Домашно насилие - Тема №2

DanyYo, много съжалявам за това, което се случващото се  с теб. По никакъв начин не позволявай това да продължава, защото той ще си позволява все повече и повече наглост и тормоз над теб. Трябва да търсиш добър адвокат, който се занимава с такива дела, защото се оказа, че и адвокатите действат по ресори: имоти, коли, наследства,  разводи, криминални случаи и т.н.

Благодаря Ви Lib & Amiamo 

Успех! 

Виждам, че си от София. По памет http://www.animusassociation.org/ осигуряваха правна помощ от адвокат безвъзмездно за пострадали от домашно насилие. Звънни им, ако те не могат да ти помогнат опитай през Националното бюро за правна помощ. Ако отговаряш на критериите ще те свържат със служебен защитник! Със сигурност е уведомен за делото и за заповедта за незабавна защита. Иначе опредено ТРЯБВА да водиш свидетели, декларацията макар и задължителна за съда, може да бъде разколебана от неговите свидетели, поради което е нужно и ти да докажеш твърденията си!

Към тази фондация ли си се обърнала?
http://www.genderalternatives.org/index.php/bg/

Здравейте,как може близък на жертва на психически тормоз да подаде жалба?Тя се страхува,явно той ги заплашва с детето.В момента не им дава да гледат телевизия,да ползват лаптопа,по телефона говори само когато него го няма.Не можем да я убедим да се махне оттам.Нямат брак.Тормози я от много години,тя от срам и страх нищо не казваше.Всичко се отразя на детето.Незнам какво им говори,но детето отказва да говори с нас по телефона.

Най-добре адвокат да се изкаже, но мисля, че не пречи и близък да подаде жалба. Най-важното в нейния случай е тя да се осъзнае докато е време и да се маха оттам.

25-ти ноември: Международен ден срещу насилието над жени:



http://woman.-spam082-/n/25ti-noemvri-mezhdunaroden-den-sreshtu- … zheni-.28564.html
http://jenskologia.com/2010/11/types-of-violence/
http://radar.bg/bg/2013-11-25/article/9677131_%D0%92%D1%81%D1%8F … %D0%B8%D0%B5.html

Добър ден. След 4 години мълчане и аз започнах лека полека да се решавам да потърся помощ. На 24 години съм. От 4 съм с него. Имаме син на 5 месеца. Той беше първия мъж, който се влюби в мен. Изоставих университета и родителите си и заминах с него в Гърция. Може би тогава той реши, че може да прави с мен каквото си поиска. След една година връзка, той за пръв път ме наби. АЗ веднага му казах, че се разделяме. Естествено последваха сълзи, молби и пак сълзи и аз му дадох втори шанс. Близо 2 години той не си позволи да ми посегне пак. Тормозеше ме психически- обиди, заплахи, телефонен тормоз, когато не сме заедно. Искала съм на няколко пъти да се разделим, той не ме пуска. Миналата зима се прибрахме в България. Баща ми ни купи жилище (родителите ми не го харесват, но се стараят да го приемат). Ремонта и обзавеждането в жилището го направихме двамата с общи пари. След това забременях. Той реши, че ще отиде пак в Гърция да работи, а аз да отида при майка и татко и те там да ме гледат и детето когато се роди. Замина април, трябваше да си дойде ноември, а моя термин беше юли. Майка и татко не казаха нищо, той даже не ги попита съгласни ли са. За 5те месеца който беше там(не изкара до ноември, дойде си август) не ми изпрати 1 стотинка. постоянно звънеше, тормозеше и мен и родителите ми, заплашваше, че ще убие баща ми, че ще му счупи краката и ще го остави инвалид, за да се грижа аз и за бебе и за инвалид. Големи скандали и много сцени. Накрая си дойде изненадващо и се прибрахме тримата с малкия в жилището. Тук той нищо не барва, даже крушките не сменя, нищо не купува за този дом, чупи, мърси нищо не пази и извинението е понеже не е негово жилище, но живее в него нали. От август досега ми посяга всеки ден. Удрял ме е с колан, с тръбата на прахосмукачката. Обижда ме всеки ден, мен цялото ми семейство, родителите ми, заплашва ни. Веднъж заминах за 3-4 дни на гости на майка и татко и той дойде, искаше да бие баща ми. С него съм от страх, че наистина може да направи нещо на семейството ми. Пускаше ме да ходя по един път в месеца при родителите ми за по 1 вечер, а сега вече ми забрани съвсем и иска да отидем за 2 месеца в Гърция при майка му.
Всеки ден се караме. Казва така: не става, не се получава, не вървят нещата, но не си тръгва. Забранява ми да се виждам с братовчетка ми(била курва) с баба ми и дядоми (баба ми била курва, понеже си слага червило), с приятелките ми (и те били курви,само защото правят секс), оставя ми по 2-3 лева всеки ден. И когато ги похарча какво толкова съм купила. Ако все пак отида някъде ме спуква от телефонни обаждания. Ако не съм сготвила когато се прибере от работа, ям бой, ако му отговоря накриво, ям бой. Ям бой и затова, че всеки ден съм била нацупена(а как иначе да съм). И навсичкото отгоре ме нарича егоист.
Има много много неща за който няма да спомена, дребни нещица. Не мога да позволя детето ми да порасне в такава среда. Не мога да позволя, да стане същия като него. Пиша ви за да ме посъветвате как точно да постъпя, в какъв ред да са действията ми. На 5.12 той ще отсъства от града и братовчедка ми ще ме води в една агенция за закрила на такива жени. А вие какво ще кажете?

Миличката,  дано ти помогнат с бързи съвети и да се измъкнеш възможно най-скоро от този ад. 

kartofova , 

Ето тук погледни  :

kartofova, хубаво е, че в такъв момент имаш на кого да разчиташ - братовчедка ти. Мисля, че си взела правилно решение да посетиш агенцията. Но внимавай господина да не разбере или да те подведе, че уж няма да бъде в града, за да те следи какво ще правиш този ден. Така, както описваш ситуацията, той е с много голямо отклонение от нормалното и с него трябва да работи психолог и психотерапевт. Но най-вече той самия трябва да ИСКА да се промени.
Успех! Бъди силна!

И така, вече знаеш какво да направиш - да се махнеш и повече ДА НЕ СЕ ВРЪЩАШ. От агенцията ще ти дадат още подробни обяснения за правата ти, за действията ти стъпка по стъпка. От теб се иска най-напред да премахнеш всякакъв страх, защото те изродите точно на страха ни разчитат. Второ: все някой ден ще се стигне пак до молбите и до сълзите. Възможно е да ти стане жал и нещо да ти трепне. Няма да се поддаваш. Всеки път като усетиш, че ти става жал или се запиташ дали пък сама не си си виновна (защото нали знаеш, те ни промиват мозъците и ни карат да вярваме, че ние ги предизвикваме), значи всеки път усетиш ли, че омекваш, моментално си припомняй побоищата, псувните, обидите, ама така детайлно си ги припомняй - тогава ще видиш как ще си кажеш: "Много правилно постъпвам, аз и детето заслужаваме да сме добре и да сме обградени от хора, които ни уважават и обичат, а не с изроди мръсни".
Пожелавам ти много, много кураж и никакво връщане назад. Всички сме се връщали и после сме разбрали, че много сме сбъркали.
Един ден след време, когато всичко е зад гърба ти, ще видиш как ще се чудиш на себе си.

И моя така чупеше. Баба ми и дядо ми с пенсиите събрали пари да ни купят пералня, а на него му беше любимо да удря с юмрук отгоре, накрая я огъна, и да хване един нож и да го забива в пералнята. То друго освен драскотини с нож не може да направи, но усещането е жестоко ... жестоко. Или майка ми ни беше подарила една много хубава маса - постоянно я дереше отгоре върху плота пак с нож, или я клатеше, докато не й счупи краката.
Вече от 8 години с детето сме избягали, обаче сега като ги разказвам тези неща, пак ми се плаче. Изроди долни мръсни.

Много успех и няма да се отказваш. Това е правилното, а не да търпиш !!! Добре, че детето е малко. Има големи шансове после да не помни абсолютно нищо. Моето дете беше на 2 като избягахме и не помни, а е бил свидетел 100 пъти на всичко.

Пиши веднага, щом има развитие. Целувки от всички нас.

P.S. Не разчитайте на работата на изрода с психолог. Психопатите, които си бият жените си остават винаги такива. Да се маха и да бягат с детето колкото се може по-бързо. И никакъв страх.

Free and wild , поздравления за силата ти и за желанието ти да пишеш толкова време след като си си разрешила проблемите.   Дано да имат полза и други жени от постът ти. 

REAL_WOMAN, благодаря ти. Ами как не, мисля, че всеки, който го е преживял, остава много раним на тази тема до края на живота си.