, но учудваха в максимална степен едновремнно с това.  Моите планове бяха различни, а тя ме познаваше най-добре от всички.
Но това с плановете и какво се случва всъщност се оказа различно - или както казва Джон Ленън "Животът е това, което те чака зад ъгъла, докато си правиш планове".  
И мисля, че е за добро погледнато от друг ъгъл, житейски урок.

lady_Joy, все едно слушам за себе си, отличничка и перфекционистка. Alinea, точно type A personality съм, изследвала съм се, психолог го потвърди. Веднъж на 18 г. преди да завършва още, помислих, че съм бременна, то такива ревове бяха, че съм си съсипала бляскавото бъдеще. А накрая се оказа, че просто ми закъснява. Слагам следвашия текст скрит, за да не правя много flood.

Lady Joy i SAB-f, от една порода сме. "кариеристките' си личим от малки.

Аз бих го нарекла- отговорни и съвестни личности, не кариеристки.

aз затова го сложих в кавички, думата има донякъде обидно значение с което аз не съм съгласна. Харесват ми твоите заместители. Overachievers е най-правилната дума но не мисля че може с една дума да се преведе на български.

Момичета и аз да се включа. И на мен "кариеристка" ми звучи доста силно. В главата ми изниква образ, едва ли не, на жена готова с цената на всичко да пробие в професионален план. Аз след като завърших следването си имах амбиции, но с времето и опита промених мирогледа си и сега търся най-вече спокойствие. В училище не съм била отличничка, много ми липсваше концентрация и избобщо не ми беше интересно в час. Причината е, че винаги ме е привличало изкуството и нищо друго. Дай ми да рисувам и съм най-щастлива.
НО, че държа нещата да са направени както трябва, спор няма. Давам винаги всичко от себе си в работата и т.н. Тук мисля ни е общото. Старанието да правим  всичко по възможно най-добрия начин за нас.

Е, момичета,  всички ние тук от форума знаем вече кое е най-важното  На всички ви го пожелавам от сърце! Светли Коледни празници!

+1...

Пълна отличничка, огромни майчини очаквания, огромно майчино притеснение да не забременея рано и да се прецакам... Е, забременях за сефте на трийсе и кусур, и беше на косъм... Мисля, че голяма грешка на живота ми е, че не си позволих да правя грешки.

В тона на последната дискусия, в психологически план мога като нищо да припиша моята ЕМ на две неща: това (абсурдно) опасение от ранна бременност - яйчниците най-любезно се прецакват, за да не се корка фамилията повече  И второ, на цикъла на куха амбиция и отрицание на меката си страна, в който бях изпаднала, когато нещата ескалираха.

След лечението се посвързах с "меката си страна". Нямам рецидив, имам бебе. Но работата продължава по следните направления: да съм по-мека (не мека Мара, а да успявам повече да се наслаждавам на живота, да живея в настоящето, да не осъждам себе си и другите толкова), да си позволя да правя повече грешки най-сетне, да се страхувам по-малко, особено от дреболии, глупости и въобразени неща...