СЕПТЕМВРИйско торнадо в къщи вилнее - пада, плаче, вика и се смее

Да, да, Palmirka, дала си 1-я адрес на албумчето със снимките от конкурса. Ето този е:
http://www.facebook.com/pages/DejaVu-%D0%A1%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0 … ency/286590081780 - харесва се профила, или страничката, както казвам аз, и после Palmirka:
http://www.facebook.com/album.php?aid=274389&id=286590081780&ref=mf#!/photo.php?fbid=501745211780&set=a.501723096780.274389.286590081780&theater
Р.Р. Заслужава всичко да харесаш и профил и албум и булка...
Tommelise, мисля че ilik123 имаше друго предвид, както и аз ноооооо нали съм малко новичка си позамълчах, обаче ще кажа  , че вече си професионално подготвена за 2-то бебче  

Честита половин годинка на Андреа!!! Честити месечинки на Симона и Илия!!! Да растат весели и жизнерадостни и само поводи за усмивки да ви носят!!!


brilliant да ти отговоря и аз на анкетката-
1.Храна, било то от пюре или сготвена, на дете бих дала макс. и на следващия ден. Манджа на три дни дори и аз гледам да не ям.
2. Затоплям само храна извадена от хладилника и то само това, което ще се изяде на момента. Дъщеря ми обаче често нямаше нерви да ме изчака да й стопля яденето, така че от малка свикна да яде студено мляко или плодове. Алергологът, при който я водих за АД сподели, че атопиците обикновенно предпочитат студени храни и напитки. И сега много обича сладолед, който яде с кеф дори и през зимата.
3. Обикновена чешмяна водичка, било то в каша или за пиене, се осмелих да дам чак след годинката.

А за нощните паузи си много права. Никола по едно време започна да ми прави 9 ч. паузи и това веднага даде отражение на кърмата. Колкото и често да го слагах през деня, това не можеше да компенсира липсата на нощно кърмене. Затова започнах да го будя в 12, когато обикновенно си лягам и да му давам да посуче в полусънно състояние и постепенно той свикна по това време да си търси нощната порция. Така намалих паузата до 6 ч., което ми позволява хем да стимулирам кърменето, хем да имам сравнително дълга почивка през нощта.

antonia, моят мъж от време на време пие Сарженор, особено в периода на пролетната умора и определено има полза от препарата. Само дето не съм забелязала този ефект дето Томелисе е написала в бяло.

Такааа, преди малко Никола откри сезона на паданията от спалнята. Бях в стаята, но не успях да го хвана на време. За щастие височината е само 40 см, но пък подът е твърд ламинат. За късмет първо падна на дупето си, на пък си трясна кратуната точно отзад, където съм чувала че е най-опасно. Порева си подобаващо, аз дадох Арника, намазах с Траумил цицината (вълшебно хомеоп. кремче за травми, което не е лошо да имате, особено в периода на прохождането) и бързо-бързо се укроти.

velizarka_8 , нямах това в предвид, което ти си си помислила.Питах я точно как продължава обучението, защото знам, че доктор лесно се не става!Възхищавам ти се Рали   Аз много обичам да гледам Спешно отделение, Анатомията на Грей, Д-р Хаус, но не мога на живо да гледам инжекция как поставят или кръв или т.н. Ти кога разбра, че твоето призвание е Лекар?И имах в предвид, към каква специалност ще се насочиш , като му дойде времето?!Може би педиатър  ?!
Каша ядем около 150гр.

Момичета,дайте мнения кога ще почнете да слагате децата в паяк!И моля без кавги  !Просто споделете  !

Леле, леле колко много сте изписали момичета
Благодаря за поздравите за моята Симонка! Не мога да прикача снимки, така че ще черпавам на някоя форумска среща  
На нас ни расте зъбче, побеляло, надуто, страшна работа и по цял ден се носим и си пеем. Ръце не ми останаха, не съм ви и чела, дано да избие вече, че да имам време да ви почета.
Целувки на всички!

На нас доки каза, че може вече по малко да го слагам. Но аз още не съм се накумила да купя паяк, че унас само такова превозно средство няма  . Може би от следващия месец, разбирай средата-края на март.  

Дани,голямата я сложих на 5м и половина.Сега не бързам,може би чак след месец-два ще я сложа.

Велизарка, Томелис БЛАГОДАРЯ май наистин атри неща трябва да се харесат  ,аз понеже съм приятел стях не забелязах...супер сте  
За бебчетата,които днес ваксини дано се разминете лекичко
ЧЕСТИТИ МЕСЕЧИНКИ  НА ПРАЗНУВАЩИТЕ ДНЕС
Моята мома киселааа реве, не ми вдигна температур а,но за сметка на това след имунизацията е уникално нервно бебе чак не мога да си позная дано отмине ,че нервички не ми останаха??(слагам я легнала пищиии...дигам я млъква  )

Връщаме се от ДК-71.5см и 8200гр.Биха й ваксината,взеха кръв и урина и всичко е ок.
Даниелка,сега и аз питах за проходилката,доки ми каза на  7 месеца,а в бънджито може и сега.

Здравейте,

аз от днес съм с брекети 
Ще използваме докато сме с беба вкъщи, да ми се оправят зъбките.

brilliant, само да допълня по твоите въпроси, не храни детето директно от бурканчето, а отсипвай по малко, понеже, ако попадне слюнка, храната се разваля по-бързо.

Взех за Вероника едни гризалки на Томи Типи, малко като биберон изглеждат. Та сега ги смучка, тези зъби много я мъчат 


 

Споделям веднага. Когато сам успее да отиде до мазето и да донесе проходилката, ако дотогава не съм я подарила на някой. Но мисля, че тогава вече няма да му е особено интересно в нея.

Не бъди толкова сигурна за интереса към нея. Дъщеря ми миналата зима успешно се натика в нашата  . И това беше последния ден на проходилката  .

Илки при мен историята е много дълга и едва ли ще ви е интересно да я чете 
 най-най накратко (Боже то не може кратко )

от съвсем мъничка (звучи тъпо но е така) никога не съм искала да ставам друго и вярвах че ще ми се случи, НО съдбата ми беше приготвила любовта и като ме чална по главата че ще вървим двамата с любовта в Испания и няма да уча изобщо Майка се поболя

Испанията се размина и беше февруари, аз имах само 3-4 м да се подготвя за кандидат студентски изпит (за медицината са биология и химия), естествено нямах време и реших че като няма да е лекар ще е мед. сестра. Подготвих се и ме приеха Когато отидох да се записвам бях с майка. Минахме през университета  и отидохме в колежа- те са лепнати едно за друго. Когато отидохме вече в колежа майка ме попита "това ли е твоето училище, това ли искаш". Беше много щастлива че не заминах и ще уча. Никога няма да забравя този и въпрос. Отговора ми беше "НЕ, мястото ми е от другата страна " Видях тъга в очите `и, тя знаеше колко много искам да бъда лекар. 

Записах се и си учих много усърдно- все пак е под вид на медицината обаче цели 2 години не се примирих с това да ти показват че си никой, че нищо не зависи от теб, че си един вид слугинче и дори доктора срещу теб да си отвори устата и да изблее не трябва да си изказваш мнението, особено ако ще злепоставиш лек. лекар

не се е случвало само  веднъж да ме питат преподаватели докато ме изпитват защо не уча медицина и да ми казват в прав текст, че проф. мед. сестра не е за мен , че мога много повече и да се боря,но не намирах някак кураж беше ме страх да не се издъня Но края на втората година ми кипна, говорих с родителите ми дали ще ме издържат и дали ще плащат уроци по химия мразя зя и още я мразя тази химия и така държавните изпити в колежа бяха паралелно с кандидатстуденстските никак не ми беше лесно, но се справих и то по-добре отколкото очаквах!!! На изпитите изкарах 5,50 по биология и 3,50 по химия приеха ме това беше един от най-щастливите мигове в живота ми  Сърцето ми се радваше Когато ме дипломираха от колежа и държах благодарствено слово като първенец на випуска аз трябваше да благодаря най-вече на родителите ми а аз не пожелах да дойдат защо ли и аз не знам. На това дипломиране което надявам се ще е успешно и още тази година ще присъстват със сигурност. Е, няма да съм първенец но със сигурност отличник

Факт е че любовта заради която щях да отида в Испания и да зарежа всичко е все още до мен, подкрепя ме и се радваме на малката принцеса Рая ... а мама колко ми викаше Рали, Рали колко Калояновци ще има още.... а ти искаш да си пропилееш шанса.... Калоян е един и шанса е в ръцете ми 

Благодаря на всеки който прояви интерес към моята малка история.Разкрих едни много скъпи спомени и не съм вярвала колко много съм имала нужда да го напиша.  стана адски дълго а аз много мразя дългите постове

Синът си сложих за пръв път в проходилка някъде към края на петия или началото на шестия месец, доколкото си спомням.
Сега с дребната май ще го прескочим паяка.
П.П.Tommelise , 

Tommelise, 
Благодаря, че сподели с нас историята си! Радвам се, че си на път да достигнеш голямата си мечта! Ти го заслужаваш! Добре, че не си се примирила и с цената на много усилия си стигнала до тук. 
antonia мдаааа, права си.  Но поне тогава, ако си падне на главата и после не може да следва, няма да обвинява за това майка си.