

а този малкия убожава Щраус (и майка му убожава де)
Едва дроби милото, но си пуснах малко дунавски антидепресант на топ-а, а той валсува ли валсува в столчето си тук до мен 

цяла нощ имаше пристъпи
сега се клати пингвинската до мен милото
за Диманка, по-бързо да избиват зъбките и пак да е засмяна и игтива!


!


Много ми е мъчно за него. 
Тука няколко дена само преглъщам ли преглъщам.

Много е тъжно когато си отиват малии дечица...
, а Софи докато сутринта възторжено ми обясняваше нещо се заля с чая та се наложи да я преобличам от -до. Слава Богу, разминахме къпането 
Вади - цъка - прибира. И така 4 пъти
После ме изпратиха в някакви като катакомби, аранжирани в стил ранен Соц, където служителки със заинтересованост от същия период ми издадоха драгоценната батерия. Ама то заради втория лъч на метрото няма трамвай по Мария Луиза
та ми се наложи да се разходя стабилно в тоя студ 



Препоръчани теми