Да, в някои случаи вина имат родителите, защото подкрепят поведението на децата си. Една от майките, с която ми се наложи да говоря заради проблемите, причинени от нейната дъщеря, е на мнение, че точно нейното дете трябва да е лидер в класа, а за да е такава, трябва да "мачка" всички пред себе си, и колкото по-жестоко го прави, толкова по-сигурно ще е лидерското място. Рядко съм виждала такива родители, но една такава среща ти носи толкова отрицателни емоции и натоварване, че ти стига за години напред. В други случаи вината е в училищното ръководство, защото са безразлични към личните проблеми на учениците. Децата просто си търсели мишена, какво лошо имало в това, че са амбициозни и нахъсани да успеят в живота?! Сякаш хората (не всички разбира се) живеят според принципа "Колкото сме по-гадни, толкова сме по-велики".
Как наистина се интегрират децата ни?
- Публикувана: 14 фев. 2011, 18:22 ч.
- Последно мнение: 15 юли 2014, 12:36 ч.
# 16
9 май 2011, 12:11 ч.
Нищо чудно. А после искаме децата да са толерантни. Само при "съприкосновение" на пътя....освен "кой ти даде книжката", още колко думички отнасяте. Друг случай-момче с проблем/9 клас/. Съученик му взима телефона. Разбира се провежда 1,2 разговора на аванта и като подарък набира "майка". Съобщението е: "майче, синът ти се самоуби"!
Виж целия пост
# 17
23 май 2011, 14:20 ч.
От лошите погледи, подмятания, подигравки и т.н. никой не е застрахован. Важното е да научите децата си да се възприемат като личности. Вие самите да се държите с тях като с равни и нормални, каквито всъщност са!
Аз вярвам, че човек го възприемат така както той самия се възприема.
Аз съм имала късмет в училище. Имах превъзходни начални учителки, който сега си давам сметка, че са подготвили децата предварително. Не са ме делили и не са имали специално отношение. Това е в масово училище. Не казвам, че всичко е било мед и масло. Но може би и аз гледам на нещата малко по-философски.
Израстнах със самочувствие. Знам какво мога и какво не мога.
Наистина има неща, които не се забравят, но те пък ти помагат да се иградиш, макар и не по лесния начин. Да не забравяме, че и много "нормални" деца (поне според общо приетите норми) израстват с много комплекси и ниско самочувствие и са подигравани.
Просто трябва да се научим да преодоляваме тези неща, да научим и децата си на същото. Тогава може би ще се чувстват на мястото си и ще отстояват себе си.
Виж целия пост
Аз вярвам, че човек го възприемат така както той самия се възприема.
Аз съм имала късмет в училище. Имах превъзходни начални учителки, който сега си давам сметка, че са подготвили децата предварително. Не са ме делили и не са имали специално отношение. Това е в масово училище. Не казвам, че всичко е било мед и масло. Но може би и аз гледам на нещата малко по-философски.
Израстнах със самочувствие. Знам какво мога и какво не мога.
Наистина има неща, които не се забравят, но те пък ти помагат да се иградиш, макар и не по лесния начин. Да не забравяме, че и много "нормални" деца (поне според общо приетите норми) израстват с много комплекси и ниско самочувствие и са подигравани.
Просто трябва да се научим да преодоляваме тези неща, да научим и децата си на същото. Тогава може би ще се чувстват на мястото си и ще отстояват себе си.
# 18
23 май 2011, 17:11 ч.
kokoshinkata, много си права! 
Аз да се похваля, с малката и група деца от един дневен център, където ходи на логопед посетихме цирк Балкански. Забавлявах се както никога, явно от пропуснатите ми екскузии със съучениците.
/ пътя е 160км/, децата пяха, говориха си въобще беше купон
Виж целия пост
Аз да се похваля, с малката и група деца от един дневен център, където ходи на логопед посетихме цирк Балкански. Забавлявах се както никога, явно от пропуснатите ми екскузии със съучениците.
/ пътя е 160км/, децата пяха, говориха си въобще беше купон
# 19
23 май 2011, 17:48 ч.
(`·.·•malta •·.·') Браво мила. 
Радвам се че и ти сисе забавлявала не по-малко от децата. Аз също на времето пропуснах всички екскурзии със съучениците ми, но не съжалявам за нищо.
Успях да си наваксам и ходенето и забавленията.
Всъщност не съм се находила де, това е нещо, което обожавам и не пропускам ако ми се отвори възможност.
Виж целия пост
Радвам се че и ти сисе забавлявала не по-малко от децата. Аз също на времето пропуснах всички екскурзии със съучениците ми, но не съжалявам за нищо. Успях да си наваксам и ходенето и забавленията.
Всъщност не съм се находила де, това е нещо, което обожавам и не пропускам ако ми се отвори възможност.
# 20
7 юни 2011, 19:41 ч.
Мене днес ме посъветваха да не вадим "документ" за състоянието на детето ми (на 3.5 г) точно за да не затрудня интеграцията му. С добри чувства, но ми стана неприятно защото излезе и че аз съм виновна за състоянието му защото говоря за него пред детето. Само че това не е въображаемо а реално. Сега започвам да се уча как да се държа...
Виж целия пост
# 21
7 юни 2011, 20:35 ч.
Саманта Упс Хубаво е че не бягате от проблема и че го осъзнавате. Най-голямата грешка, която може да направи един родител е да отрича проблема и да крие от детето, независимо на каква възраст е.
Не слушайте тези "доброжелатели". Това е за доброто на детето ви.
Ако питате мен, дръжте се съвсем нормално и непринудено. Детето преди всичко си е дете. Въоръжете с търпение и воля и се подгответе да изгубите част от "добрите приятели". Дано при вас да не се случват такива неща, но човек трябва да е подготвен за всичко.
Късмет ви желая и много успехи на детенце. 
Виж целия пост
Не слушайте тези "доброжелатели". Това е за доброто на детето ви.
Ако питате мен, дръжте се съвсем нормално и непринудено. Детето преди всичко си е дете. Въоръжете с търпение и воля и се подгответе да изгубите част от "добрите приятели". Дано при вас да не се случват такива неща, но човек трябва да е подготвен за всичко.
Късмет ви желая и много успехи на детенце.
# 22
9 юни 2011, 20:11 ч.
kokoshinkata, много ти благодаря
Нашият проблем просто вече не може да се крие с възрастта.
Не знам аз в момента се обвинявам себе си, видях че други майки са говорили с психолог, явно трябва и аз да го направя.
Виж целия пост
Нашият проблем просто вече не може да се крие с възрастта.
Не знам аз в момента се обвинявам себе си, видях че други майки са говорили с психолог, явно трябва и аз да го направя.
# 23
10 юни 2011, 10:43 ч.
Не се обвинявай. Никой няма вина за случилото се, мила. Ако трябва поговори с някого. Идеята за психолог е добра. Той ще ти помогне да се справиш със себе си и да погледнеш ситуацията от друг ъгъл. Живота не е черен, той е цветен и в това е неговия чар.
Имаш една силна виртуална прегръдка от мен.
Виж целия пост
Имаш една силна виртуална прегръдка от мен.
# 24
19 юли 2011, 14:12 ч.
Здравейте,при нас интегрирането ни в градината първата година беше някакъв ад.Всеки ден госпожите ме разплакваха и не намирах никакво разбиране.Тогава не говореше и свръхактивен,сега още не говори,но се опитва и повтаря като папагал.Но и аз максимално съм го ангажирала.Сега сме на 4 г и 8м и вече (от месец юни)сме в трета група.От сега ме плаши мисълта за училище и за това какво ме чака.Всеки казва да се борим-ами аз не съм спряла да го правя,но борбата е толкова фронта,4е те изсмуква изцяло.Бопиш се със системата,учители,ученици,родители,общество...А това което мен лично най-много ме изморява това са погледите,забележките на другите...
Виж целия пост
# 25
23 юли 2011, 13:14 ч.
Здравейте, iviviv здравей, моята дъщеря е на същата възраст говори като дете на 2г.
За да не се притеснява в градината и в бъдеще в у-ще реших да я водя /освен при логопеда/ по детските кътове.
Там хем има деца, хем има момичета които се занимават с децата, случва се веселието, скачене игра, въобще пълна програма. По тоя начин си мисля, че ще се отпусне, ще стане по-самостоятелна, ще си иска играчки и т.н. и действително се получават нещата.
Това е моят съвет към теб.
Виж целия пост
За да не се притеснява в градината и в бъдеще в у-ще реших да я водя /освен при логопеда/ по детските кътове.
Там хем има деца, хем има момичета които се занимават с децата, случва се веселието, скачене игра, въобще пълна програма. По тоя начин си мисля, че ще се отпусне, ще стане по-самостоятелна, ще си иска играчки и т.н. и действително се получават нещата.
Това е моят съвет към теб.
# 26
23 юли 2011, 13:38 ч.
Ние не спрели да ходим по площадките,но в много от случаите ни гледат като полезни изкопаеми.Той моя малкия е много контактен,но си бърбори на негов си и тук-таме вкара по някоя разбираема дума.Днес имам пресен слу4ай на тотална липса на усет на българина визирайки и бълг.майки.Реших да заведа малкия с каката на махленски куклен театър и той не спря да обикаля,но беше тих и се 4у:-Абе я го изкарайте това дете!,като преди това 4ух няколко забележки.Изведох го и едвам сдържах сълзите си.Всеки ден се 4удя как може да има толкова елементарни хора и защо живеем още тук(бг).
Виж целия пост
# 27
23 юли 2011, 14:20 ч.
Хич не позволявай така да говорят откъде на къде.
Това е дете, няма значение говори ли или не, ходи ли или не то си иска да види да пипне да усети какво става, неможе да седне и да гледа като нас.
Аман от неадекватни хора.
Виж целия пост
Това е дете, няма значение говори ли или не, ходи ли или не то си иска да види да пипне да усети какво става, неможе да седне и да гледа като нас.
Аман от неадекватни хора.
# 28
23 юли 2011, 14:51 ч.
Всеки път си казвам да не се повлиявам от мнението и отношението на околните,но уви от всяко лошо отношение към моето съкровище сърцето ми се къса.Ве4е търся алтернативи за живот извън България.Тук алтернатива за децата няма-уви.
Виж целия пост
# 29
25 юли 2011, 12:25 ч.
iviviv, и аз съм се замисляла сериозно за емиграция, именно като по-добър вариант за детето. Но честно казано не знам дали друг език и то различен от този на мен и съпруга ми и най-вероятно съвсем нов за нас, (освен ако не отидем в англоговоряща среда), няма да му попречи още повече. Терапията е много важна, особено в ранна възраст. А емиграцията ще означава и дълъг адаптационен период, в който най-вероятно детето няма да ходи на логопед, рехабилитация.
Как точно ще се социализира по-лесно, като трябва да говори на холандски например?
Много ми се иска да разбера какъв е опитът на други семейства отишли да живеят в чужбина след като детето е с проблем и е на минимум 1.5г. -2 г.
Виж целия пост
Как точно ще се социализира по-лесно, като трябва да говори на холандски например?
Много ми се иска да разбера какъв е опитът на други семейства отишли да живеят в чужбина след като детето е с проблем и е на минимум 1.5г. -2 г.
Препоръчани теми