Всички ФЕВРУАРКИ се молим за малкия БОБИ и нашата ЛОРИ!- 32

Притесненията ми относно кг се оказаха основателни-кантара ми у нас си е напълно добре,качила е само 450 г за 21 дена от изписването до днес. Сега съм в ужас защо суче,спи,а не качва. Докторката нищо не каза-само,че на 8-ми ще видим пак и ще преценим.

Тъкмо приспах малката и ми остана малко време да разкажа и аз за моето "раждане".
Бях изключително спокойна, нещо неприсъщо за мен. Приемането ми почна със пълен майтап. Отиваме до родилния етаж на Майчин Дом и хоп на мъжа ми не му стават калцуните, та се наложи да си купува чисто нови пантофи и да ги ползва само на родилния етаж, за да види бебето и да ми идва на свиждане. Цялото отделение го научи.
Реших да съм със спинална упойка, като единствено се ръководех от това, че ще чуя и видя малката веднага след като я извадят. Екипа беше на ниво. Всички много мили и грижовни. От цялата операция усетих само убождането за местната упойка и после леки подръпвания без абсолютно никакви неприятни чувства.
Родих в 12:12, раздвижиха ме същия ден след свижданията към 18:00, като ми помогнаха да се измия. После ми докараха бебето и ми помогнаха да го сложим на гърда. Трябваше му една минута да се усети какво го караме да прави.
Във всяка стая има телефон. Звъниш на един вътрешен номер и питаш каквото ти дойде на ум около отглеждането на бебето или да ти донесат някакви консумативи. Това последното малко не ми хареса, защото винаги трябваше аз да звъня за превръзки, минерална вода, памперси и други. Имах чувството, че само аз се обаждах.
Докато ни преместят от реанимация в нормална стая кърмех легнала в леглото. Звъня, идват, слагат ми бебка на гърда, като приключим идват и ми я прибират в легленцето.
Дали от арниката, но доста бързо взех да припкам по коридорите. Единственото кошмарно нещо бяха леглата във ВИП-а, където попаднах случайно. Явно нямаше други свободни места. На по неудобно легло не бях спала. Бяха и доста високи и слизането от тях беше изключително трудно. А след като се изкъпах изцяло на третия ден започна да ме боли и кръста.Наложи се рано сутринта да стана бързо от леглото, че бебка почна да плаче. Две минути не мога да се изправя, а бебе реве та се къса. Събрах кураж и в момента, в който се оказах седнала странично на леглото изревах от адска болка в гърба и кръста. Не си спестих да се оплача на дежурният лекар.
Пилешката им супа наистина е страхотна. Аз обаче проядох чак на третия ден. Пусти му и газове, докато решат да излизат. Малко остана да си спечеля инжекция.
В болницата бяхме на смесено хранене и първите два дена в нас. Беладжийката ми разрани и двете сърна. Мъжа ми ми купи помпа на Томи Типи вчера. Златна е. Отпуших си гърдите още с първото изцеждане и сега кърмата тече като из ведро. Преди малко като я храних се налапа за 15 мин и се трупяса, а до сега ми трябваше поне час.
Един лек за разранени зърна. След кърмене изцеждам малко кърма и си намазвам зърното с нея. Чакам да изсъхне и мажа ланолин отгоре. Правя го и на гърдата, която не е ползвана в съответното хранене. Зараснаха за един ден.
Това е в общи линии от последната една седмица.
И да се оплача почнаха да ме болят зъбите. Дали ще се оправя, ако почна да приемам калций? Утре ще ходя да ми махат конците и ще питам гинеколожката.
Ау, забравих да си я похваля - хиляди благодарности на д-р Бейлерян. Всеки ден идваше да ме види. Дори в неделя към 20:00 ч. по цивилни дрехи. Не знам дали имаше някаква друга работа в болницата, но останах доста очарована.
Не знам дали сте коментирали килограмите. Аз от 56 , бях стигнала 72. Вчера се теглих - 65 кг.
Май стана малко объркано, но в общи линии е това.

Момичетата със секцио - и аз имам едно питане. Кога и колко можем да се натоварваме след операцията? На мен ми е 8 ден и явно ме гонят лудите, но имам едно желание за чистене, а и си трябва - прахосмукачка, миене на банята и пр. Да изчакам ли още ден-два (ще прехвърля задачите на мъжо) или лека-полека мога за се захвана? За жалост в болницата никакви препоръки не ми дадоха, само да не ям боб и зеле 1 месец.

Значи за лохиите не съм само аз с жълтеникави,което ме успокоява.Но все пак още някой друг ден да мине и ще посетя лекар,щом прегледа е на ултразвук.

За помоща на по-големите дечица-аз не се оплаквам от нашата кака.Помага и то много,не се държи като бебе и за сега е много любвеобвилна с него,все иска да го цунка и милва.Помага и за смяната на памперсите,като знае какво след какво да ми подава,например кремче,спирт,топоцин....
Болничния ми е вписан в картона,но по мое настояване,иначе от болницата жената която ги издава не ме попита дали го нося и щях да се разкарвам до там в обратния случай за да го впишат.Абе общо взето май ние сме заинтересовани и трябва сами да си изискваме каквото ни вълнува.

Честито момче на Ади.  
Е Снежи твоя корем падна, а аз си чакам някакви сигнали, ама нищо, май ще съм в март.  
Ама каквото такова, няма да се ядосваме.
Отивам на пикник с детето в другата стая. Лек ден от мен за сега.

Честит син на Ади!    
Лохиите - тъкмо реша, че са спрели и се появи някой теч. Много са малко. Кървави са си, нямат мирис. Чудя се кога ще изчезнат, че   
Баткото - със смесени чувства е. Влюбен е в бебето - не дава да му правим масаж, че да не го боляло, кара ни се ако го разревем, ляга до него, все го целува и милва и пита "къде е моя бебчо". От друга страна ревнува и се чувства застрашен явно. Искал бебто да се върне да си седи в моя корем  Страх го е да не го оставя някъде сам. Водя го на логопед. Във Вторник ревна на излизане все едно на заколение отива. Накара ме да вляза с него. Днес ходихме пак и седях половината занятие вътре. Надявам се третия път вече да си влезе сам  Ще лекуваме ревност явно!
Ние тази нощ с дребния не спахме, докато в 6.30 не напълни памперса с връх, но цяла нощ съм си седяла будна. Не може да му свикне коремчето още на редовно хранене с нормално количество. Явно няколкото дни гладуване още го плашат. Преяжда и повръща.

Честио мъжле на АДИ!

СНЕЖИ,ако преносиш,болничния с разликата от дните на термина до датата на раждане ще си го вземеш от АГ-то,което те е наблюдавало през бременността!

Честити бебоци всички нови мами и специално На Ади!!!! Да са ви здравички и послушни бебочетата, да папкат и спинкат добре! А На вас- бързо възстановяване!

Елена, имала си голям късмет, че екипът е реагирал бързо и професионално! Дано и бебенцето ти вече да е добре и скоро да се гушкате!!!

Еспинозка, много хубав разказ! Браво за бързото възстановяване и послушната бебка!

Амидалка, във вторник сме се разминали, и аз бях На контролен преглед. Казаха ли ти с  нещо да мажеш белега- забравих да попитам. Иначе мене ме предупредиха колкото и добре да се чувствам поне до 45- я ден никаква тежка домакинска работа. След това пак да се пазя. Истински контролен преглед- след 4 месеца.

Надеждата, дано да ти е здраво малкото момиченце и всичко да е наред при вас!

Снежинка и другите, чакащи бебоците си, палчета - и вашия ред ще дойде!

Мими Джобното, специални палчета и за тебе и твоя юнак - скоро да се гушкате в къщи!!!

Лорииии, много силни палчета и молитви за вас!!! Силни прегръдки и дано да се окаже нещо безобидно!!! Много сили ти пожелавам да имаш, много вяра!!!

Ние сме добре, Елиза е много спокойна. Дори батковците ни са приятно изненадани, че не ги буди и не им пречи, а почти не я чуват. Хапва добре, дано и да наддава добре.

Хубав ден На всички !!!  

Честит син на Ади! Да ви е жив и здрав  

И моите лохии ту спират, ту почват. Малко ме понаболява корема ниско долу и се чудя дали е нормално. Вчера малко се насилих и чистих в нас и си мисля, че може от това да е.

elena_e, не се натоварвай много. Все пак си мисля, че не бива, особено ако трябва някакви кофи да мъкнеш или легени с мокро пране. Аз за това карам мъжа ми, че и аз така направих вчера и не ми е много добре. А баткото сега като тръгваше за даскало влезе да си вземе нещо в стаята с обувките и направи мазало.

Иначе да споделя и аз за нашия батко.Същото като при Марулка, много го обича и само го проверява дали диша, но си проявява някаква ревност. Само нещо да му кажа на въпреки и се е фръцнал и вече е сърдит. Говоря си с него обяснявам му как стоят нещата, той разбира и после пак същата история. Мисля, че ще се наместят нещата в последствие обаче.

Момичета, някой може ли да ми каже как да си сложа снимка на Явор до лентичката?

Честит бебок на Ади, да й е жив и здрав!  

А сега да споделя и аз:

относно контролния преглед - аз ходих на 25-тия ден при моята лекарка, която ми водеше и консултациите, и раждането. Още в болницата ме беше предупредила, че трябва да отида на такъв около месец след раждането. Самият преглед беше на магарето, не с ехограф. Но не ме боля изобщо, въпреки че имам и вътрешни и външни шевове. А това за прегледа по телефона, за който беше споделила една от мамите направо ме изуми, някои доктори са престъпно нагли и безразлични!  

42-дневния болничен и на мен не ми го нанесоха от болницата в картона, ама и хич не се сетих тогава. Мисля да помоля моята лична да ми го нанесе, дали е възможно?  

Огнена за килограмите - мисля си че 450 гр за 3 седмици е около нормата за кърмено бебе? ето погледни тази статия, ако не си я чела: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=19325. Пише средно 170гр на седмица, но при някои бебета е нормално и по-малко.

да споделя и за проблема ми в момента. Знам, че на фона на терзанията на някои от другите мами не е нещо особено, но все пак се тормозя много напоследък. Става въпрос за режима на хранене на моята бебка, или по-тъчно за лиспата на такъв. През първата седмица беше много поспалива и правеше едни големи паузи, но от тогава насам имам чувството, че с всеки изминал ден яде все  на все по-малки интервали и животът ми се превърнал в едно непрестанно кърмене. Лошото е, че не суче интензивно, а спокойно и кратко и след около 10мин се унася в дрямка и няма събуждане. След половин час се пробужда и се "сеща", че е гладна и почваме пак. И так по цял ден. Нощем прави паузи от по час-два до към 5 сутринта, след което няма заспиване. Няма никакви изгледи за установяване на режим или отказ от нощно кърмене а сме на месец вече и аз съм на ръба на силите си. В тази връзка да питам мамите с по-големи кърмени деца - кога приблизително установихте режим и махнахте поне едното нощно кърмене?? В тази връзка честито на Дидишонче за прогреса  на нейния малчо, хем е само на 15 дни!    4-5 часа непрекъснат сън на мен ми се струват вече само мираж    

Честито момченце на Ади 

Хепи мама - аз предположих, че си била на преглед, защото Лазарова няма да я има един месец и каза, че всички със секцио ни е сложила тогава за преглед... Но ние доста късно стигнахме да отидем - докато вземем акта за раждане, до Джъмбо за някои дребни неща..и то стана почти пет...Инае за белега и аз забравих да попитам...но мисля да не го мажа с нищо, то не е чак толкова грозен, а и е толкова ниско,че дори с много плитък бански няма да се вижда 

Огнена , и на мен 450 грама не ми се виждат никак малко, все пак не са даже за цял месец, не се тревожи излишно  Аз се попритесних с нашите 900 че са много, вие се тревожите, че са малко...майчина работа 

За домакинска работа по-тежичка - след 45-тия ден и на мен ми казаха/не че аз съм се утрепала да работя, то едвам остава време една манжда да сготвя, камо ли да мия баня...живи здрави чак за Великден ще се хвана и ще излъскам всичко  /

Прогрес, ама с цената на АМ ...

Аз лично като се прибрах на 5-я ден от болницата си изчистих цялата къща, че помощниците не я бяха свършили никаква , но определено се чувставах много добре.Хубаво е да не се натоварваш много, ама аз много на едно място не мога да седя.Смея да твърдя,че и от двете операции много бързо се възстанових.
Сега и каката си вдигам, ама то няма как.Ноооо при всеки е различно и затова трябва да се внимава, все пак операция е.
Хм, за боб нищо не са ми казвали, оня ден ядох, после леща...
Нашта кака е много впечетлена от сестра си и все около нея се завърта, не мога да рабера дали още я смята за една от куклите и осъзна че е живо същество.Гледам постоянно да я включвам в процеса, донеси , занеси и така нататък.Целува я по ръчичките, крачетата, но и често атакува главичката.Всички сме нащрек.
Но не мога да се оплача от Лекси, грижовна кака е.Спи си в нейната стая, но откак сме се прибрали от болницата, нощем се буди по няколко пъти и понякога изплаква.Преживява си го.

То вече и аз започвам да се замислям. Сигурно доста майки ще ме оплюят, защото кърма имам достатъчно, но в момента имам чувството че издържам само защото майка ми е при мен и ми помага доста. Но след седмица като си тръгне не ми се мисли... Интересно как майка е успяла да кърми и мен и сестра ми на три часа от самото начало. Навремето е било прието кърмените бебета да са на режим от 3 часа, тези на изкуствено 3 и половина. Кърменето на поискване май е ново схващане и макар и да ми се струва по-логично, е свръх натоварващо...

Лили, незнам дали е ново "кърменето на поискване" ама аз също гледам дребния на 3 часа да яде ... или поне на 2... последните дни вече се получава... и аз мисля, че стомахчето трябва да почива... а и освен почивката и ние сме хора, режима според мен е нещо много нужно и за майката и за бебето.... за това давам и вода, давам и биба,не мога да приема, че на всяко разплакване трябва да се дава цица... в крайна сметка и аз съм човек, а не млекоцентрала,(каквата се чувствам...) незнам дали ще попречи на кърменето, но за сега не пречи на храненето....