А във душицата ти.......знам какво ти е....Освен една виртуална гушка да ти пратя 
знам го и тоз мУмунчУ Но като видях това бебе тази сутрин във Интернет новините....та ми припомни на моето бебе, което се хилеше на скъсана хартия и на скъсани вестници. Но пък той предпочиташе сам да ги къса. Първият път ми беше много, много смешно...Оставам го аз във кошарката и отивам във антренцето да му приготвя нещо за ядене. И по едно време чувам тоя смях. А преди това обичаше шумуленето на хартията и на вестниците. Оставях го да се занимава със тях, че да успея да сготвя или да свърша нещо по къщата. Иначе все ревеше....не обичаше да е самичък.... 
? Хайде обещаха два дена да е време за разхока, пък после пак да му мислим 
, като я гледам и забравям за диетите си...
Може и минзухари да има вече 
Ангелчее, ако са горски ,минзухарите са защитени и внимавай някой бесен екопочитател да не те хване, че глобяват соленоо. А само преди 20-30 години минзухаите бяха обичайна оранжево оплезена гледка по българските полянки и дворове. 
Това поддържа чудесно адреналина във връзката,независимо от трудностите,когато си сама и се бориш и от негово име на брега!Обаче мога да ви споделя,че това ще ви помага много -почти няма съпруга на моряк,която да не може да справя с всичко,което и се изпречи.Сега след 30 год. емоцията пак е налице,но някак по-спокойно ми минават дните,когато го няма и ......не бързам толкова да се тръшкам да се връща по-бързо.Ооообаче ,мога да ви кажа,че когато сина ми завърши същата специалност и замина на първия си кадетски рейс се съдрах да плача първите дни. 
Хем ми е ясно за какво става въпрос и се успокоявам,че това театро вече толкова години се играе в къщи и не е нещо ново,хем не мога да спра.Голям майтап беше.Сега вече е на последния си кадетски рейс,остават му само два месеца,но доста ще се потрудя да не се притеснявам докато се върне!Дано си намери като вас половинка,да успява да се справя с нетрадиционния начин на живот!! 
Чакам само момчето да се обади и да му се похваля!
Обяснявам!Вместо да търсиш кой да ти помага,да ти дава ток,-само казваш на сговорната дружина и тя бута колата(само да не е на баира)-хем става голяма забава и за тях е цяло приключение.Естествено трябва малко да са поотраснали за да могат да помагат.За моите синове това беше супер приключение и забавление!Карах малка количка и нямаше проблем като закъсам с токовете!!Още си спомнят емоциите! 
Не съм предполагала, че и така става зареждането 
Ама ето, че вече даваш добри идеи. Иначе с майка ми бутаме сами и доста се озорвам, затова реших, че ще ми е по-полезна по-малка кола, която по-лесно да я бутам Препоръчани теми
