Туп, туп яйчице,септемврийче си има сърчице!

Публикувана: 16 фев. 2011, 15:57 ч.
Последно мнение: 26 фев. 2011, 11:07 ч.

23 539
744

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Възможно ли е да се определи пола на детето при 11-та седмица от бременността?
Какви са преживяванията на майките при раждане в частни болници/клиники?
Какви са различните преживявания с болници и лекари при раждане?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Възможно ли е да се определи пола на детето при 11-та седмица от бременността?
  
  Полът на бебето може да бъде определен с помощта на ултразвук в 11-та до 12-та гестационна седмица с по-добра апаратура. Въпреки това, вероятността за точност не е 100%, но с по-напреднала технология е възможно да се види доста добре.
- Какви са преживяванията на майките при раждане в частни болници/клиники?
  
  Майките споделят положителни преживявания при раждане в частни болници/клиники, като подчертават грижата и вниманието, които получават. Въпреки това има и различни мнения относно избора на болница и лекар.
- Какви са различните преживявания с болници и лекари при раждане?
  
  Различните преживявания с болници и лекари при раждане варират. Някои майки споделят положителни истории, докато други изразяват притеснения и съмнения относно избора на болница и лекар.
- Какви са симптомите на бременността и как могат да се управляват?
- Какви са стъпките при избора на болница за раждане и избор на екип?

# 180 18 фев. 2011, 16:16 ч.

deklilto, добре дошла и от мен! bouquet

Много хубаво са ти казали мамите, аз мога само да ги повторя, затова ще си замълча.

Милен ка, и аз съм от майките с малки деца. Моят син е на годинка и сега прави първи крачки. Аз не го вдигам, понеже лекарката ми видя при мен реална опасност от спонтанен аборт. Изрично ми забрани да го вдигам и да върша каквото и да е вкъщи. Не е лесно, но се справяме. Водя го за ръчичка, той милият се клатушка, но се справя. Или пък го викам да пълзи след мен. Повивам само на земята, за да не го вдигам. Ако иска да се покатери на дивана, помагам му да го направи сам като му бутам дупето нагоре. През деня го слагам да спи на дивана, а не в кошарката. Иначе продължавам да си го гушкам, но на земята или на дивана или пък в леглото. Той свикна и вече даже и не протяга ръчички да го вдигам. Играем си заедно на земята, гледам да съм седнала или легнала. Не ходим на разходки, понеже аз по принцип трябва да лежа, така че те остават за вечерта или уикенда с тати. Естествено, на легло през цялото време е невъзможно. Все иска нещо или пък трябва да спасявам него или покъщината Laughing