Споделете - 158

  • 30 754
  • 737
# 60
Чувството на вина ни застига винаги, защото сме много уязвими на тези вълни. Всички по-чувствителни и внимателни хора изживяват така нещата...когато те стигнат и до този тежък момент, тези чувства се изострят съвсем. Но както казах и пак ще кажа на Ели, трябва да изживееш емоциите си, чувствата, мислите си, да ги споделяш, тук или с който пожелаеш, да не ги задържаш в себе си, защото просто си много уязвима...и наистина мисли си за другите аспекти, дори в това състояние, че отново са заедно родителите ти, че ти като майка знаеш, че никога не би искала децата ти да се чувстват както ти в този момент и всички тези мънички неща, от които малко, макар и нищожно малко ти олеква в този момент. Останалото може би ще направи времето...
Виж целия пост
# 61
Времето... е доста относително понятие. При Дренка 3, при мен 15. Мислех, че болката изчезва, но просто се научаваш  да живееш с нея.
Виж целия пост
# 62
...И аз смятам, че човек се научава да живее с болката от загубата...
Оцеляваме, защото всички сме вкопчени в живота...
Виж целия пост
# 63
Елинор, вината е най-разрушителното чувство, а съм сигурна, че майка ти не би искала да живееш с нещо такова в душата. Казвам го от позицията на човек, който две години се бори с подобна вина.
Желая ти сила, живота винаги е по-силен от смъртта. Heart Eyes Hug
Виж целия пост
# 64
Ели, сега прочетох. Светла й памет на майка ти. Прегръщам те.  Hug

Тъжно ми е, много. Вчера си отиде наша близка, невероятен човек с огромно сърце за всички, сякаш един свят се затвори. Изведнъж разбираш колко мимолетно е всичко и колко нищожни са злободневните ни проблеми.  Confused
Виж целия пост
# 65
Дид, съжелявам.

Мисля, че постоянно ни се дават "знаци" за да не забравяме колко преходно е всичко, но ние не им обръщаме внимание и си караме по старому Confused. Всички все бързат за някъде и нямат време, сякаш на практика не живеем само в настоящето...
Виж целия пост
# 66
Mалко не в минорния тон да се изфукам с подарък Simple Smile
Виж целия пост
# 67
Джей, поздравления. Аз мога само да си мечтая  Cry
Виж целия пост
# 68
  Джей, честито! Аз се обадих да ми продадат билета за Епика в края март идваха..Тъкмо ми го бяха купили.
 Дид, съжалявам  Hug Въпреки, че знаем, че всички сме смъртни-като губим близък не можем да не страдаме..
 Извинявам се, че без да искам вкарах тъга в темата. Аз съм силен човек, трябваше да си го преболедувам сама и наистина малко съжалявам, че ви натъжих. Живота е шарен- има от всичко.
Виж целия пост
# 69
И аз чух сутринта по Зи-Рок за концерта на Стинг.
Не съм се и надявала, че Стинг ще дойде в България...

Споделям много красиво лале. Като живо пламъче е.
Обичам лалета. Знае той, моят мъж, каква китка да ми подари.  Grinning

И още една прегръдка за Елинор. Hug
Виж целия пост
# 70
Ели, Дид, споделена мъка е половин мъка.
Виж целия пост
# 71
Елинор....знам какво е вината.Понякога мисля,че тя е за цял живот.Прегръщам те.Съболезнования..
Дид, прегръдки и съболезнования и за теб...  Животът е абсолютна гад понякога...

Споделям направена домашна торта за рожден ден и усмивката на рожденичката когато я видя.. Заради тези усмивки си струват всички усилия... .
Виж целия пост
# 72
А, идва той, Василисе, май през 90-те някога. Запомних, че една позната ходи там, и много щастлива беше след концерта. Питаме я ние: Как беше? А тя: „О, не знам. Аз през цялото време му крещях „Коте Стинг , обичам те!”....

И така си го кръстихме човека  - Котето Стинг.

Много я може музиката котето Стинг, ако питате мене.
Виж целия пост
# 73

Това успях да отгледам лятос - жълти лалета на фона на зелен магданоз. Червените холандски ги изяде сляпото куче. Тая пролет ще мога да кажа дали ми е оставило нещо от тях.
Виж целия пост
# 74
Защо бре, Василисе да не дойде - идва за трети път  hahaha
Аз , живот и здраве ще го гледам за втори!
Жива да си Джей, Джей, че сподели  Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия