Делтичке,направо ме усмихна с този пост.Това със снимката е много мило 
Нашият бебок още не разбира много,но достатъчно че да тъгува когато тати го няма,защото той беше до него от първия му ден и много се занимава с него.
Мъж ми най-много се страхува от това да не го забрави докато го няма
Иначе и аз много му говоря за тати,гледаме снимки,давам му телефона да говори с тати,и то диваненцето грабва слушалката и се смее и гука.А на мен ми се реве от умиление
Децата много трудно преживяват разделите,макар да не могат да го облекат в думи все още.
Виж целия пост
Нашият бебок още не разбира много,но достатъчно че да тъгува когато тати го няма,защото той беше до него от първия му ден и много се занимава с него.Мъж ми най-много се страхува от това да не го забрави докато го няма
Иначе и аз много му говоря за тати,гледаме снимки,давам му телефона да говори с тати,и то диваненцето грабва слушалката и се смее и гука.А на мен ми се реве от умиление
Децата много трудно преживяват разделите,макар да не могат да го облекат в думи все още. 
И по девет месеца сме чакали и по година и кусур...кО да праЙш съдба....та Диването е на 10 месецааааа....тате му ни остави като беше бебо на 5 месеца. Обачееее, какво ставааа...Голяма щастие, тати прави само 5 месИцЪ рейс. Влиза той у дома и влиза във стаята където е кошарката със дебеланчо....гледат се те двамата като котараци и изведнъж бебочката отива към него и му прави "боооооц" 
А бебето тогава незнам защо се страхуваше от тъмно облечени хора и от брадати и мустакати мъже. Мъжът ми тогава едно че беше почернял...косата му дълга....направо на Сандокан мязаше тогава. Със едно черно дълго кожено....и аз си викам....краййй, Мартин като отвори тая уста да реве, ще го чуе цялата мААла...Обаче детето казва боооооц 
Върна ме назад във времето ,когато юнаците бяха малки!!Аз водех политика за подготовка за посрещане на тати винаги с нещо ново.Така винаги той беше в съзнанието им докато си дойде,защото правехме нещо за да го изненадаме.Някой пъзел редяхме и го правехме на картина,ремонтирахме нещо в къщи или каквото ми дойдеше в главата и трябваше да се свърши.Разбира се за това трябва да е поне на две годинки юначето,за да може да се осъществява това.Аз защото не съм много по вайканията,така съм ги научила и двамата.Не си спомням да са плакали и да съм имала проблем с изпращанията.А за сметка на това винаги си организираме много емоционални посрещания!! 
Големия син вече наследи професията на тати и гледам,че по същия начин се държи с момичето си.Ами това е от мен идеята за действие!! 
Хубав ден на всички!! 
утре сутрин , че и това вече сме го преживявяли преди врме. Чакам си аз на летището вместо да го видя на телминала той на телефона, щях да получа инфаркт, толкова ме хвана яд 
че се разпрлаках, а хората около мен бяха унемяли 
