



Работния дълг ме зове, приятен ден на всички желая от сърце!



Istanbul too ! I hope to visit Istanbul some day.

...защото радостта, светлината, щастието, ласките бяха за тях само миг. Пътувах в автобуса, гледах през прозореца падащите снежинки и това, че животът навън си продължава и сълзите ми се стичаха по лицето...Мислех си за щастието...Трябва да ценим всичко, което имаме...Късметът да имаме семейство, деца, дом...приятели, с които да се чувстваме щастливи...Дори и тук в темата, влизам с такова удоволствие...Както казва redemi - с обич и трепет влизам при вас...Не ви познавам, но ми е достатъчно , че имаме общ повод за радост, за споделени хубави мигове...Знаем причината за това...имаме си нашата приказка, радваме се на новите проекти...Благодаря ви и за топлото отношение! За красотата! За толия чай и симидчето, което ми напомня за Истанбул и Керем, който подхвърляше залъците си на гларусите, смъкнал от гърба си товара на една тайна...Напомня ми и за разговора между мама Периде и Шех, която казваше: Нашето щастие не е ли основателна причина да искаш да живееш, скоро ще си имаме и дете...


!
Препоръчани теми