Не е скъп, но няма много хора с такъв - много малък, отваря се със странично завъртане, но трябва да знаеш къде да го натиснеш. Та след като установих, че липсва звъних, звъних на собствения си телефон докато накрая оператор каза "Телефонът на абоната е изключен или извън обхват", а аз си помислих "Аха - свалиха му картата". Месец след като го оплаках и все още непрежалила го напълно излизам от болницата и се качвам в едно такси. С влизането забелязвам като моя телефон отгоре над жабката. И уж разсеяно питам шофьора "Този телефон от къде го имате? Скоро ли си го купихте?", а човека ми отговаря "На клиент е - забравиха го в колата. Не успях да го отворя да се обадя на някой от указателя." Брей каква радост настана
Като скокнах да му благодаря, да му друсам ръката на човека, май чак го изплаших с моята емоционалност
Накрая ми разказа, че като почнал да звъни тоя ми ти телефон - не спрял докато не му паднала батерията. Драпал, драпал човека да го отвори, за да вдигне, но накрая се притеснил, че ще го счупи и се отказал, но телефона не спрял да звъни. Накрая толкова го изнервил, че му идело да го прасне в асфалта и седнал отгоре му
Нямам идея защо хората ме мислят за шемет
the Дорис е тва му се вика -късмет.Аз си бях забравила цялата чанта в едно заведение и е стояла там 2 дена ,ама тогава бях тинейджърка,та не е съдържала важни неща

