МАРТенските мами пазаруват, от наближаващата среща с бебчо се вълнуват!–тема 12

И аз не смятам, че секциото е чак такова месене в съдбата на детето. Все пак тази дата и час на раждане зависят и от доса други странични фактори, като развитието на плода, лекаря и т.н. Нали Зина беше планово секцио, а вижте какво стана. Нали обсъждахме, че и името има значение. А това не е ли също намеса в съдбата на детето? Нормалното раждане също се предизвиква понякога или пък някой родилки влизат в болница за задържане.

Най-важното е майката и бебето да са живи и здрави. Все пак всички сме големи и зрели хора и всеки ще вземе най-правилното решение за него и бебето. Мисля, че е от доста по-голямо значение да имаш до себе си лекар, на който да разчиташ, за да си долкото все пак може спокоен в големия ден.

Добър ден ...  вече 

Като чета коя на какъв лекар е попаднала ми идва да взема една картечница и да ги избия всичките 
Моят АГ е корено различен от тези които описвате вие 
За първи път може би виждам човек който работи със сърцето си и с огромно желание. При него грубо отношение не може да се срещне. 
За Цигарите аз съм пушач, мъжа ми също. От както разбрах ,че съм бременна (което беше доста късно)  понамалих и временно ги спрях. Нямаме проблеми относно това къде да се пуши и къде не  , защото има достатъчно място  + огромна тераса + двор и веранда.
Но за спалнята и стаята на бебо дори и няма да си правя труда да коментирам, изключено е  !!!!!

Аз също съм страстна пушачка,но в момента в който разбрах,че съм бременна ги спрях,дори и не се сещам за тях,какво нещо е психиката...

Momicheta,izvinqvam vi se pyrvo za latinicata...
Imam VYPROS : Ei sega myja mi vze rezultata ot mikrobiologiqta...deto mi vzemaha sekret i se pokazali nqkakvi bakterii..miloto nemoja da mi pro4ete tochnoto naimenovanie...doktora kazal che nqma nishto plasheshto i mi izpisal nqkakvi sveshtichki... Ima li mami s podoben problem?

За раждането - при първата бременност преносих и на 7-я ден след термина ме приеха в болницата за наблюдение, на 11-я ден след термина казаха, че не може да се чака повече и ми предизвикаха раждането. От началото и аз се тормозех, че детето не си е избрало деня, но в крайна сметка така му е било писано. Мен от сутринта от 6 часа ме вързаха на леглото на системи и чак в 11 часа след 4 банки и половин час след като ми спукаха мехура раждането започна. И всичко стана за половин час, както нямах контракции и разкритие, изведнъж болезнени контракции и разкритието бързо се увеличаваше. Акушерката, която ме израждаше каза, че при индуцираното раждане болките са повече, но да ви кажа на мен ми се видяха слаба работа. Аз обаче по принцип имам висок праг на търпимост на болка. Единственото, което ме измъчи през тези часове е, че не ми разрешаваха да стана или поне да се изправя, т.е. да седна в леглото. Движението по време на контракции облекчава много. За мен най-болезнено беше шиенето след това /30 минути ме шиха ама моята принцеска се роди 4 500гр. 54см. с огромна главичка/, но и това е нищо след като си видяла вече бебчето си и си го гушнала поне за мъничко.
За цигарите - аз съм много страстен пушач вече 15 години, но и с двете бременности, спрях цигарите. Е да съм си дърпала понякога от цигарата на мъжа ми, но много рядко.
За зърната - моите са ужасно плоски, с каката беше много трудно - рани, кръв, болки /а между другото последните 2 месеца правих това обтриване с кърпа и масажите и без резултат/. В Един момент си мислех ,че раждането е детска игра в сравнение с кърменето, но с малко търпение и упоритост нещата се наместиха.

Искам да попитам olyadd , нали ти мила беше от Бургас???
Ходи ли на Ден на отворените врати в Окръжна болница? 

А нима с пушенето не се бъркаш в съдбата му

Здравейте, мами!
Връщам се от дълга разходка-чак се чудя как издържах. Напоследък нямам сила да дишам, а за вървене да не говорим. Но се справих, макар и посядвайки тук-там на пейки. А и като добавим хроничното недоспиване.../снощи ат 12 до 3 гледах стените и завивах мъжете/
 Лъки, вече имаме ток, мисля , че при вас всичко е наред. Тука режат едни дървета и затова така беше. Надявам се да е добре вече малкият , а и татко му. А ти си почивай, работата край няма.
Били, и на мен не ми стана ясно защо така изведнъж секцио, даже не са те прегледали.
Маринелс, определено с първата бременност си повече глезана. Сега нямаш време да мислиш за своето удоволствие, детето е на първо място със своите нужди. Първият път съм се пазила повече, болни да не видя, а сега като е на градинка баткото си казвам, че каквото дойде-не мога да го избегна. Угаждала съм си повече-почивала съм по-активно, всички се въртят около теб, а сега всеки първо пита как е детето и после как си ти. Това е нормално.
Весето, и аз съм сред върлите непушачи, тоест цялата ми рода и тази на мъжа ми сме така. Дори и по-голямата част от приятелите ни също, не знам как се надушваме непушачите. Това за свекър ти ме изуми-как не се съобразява този човек?!
Миш, аз бях разказвала за моето раждане в предишни теми и не искам да се повтарям. Само ще кажа, че прагът ми на болка е нисък според мен, но това, което изпитах беше не по-силно от менструални болки. Съвсем търпими, без да крещиш, без да лазиш по пода. Но все пак всяко раждане е различно- не се знае дали ще имам този късмет пак да родя леко. Но епидуралната не съм си  спестила и след 4 -я см. разкритие , ми я поставиха. Искам си я и сега.

veset0, много неприятно с тия цигари Аз като се знам как изобщо не мога да търпя цигари и веднага бих му казала! Така с първата бременност докато бях на работа и колегите ми пушеха в офиса. Откакто разбрах, че съм бременна веднага помолих шефа ми да им каже да не пушат и всичко си беше наред. Иначе и аз съм пушила и то доста години, още от училище и цялото ми следване после, но ги спрях от раз, незнам и аз как стана. Просто се събудих една сутрин и не ми се пушеше вече, даже имам цяла кутия Karelia

marinels, с първата бременност определено си по-глезена, ена4, много добре го е казала

За раждането, нямах никакви подготвителни контракции, както и сега, пу-пу или поне не усещам нищо Всичко започна изведнъж. Болки на 5минути и след половин час станаха на 2 минути . Веднага звъннах на лекарката ми, беше 23:30ч. Взех си душ, оправих се на почивки и тръгнахме към болницата. Спирахме на всеки 2 минути, защото дупките ми бяха най-големия кошмар. Приеха ме с 2см разкритие и ме настаниха в преродилна зала. Лекарката ми се обаждаше на всеки час през нощта да пита как съм. Дойде в 7:30ч сутринта, вече бях с 5см разкритие и доста ме болеше. Преместиха ме в родилна зала, извика анестезиолог и ми биха спинална упойка и направо се родих Каза ми да звъня на мъжа ми да идва, че след час съм родила и така ме успокои още повече Телефона ми беше в нейния джоб И така в 11:03 проплака нашия юнак Такова беше моето раждане-мечта - веднага бях готова на второ
Сега съм се замислила да е без упойка, че уж с второто по-бързо стават нещата, пък да видим . Вече нямам тръпение да си гушна и второто слънчице

За тези които още не са си купили колички.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=546595.msg17782758#msg17782758

 

За раждането -
в деветия месец съм, ден-два до термина, без никакви предварителни контракции през цялата бременност  вечеряхме, хапнах си, пийнах чаша вино, легнахме си, в 02.00 през нощта ми се приходи до тоалетна, ходих, и тъкмо да си легна ми изтекоха водите 
направих си клизма, взех си душ, облякох се и бегом към майчин дом, по пътя в колата започнаха контракциите, не ми е било до мерене, но има няма през 10 мин.
докато ми оформиха документите, преоблякох се, настаниха ме в предродилно отделение, контракции през цялото време имах - определено болеше, по моите критерии ужасно много, не търпя на болка, времето незнам колко е било, но в 06.00 бебчо се роди с форцепс, болката след това при сядане (ако може така да се каже) е голяма.
общо взето това,
ако си мислите че няма да боли се лъжете, или ако се опитват да ви убедят че няма да боли - голяма лъжа.
Вярно е, че няма как - всички раждат бебетата си, по един или друг начин, но такова нещо като
"еди коя си родила, и ти ще родиш" няма.
За всеки всичко е строго индивидуално, зависи от прага на чувствителност на болката, за едни по-висок, за други по-нисък.

 

лелеее, от снощти до сега - 5 страници ... браво на групата- много сте активни

Били, нямам думи. Оба4е не знам защо ще ходиш в Дупница???? Аз не бих раждала в Бл-д (само да вметна, 4е родом съм от там, макар и от 15г да не живея там) нито в Дупница. В София има достатъчно кадърни доктори, които не биха те върнали. Първия път нямах никаква уговорка с лекар и въпреки вси4ко гласувам с две ръце за болницата, в която раждах - Св. София (екс- Тина Киркова). Сега пак там ще ходя, но този път с уговорка с лекаря, който ме ряза първия път, въпреки 4е секциото не беше никак в плановее ми тогава - наложи се по спешност.

Та като съм по4нала за разждането при първия път: пренасях и на 6 ден ме приеха в болницата- с широка усмивка на уста, с 4см разкритие, без никаква болка, силно намалели околоплодни води, бебе с голяма глава, застанало 4елно (с големия диаметър на глвата към отвора на матката). Когато пренасяш, те приемат не в нромалното родилно, а в Патологията. Та там се явяваш на комисия (енда камара доктори накуп), която да реши какво да прави то4но в твойта ситуация. Имаше преглед, спукаха мехура и ми казаха, 4е при моите условия (описах ги горе) не е невъзможно да се роди нормално, но все пак е рисковано за бебе и много ще ме боли. Та разбрахме се да ме оставят под наблюдение и ако бебето не тръгне само до няколко часа, 6те правим секцио в 11я ве4ерта (спешно). След прегледа оба4е запо4наха силни контракции на 5 мин направо, но до 3ч следобяд разкритието си стоеше на 4 см   и нито мм пове4е. Догава доиде моият спасител (както аз му казавам и сега на този доктор) и 4овека отсе4е: не можем да 4акаме пове4е, ще правим секцио. И така последваха клизма, 2 системи (за 3-тата нямаше време), упойка и в 16.10 проплака нашето съкровище.

Аз много исках нормално раждане и секциото изобщо, ама изобщо не влизаше в моите планове. Но така се слу4и. Няма място за съжаление. Сега не се замислям изобщо и планирахме датата за секциото - не искам да се мъча пак, да мина през болките и накрая да има пак вероятност от секцио. Това е моят опит и мое решение.

Колкото до въпроса какви са болките: разли4ни неща съм 4увала и изглежда е доста индивидуално. При мена бяха изклю4ително силни, запо4ващи отзад в кръста и по продължение на целия гръбна4ен стълб, преминават постепенно напред към корема и напомнят наистина болка смесица от силен менстр.цикъл, бъбре4на криза и дори силна дископатия... нещо такова беше при мен. Ревях с глас, а имам претенции да имам висок праг на болката.

Колкото до това 4е децата със секцио са по-слабо борбени: е, смея да твърдя от ли4ен опит, 4е мйото би опровергало всякакви подобни твърдения    Не само 4е  е борбен и винаги се стреми да е наи-добрия, но още от сега се опитва да бъде лидер (или тартор  ) и успешно върти другите деца около себе си.      

за цигарите: не пуша, никога не съм пушила...мъжа ми също ..та този проблем ми е дале4ен...ина4е и аз карам гостите да пушат на балкона или на прозореца    никакви компромиси в това отношение     много съм лоша  


И пак, Били, ще се радвам да кръстосваме Бл-д заедно с коли4ки. След като бебо се роди 4етсо ще идваме при мойте родители, които живеят там. Обожавам града за гледане на бебе пред ужасния Младост в София. ....  

  

mistela , много бързо си родила като за първо раждане. Само 4 часа. Като отиде в болницата, имаше ли вече разкритие? Пуснаха ли ти система?

Щях да си трая, ама то не се трае бе момичета. Трета тема го дъвчете кой е по голяма майка и коя е по по най.
Секцио това секцио онова, не са били борбени, бъркали сме в съдбата им.
Я моля що за глупости.
Преди 6 години лекаря ми каза имате много дълга пъпна връв, и аз настроена агресивно против секциото и какво казвам искаш да ме склониш да правя секцио? Е човека си замълча и не се обади повече никога ни то за пъпната връв ни то за секциото.
Раждах "нормално" пиша го в кавички защото Емил се омота накрая с тая пъпна връв и не иска да излезе, по едно време почти спряхме да му чуваме сърцето, наложи се да го вадят с форцепс. Не можа да засуче щото от пъпната връв която беше му се омотала около врата и го душеше му беше подуто гърлото то детето и да преглъщаше не можеше добре. Мога да продължа да ви "плаша", но ще спра. Но няма да мога да спра да си задавам тези вечните въпроси "дали" или "ако". Вероятно желанието ми да съм голяма работа и да родя нормално отключиха в детето ми супер голяма борбеност толкова голяма че и до ден днешен се бори да е като другите, а за съдбата му, не ме радва да ви кажа че не съм се намесила в съдбата му. В момента нямам особени идикации за раждане със секцио, освен тази пак дълга пъпна връв. Я кой ще се наеме да отгатне дали ще рискувам пак. Иска ли някой да ми кажа каква майка съм?

с риск да стана досадна ще попитам пак дали има мами,чийто микровиология е показала наличие на бактерии?? Извинявам се,но защото съм малко притеснена,нищо че доки каза,че няма нищо....