Момичета, понеже имаше въпросителна дали в кутийката от Еда има пръстен или халки...Като се загледах в тази снимка, на мен ми се вижда отворена кутия и вътре две халки...Вие как го виждате?
Тема Незабравима (Unutulmaz) 169
- Публикувана: 21 фев. 2011, 00:17 ч.
- Последно мнение: 23 фев. 2011, 13:22 ч.
# 60
21 фев. 2011, 10:54 ч.
Момичета, понеже имаше въпросителна дали в кутийката от Еда има пръстен или халки...Като се загледах в тази снимка, на мен ми се вижда отворена кутия и вътре две халки...Вие как го виждате?
две са мила , прави му предложение за брак и кутийката е с инициалите на двамата , нашето момиче става активна
Виж целия пост
Момичета, понеже имаше въпросителна дали в кутийката от Еда има пръстен или халки...Като се загледах в тази снимка, на мен ми се вижда отворена кутия и вътре две халки...Вие как го виждате?
# 61
21 фев. 2011, 10:55 ч.
Добър ден.Ползотворна и усмихната нова седмица,макар и мразовита. 
Днес се събудих с една велика българска песен и ви поздравям
http://www.youtube.com/watch?v=Eubf1UkwZfg&feature=related
Виж целия пост
Днес се събудих с една велика българска песен и ви поздравям
http://www.youtube.com/watch?v=Eubf1UkwZfg&feature=related
# 62
21 фев. 2011, 10:59 ч.
един от уникалните български гласове , уви вече не е между живите , мерси Рекси
Виж целия пост
Добър ден.Ползотворна и усмихната нова седмица,макар и мразовита.
Днес се събудих с една велика българска песен и ви поздравям
http://www.youtube.com/watch?v=Eubf1UkwZfg&feature=related
Днес се събудих с една велика българска песен и ви поздравям
http://www.youtube.com/watch?v=Eubf1UkwZfg&feature=related
# 63
21 фев. 2011, 11:20 ч.
Колко често пропускаме важните мигове в нашия живот,а понякога е твърде късно да ги върнем отново,затова живейте на макс 
...
Нека побързаме с обичта – хората така ненадейно си отиват.
След тях остават обувките и немият телефон.
Само най-неважното се влачи като крава,
а най-важното е толкова бързо, че изведнъж се случва.
...После нормална и съвсем непоносима тишина –
като чистотата, родена простичко от отчаяние,
когато мислиш за някого, оставайки без него.
Не бъди сигурен, че имаш време, защото сигурността е несигурна,
взима ни чувствителността така, както всяко щастие.
Идва едновременно, както патосът така и настроението,
но двете страсти все са по-слаби от едната:
така бързо си тръгват оттук, както дроздът,
млъкват през юли, като нестроен звън или като изсъхнал намек.
За да погледнат наистина – затварят очи.
Та нали по-голям е рискът да се родиш, отколкото да умреш.
Винаги обичаме недостатъчно и винаги – късно.
Не пиши за това много често, а веднъж и завинаги.
И ще бъдеш като делфина – умерен и силен.
Нека побързаме с обичта – хората така ненадейно си отиват,
а тези, които не си отиват, не винаги се връщат.
И никога не се знае, говорейки за любовта,
дали първата е последна, или последната – първа.
Ян Твардовски
Виж целия пост
...
Нека побързаме с обичта – хората така ненадейно си отиват.
След тях остават обувките и немият телефон.
Само най-неважното се влачи като крава,
а най-важното е толкова бързо, че изведнъж се случва.
...После нормална и съвсем непоносима тишина –
като чистотата, родена простичко от отчаяние,
когато мислиш за някого, оставайки без него.
Не бъди сигурен, че имаш време, защото сигурността е несигурна,
взима ни чувствителността така, както всяко щастие.
Идва едновременно, както патосът така и настроението,
но двете страсти все са по-слаби от едната:
така бързо си тръгват оттук, както дроздът,
млъкват през юли, като нестроен звън или като изсъхнал намек.
За да погледнат наистина – затварят очи.
Та нали по-голям е рискът да се родиш, отколкото да умреш.
Винаги обичаме недостатъчно и винаги – късно.
Не пиши за това много често, а веднъж и завинаги.
И ще бъдеш като делфина – умерен и силен.
Нека побързаме с обичта – хората така ненадейно си отиват,
а тези, които не си отиват, не винаги се връщат.
И никога не се знае, говорейки за любовта,
дали първата е последна, или последната – първа.
Ян Твардовски
# 65
21 фев. 2011, 11:27 ч.
Виж целия пост
Добър ден.Ползотворна и усмихната нова седмица,макар и мразовита.
Днес се събудих с една велика българска песен и ви поздравям
http://www.youtube.com/watch?v=Eubf1UkwZfg&feature=related
Днес се събудих с една велика българска песен и ви поздравям
http://www.youtube.com/watch?v=Eubf1UkwZfg&feature=related
# 66
21 фев. 2011, 11:32 ч.
.......
"Та нали по-голям е рискът да се родиш, отколкото да умреш.
Винаги обичаме недостатъчно и винаги – късно."
......
Рекси, прекрасно е!!! И съвсем не е късно за "нашичките"! Ама като му знам табията на Хубавелко...може и да отърве и този влак?! 
Виж целия пост
Колко често пропускаме важните мигове в нашия живот,а понякога е твърде късно да ги върнем отново,затова живейте на макс
"Та нали по-голям е рискът да се родиш, отколкото да умреш.
Винаги обичаме недостатъчно и винаги – късно."
......
Рекси, прекрасно е!!!
И съвсем не е късно за "нашичките"! Ама като му знам табията на Хубавелко...може и да отърве и този влак?!
# 67
21 фев. 2011, 11:35 ч.
.......
"Та нали по-голям е рискът да се родиш, отколкото да умреш.
Винаги обичаме недостатъчно и винаги – късно."
......
Рекси, прекрасно е!!! И съвсем не е късно за "нашичките"! Ама като му знам табията на Хубавелко...може и да отърве и този влак?!
Разбира се че не късно да бъдат заедно,но като се сетя заради ината си и обстоятелствата колко мигове на щастие пропуснаха 
Виж целия пост
Колко често пропускаме важните мигове в нашия живот,а понякога е твърде късно да ги върнем отново,затова живейте на макс
"Та нали по-голям е рискът да се родиш, отколкото да умреш.
Винаги обичаме недостатъчно и винаги – късно."
......
Рекси, прекрасно е!!!
И съвсем не е късно за "нашичките"! Ама като му знам табията на Хубавелко...може и да отърве и този влак?! 
# 71
21 фев. 2011, 11:49 ч.
Проклинам си съдбата,
Но най- вече ината ,
Много съм чепата ,
Ходя все напред с рогата,
Мъж прекрасен имам ,
Любов с шепи взимам,
Ревността ми е голяма ,
Друга такава няма ,
Съсипах си живота ,
И то с голяма охота,
Появи се Еджето гадина,
Дето ме трови четвърта година,
С мъжа ми любов била изживяла,
Отровата си върху мен е изляла,
Насреща гордо ми се пъчи,
Да ме подлуди се мъчи,
От тази лъжа сънят си изгубих,
Любовта на Харун погубих ,
От реване лицето си изхабих,
Щасливите ни мигове похабих,
Сега ще ми идва света вода ненапита,
Като ме лъга за последствията не пита,
Шамар и ударих по леко не ми стана,
Кашата дето забърках така си остана,
Милият ми той бил само мой ,
И ето започнах да бия отбой ,
Какво да направя в къщи да го върна ,
Силно и пламенно да си го прегърна,
Реших в ръце да се взема ,
Болезнената истина да приема,
За нищо на луд го направих,
А себе си в сълзи одавих ,
Реших изненада да му направя,
Нещата между нас да оправя ,
На скъп ресторант да го поканя ,
към помирение да го приканя,
убийствена рокля си сложих ,
за косата що осилия положих,
накиприх се като принцеса ,
толкоз яка да ти падне феса ,
уви сюбливният момент настъпи,
Той ме гледа и не ще да отстъпи,
Започнах аз молби за прошка ,
Гледах като гладна за просо кокошка,
От очите му гръм и мълнии излизат,
На мен пък само греховни мисли влизат,
Реших директно аз да атакувам ,
Гордостта си да преболедувам,
Изкарах халките от кутийката скъпа ,
Изчервих се мигом чак до пъпа ,
Плахо брак аз му предложих ,
Да не ревна що усилия положих,
Той ме погледна и пръстена върна,
Света ми за миг се преобърна ,
Усещам как сълзи много ще роня ,
И от тук на сетне аз него ще гоня,
Прошка лесно нямало да ми даде,
Присъда тежка ще ми издаде ,
Обичта си аз да му докажа ,
Че съм се променила да му покажа,
Но аз знам колко ме обича ,
Макар и в противното да се врича,
Затова няма да го пусна лесно ,
Ще се боря за бъдеще чудесно.
,
Виж целия пост
Но най- вече ината ,
Много съм чепата ,
Ходя все напред с рогата,
Мъж прекрасен имам ,
Любов с шепи взимам,
Ревността ми е голяма ,
Друга такава няма ,
Съсипах си живота ,
И то с голяма охота,
Появи се Еджето гадина,
Дето ме трови четвърта година,
С мъжа ми любов била изживяла,
Отровата си върху мен е изляла,
Насреща гордо ми се пъчи,
Да ме подлуди се мъчи,
От тази лъжа сънят си изгубих,
Любовта на Харун погубих ,
От реване лицето си изхабих,
Щасливите ни мигове похабих,
Сега ще ми идва света вода ненапита,
Като ме лъга за последствията не пита,
Шамар и ударих по леко не ми стана,
Кашата дето забърках така си остана,
Милият ми той бил само мой ,
И ето започнах да бия отбой ,
Какво да направя в къщи да го върна ,
Силно и пламенно да си го прегърна,
Реших в ръце да се взема ,
Болезнената истина да приема,
За нищо на луд го направих,
А себе си в сълзи одавих ,
Реших изненада да му направя,
Нещата между нас да оправя ,
На скъп ресторант да го поканя ,
към помирение да го приканя,
убийствена рокля си сложих ,
за косата що осилия положих,
накиприх се като принцеса ,
толкоз яка да ти падне феса ,
уви сюбливният момент настъпи,
Той ме гледа и не ще да отстъпи,
Започнах аз молби за прошка ,
Гледах като гладна за просо кокошка,
От очите му гръм и мълнии излизат,
На мен пък само греховни мисли влизат,
Реших директно аз да атакувам ,
Гордостта си да преболедувам,
Изкарах халките от кутийката скъпа ,
Изчервих се мигом чак до пъпа ,
Плахо брак аз му предложих ,
Да не ревна що усилия положих,
Той ме погледна и пръстена върна,
Света ми за миг се преобърна ,
Усещам как сълзи много ще роня ,
И от тук на сетне аз него ще гоня,
Прошка лесно нямало да ми даде,
Присъда тежка ще ми издаде ,
Обичта си аз да му докажа ,
Че съм се променила да му покажа,
Но аз знам колко ме обича ,
Макар и в противното да се врича,
Затова няма да го пусна лесно ,
Ще се боря за бъдеще чудесно.
,
# 74
21 фев. 2011, 11:54 ч.
Кесара ,страхотно е стихчето,но колкото и сериозно да се опитваш да пишеш винаги прозира хумора
Виж целия пост
Препоръчани теми