МАРТенските мами пазаруват, от наближаващата среща с бебчо се вълнуват!–тема 12

mama_vessy, защото гинеколожката не иска да ми я направи. Всъщност от началото на бременността въобще не ме е качавала на магарето.
В по-предите постове бях споделила, че сега ще ида при гинеколога, който ще ме изражда и ще го помоля да ми направи микробиология.

nikale , като не ти е приятно, не ги чети тези коментари. Все пак всеки има право на мнение.
И аз мисля като останалите. От къде на къде ще се назначава секцио без преглед? Та той не я е прегледал въобще? Що за безобразие.
И аз бих се насочила към друг доктор на мястото на Били.

По повод на тази след родилна депресия,някой изпитвал ли я е и има ли как да се избегне?Аз първият път нямах и ми е чудно какво е това

Ето ме и мен.

Днес може би ще ви се сторя крайна по много въпроси, мили мамчета, но не се въздържам...


Ако някой те насочи към конкретен лекар, как ти се гарантира, че той ще те погледне, а такъв, който е на смяна няма да го направи ...???  /Пример - историята на Маринелс/



Секциото е начин да се извади бебето живо и здраво, ако не може по норнмалния начин. Нищо повече! Много деца са родени така. Борбеността е ген, характер и възпитание. Тя е като всяко друго човешко качество.


Не си длъжна да търпиш. Половинката ти трябва да му каже, ако ти не можеш. И е добре да сте двамата, когато разговаряте с него. Пасивния пушач е по-засегнат от активния, да не говорим за пеленаче!!!!

Цигарите няма да ги коментирам. Съгласна съм с г-жа Стихийно бедствие- безумие е да "малтретираме" неродените си деца. Който иска да се сърди. Идеята, че стресираме детето като се лишаваме от цигара, когато искаме да пушим е оправдание и успокоение на гузната съвест на майката!

г-жа Стихийно бедствие,
Искам да те питам дали си поръчвала вече от http://www.feelunique.com и дали си получила всичко, както си му е реда. Аз сега мисля да поръчвам, но преди това да се уверя, че сайта е надежден.

Няма гаранция за нищо. Моят опит обаче е следния: Два пъти по време на бременността ми се наложи да се консултирам със специалисти, към които ме насочи моята гинеколожка. Ако не беше тази препоръка, за единия трябваше да чакам със седмици. В същото време, гинеколозите в кварталната поликлиника, които са на смяна, не искат и едно направление да ми дадат! Доколкото чета тук във форума, има и съвестни гинеколози по поликлиниките, но аз просто не съм попадала на такива.

Хайде и аз да се включа с моето първо раждане,понеже не беше от страшните
Събудих се сутринта в 6ч.Което беше 12 дена преди термина,започнаха да ми изтичат водите постепенно,не усетих да пада тапа.Започнаха слаби контракции,обадих се на акушерката,каза ми с без да се къпя и с леки движения да се придвижа до болницата.Изкъпах се,оправих се и отидох.Пуснаха ми система,страшно ме болеше кръста през това време.В10.30ч се роди сина ми-2.800кг.Бях с 4 вътрешни и 3 външни шева.
Болка си има,няма какво да се лъжем,но истината е,че се забравя.
Следродилна депресия изпитах първата нощ вкъщи-бебето плаче,сухо,нахранено,а аз незнам какво да го правя,тогава седях и си казвах"Край,отсега нататък ще е все така".И рев и аз и той

E STELA  и аз така  ама не първата вечер. Бях толкова стресирана, при все че бях изчела един тон книги, че бях изпаднала в тиха паника  и след 3-тия ден това дете като ревна .....  и няколко месеца така          недоспала, уморена, скапана от непрекъснатото люшкане на ръце на малката  ..... имало е моменти в които ми се е искало да я хвърля през прозореца      . Някои могат да се шокират, но..... бях изпаднала в ... не знам каква дупка.  не че бих го направила, но ... ми беше много трудно.   

Ха така, успокоявайте ни, успокоявайте ни, та да почваме от сега да ревем 

Получих си всичко и много бързо.

Благодаря за инфото!

За цигарите-аз и сьпругьт ми не пушим,така че не е проблем;а иначе в Англия е толкова ограничено,че напьлно отвиквам и като се прибера в БГ ми е трудно даже в заведенията да издьржам(преди никога не ми е пречило,но явно е вьпрос на навик...)

За секциото-и двете ми деца са секцио-преди пьрвото и аз си мислех,че е по-хубаво то да си избере датата,но една акушерка ми каза:''Не го мисли толкова,то ако не си хареса датата ще се роди преди секциото!''Така се случи с дьщеря ми-беше планирано секцио за 23/10,но водите ми изтекоха сутринта на 21/10 и ми направиха операцията.Наистина гаранции никога няма. Скреч сьгласна сьм с теб че положителното мислене е хубаво,но така както си го написала направо излиза,че който не е родил лесно сам си е виновен....На доста неща сьм се нагледала по болниците и повярвай ми не е така. Аз сьщо сьм позитивен и спокоен човек, и за двете операции трьгвах без никакво притеснение...На втората едва не умрях-всички бяха шокирани,че след това през което преминах се решавам на трето дете,но всеки си има приоритети и отново ми се иска да вярвам,че този пьт всичко ще бьде наред(но след такьв опит става по-трудно...)

Комелина-не можеш да контролираш какво пишат хората,има зададен вьпрос,който е насочен кьм всякакьв опит,не само положителен. Това което можеш да контролираш е твоето поведение-тоест можеш да не четеш.... А и аз мисля,че е добре човек да бьде реалист-да вярва в добрият изход,но не да си слага розовите очила...Например майките,които ще раждат вагинално могат да се замислят за епидурална-всички,които имат опит с/без епидурална са изключително доволни от нея. Ако си представят оргазьм едва ли ше се замислят за това...

Добре де, как да знам какво пише в мнението на някой, че да не го прочета  Не върви да влезна 1-2 пъти дневно, да си кажа думичките и да не прочета какво са писали другите. Чак толкова самодостатъчна и интересна не съм си 
Между другото, в съседните темички гледам момичетата с червенички буквички предупреждават, преди да пишат страшни работи  Имаше някои, които изрично не искаха да си разказват ражданията, докато не са родили всички 

Комелина, истината е, че докато не го преживееш, няма да знаеш какво е раждането. И както другите мами са казали - едно с едно не си приличат. Ако моето е същото като предното ще съм много щастлива. Болка има, но тя се забравя след като прегърнеш така чаканото човече. Сега не искам да започвам дискусии, но според мен липсата на подкрепа в такъв момент като раждането от човек, който обичате (визирам странната практика в България в повечето случаи да не се допуска близък човек на родилката в процеса на раждане), както и какво се случва след това - шиене без упойка с конци, които трябва да се махат (хайде, поне това могат да спестят), как се отнасят с бебето - отнася се неизвестно къде, къпе се веднага, изпуска се този наистина съкровен момент - да си поемеш детето, което си носила 9 месеца, да го помиришеш, първа да видиш очите му - ето това според мен причинява по-голямата травма при раждането. И като чета - викове от акушерките, отношение като с някакви втора ръка хора, скачане по корема, непрекъснато бъркане от кой ли не за проверяване на разкритие - ами за всеки ще е някаква травма. Ако всичко е направено в спокойна обстановка, близка до домашната, с присъствието на близки хора и специалисти (тук имаш една акушерка и лекар, който идва няколко минути преди раждането), дори и да има болка, това бързо се забравя.
За пушенето - аз съм бивш пушач. Не пуша повече от 5 години, от момента, в който стъпих на австралийска земя. Тук кутия цигари струва около 18 долара, плюс това навсякъде е забранено да се пуши вътре (барове, кръчми, ресторанти), наскоро тук забраниха дори да се пуши на главната търговска улица. Аз не виждам никакво удоволствие в това, да трябва да се крия или да ходя по километър, докато намеря къде да пуша. И съм много щастлива, че пред мен не стои такава дилема - да отказвам цигари или да продължавам да си пуша. Но всеки си решава сам за себе си - дали да пуши или не. То много е лесно да се каже - няма да пушиш, ама как се прави. От друга страна - аз си пийвам по чаша винце вечер - сега някой може да кажат, че съм алкохолик, и това също вреди на бебето, но аз така се чувствам добре, и съвестта ми е чиста. ю
Лилинчо, аз сама си взех секрета бе Според мен тук много ги е страх от сексуални дела, затова избягват всякакви такива прегледи и неща. Моят лекар ми изглежда толкова срамежлив, всеки път като ме гледа на УЗ ми се извинява хиляди пъти, докато ми маже корема, после така внимателно ми избърсва гела, смях. Досега съм нямала нито един гинекологичен преглед. Знам, че ще е така, освен ако не преносвам повече от две седмици и искат да видят какво да правят.
За секциото - и аз не я обичам тази тема. Всички сме майки - няма значение как сме родили - със или без упойка, секцио, вагинално, за 2 или 48 часа. Това, което на мен не ми харесва е, че имам чувството, че в България всичко е показание за секцио - диоптър, години, килограми, и всякакви други. И то просто защото докторите искат да си приберат парите от пациентите и да ги вместят в графика си. Ако наистина е наложително - добре, ако пациента иска - пак добре, ама да се плаши всяка втора бременна жена, че тазът и е малък, че бебето огромно - това не ми харесва. А аз на зодии и такива неща не вярвам, така, че не виждам никакъв проблем в определянето на датата на секциото.
Вчера бях при моя лекар, всичко е наред, бебето е в изходна позиция, ниско долу, колко е голямо не знам, колкото - толкова, ама да вземе да изчака още малко, че сме решили да ходим събота и неделя на предбебе почивка - на около 200 километра от нас има страхотен фестивал - вино, хубава храна, музика, всичко това в един много хубав парк. Та сме си запазили две вечери, дано не ни се налага да се връщаме. За всеки случай ще си сложа малката чанта за болницата в колата.
Поздрави от мен.

tuncho, явно пиша неразбрано, защото определено не смятам, че жената сама си е виновна за болките. Обвинявам околните   . Смятам, че стресиращата среда, лошото отношение и грубите вмешателства в раждането водят до засилване на съществуващата болка.
 Аз не знам всички, които са раждали с упойка да са доволни от нея   . Точно обратното даже. Намалява болката от самите контракции, но после отдолу не могат да се познаят. Но нямам опит и с упойки, та не коментирам собствени усещания.

Следродилната депресия не е следродилна тъга. Първото е тежко състояние, което може да наложи помощ от специалисти и дори назначаване на антидепресанти. Това по-лекото състояние е по-често срещаното. Аз например много плачех. Свекърва ми шумкаше с наелонова торбичка в стаята и аз ревнах, защото това ме влудяваше   . После си спомням че ревах, защото мъжа ми си беше оставил ключовете и чантата на бара, защото някой говори силно, защото ми задават глупави въпроси, зщото искам да съм сама, а някой влиза в стаята, защото искам някой да поеме детето, но съм забравила да го изкажа на глас, защото се опитвам да си налея вода, но някой седи на мивката, защото мъжа ми седи на компютъра, защото говори дълго по телефона, защото рекламите са по-шумни от филма, а престрелките са по-шумни от другите сцени... ох, за какво ли не плачех, но мина   . Пролетно време ще раждаме, време за разходки и разведрявки  

Днес прах кошницата за кола и мога да препоръчам, който още не си е купил, да има предвид, че не е лошо платът да може да се сваля за пране. На нашата не може и трябваше да я пера заедно с кошницата, голяма мъка  .

Изпрала съм дотук и 2-3 перални с бебешки неща, има още толкова да чакат и съм готова с прането, после пък ще започвам да гладя.
Някой прал ли е играчка от музикалните, която с дърпане започва да свири, например подобна на това - при тази бръмбарчето се дърпа и свири? Дали ще се развали от прането, ако я пусна в пералнята  ?

Утре съм за тонове и последно взимане на кръв. Ще видя дали ще мога да си взема всички необходими документи, че да си окомплектовам багажа за болницата вече и да ми е по-спокойно.

katilias, да си изкарате супер и да не бързате да се връщате