бабата и дядото под нас сигурно са се изплашили да не падне тавана върху тях
а момчето ме гледа в очите и ми се смее.





.Ако го гушкам, разнасям, подрусвам и т.н. всичко е ок, но посегна ли да го оставя някъде надава пронизителен писък, след което се наслаждава на ужасената ми физиономия
и на усилията ми да не повторя грешката си.За очите - на Борис са сиви, но ще станат пъстри предполагам.
. Това пък с тема 1 как го сътворих? Ако някой може да ми каже как да я изтрия, че си пльоснах мнението там, вместо тук.
Просто трябва да приемем, че има различни деца и точка по въпроса! Кой, кого, как е научил детето си, не трябва да се укоряваме или не дай си боже да се караме кое е правилно и кое не! Всеки си гледа детето както е сметнал за добре! Препоръчани теми