Намерих портмоне

  • 9 335
  • 49
# 30
Миналата година си загубих обичния телефон  Crazy Не е скъп, но няма много хора с такъв - много малък, отваря се със странично завъртане, но трябва да знаеш къде да го натиснеш. Та след като установих, че липсва звъних, звъних на собствения си телефон докато накрая оператор каза "Телефонът на абоната е изключен или извън обхват", а аз си помислих "Аха - свалиха му картата".
Месец след като го оплаках и все още непрежалила го напълно излизам от болницата и се качвам в едно такси. С влизането забелязвам като моя телефон отгоре над жабката. И уж разсеяно питам шофьора  "Този телефон от къде го имате? Скоро ли си го купихте?", а човека ми отговаря "На клиент е - забравиха го в колата. Не успях да го отворя да се обадя на някой от указателя." Брей каква радост настана  Crazy Като скокнах да му благодаря, да му друсам ръката на човека, май чак го изплаших с моята емоционалност  Crazy Накрая ми разказа, че като почнал да звъни тоя ми ти телефон - не спрял докато не му паднала батерията. Драпал, драпал човека да го отвори, за да вдигне, но накрая се притеснил, че ще го счупи и се отказал, но телефона не спрял да звъни. Накрая толкова го изнервил, че му идело да го прасне в асфалта и седнал отгоре му  Shocked, че да не пищи толкова. Оказа се че съм го загубила ден преди да забележа липсата му, на всичкото отгоре с телефона човека ми върна и едни кожени ръкавици, които пък издирвам много преди да зачезне телефона.  Crazy Нямам идея защо хората ме мислят за шемет  Whistling
Виж целия пост
# 31
 Grinning the Дорис е тва му се вика -късмет.Аз си бях забравила цялата чанта в едно заведение и е стояла там 2 дена ,ама тогава бях тинейджърка,та не е съдържала важни неща Laughing.Иначе съм намирала портмоне и го занесохме в районното Peace
Виж целия пост
# 32
Миналата пролет на разходка с малкия. проверявах дали са ми привели майчинство и малкия фиксира портмонето и започна да го иска. аз му го дадох и отиваме на кафе. Сядаме и аз пипам обичайния джоб на количката за пари и няма портмонето, сещам се че съм го дала на малкия- няма го и в него , обърнах количката -няма го. Връщам е до банкомата -по пътя го няма . изчезна като с магическа пръчка. Яд ме беше , защото имах документи вътре и всичко на всичко 2 лев. А то какво станало: синът ми го изпуска, след нас са вървели майка с малко момиченце. Майката го намира, вижда снимките и вади личната карта. Видяла , че адреса е близо  отива в къщи , ама то няма никой там. Питала бабите пред блока, но не смяла да им го остави. Те и казали , че сме на разходка сигурно. Жената се връща там където го е намерила , а аз обикалям и гледам по кошчета и храсталаци. Та жената дойде и ме попита по име дали съм аз. Бях много радостна и и благодарих от сърце. С 300 зора и дадох и последните 2 лев. да купи на детето нещо , но поне не се разправях нови  документи да вадя. Така , че може б и аз бих постъпила така. ма като се замисля, че можше да ми каже някой имаше повече пари тогава какво правим????
Виж целия пост
# 33
Ядосано прозвуча, защото не е знаел, че си е изгубил портмонето и е мислел, че някой си прави майтап с него. Излезе навлек, който сега има номера ми Whistling
Дано не съм сгрешила.
Акаша, не исках да вижда къде живея, затова предпочетох да му го занеса някъде. Ама той така или иначе разбра, понеже се помъкна след мен... Tired
Ако пак намеря портмоне, съвсем няма да знам как да постъпя Confused
Няма ненаказано добро!
Ама като сте решили да се правите на Тимур и неговата команда..... Cry
Виж целия пост
# 34
Няма ненаказано добро!
Ама като сте решили да се правите на Тимур и неговата команда..... Cry

Друго си е да вземеш парите и с отигран жест да метнеш портомонето с документите - така си печен, готин и нищо добро не си извършил, значи няма нищо лошо да ти се върне  ooooh!
Виж целия пост
# 35
Няма ненаказано добро!
Ама като сте решили да се правите на Тимур и неговата команда..... Cry

Друго си е да вземеш парите и с отигран жест да метнеш портомонето с документите - така си печен, готин и нищо добро не си извършил, значи няма нищо лошо да ти се върне  ooooh!
А на Рени, като е направила добро, какво се е случило?
Цитат: "Излезе навлек, който сега има номера ми "
 Това с "ненаказаното добро" е много по-старо от МВР-то в подписа Ви.
Виж целия пост
# 36
Хора всякакви. За съжаление си попаднала на някой, на който му е крив целия свят. Май наистина е най-добре като намериш документи да ги оставиш в районното.
Виж целия пост
# 37
Грешката ми беше, че не пратих мъжа ми да го връща. И че като видях какъв тип е, продължих да се държа любезно, вместо да си тръгна веднага. Слава Богу не ми е досаждал повече.

И на мен ми се е случало да ми звънят от детски мобилен- набрали "мама". Моите никога не гледат къде си зарязват телефоните ooooh!

Дорис, видя ли сега предимството да имаш по-простичък модел телефон?
Явно си поръчваш таксита от едно място Simple Smile
Виж целия пост
# 38
Хора всякакви. За съжаление си попаднала на някой, на който му е крив целия свят. Май наистина е най-добре като намериш документи да ги оставиш в районното.
Да, и аз така мисля. В събота детето намери портфейл с много документи в двора на училището й. Веднага го занесохме в полицията. Там описаха всичко, което съдържаше портфейла /лична карта, шофьорска книжка, банкови карти, карти за пътуване/, веднага издириха човека, звъннаха му и вероятно по-късно през деня е отишъл да си ги вземе.
Виж целия пост
# 39
И аз имам интересен случай с намерено портмоне.
Предадоха ми колегите ми портмоне, забравено от неизвестен клиент. Вътре имаше няколко десетки британски лири и карта за намаление от някакъв лондонски магазин. И нищо друго. На гърба на картата имаше изписан мейл на магазина. Написах им едно учтиво писмо да си издирят клиентката (на картата беше написано името и, българка беше) и да и съобщят да дойде да си вземе портмонето. След около седмица една жена дойде да си го иска. Занесох и го, а тя го грабна от ръцете ми и започна ядосано да мърмори - Сега са взели всичко отвътре, нали! В това време успя да го отвори и да си намери парите и картата. Промърмори само - А, не, не са! и просто си тръгна. Нито благодаря, нито довиждане. През цялото време аз бях на 20 см. от нея и се усмихвах, защото очаквах и тя да направи същото. Ама не, просто се врътна и изчезна.
Виж целия пост
# 40
Аз наскоро намерих изгубена лична карта и издирхме собственичката по ЕГН, чрез моя близка, която работи във фирма партньор на мобилен оператор (магазин за гсм-и иначе казано). Намерихме и телефонния номер и се обадих. Е не беше цяло портмоне, но момичето много се зарадва. Не се обяснявахме много как съм я намерила. Попита ме, но на мен много не ми се искаше да и казвам, не знам дали е редно и после махна с ръка и каза, както и да е  Hug
Виж целия пост
# 41
Преди години си зарязвам чантичката в колата и влизам в кафене.
След около час се връщам и чантичката я няма - никога след това не си оставях чантичката в
автомобил, та дори и за 2 мин.
Незнам как са отворили колата. Същият ден следобяд /случката е сутринта/, ми я донесоха 2- ма
полицаи. Намерили я до един контейнер, и прочели адреса от медицинският ми картон.
В нея имаше всичко друго, но не и пари и документи. И въпреки това много се зарадвах - нищо не липсваше, явно видяли, че няма пари са я изхвърлили.

Пак преди години аз се прибирам вечерта и зарязвам ключът от външната страна на вратата.
Чантичката я мятам в кухнята и на сутринта установявам, че я няма. Започвам в 6 да звъня и да блокирам картите. Не беше изтеглено нищо от тях. Всички документи и карти си извадих отново.
И около 2 седмици след това ми звъни човек, за да ми каже, че е намерил чантичката изхвърлена пак до някакъв контейнер. От тефтерчето видял дом. номер. На последната му страница си бях записала всички абонатни номера на сметки - ток, вода, парно и телефон. Срещнахме се, върна ми каквото беше останало, благодарих му и отново като обица ми остана винаги да проверявам дали пак не съм оставила ключът от външната страна. Направо съм..  ooooh!
Виж целия пост
# 42
Ама като сте решили да се правите на Тимур и неговата команда..... Cry

доста глупаво изказкаване, но има и още една друга по-стара приказка, но не сме се събрали да се обиждаме

никога няма да забравя една гледка преди няколко години в билла - една майка с бебе на около година и половина в количка, гледам я жената плаче, бебето се оглежда уплашено, около нея се суетят охраната и една продавачка. и понеже съм председател на тимуровската команда, отидох попитах всичко наред ли е, мога ли да й помогна и като ревна това момиче още повече - нямало й портмонето, там й били всички пари за месеца... а бебето още по-уплашено. много жал ми стана.

много исках да й помогна, но как? заради тази гледка ще връщам, ако ще и всички навлеци на света да се наредят да им връщам портмонетата
Виж целия пост
# 43
Една вечер се връща мъжът ми вкъщи и докато си говорим, гледам той ми звъни по телефона. Поглеждам го, не държи телефон в ръцете си. Децата се мотат наоколо и те не му държат телефона. Казах му: Ти ми звъниш, а той се чуди насреща ми какво става. Вдигам и една жена започва да ми обяснява, че издирва г-н Н (съпруга ми) и пита каква съм му Shocked, после обяснява, че го търси, защото си е забравил телефона в техния магазин. Започнах да се смея, не можах да се сдържа. Мъжът ми даже не беше разбрал, че си е загубил телефона. Добре, че магазинът е от тези, дето познават клиентите си по име. А пък звъннали на мен, защото моят номер е бил последен в списъка с телефонните разговори. На другият ден си го прибрахме. Естествено имаше и малък жест в знак на благодарност. В този магазин продавачките са много мили и добри професионалисти  bouquet
Виж целия пост
# 44
Ама като сте решили да се правите на Тимур и неговата команда..... Cry

доста глупаво изказкаване, но има и още една друга по-стара приказка, но не сме се събрали да се обиждаме

никога няма да забравя една гледка преди няколко години в билла - една майка с бебе на около година и половина в количка, гледам я жената плаче, бебето се оглежда уплашено, около нея се суетят охраната и една продавачка. и понеже съм председател на тимуровската команда, отидох попитах всичко наред ли е, мога ли да й помогна и като ревна това момиче още повече - нямало й портмонето, там й били всички пари за месеца... а бебето още по-уплашено. много жал ми стана.

много исках да й помогна, но как? заради тази гледка ще връщам, ако ще и всички навлеци на света да се наредят да им връщам портмонетата

Жалко за майчето, ама съм на 90% сигурен, че тя всъщност не го е загубила, а е било откраднато. Видяли са, че има пари в протмонето ( или когато ги тегли) и са я издебнали в големия магазин, когато е избирала по рафтовете или е била заета с детето.
Темата по скоро е като върнете ценна вещ, какво получавате от собственика благодарност, грубост или безразличие.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия