Аз нямам никаква идея колко е продължило "началото".... С малки изключения нещата при нас са по-хубави отколкото тогава. И не става въпрос за дреболии. Да , вече сме по-улегнали и някои хора не дават бурни изблици на чуствата си , но това не е някакъв грандиозен проблем 
В "началото" първо сме били доста по-млади и щури , правили сме неща ,които сега не бихме , взимали сме глупави решения, и ако тогава това е било тръпка , сега е тръпката е в други неща. Ако искаш някакви цифри - може би ни трябваше година - две , за да се опознаем добре.
Виж целия пост
В "началото" първо сме били доста по-млади и щури , правили сме неща ,които сега не бихме , взимали сме глупави решения, и ако тогава това е било тръпка , сега е тръпката е в други неща. Ако искаш някакви цифри - може би ни трябваше година - две , за да се опознаем добре.
Детето се появи 2 г. след това - пак малко начало, но този път само няколко месеца... май трудно свикнахме с родителството, въпреки че детето ни е планирано. Излиза, че от14 г. заедно е имало може би 5 г. от това начало, за което говори авторката. 
При нас започна да затихва на втория месец и половина. Тогава ми предложи брак... От там организацията за сватбата стана приоритет. Няколко месеца след брака забременях - хайде сега бебето е на първи план 
Разбира се, държим се за ръка като вървим, гледаме се в очите, влюбена съм в мъжа ми, няма търпение да се прибере и ми трепва под лъжичката като го видя, но не е като "в началото"