Туп, туп яйчице,септемврийче си има сърчице!

Повечето съпрузи, чиито жени не ходят на работа, тайничко вярват че по цял ден се излежаваме, похапваме шоколад и пробваме обувки по магазините. Донякъде са прави, тъй като това е любимото ми занимание, след като заведа децата на училище, измия пода в кухнята, заредя съдомиялната, и открия всички безразборно разхвърляни мръсни чорапи; след като включа пералнята, оставя дрехите на съпруга си на химическо, заведа малката на люлките, за да поиграе, сложа задушеното да покъкри на печката, почистя локвата вода, протекла от съдомиялната, повикам водопроводчик, измия всички засъхнали чинии на ръка, простра, сложа малката да спи, внеса прането, защото е почнало да вали, уредя сервиз за колата, запиша нова рецепта, внеса прането, когато спира да вали, вдигна телефона 4 пъти, когато някакъв се опитва да ми продаде двуцветна глазура, прибера децата от училище, залепя памук по картона, така че да прилича на снежен човек, напиша 5 изречения с наречия и сложа вечеря; след като преоблека децата, прочета им приказка и ги сложа да спят, излазя изпод леглото на дъщеря ми с фенерче в ръка, за я уверя, че няма притаили се чудовища и им прочета още една приказка, след като изгладя прането, вдигна масата, изкъпя се и си легна. Сега вече можете да наредите обувките да ги пробвам и ви уверявам, че все някак ще успея да намеря време за тях....утре

Днес татко ме гушна и радостно рече:
“В корема на мама живее човече.”
Дали е момченце или пък момиче?
Дали ще е братче или пък сестриче?

“То колкото житено зрънце е само,
но спи и расте под сърцето на мама.
И сигурно много прилича на тебе,
когато си бил във корема й бебе.”

Туй, че нашето бебе пораства, е ясно.
Ами как се побира? Не му ли е тясно?
“Не, не се тревожи! - Мама права застава. -
Виж, коремът ми също расте, наедрява.

Все едно е хралупка - тъмна, топла и мека,
все едно е къщурка - и просторна, и лека...
Ден след ден се заобля, ден след ден се издува -
има място за бебчо дори да лудува!”

Вече в кухнята често заседява се мама.
Ние с татко се смеем, че похапва за двама -
два банана изяжда, две филийки препича…
И след малко от глад към хладилника тича!

Ала то е, защото се храни със нея
бебчо, дето в корема й кротко живее.
Как, ще питате вие, като няма устичка?
Ще ви кажа - през някаква тайна тръбичка.
Понякога мама бледа лежи.
Навярно коремът й доста тежи.
Тогава съм мил - безшумно се движа
и заедно с татко за нея се грижа.

Когато заспи, стихват стъпки и песни -
съня й не бива никой да стресне!
Влакчето даже мирува, кротува,
защото и бебето също сънува.

Колко много коремът на мама порасна!
Всяка рокля предишна сега й е тясна.
Вътре бебето шава, премята се, рита
и почуква с юмруче... За мене ли пита?

Знам, не вижда оттам непознатия батко,
но познава гласа ми и този на татко,
затова му разказваме как си мечтаем
скоро заедно с него у дома да играем.

С нетърпение питам: ”Защо ли се бави?
И кога ще излезе? Да не би да забрави?”
“Още малко остана - моят татко отвръща. -
Ще ухае на бебе после цялата къща!”

Най-накрая е тук! Вече имам сестриче!
Вижте, то се усмихва! Вижте, то ни обича!
Ох, как искам по-бързо да стане голямо!
Не расте ли и братче в корема ти, мамо?