Домашно насилие - Тема №2

Много странен *мир*.

Здравейте Момичета!!!Днес е световен ден на Благодарноста и аз съм благодарна,че ви има вас и този хубав сайт...
Ще изкажа и моето мнение по въпроса.
Живея с бащата на дъщеря ми от 10 години така че все едно сме квартиранти в общ апартамент.Много пъти преди години съм яла доста бой за щяло и нещяло.Припадала съм от бой дори и пред детето.Казвах си само веднъж да порасне малко за да не расте без баща...Сега когато дъщеря ми е на 14 години разбирам каква травма съм им нанесла.Преди няколко месеца след поредния скандал и обиди реших че е време да оправя живота си.Седнах и поговорих първо с дъщеря ми,исках да знам и нейното мнение по въпроса.Тя ми каза,че отдавна е трябвало да взема решение.След това говорих и с Господин Баща й-опита се да се нахвърли срещу мен с обиди и закани,но като видя че вече не ме е страх от нищо,каза че му трябва време за да се изнесе,това беше преди 7-8 месеца.Съгласих се,все пак сме живяли 15 години заедно,нищо че жилището е мое.Неща се позакрепиха и въпреки че не цареше любов,поне не се карахме всяка вечер.Само че дъщеря ми започна да се затваря в себе си,спря да учи,спря да излиза,няма го вече онова смеещо се момиче,повика ме и госпожата в училище и разбрах че има 7 двойки и над 10 неизвинени отсъствия.Бях като потресена,защото на мен все ми казва че има само 5 и 6 ,но за 2 не си е давала бележника.Направо ме потресе след като седнахме в къщи да говори и тя ми каза че това което виждала в къщи просто я съсипвало.Поставих нов ултиматом на баща и,че само3ако чуя една обида или стане един скандал просто няма да се замислям повече и всичко беше супер.Изкарахме горе долу добре на Коледа,после дори помогна за нова година и всичко беше до снощи.Пак обиди пак заплахи и какво ли не.
Вече нямам милост,знам че ще е трудно,може и да не се справя,но по добре да е добре дъщеря ми която е всичко за мен,от колкото да виждам как я губя.Какъв пример и дава за бъдещия й живот?Сутринта заявих ясно и категорично,че вече нямам милост и че искам да си намери начин да се в най скоро време.Решителноста с която го казах доста го обърка,но до кога ще търпя някой да ме обижда всяка вечер.
Така че мили Мами,мислете за това което детето ви вижда и чува,нищо че цъка на компа и се прави че нищо друго не го интересува.Те страдат тайно,но в един момент просто избива на някъде и става страшно.

Естествено, че от скандали и побоища най-потърпевшите са децата.

шмурди , ти нали щеше да се развеждаш с него ?

Вземи решение най-после ...

Ех,  мила шмурди, прочети се пак - колко пъти употребяваш думата милост и то  към кого - към този, който грам не е имал такава.Каква милост няма да проявяваш,  към детето ти е трябвало да проявиш милост, на мъжа ти какво му е, просто трябва да си мръдне задника и  да облекчи живота ви. Извинявам се, ако звуча грубо, знам, че когато си вътре, много трудно поглеждаш с други очи, но ето - детето ти е дало другия поглед, а  ти все още не си наясно кой е жертвата, че и за милост говориш...Хем те разбирам , хем леко ти се ядосвам, съжалявам.Не казвам, че съм идеална и силна, но след първия опит за душене, пред сина ми, при който той пищеше "помощ", защото не можеше да ме спаси - аз окончателно приключих с усещането  за съжаление,  идеи за семейство и  подобни,много малко след това този човек го изчезнах и физически от животът НИ. Нямаше къде да живее, пращаше ми жални есемеси, че спи по градинките -  грам  милост и съжаление не съм усетила, за сметка на това -  още ме е срам и се чувствам виновна, че  детето ми преживя това!

Странен, не странен, поне го има.    Само да вметна, че моят мъж никога не ме е бил толкова, че да имам синини или нещо подобно. Първият път просто ме беше хванал така, че да не мога да мърдам, а вторият ме беше блъснал. Не съм яла бой, макар че за мен и това е равносилно, или поне прелюдие към другото, затова всичко трябва да се унищожава в зародиш. Аз като чета някои жени какво понасят, направо се чудя. Моят мъж също не ме и обижда, даже напротив - постоянно ми прави комплименти и много ми помага. Единствено ми е казвал, че съм луда, което не го приемам като обида.  Аз направо се чудя как някои жени живеят живота, който описват. (Тва за стола в главата си го измислих, не сме се били със столове, но го давам като идея за по-агресивните съпрузи.  А съм го удряла, когато ме е блъскал или хващал, общо взето това ни е боят, който май не е съвсем истински, ама както и да е.  Не ме е удрял в истинския, директния смисъл на думата. Синини не съм имала и пр, не ме обижда, не бих го и търпяла.  )

шмурди, ако започнеш дело за развод, от полицията издават документ за забрана да ви доближава. Ако дойде в дома ти, можеш да ги викнеш и ще спи в районното. Варианти има. Няма какво да го чакаш той да склони, ами направо почвай да действаш по въпроса. Като чета обаче, верно се убеждавам, че в повечето случаи жертвите сами са си виновни. Има много случаи, в които се помага на жертвата да се махне и раздели с мъжа-насилник и след известно време, тя пак се събира с него.  Аз затова приемам варианта, че става въпрос за неосъзнат садо-мазохизъм. Инак не си го обяснявам. Примерно ти мислиш, че искаш да се отървеш, но подсъзнателно това ти харесва. Иначе няма как да стоиш и да търпиш. 

Момичета,а  дали  записи заснети от мен, в които ММ си  признава всичко, се приемат като доказателство за насилие.

Фаина,много си права-примирих се,мисля че няма да се справя сама.Нямам никого на когото да се облегна,да потърся съвет,дори няма с кого да поговоря.Отчаяна съм до беззумие и знам че това е много лошо,но нямам сили.Малко преди Коледа ме предаде и човек на когото наистина вярвах и сякаш всичко спря в този момент.Сега имам само дъщеря си,с която говоря непрекъснато,старая се да съм до нея винаги и така поне за сега.
Наистина понякога отвън всичко е лесно и различно,но отвътре е сложно и трудно.
Мили Момичета,един съвет от мен-не се оставяйте на отчаянието да ви победи,а се оставих и загубих.
Мили Момичета,благодаря ви от сърце че ви има

betina_nina,от това, което съм чела, мисля, че не се признават за доказателство пред съда -медицинско  свидетелство, свидетели -да...но  не съм специалист, в адвокатската  тема момичетата са много отзивчиви и ще ти отговорят.

шмурди, нормално е да се отчаяш като нямаш подкрепа, ама я стига, къде си тръгнала да се предаваш - здрава, умна млада жена!!!! Плачи си ако  ти е  плачещ период, дори  похейтърствай  в сайта (аз така правя като няма на кой да се излея, за което се извинявам) Ама какво  е това предалчество ,пък и пожелания за другите, все едно си се закопала. Я стига - ще се  вземеш в ръце, когато наистина всичко в теб пропищи, може би не е сега момента, може да не си готова, никой за нищо не те упреква толкова, просто мисли  в тази посока. А имаш ли посока,  ще видиш и пътя - минала съм такива пътища, сега минавам други, все по чисти са и не защото съм велико и силно същество,  просто   съм  същество решено  да  тръгне. Силна прегръдка от мен . Нареждат се нещата, когато решиш да  чистиш! Мисли в тази посока, изпитана е!

Може ли линк , моля 

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=663676.0

Благодаря   

Здравейте момичета. отговорете ми моля в на един въпрос- способни ли са тези изроди наистина на промяна? Способни и са да разберът наистина къде са грешали и да се променят. Мина цял месец откакто изгоних моя насилник. Не поддържах контакт с него, триех съобщенията му, не му вдигах, не отидох в болницаа след като с нагълта с отрова. На 13.01 беше делото ни за домашното насилие. Там не го погледнах и е му проговорих. На следващия ден обаче със ставането ми рано сутринт изпитах адска нужда да му се обадя  да .... го напсувам. И се започна.... от 2 дни се чуваме и говорим и чувам сао обещания как всичко ще се промени, как той си е разбрал грешките, как ако се съберем той ще мие, чисти дори и готви. Как няма никога даже да ми повиши тон, а камо ли да ме удари. Истината е, че не му вярвам, но се замислям, ами ако найтина се промени. И как ще разбера променил ли се е или не ако не му дам някакъв шанс. Незнам незнам. Кажете нещо! Сигурна съм, че всеки мъж обещава така, а накрая след 2-3 месеца всичко си идва постаро му. Така ли е? Кажете ми.

Изобщо не му вярвай !

Поздравления за раздялата !

Не, не се променят, и в това изобщо недей и да се замисляш. Никога !!!
Лошо, че си се поддала. Много те моля, спри се докато е време. Сега усеща, че си попаднала пак под влиянието на чара му или Бог знае на какво ... И ще го използва на по-късен етап.
Моля те, умолявам те, не прави тази грешка. Сега тъкмо си се отървала. Всички минаваме през етапа: "А дали пък няма да се промени?" и това е най-опасния момент. Моля те, бъди силна и НЕ ПОПАДАЙ ПАК В КАПАНА.
Ако се съберете пак, следва седмица (максимум) прекрасно поведение, обяснения в любов и държане на ръце. След което адът започва с по-голяма сила от преди, защото освен всичко друго, той си казва: "Ето, и дело заведе, но аз пак излязох победителя, което означава, че и 5 дела да заведе, пак при мен ще стои". И после от там нататък си му в ръцете завинаги.
Толкова ли малко се обичаш, че да се подложиш отново на това?!?
НЯМА ДА СЕ ПРОМЕНИ. Колкото моят бивш се промени (или на другите момичета), толкова и той.
Няма насилник, който да се е променил. Това се дължи просто на факта, че нещо в мозъците им не е както трябва. Значи не можеш да си позволиш да псуваш, да обиждаш, да тъпчеш и биеш жена си, собствената си жена, която ти е родила деца, която ти е най-близкият човек и т.н., и да си нормален.
Аз съм се връщала три пъти. Е Боже Господи, ставаше все по-зле.
Ако още се съмняваш, гледай сега и останалите как ще ти кажат същото !!!