Вени това как се играе??? 
[/center]
[/center]
иначе режисьора ще се кара , няма да се получат сцените
Тема Незабравима (Unutulmaz) 166
- Публикувана: 13 фев. 2011, 20:05 ч.
- Последно мнение: 16 фев. 2011, 18:00 ч.
# 165
14 фев. 2011, 13:38 ч.
за домашно- двамата секс на практика
иначе режисьора ще се кара , няма да се получат сцените
Виж целия пост
Как - редувайки транквиланти и студен душ?!
иначе режисьора ще се кара , няма да се получат сцените
# 167
14 фев. 2011, 13:41 ч.
Любовта е необяснима,с нея можеш да полетиш,да се извисиш над облаците,да се озовеш в рая.Но в следващия момент може да полетиш надолу,да се стовариш като чувал с картофи и да се пържиш в ада.Любовта е силна,тя е страст,желание,нежност.Любовта е смисълът на живота.Който не е бил истински влюбен,той не е живял пълноценно.За любовта си човек трябва да се бори.Без любов ежедневието е сиво,безлично.Всяка любов е красива:забранената,греховната,споделената...Всяка любов заслужава да се изживее.
Любов-ад и рай
Ти си моят свят
ти си моят ад и ти си моят рай.
Ако морска вълна съм-ти си моят бряг.
Любовта ми е безкрайна,все едно от извор блика
идва от дълбините на сърцето
по-дълбока от морето,по-просторна от небето.
Любовта ми е компас
а стрелкаята тебе сочи,ти си моята посока.
Ти дойде като мягия,ти си мойта орисия.
С тебе дявола прокле ме
само тебе да обичам закле ме.
Обич,радост и тъга-
любовта ми е една звезда,
А ти-огромното небе
господстваш в нейното сърце.
Блян е розовия свят...
пълен е със сълзи и със смях.
пълен е с любов,пълен е със самота
Но обичам те,това е!
Ти за мен си ада
Ти за мен си рая!
Виж целия пост
Любов-ад и рай
Ти си моят свят
ти си моят ад и ти си моят рай.
Ако морска вълна съм-ти си моят бряг.
Любовта ми е безкрайна,все едно от извор блика
идва от дълбините на сърцето
по-дълбока от морето,по-просторна от небето.
Любовта ми е компас
а стрелкаята тебе сочи,ти си моята посока.
Ти дойде като мягия,ти си мойта орисия.
С тебе дявола прокле ме
само тебе да обичам закле ме.
Обич,радост и тъга-
любовта ми е една звезда,
А ти-огромното небе
господстваш в нейното сърце.
Блян е розовия свят...
пълен е със сълзи и със смях.
пълен е с любов,пълен е със самота
Но обичам те,това е!
Ти за мен си ада
Ти за мен си рая!
# 168
14 фев. 2011, 13:43 ч.
И сега към сериала,превода на Милена за разговора на Еда и Арас,ме навежда на мисълта че въпросните снимки,за които се чудехме дали са пред хладилник,асансьор или каквото там беше,най-вероятно са от новата сграда,в която ще се помещава ателието на Еда
Виж целия пост
# 169
14 фев. 2011, 13:45 ч.
Диди88, прекрасно е! 
Малииииииии, всички сме в духа на празника!
Виж целия пост
Любовта е необяснима,с нея можеш да полетиш,да се извисиш над облаците,да се озовеш в рая.Но в следващия момент може да полетиш надолу,да се стовариш като чувал с картофи и да се пържиш в ада.Любовта е силна,тя е страст,желание,нежност.Любовта е смисълът на живота.Който не е бил истински влюбен,той не е живял пълноценно.За любовта си човек трябва да се бори.Без любов ежедневието е сиво,безлично.Всяка любов е красива:забранената,греховната,споделената...Всяка любов заслужава да се изживее.
Любов-ад и рай
Ти си моят свят
ти си моят ад и ти си моят рай.
Ако морска вълна съм-ти си моят бряг.
Любовта ми е безкрайна,все едно от извор блика
идва от дълбините на сърцето
по-дълбока от морето,по-просторна от небето.
Любовта ми е компас
а стрелкаята тебе сочи,ти си моята посока.
Ти дойде като мягия,ти си мойта орисия.
С тебе дявола прокле ме
само тебе да обичам закле ме.
Обич,радост и тъга-
любовта ми е една звезда,
А ти-огромното небе
господстваш в нейното сърце.
Блян е розовия свят...
пълен е със сълзи и със смях.
пълен е с любов,пълен е със самота
Но обичам те,това е!
Ти за мен си ада
Ти за мен си рая!
Любов-ад и рай
Ти си моят свят
ти си моят ад и ти си моят рай.
Ако морска вълна съм-ти си моят бряг.
Любовта ми е безкрайна,все едно от извор блика
идва от дълбините на сърцето
по-дълбока от морето,по-просторна от небето.
Любовта ми е компас
а стрелкаята тебе сочи,ти си моята посока.
Ти дойде като мягия,ти си мойта орисия.
С тебе дявола прокле ме
само тебе да обичам закле ме.
Обич,радост и тъга-
любовта ми е една звезда,
А ти-огромното небе
господстваш в нейното сърце.
Блян е розовия свят...
пълен е със сълзи и със смях.
пълен е с любов,пълен е със самота
Но обичам те,това е!
Ти за мен си ада
Ти за мен си рая!
Малииииииии, всички сме в духа на празника!
# 170
14 фев. 2011, 13:46 ч.
Не може толкова бързо да са се преместили в нова сграда 
А и Еда не беше очарована от тази идея,а пък Хаят хич няма да е 
А и вечерта когато са тримата -Еда,Арас и Харун това е точно пред ателието на Газелка,вижда се витрината отзад
Виж целия пост
И сега към сериала,превода на Милена за разговора на Еда и Арас,ме навежда на мисълта че въпросните снимки,за които се чудехме дали са пред хладилник,асансьор или каквото там беше,най-вероятно са от новата сграда,в която ще се помещава ателието на Еда
А и Еда не беше очарована от тази идея,а пък Хаят хич няма да е А и вечерта когато са тримата -Еда,Арас и Харун това е точно пред ателието на Газелка,вижда се витрината отзад
# 173
14 фев. 2011, 13:55 ч.
Родихме се, за да открием света,
срещнахме любов и омраза,
романтика, истина и фалш,
преминахме през изпитания…
Искам да останем завинаги млади!
...Да те обичам, както първия път,
когато те срещнах,
когато ме изгори пожарът на твоите очи!…
Искам да остана с теб под дъжда,
искам да ме запомниш
с безгрижна усмивка и без капка лъжа,
да ме заключиш такава в сърцето си!
Искам да бъде винаги пролет!…
Искам да откъсна забранения плод
от градината на любовта,
ръката ти да бъде в моята ръка!
Завинаги влюбени! И нека вали…
Виж целия пост
Родихме се, за да открием света,
срещнахме любов и омраза,
романтика, истина и фалш,
преминахме през изпитания…
Искам да останем завинаги млади!
...Да те обичам, както първия път,
когато те срещнах,
когато ме изгори пожарът на твоите очи!…
Искам да остана с теб под дъжда,
искам да ме запомниш
с безгрижна усмивка и без капка лъжа,
да ме заключиш такава в сърцето си!
Искам да бъде винаги пролет!…
Искам да откъсна забранения плод
от градината на любовта,
ръката ти да бъде в моята ръка!
Завинаги влюбени! И нека вали…
# 174
14 фев. 2011, 13:58 ч.
Не може толкова бързо да са се преместили в нова сграда А и Еда не беше очарована от тази идея,а пък Хаят хич няма да е А и вечерта когато са тримата -Еда,Арас и Харун това е точно пред ателието на Газелка,вижда се витрината отзад
Ааа за скоростта на нашите герои това е нищо Те багажи събират,пристигат и отиват нейде със скоростта на светлината,пък цяло ателие няма да преместят 
Но не съм се загледала във витрината,сигурно си права 
Виж целия пост
И сега към сериала,превода на Милена за разговора на Еда и Арас,ме навежда на мисълта че въпросните снимки,за които се чудехме дали са пред хладилник,асансьор или каквото там беше,най-вероятно са от новата сграда,в която ще се помещава ателието на Еда
А и Еда не беше очарована от тази идея,а пък Хаят хич няма да е А и вечерта когато са тримата -Еда,Арас и Харун това е точно пред ателието на Газелка,вижда се витрината отзад Те багажи събират,пристигат и отиват нейде със скоростта на светлината,пък цяло ателие няма да преместят Но не съм се загледала във витрината,сигурно си права
# 175
14 фев. 2011, 14:10 ч.
Не може толкова бързо да са се преместили в нова сграда А и Еда не беше очарована от тази идея,а пък Хаят хич няма да е А и вечерта когато са тримата -Еда,Арас и Харун това е точно пред ателието на Газелка,вижда се витрината отзад
Ааа за скоростта на нашите герои това е нищо Те багажи събират,пристигат и отиват нейде със скоростта на светлината,пък цяло ателие няма да преместят Но не съм се загледала във витрината,сигурно си права
Виж целия пост
И сега към сериала,превода на Милена за разговора на Еда и Арас,ме навежда на мисълта че въпросните снимки,за които се чудехме дали са пред хладилник,асансьор или каквото там беше,най-вероятно са от новата сграда,в която ще се помещава ателието на Еда
А и Еда не беше очарована от тази идея,а пък Хаят хич няма да е А и вечерта когато са тримата -Еда,Арас и Харун това е точно пред ателието на Газелка,вижда се витрината отзад Те багажи събират,пристигат и отиват нейде със скоростта на светлината,пък цяло ателие няма да преместят Но не съм се загледала във витрината,сигурно си права 
# 176
14 фев. 2011, 14:12 ч.
Здравейте мило семейство!
Отдавна не съм писала
, но успявам да наваксам когато мога.
Честит празник на ВИНОТО И ЛЮБОВТА (кой каквото празнува). Пожелавам Ви през цялата година да бъдете пияни от любов. А сега от мен :
Една приказка за ВРЕМЕТО И ЛЮБОВТА
Имало някога един остров, на който живеели Щастието, Тъгата, Мъдростта, Любовта и всички останали чувства.
Един ден им съобщили, че скоро островът ще потъне, затова всички си направили лодки и отплавали. Останала само Любовта, която спокойно отложила заминаването си до последния възможен момент. Когато островът останал самопедя над водата, Любовта решила да помоли за помощ.
Първо се обърнала към Алчността, но тя се оправдала:
– Съжалявам, лодката ми е пълна със сребро и злато, няма място за теб.
Тогава Любовта попитала Суетата, която минавала покрай нея в красив кораб:
– Моля те, Суета, помогни ми!
– Не мога, Любов. Цялата си мокра, ще изцапаш хубавия ми кораб.
И Тъгата минавала наблизо, но на воплите за помощ отвърнала:
– О, аз съм толкова тъжна, че трябва да бъда сама.
Щастието пък било толкова заето с еуфорията си, че изобщо не я забелязало.
Внезапно се чул глас:
– Идвай, Любов, аз ще те взема – рекъл ù един старец.
Предоволна от късмета си, Любовта изобщо не попитала къде отиват. Когато стигнали сушата, старецът продължил сам по своя път. Едва тогава тя осъзнала колко му е задължена и попитала белокосата старица Мъдрост:
– Кой ми помогна?
– Времето – отговорила ù Мъдростта.
– Времето? Но защо?
Мъдростта се усмихнала и отвърнала:
– Само времето е в състояние да разбере колко ценна е Любовта.
Виж целия пост
Отдавна не съм писала
, но успявам да наваксам когато мога.Честит празник на ВИНОТО И ЛЮБОВТА (кой каквото празнува). Пожелавам Ви през цялата година да бъдете пияни от любов. А сега от мен :
Една приказка за ВРЕМЕТО И ЛЮБОВТА
Имало някога един остров, на който живеели Щастието, Тъгата, Мъдростта, Любовта и всички останали чувства.
Един ден им съобщили, че скоро островът ще потъне, затова всички си направили лодки и отплавали. Останала само Любовта, която спокойно отложила заминаването си до последния възможен момент. Когато островът останал самопедя над водата, Любовта решила да помоли за помощ.
Първо се обърнала към Алчността, но тя се оправдала:
– Съжалявам, лодката ми е пълна със сребро и злато, няма място за теб.
Тогава Любовта попитала Суетата, която минавала покрай нея в красив кораб:
– Моля те, Суета, помогни ми!
– Не мога, Любов. Цялата си мокра, ще изцапаш хубавия ми кораб.
И Тъгата минавала наблизо, но на воплите за помощ отвърнала:
– О, аз съм толкова тъжна, че трябва да бъда сама.
Щастието пък било толкова заето с еуфорията си, че изобщо не я забелязало.
Внезапно се чул глас:
– Идвай, Любов, аз ще те взема – рекъл ù един старец.
Предоволна от късмета си, Любовта изобщо не попитала къде отиват. Когато стигнали сушата, старецът продължил сам по своя път. Едва тогава тя осъзнала колко му е задължена и попитала белокосата старица Мъдрост:
– Кой ми помогна?
– Времето – отговорила ù Мъдростта.
– Времето? Но защо?
Мъдростта се усмихнала и отвърнала:
– Само времето е в състояние да разбере колко ценна е Любовта.
# 178
14 фев. 2011, 14:27 ч.
Алекс, благодаря ти. Срахотна приказка. Честит празник и на теб. Обичай и бъди обичана до края на дните си.
Виж целия пост
Здравейте мило семейство!
Отдавна не съм писала , но успявам да наваксам когато мога.
Честит празник на ВИНОТО И ЛЮБОВТА (кой каквото празнува). Пожелавам Ви през цялата година да бъдете пияни от любов. А сега от мен :
Една приказка за ВРЕМЕТО И ЛЮБОВТА
Имало някога един остров, на който живеели Щастието, Тъгата, Мъдростта, Любовта и всички останали чувства.
Един ден им съобщили, че скоро островът ще потъне, затова всички си направили лодки и отплавали. Останала само Любовта, която спокойно отложила заминаването си до последния възможен момент. Когато островът останал самопедя над водата, Любовта решила да помоли за помощ.
Първо се обърнала към Алчността, но тя се оправдала:
– Съжалявам, лодката ми е пълна със сребро и злато, няма място за теб.
Тогава Любовта попитала Суетата, която минавала покрай нея в красив кораб:
– Моля те, Суета, помогни ми!
– Не мога, Любов. Цялата си мокра, ще изцапаш хубавия ми кораб.
И Тъгата минавала наблизо, но на воплите за помощ отвърнала:
– О, аз съм толкова тъжна, че трябва да бъда сама.
Щастието пък било толкова заето с еуфорията си, че изобщо не я забелязало.
Внезапно се чул глас:
– Идвай, Любов, аз ще те взема – рекъл ù един старец.
Предоволна от късмета си, Любовта изобщо не попитала къде отиват. Когато стигнали сушата, старецът продължил сам по своя път. Едва тогава тя осъзнала колко му е задължена и попитала белокосата старица Мъдрост:
– Кой ми помогна?
– Времето – отговорила ù Мъдростта.
– Времето? Но защо?
Мъдростта се усмихнала и отвърнала:
– Само времето е в състояние да разбере колко ценна е Любовта.
Отдавна не съм писала
, но успявам да наваксам когато мога.Честит празник на ВИНОТО И ЛЮБОВТА (кой каквото празнува). Пожелавам Ви през цялата година да бъдете пияни от любов. А сега от мен :
Една приказка за ВРЕМЕТО И ЛЮБОВТА
Имало някога един остров, на който живеели Щастието, Тъгата, Мъдростта, Любовта и всички останали чувства.
Един ден им съобщили, че скоро островът ще потъне, затова всички си направили лодки и отплавали. Останала само Любовта, която спокойно отложила заминаването си до последния възможен момент. Когато островът останал самопедя над водата, Любовта решила да помоли за помощ.
Първо се обърнала към Алчността, но тя се оправдала:
– Съжалявам, лодката ми е пълна със сребро и злато, няма място за теб.
Тогава Любовта попитала Суетата, която минавала покрай нея в красив кораб:
– Моля те, Суета, помогни ми!
– Не мога, Любов. Цялата си мокра, ще изцапаш хубавия ми кораб.
И Тъгата минавала наблизо, но на воплите за помощ отвърнала:
– О, аз съм толкова тъжна, че трябва да бъда сама.
Щастието пък било толкова заето с еуфорията си, че изобщо не я забелязало.
Внезапно се чул глас:
– Идвай, Любов, аз ще те взема – рекъл ù един старец.
Предоволна от късмета си, Любовта изобщо не попитала къде отиват. Когато стигнали сушата, старецът продължил сам по своя път. Едва тогава тя осъзнала колко му е задължена и попитала белокосата старица Мъдрост:
– Кой ми помогна?
– Времето – отговорила ù Мъдростта.
– Времето? Но защо?
Мъдростта се усмихнала и отвърнала:
– Само времето е в състояние да разбере колко ценна е Любовта.
Препоръчани теми