Хайде едно стихче и от мен 
Откакто си отиде любовта
Нова приятелка си имам аз
разбираме се без думи,без глас.
Различни имена си има тя
всичките прекрачиха моята врата.
Понякога наричам я тъга
заедно леем сълза след сълза.
Друг път е просто самота
като празна стая е мойта душа.
Така е откато си отиде тя-
откакто ме напусна любовта.
Тръгнаха си с нея и смеха
усмивката и радостта.
През прозорец тъжно гледам
питам се дали ще те открия
в тази сянка или озни силует...
Но теб те няма,зная го добре.
Само залъгвам своето сърце
от него сълзите опитвам се да крия
Но защо-то отдавна е разбито.
Убивах го бавно,парче по парче
а нейде там,на дъното е скрито
късченце надежда,че ще се завърнеш някой ден
ще те зърна отново,ще застанеш пред мен.
Тогава грешката си ще поправя
Дали ще е късно?Не зная!
Но откакто си отиде смисъл в нищо не откривам
усмихвам се наушким,душата си зад параван скривам.
Всичко наоколо е лъжа,измама
мразя се откакто те няма.
Сама те прогоних,защо го направих?
Раних те с действия,с остри думи.
Всеки ден в миналото скитам
там между кавгите и сълзите...
Защо го направих,отново се питам.
Беше грешка,глупост,инат...
Погубих всичко със замах
Настъпва новият ден,слънцето изгря
Но при мен е мрачно,обгърнала ме е тъга.
Всеки ден еднакъв е за мен
Всеки ден е сив,самотен
Откакто си отиде е така
откакто си отиде любовта.
Откакто си отиде любовта
Нова приятелка си имам аз
разбираме се без думи,без глас.
Различни имена си има тя
всичките прекрачиха моята врата.
Понякога наричам я тъга
заедно леем сълза след сълза.
Друг път е просто самота
като празна стая е мойта душа.
Така е откато си отиде тя-
откакто ме напусна любовта.
Тръгнаха си с нея и смеха
усмивката и радостта.
През прозорец тъжно гледам
питам се дали ще те открия
в тази сянка или озни силует...
Но теб те няма,зная го добре.
Само залъгвам своето сърце
от него сълзите опитвам се да крия
Но защо-то отдавна е разбито.
Убивах го бавно,парче по парче
а нейде там,на дъното е скрито
късченце надежда,че ще се завърнеш някой ден
ще те зърна отново,ще застанеш пред мен.
Тогава грешката си ще поправя
Дали ще е късно?Не зная!
Но откакто си отиде смисъл в нищо не откривам
усмихвам се наушким,душата си зад параван скривам.
Всичко наоколо е лъжа,измама
мразя се откакто те няма.
Сама те прогоних,защо го направих?
Раних те с действия,с остри думи.
Всеки ден в миналото скитам
там между кавгите и сълзите...
Защо го направих,отново се питам.
Беше грешка,глупост,инат...
Погубих всичко със замах
Настъпва новият ден,слънцето изгря
Но при мен е мрачно,обгърнала ме е тъга.
Всеки ден еднакъв е за мен
Всеки ден е сив,самотен
Откакто си отиде е така
откакто си отиде любовта.
. Тук купона отново е на МАХ 
- искренно се посмях със стихчетата на Кесара от снощи. А иначе стиховете, снимките и коментарите както винаги са на ниво. Видях и новият фрагмент и снимки и съм убедена, че серията в сряда ще е хубава. Тези двамата от инати и правене напук един на друг съм сигурна, че накрая ще намерят своя път един към друг. Ако не друго поне ще вземат повече да си имат доверие. 
Някой не беше разбрал къде е сборния пункт, а аз тичах като совалка между двете заведения./съвсем нормално за мен 
/Гости ни бяха...Харун, Тарък ...в компанията на Бганьо!!! 
Мъжете в черни костюми, светли ризи, без вратовръзки и финдифлюшки. Всички дами бяхте официално спретнати, една от друга по-хубави, само аз се видях като Пепеляшка! 
Интересно как все още не са ни показали сцена и там...Напр. усамотяване на двамата в заседналия асансьор... 