Андреа си вдига и сваля вчера температура, но най- високата беше 38,7. Не спа много спокойно, покрай нея и ние разбира се. Днес не е вдигала, само сутринта беше малко топла, но свали сама, чакам включване сополи ли, кашлица ли, разстройство ли ще бъде. Ходих до дежурната педиатърка, пак попаднах на предната и пак се сдърпахме още на вратата. Скара ми се защо съм с количка, да съм я оставела пред кабинета и така да влезна. Реших да не обръщам внимание на тона, извиних се, че съм сама и не мога да си оставя навън количката, със все чантите, Андреа спеше, та нея ли да вдигам и да будя или чантите да си разтоварвам и за какво, сакън да не им изцапаш. Обаче не се спря тъпанарката и започна да ми философства, че имало наредба, преди да влезна трябвало да я прочета. Та 10 минути се разправяхме за глупости, накрая й казах, че съм бременна, сама съм и следващия път ако се наложи пак ще влезна с количката, защото както вижда детето не е от най- леките, спи, имам две чанти и нямам намерение да мъкна всичко на ръце и да чакам кой знае колко пред кабинета така.
Вчера се смях и пак се сетих колко беше разочарован Ангел, като разбра, че Андреа ще е момиче. Вчера й се карам нещо и той почна да ми се кара и почна да си я гали, че тя си било неговото момиченце, тя си била неговото детенце, оня пишконосеца щял да си бъде мой, да си знам от сега
.
Виж целия пост
Вчера се смях и пак се сетих колко беше разочарован Ангел, като разбра, че Андреа ще е момиче. Вчера й се карам нещо и той почна да ми се кара и почна да си я гали, че тя си било неговото момиченце, тя си била неговото детенце, оня пишконосеца щял да си бъде мой, да си знам от сега
. 
. Изобщо и не разбра, че е наказана. Понякога си изпускам нервите и повишавам тон, но се старая да е рядко. Винаги се поставям на нейно място и разбирам, че доста неща, които правят децата, им правят удоволствие. Най-вероятно им е чудно защо така се държи мама, при условие, че на детето му е приятно да прави това. Стига да не е опасно, разбира се. Мъча се да обяснявам и да не й се карам, но и тя все по-послушна става. Всичко с времето си.
Не, още не сме се пробвали с татковското приспиване. И аз не знам какво чакам още. Сигурно, защото така ми е по-лесно, няма драми.
. Каквото и да опитвам, тя си прави нейното 
. Майка ми започна даже да се бъзика, че май е време да я вържа като кучензе за мен, за да слуша поне малко 
Първото ми поздравление беше точно в полунощ, за съжаление по телефона. Ще работят събота и неделя, и ще съм сама с Кати празнично. Нищо...
Страх ме е да слезе към дробчето 
