Мелина, за това че съм се събрала с мързелив мъж съм си виновна само аз. На времето къде блях та не видях, че мама тича от нощтна да му прави палачинки и кафе и да му ги сервира в леглото, а маминия мързелуч на 21 г. лежи и спи по цял ден вместо да се хване да работи.
Не можем да предвидим всяко неблагоприятно развитие в характера на бъдещия си съпруг. Много от хората се променят и то за по-лошо. Ако на 21 г. един младеж излиза 1 път в месеца с приятели и се напива като казак, то след 10 години той може да се е впиянчил съвсем и да се напива всяка вечер, но ако се осъзнае, че наранява семейството си, може изобщо никога повече да не се напива и да казва, че онова напиване на 21 г. е било младежки лудории. Всеки човек сам избира накъде да се развива - дали в положителна посока, или да деградира. И ако е решил да деградира, не е виновен някой друг.
I.Hr, на 21г. повечето мъже все още се броят за деца (особено пред мама). Когато бях студентка, имах наблюдения върху десетки 21-годишни "мъже", защото живеех на общежитие, а там е малко като в комуна. Те се интересуваха само от купони, ядене, пиене, гаджета, не си миеха чиниите, не си перяха дрехите, (събираха ги и ги носеха на майките си да ги перат), не си метяха стаите, изобщо живееха като прасета. Не ми се вярва, че всички тези десетки момчета са продължили по-същия начин и след като са се оженили. Склонна съм да мисля, че възрастта 21 години все още е емоционално-хормонална, особено за мъжете и не може да се очаква много здрав разум от тях.
Но, когато вече сами са създали семейство и особено ако имат деца - от тях жените очакват опора и да си поемат ролята на бащи и съпрузи.
Много е лесно да се правиш на жертва. Обаче да поемеш отговорсот май се оказва по-трудно. 
