За мама спокойствие няма , августинче се премята на дивана

На Хип. Може и да е имало и на друга,но аз не ги разглеждах подробно кашите,бях на тема пюрета.

И мъжа ми взе успешно жълт колан по таекуондо, на дърти години 
Но аз не съм така доволна, защото това е новата му мания, която му отнема 3 пъти седмично по 3 часа след работа и съответно все едно децата нямат татко .
Днес сутринта се чудеше защо Миро не заспива до него на спалнята, докато аз водя каката на градина, а само вика и си играе с носа му  Аз като дойдох и легнах и Миро заспа на секундата. То просто детето е свикнало само да играе с тати в малкото моменти, когато има време да му обърне внимание. Хем знае от преди с Андреа, че докато не започне и той да полага част от ежедневните грижи за детето, като хранене, миене, обличане и т.н., то го обича, но я няма привързаността и спокойствието, както с мама.

В това лошо време има активност. Едва успявам да ви изчета. Особено както съм недоспала напоследък. Не знам какво е това чудо зъби ли, друго ли, но последната седмица не съм спала много. Боян се буди през час-два цяла нощ. Умирам за сън.

От днес щяхме да започваме със захранването, но пуснахме баткото на градина и ни довлече хрема. Отново Омръзнаха ми тези градински болести. Не знам защо родителите си пускат децата болни.

Боян още не седи стабилно. Килва се напред и настрани, но за сметка на това въртене гръб корем и обратно го прави с бясна скорост и успява да направи по няколко дължини и ширини на леглото. Чудя се кога ли ще прескочи огражденията

Ади, честита линийка. Сватбата е едно много хубаво изживяване. Добър повод да съберете всички роднини и приятели на едно място и да се забавлявате искрено. А най-хубавото е, че си я организираш сама и никой не ти дава съвети как би било най-добре според неговите представи.

Моли, ние пътувахме за Коледа от София до Разград, близо 400 км. Няма да имате проблеми с пътуването. През по-голяма част от времето детето ще спи. Като спрете за почивка един два пъти да се разтъпчете и поразсеяте и ще мине бързо времето.

Да се оплача, че по отношение на пътуването Боян е ужасен. Не иска да седи в столчето за кола. Само като го сложим и започва да пищи. Дере се, чак започва да пресипва.  В момента, в който го вдигна замлъква. Не знам как щи я караме така. Не мога да си позволя да го возим в моите ръце.
С баткото ги нямахме тези проблеми. От малко бебе пътува. Стои си в столчето. Обожава да гледа навън. Много често сме пътували до Разград, до Варна. Разделяме пътя на две. Спираме в Търново или Арбанаси, обядваме, разхожда ме се и продължаваме. А като порасна ни е е случвало и да не спираме 400 км. Кротува си и това е. А малкият е много бесен.

Момичета, да питам тези, които поръчваха колички от  Mothercare. Как стои въпросът с гаранцията на Макларъна. Ако стане нещо кой я обслужва в БГ?

moli84, бебетата обичат да се возят в кола! поне моето до такава степен обича, че понякога ми се иска да я сложа в кошницата и да се повозим за да си поспи и да мирне малко..
 

500 км с кола не сме пътували с антония, но по 200 най-редовно и никакви проблеми не сме имали! гледа си през прозореца, после се унася и си заспива.. ще спрете да я нахраниш и да се разходите по някое време и дори ще й е едно хубаво преживяване пътуването! а си мислех, че в самолета ще е по-голяма одисея, но малката беше много добричка и любопитна и всичко мина повече от чудесно.. (да чукна на дърво!!)

Търсеща - много е хубаво гърнето, а Андреа е много сладка в него!
Хрисинда - и аз точно като теб мечтаех за момиче, след което пък мечтаех как ще имам второ дете и то ще е момиче, даже сме говорили и за осиновяване с мъжа ми... но сега всичко си остана в сферата на мечтите...
иначе, честно казано въобще не ми се връща на работа, като знам какво е там...
предпочитам да "работя" майка и да тунтуркам още едно - това са най-хубавите мигове в живота ми и просто не искам да свършват, искам още от тях!  Надявам се съдбата да ми се усмихне и да ми даде шанс да имам поне още едно дете и да го отгледам с бащата, който заслужава да се нарече такъв...
Иначе Ники също ме прави луда напоследък - не стои на едно място повече от 5 минути и като съм го гушнала, седнал в мен с ръката ми пред гърдичките му, стои-стои, пък като му писне и почва да ме драска с ноктите по ръката и се смея, че ме управлява като кон, още малко остава да се провикне: "Дий мамо!" Омръзнаха ни и гимнастики, и въртележки, и кенгуру, и шезлонг и дори като сме гушнати искаме да ни разхождат натам-насам и все по нещо да пипаме, да хващаме, абе изобщо весело е! Да свършва лошото време и да сме повече навън, че вече и двамата ще луднеме от скука вътре! Да се похваля - едното долно зъбче е пробило в единия край - боцка там едно връхче, а като дръпна устичката да погледна и на Ники езичето е все там да го крие

Да ви кажа ние с мъжа ми искаме 3 деца. За сега планираме след сватбата юни месец да почваме да правим второто, за да може да се роди преди малкия да навърши 2 и да вземем пак голямото майчинство от 1800лв. Дано всичко да стане така както го искаме. На мен честно казано не ми се връща изобщо на работа, като знам какво е в офиса и колко много хора напускат в момента, а и както бях писала преди шефката ми е голяма гад, така че ми се иска да си поостана малко вкъщи ида се наслаждавам на майчинството. За мен майчинството си е голяма почивка, но може би това е така понеже Алекс е много много кротко бебе. Все казвам че ако всички деца бяха такива мога и 5 да отгледам. А една съседка, на което хлапето е супер диво все ми казва "Нищо то със второто ще ти се върне тъпкано  ". Дано да не е права. Не знам дали е генетично заложено това детето да е спокойно, но аз съм била такова спокойно бебе и дете,че майка ми все казваше "Абе все едно нямам дете". Мъжа ми също е бил много кротко детенце, макар и момче.
Относно гърнето виждам се е разразил спор. Аз лично преди бях много против слагането на гърне толкова рано. НО от 2 седмици някъде когато сложа Алекс на столчето в 12 да яде пюре и се почва едно напъване чак почервенява и му излиза пюре от устата и докато не се изака не ще да яде пюре. Та за това реших да пробвам да видя дали няма да се изака в гърне. И така стана. Но на гърне го слагам само на обяд, когато го виждам че се напъва, иначе изобщо не мога да го хвана друг път кога ака, а за пишане пък въобще. Той в гърне не е пишал досега, а и нямам намерение да го мъча. Иначе гърнето ми има отпред издатина нагоре, но си мислех че всички гърнета имат. Моето е ето това - http://www.aiko-bg.com/index.php?show=p&sgid=59&pid=734

Деси, да ти кажа според мен не е генетично заложено бебето да е кротко, защото аз съм била страшно кротко бебе, майка ми казва, че като ме остави и аз и гък не съм казвала - все едно няма дете в къщата. Мъжа ми по същия начин - много кротко бебе е бил. Докато сега малката ни все е дно таралеж има в гащите, както се казва. Постоянно иска да се занимаваш с нея, мятка се като луда, крещи... страшна работа. А като беше на два-три месеца стоеше само в ръцете ми. Дори и заспала да се опитам да я оставя - почва да реве като луда (добре, че този период мина и сега си седи сама, дори не я приспиваме на ръце. Но като цяло изобщо не прилича на мен и мъжа ми като бебета, така че не виждам как може да е генетично.

Иначе много добре си го планирала да слееш двете майчинства. И аз си го мислех по едно време, но при нас няма как да стане, а и дори и да има не знам дали ще ми издържи психиката, защото първите месеци с бебето ми бяха страшно тежки Иначе и на мен изобщо не ми се работи, много ми е добре вкъщи с нея. Тук пак се изнервям, но няма нищо общо с нервите, които хвърлям на работа.

И ние не сме пътували досега на дълъг път, а ни предстои след два месеца. Но ще трябва да е в друго столче за кола вече, защото в това не си представям да пътува 5-6 часа.. Но още не сме взели и ще трябва да разгледаме вече...

jennie.to, вие колко часа пътувахте със самолет? Страшно много ми се иска и на мен лятото да отидем някъде, но ме притеснява много това пътуване с нея.... не смея...

В какъв смисъл голямото майчинство? Няма ли да се смята последната година и половина, като последната ще са били едни 240 лв.? Или аз нещо не съм разбрала... и аз се замислим за още едно бебче, не искам да се връщам на работа ... но като знам колко зор видяхме, докато стане палечка не се надявам много, много да имаме второ.

тупурче, ако излезеш по майчинство втори път преди детето ти да стане на 2 години, ще получаваш пак същото майчинство, което получаваш в момента.

Убийте ме, ама на мен ми се връща на работа. Колкото и напрегнати моменти да съм имала много си обичам работата и за мен е удоволствие да я работя Даже и сега от вкъщи си коментираме някои казуси с колегите.

и аз предпочитах със самолет,но ме достраша..да не ревне вътре..пък и багажа..колички,столчета..ала бала.. тази пролет сме на Халкидики с колата,пък на есен ще видим живот и здраве.
Иначе пътувахме с Каролина до Сл бряг когато беше на 40 дни,но тя беше толкова безащитна че спа през цялото време/ 2 часа/ а на връщане май и дойде много /защото пътувахме вечерта и тя повръща след това/

И аз съм същата. Предния път с каката изобщо не съм ползвала майчинство, а се върнах на работа след 2-ия месец, даже имах още 1м. болничен, но не изтърпях без работа. А бебето си беше душичка, спяща по цяла нощ, без никакви колики и целодневно засмяно. Но аз явно не съм майката - тип добра и желаеща да не се разделя с бебето си
Сега обаче, много ме подгони гузност и какво ли още не и реших да си остана 1 година с малкия разбойник и тогава на работа. Но как ми се работи......


И ние искаме 3 деца и като гледам как се развиват нещата, може и да успеем да си осъществим мечтата. И мен ме плашеха, че първото като е ангелче, ще ми се върне с второто, че и то момчетата били по-ужасни....Е това въобще не се оказа вярно и Миро е същото ангелче, което спи по цели нощи, не е имал колики, не реве през деня, не ми създава никакви грижи . Нооо, гледането на бебе за мен си е скучничко.
Относно добрите и спокойни бебета, аз си го обяснявам или с някакъв невероятен късмет или по-скоро майчиното спокойствие, което се предава на бебето. За мен всички казват, че излъчвам страхотно спокойствие и в най-напрегнати моменти (поне в работата ми така говорят ) и може би това много влияе на бебето и това то да не е ревливо, да има дълъг и спокоен сън и т.н..

Ние тъкмо се върнахме от разходка, че се съклетясахме няколко дни в къщи.
Не ми се мисли как ще се връщам на работа и как ще се разделям с него през деня. Хем евентуално майка ми ще го гледа, ама така си свикнахме двамцата денонощно   ...да не го мисля де, до септември има време / а може и  да ударим някой тото джакпот до тогава и да не се наложи да работя   /.
Аз съм била много кротко бебе /даже скучно - както ме оставели така ме заварвали/ ама брат ми беше чудоо . Майка все се бъзика да съм благодарна, че аз съм първа щото ако бил той никога на второ не би се навила   /до година и половина ревеше денонощно - по лекари, чак по гледачки е ходила, ама на такова си било трудно детето и да се чака да го израсте/. Имам някакви наблюдения , че вторите са по големи "диваненца".
Иначе и аз искам второ - момиченце, ама след някоя друга годинка да поотраснем /макар че не смея да правя планове и изчисления, че те не излизат винаги както си искам/.
Да ви питам как се движите с фонтанелката отгоре - нашата все такава голяма си седи  

И на мен ми се връща 

Ех, най-после намерих прословутата каша от еда