Домашно насилие - Тема №2

Здравейте,не знаех къде точно да пиша и дали отговарям на тази тема. Но все пак ....сега следва един дълъг разказ,пак се надявам за някое "потупване по рамото"! 
  Не знам какво по точно търся тук,дали е съвет или просто да си поговоря с някои!! ще се опитам да покажа и моите минуси в цялата история,за да получа (до колкото е възможно) обективен отговор.
 Още от дете,все съм контра на всичко,нето е да,бялото е черно...Изнесох се малка от вкъщи и започнах да работя,бързах да порасна и да съм самостоятелна! Не съм знаела,колко много ще ми се иска пак да съм малка,да нямам ангажименти и да съм свободна!Наживяла съм се добре  в големия град,имала съм някое друго гадже,опитала сам от всичко разрешено и забранено,поизневерявала сам!Наранявали са ме и съм наранявала,но ако сам знаела какво ме чака,много неща нямаше да направя! В крайна сметка,дойдох в Англия през 2008,на бригада във ферма с тогавашният ми приятел.По стечение на обстоятелствата се разделихме. Три години идвах тук и 2010 се запознах със съпругът си,тогава аз бях на 22,а той на 21. Той е поляк (всеизвестни с любовта си към алкохола)! Но тогава беше доста по различно както всички влюбени,адреналина е на шест,пеперудите пърхат в стомаха....Не бях виждала такова отношение към жена,бързо ми замая главата!Готвеше ми всеки ден,говореше ми като на принцеса и така ме събуждаше сутрин "добро утро принцесо"! От друга страна беше и "мека Гана",мислех си,че ще ме слуша много,че никога няма да ме остави или да ми изневери (по някакъв начин,че ще мога да го контролирам)!След няколко разочарования в любовта,реших че това е "моят човек".Казах си,че спирам с всички глупости и ще градя семейство (добре го изградих)! Обадих се на мама с думите : Искам той да  е баща на децата ми! Започнахме да гласим документи за брак,а през това време усърдно работехме за бебе ,което толкова много желаехме! Подписахме когато бях бременна в третия месец,просто защото дълго чакахме документи от България! Много ни беше трудно в началото! Нямахме никакви пари,а трябваше да отидем на квартира в съседния град! Мъжът ми работеше там,всеки ден пътуваше по невъзможни начини до там! В дъжд,сняг,студ,ходеше пеш,с колело или автобус,това са 25 мили! Спеше по спирките,спря да пуши,ядяхме по дни само ориз....беше някакъв кошмар!!! Аз си помислих,че щом преминаваме през това,ще преминем през всичко! Трябва да кажа ,че предвид чепатият ми характер,раздразнението от бременността и постоянното повръщане,той се държеше и се справи мъжки! Което ме накара да го обичам още повече! Преместихме се да живеем в едно подобие на къща,беше адски мръсно,изпочупено и тн,но беше някакво решение! Малко по малко,започнаха да ни влизат пари,пооправихме къщата (дори стана много добре)! Аз започнах да вземам помощи и т.н.
 Аз съм доста раздразнителна за неща от типа,че върви с обувки вкъщи,че не си обръща чорапите,че вади 5 чисти тениски....и за всичко правя забележка и мрънкам!Но от страна на домакинството сам си шест!Той си ходеше на работа нощна смяна,през деня за няколко часа боядисваше къщи (понякога и аз с него със стомаха)! Стана доста раздразнителен и ...........започна да пие! Дойде негов приятел от Полша,уж да ни помага с наема,ама маи си намери компания за пиене! И се почнаха едни скандали всяка събота и неделя,пиене и повръщане по цяла нощ,аз сама вкъщи,рев,рев...доколкото мога! Като дойдеше понеделник-едни извинения,едни обещания!! Така си прекарах бременността,чудя се как износих,че и преносих! Голяма грешка от моя страна е че в безизходицата (в напреднала бременност,без българин и хора с които да споделям,сама и изнервена) започнах да го обиждам и блъскам! Просто вече не знаех ,как да го спра!! Единият му приятел си отиде и дойдоха други двама! Побърквах се тотално,той ме игнорираше,а аз на инат го обичах още повече!! Каквото му кажа да свърши в къщи го точи с месеци,от една година ми точи документи,а на приятелите си не отказва!Когато му кажа за 5-ти път за деня че трябва да се обади някъде,той вече е изнервен....и се поражда караница!Искал да се самоубива,защото не можел да живее с мен! щеше да скача през прозореца (нищо че е 3 метра)!!Казваше,че ме мрази да си ходя,после че ме обичал....А аз плачех ли,плачех ,та с мен и майка ми!!Понякога пак оставахме без пари,но пари за цигари и алкохол се намираха! Последваха обещания,че след като се роди бебето,той ще се промени!! Забравих да спомена,че неговото оправдание за поведението бяха годините му!Мога да обяснявам още дълго за моите и неговите грешки.......няма смисъл!
 ....накрая се роди малкото ми слънце,което сега е на три месеца! Приятелите му си тръгнаха,а дойде сестра му и приятелят и! И наистина той се промени....за месец,после пак всичко наново!Дълги самотни нощи с бебката,караници,алкохол....Всяка събота и неделя е във фермата за да прави парти (понеже се изживява като ДЖ)! Но винаги накрая се спогаждахме и се обичахме,аз го оправдавах с това че е малак и много работи,той ме оправдаваше с това че съм самотна ....Понякога изпадах в нервни и агресивни изблици,първо започващи с плач и молби,но накрая пак си ставаше на неговата! Така до миналия ден,когато последва едно разменяне на думи (в репертоара винаги присъства че аз ще си отида или че той ме гони),режеше някаква салата и тогава ме попита "а искаш ли да те заколя" ? Изпаднах в ужас,взех малката и отидох на хотел! Той беше на работа! Бях и забравила шишетата,а почети нямам карма! През цялата нощ се молех да не е толкова гладна,на сутринта вече бях толкова притеснена,че повръщах!Изчаках да стане 7-8 ,да се прибере и да си е легнал,тогава се прибрах и аз!! От тогава си мълчим,като дойде петак излезе и се върна вчера! Не погледна малката,не я целуна,нея докосна...нищо,а на мен ми се скъса сърцето!! Влязох му във ФБ (не правете така,това е лично пространство!!!)
 и видях едни дълги и подробни разговори,къде и как е прекарал последните дни! Пред моите приятели във фермата с едно момиченце.....попитах го и на петия път потвърди! Каза че ме мрази,че не може да ме понася,че му е писнало да му казвам да не влиза с обувките и т.н. ..........
 Знам какво трябва да направя! Просто трябва да си ида! С три месечно бебе на ръце,без документи трудно стават нещата! Сега вървя и бляскам главата,оправям документи,той разбира се не ми помага!! Говори си с другата пред мен,без да се притеснява,което още повече ме натоварва! Гушвам малката и буцата ми е застанала на гърлото,но просто вече нямам сълзи!!!!
  Може би искам да чуя какво ще каже някои с повече опит (макар че майка ми се опитва да ми помага) или някои в подобна ситуация!! Може и аз да сам виновна,не отричам,трудна сам!!!Но в крайна сметка,зарязах всичко и всички да сме заедно,а това ли заслужих?! Така моят "принц на бял кон" се превърна в моят "ад"!!! 

 

sega_1 - 
Моето мнение е да не чакаш промени... няма да станат никога  Най-много съвсем да си омръзнете и да се намразите още повече. Вземи си нещата в ръце и си идвай в БГ. Няма какво да дириш там 
Може би ще имаш проблеми с попечителството за това попитай адвокат с международна практика в бракоразводните дела    Не се оставяй на самосъжалението. Труден характер си... а бе я стига всички сме такива искаме най доброто за нас и семейството ни  но като не става, не става 
Бягай, докато е време и не мисли че ти си кривата само ...
Малък бил...ми като е малък що прави бебета? - примери колкото щеш... моя бившия все с това се оправдаваше в началото на брачния ни живот... аз на 19 той на 21 се оженихме... и какво?!?  2 деца имах на 23 ?!? А на 31 вече бях мома второ издание ... естествено след доста побоища и психически тормоз... накрая и с любовница като твоичкия, спеше с телефона на възглавницата да не би да му се обади и той да не вдигне 
Млада си има много живот пред теб, така че спокойно си действай и направлявай живота си твоя и на детенцето     

Използвам чужд профил защото писаното от теб ме заинтересува. Мъж съм, така че го имай предвид. Гледната ми точка сигурно е мъжка. И това може да ти е от полза. Не знам все пак какъв е манталитета на поляка на 21 години. Обаче мисля че твърде рано сте се взели, че и сте работили за бебе. Без много обмисляне, а е добре, особено като сте от различни нации да се опознаете, то българите не можем да се разберем, та какво остава от двама чужденци. Това да си вдигнеш багажа е най-лесното, а просто поговори с въпросния без да си тровиш нервите, по-възможност той да не е пиян или пил. Не забравяй и ти да не си на градус. Направи си един прост план на разговора - опишете си помежду си откъде сте тръгнали, през какви етапи сте минали, какви чувства са ви вълнували на съответните етапи. Изживейте ги емоционално още веднъж макар и за последно и добрите и лошите моменти. Кажете си след това какво харесвате един в друг, какво сте готови да направите, какво е бъдещето ви заедно и поотделно. Поразсъждавайте заедно. Не се притеснявай от т.н. любовница, тя най-вероятно не пее в хора, а по-скоро запълва празнината във вашите отношения, които са ескалирали. Все пак бебе има от теб а не от нея. С нея още по-лесно може да се разсъхне връзката, щото е по-отскоро и няма бебе. И спри да истерясваш и да му крещиш за някакви чорапи, а научи основното. Чорапи на любовта не пречат. Ти не си нито дресьор, нито звероукротител за да дават ценни указания и то непрекъснато с вербална агресия. Просто и двамата се опитайте да сте конструктивни един към друг. Бързия ти брак е грешка но грешка би бил и бързият развод. Не забравяй че за немалко мъже жената трябва да е малко съмишленик, разбираща, подкрепяща, а не креватен обект. В такъв случай и мъжът може да спре да кърка и т.н. Особено важно е да разбереш с какво си го наранила и ако можеш да излекуваш раната му. Ако пък е дебелокож темерут, който не усеща нито рана нито болка и всъщност той те наранява, но като го установиш сигурно си идвай в България и с по-богатия си опит (и негативният също е опит) продължавай живота си, но мисли преди да правиш бракове, деца и други подобни важни спонтанни решения. Успех.

- Супер изказване 
     
Съгласна съм напълно с мнението ти 

 Много ви благодаря ,че сте ми отговорили! Оправям документи и дали ще е в България или тук,то ще е след развода! И все ми се иска,колкото и да сам наранена и колкото и да ми е тъжно,да си запазя семейството и той да се осъзнае! Не мога да го виня,когато сърцето ти те влече някъде другаде,не можеш на сила да се натискаш!! Не го оправдавам за дните в който го чакам да се прибере от запой,но си мислех,че и това ще премине!Този разговор,какво е било и как ще бъде,го  минахме,не приключи добре! Говорих му за промените и компромисите който аз и той трябва да направим!Той не иска компромиси,просто иска да живее и да прави каквото си иска!  Той си знае неговото и това е! Трябва да добавя,че след като вчера през цялото време се стараех да не се разплача и да се овладявам! В 2 часа стигнах до болницата с нервна криза! Казах му ,че ме е заболял стомаха,без много да се обяснявам!След като ми обеща да не си говори с нея,днес открих в телефона му й00 смс за 2 дена с любовни обяснения и сума ти и разговори! .....обадих и се,неиздържан! Не сам я обиждала,не сам и се карала! Казах и че знам ,че не е само нейна вината,но тя ме познава,държала ми е бебето,неможали да си стисни краката! Казах и ,че съм се убедила,че в тоя живот всичко се връща,да си помисли добре!!А тя каза да се оправяме и че няма да се меси!! Явно е спряла да му вдига,защото го намерих на компютъра,пиещ,слушаш нейните музики и плачещ-жалка картинка!! (не знам дали споменах ,че тя е в България и може би никога няма да се видят отново!) Тръпка му е,а колкото по забранено,толкова по сладко!
  чакам да се поуспокоят нещата,да утихнат за няколко дена и да поговорим пак! ИСКАМ СИ СЕМЕИСТВОТО!!! Но вкрайна сметка -хубост на сила не става! А и какво ще правя в България? Не ми го побира главата!

sega_1Съветът ми е да си мълчиш и да не му говориш за нея въобще дори и да те сърби езика
Дръж се все едно никога не я е имало в живота ви  иначе при първия удобен случай пак ще е с нея или с някоя друга ... Ако можеш припомни си какво правихте преди да се появи детето 

Така и ще направя!Дори мисля въобще да не му говоря!! Благодаря отново!

sega_1 , мисля , че трябва да се опиташ да гледаш по друг начин на ситуацията.
Тази статия може да ти помогне:
Силата на валидацията
http://izneviara.com/semeistvo/275-silata-na-validatziyata.html

Взаимните заплахи за развод само ще влошат нещата.
Това, че сте от различни националности и култури също играе своята роля и създава препядствия във всекидневното общуване.
Алкохолизмът е сериозна зависимост, която трудно се лекува.
Когато настъпят такива трудности седнете двамата и напишете всеки на по 1 лист всички положителни черти на партньора, които сте харесали, когато сте се влюбили в него и на 2-и лист всички отрицателни. Захвърлете 2-ия лист и често четете 1-ия.
Когато ти се иска да се разкрещиш, излез стаята или къщата, докато ти мине емоцията и може да обясниш всичко със спокоен тон. Направи същото, когато и съпруга ти е нервен и готов да те обиди в гнева си.
Любовница, ако не е една, винаги ще се намери друга, не е в нея е проблема, а във схващането на мъжа ти за семейните отношения. Хубаво е да не отваряш дума за нея, но с поведението и думите си покажи, че няма да толерираш да има трети в брака, иначе ще приеме, че си му дала негласно позволение.
Ти имаш силата да се бориш за семейството си. Вярвам, че ако имате желание и двамата може да се обичате отново.
Успех!  

Sega_1,
много е лесно и същевременно много трудно да говориш и съветваш когато не си в това положение. С лекота мога да натискам буквите по клавиатурата и да изпиша "събирай си багажа и си тръгвай" и това е първото, което ми изниква в главата, прочитайки поста ти. Нищо не ми коства да те посъветвам и да напиша това, но на теб ще ти коства много, за да го направиш. Ако трябва да съм абсолютно искрена-да, трябва да го направиш. Какво ще се случи...никой не знае. просто няма как да знае. Ако трябва да предполагам-ще ти бъде безумно трудно. Ще плачеш, ще се мразиш, че си повярвала, че си се доверила, ще мислиш за детенцето си и какъв би бил живота му без баща й до нея и ще трябва да си много, много силна, за да успееш да стопираш самосъжалението, обвиненията към него, обвиненията към теб самата, към принца, коня и принцесата и към приказката. Ще се връщаш към приятните ви моменти заедно отново и отново и ще си мислиш "щеше ли да стане така, ако...". Можеш и да останеш и пак никой няма да знае какво ще последва, но ако трябва да предполагам и тук, бих заложила на следната версия. Оставаш, защото го обичаш. Намираш вината в себе си, спомняш си през какво сте минали, какво е правил той за вас, какво си правила ти за вас...отново и отново. Той ще плаче, ще коленичи, ще моли, после ще пие, ще изневерява и заплашва, а детето ти ще расте свиквайки да слуша и вижда плача на майка си и въпреки всичко свиквайки с липсата на баща си. Дали са оправдание годините, все преценява до колко това му служи като извинение. На мен не би, никак даже. Не се унижавай, събирай сили, изчакай документите си и си тръгвай. Адски лесно ми е да го напиша и знам колко болезнено ти е да го прочетеш и да повярваш, че това е правилния избор, но аз мисля, че това е най-добре за теб и за малкото съкровище. Желая ти успех! И един съвет: след като сама виждаш грешките си (за натякването например) опитай се да работиш за тях. В този случай не те са причината за раздялата, но животът е пред теб и не бива да си позволяваш да губиш някой достоен човек, заради навика ти да "мрънкаш" за всичко...така си мисля 

Моето мнение е, че много млади сте се взели, преди да си поживеете и да наберете опит.

Млади сте , никой не иска да отстъпи, компромисите са ви чужди......трудно се съжителства така.Учите се в крачка....
Въпреки това , долавям една близост и обич помежду ви, когато чета как сте живели като гладни котета.
Другата жена ми се струва да е само отдушник някакъв, не реална заплаха.

Не зная, дали ще съумеете да израстнете бързо и да преосмислите ситуацията. Пиенето е тревожен фактор, но още не означава, че мъжът ти е алкохолик. В момента така бяга от проблемите просто.

Каквото и да стане, ти гледай да възприемеш една по-спокойна гледна точка, имай си някаква подготовка и информация за връщане в БГ , за да имаш алтернатива. Знай, че жената е душата на дома, и тя създава основната атмосфера в него.Ако искаш още да си запазиш семейството - бъди умна и търпелива.Ако за всяко нещо се палиш и реагираш....В краен случай- обясни му, че това ти е темперамента просто, да свиква
Не разбрах репликата за заколването до колко е била реално заплашителна,защото  ако е била - тук съм категорична, да го напускаш.
В противен случай, някакво особено насилие и метаморфоза от страна на мъжа ти не видях, просто двама млади които се сблъскват с живота за първи път и отреагират както могат..... 

sega_1, това е моят поздрав за теб!   

Просто защото някой не е имал късмета да осъзнае каква златна мина си, не означава, че блестиш по-малко.

Просто защото някой не е бил достатъчно умен, за да разбере, че ти не си върхът, това не те спира да си най-добрият.

Просто защото някой не идва, за да сподели живота ти, не означава, че новият ден няма да настъпи.

Просто защото някой не е направил това състезание стойностно, не ти дава право да спреш да се състезаваш.

Просто защото никой не е дошъл, за да разсее самотата ти, не означава, че трябва да се примиряваш с по-долно качество.

Просто защото никой не е показал, че може да те обича на твоето ниво, не означава, че ти трябва да падаш до тяхното ниво.

Просто защото заслужаваш най-доброто, което е, не означава че животът винаги ще е справедлив.

Просто защото твоята ситуация не изглежда да се подобрява, не означава че трябва да промениш нещо.

Продължавай да грееш,

Продължавай да се състезаваш,

Продължавай да се надяваш,

Продължавай да бъдеш точно това, което си…

Пълноценен човек!
Източник

Чаках, дълго, влизах и излизах от темата, но за съжаление при мен нищо не се промени, а само стана по- лошо. Събрах сили и пуснах в  СРС молба по ЗЗДН. В петък ще видя отговора. Не знам защо веднага не му забраниха  да ни доближава, може би стана някакво объркване. Няма значение, важното е че не е при нас. Няма да го пусна, без да има полицай. Да е мислил като е удрял. Няма да има и дело по взаимно, защото можеше да ме осакати. Имам и от мин год медицинско, тогава направих компромис, всички полицаи в районното ме познават - ужас. Защо ли мислех, че нещо ще се промени............
Тези дни ще звънна и на адвокат за развода, дано да ме поеме. Още съм объркана не знам какво следва, първата ми мисъл бе да го махна далеч от мен и детето.
Адвоката ми е по бракоразводни дела, а това със ЗЗДН друго дело ли е? Таксата за развод знам че беше 300 лв - по взаимно, а така по - скъпо ли ще ми е? Доходите не са ми високи, а той няма трудови правоотношения, няма нищо!
 Жилището за съжаление е СИО, кредитни карти има той, притесненията са ми много, но казала съм вече КРАЙ окончателно и да става квото ще. 
За сега обаче ми дайте малко яснота какво следва и колко ще продължи развода във времето.
Ще пиша отново след среща с адвоката, просто имам нужда от подкрепата ви......

Тоороманова73, съжалявам, че си в това положение. Пиши след срещата с адвоката. 

незнам какви са тези съвети,които ти дават??какво семейство,че то някога имало ли го е?прочетох ти историята и бях силно натоварена ,а не мога да си представя какво си преживяла ти и малката душичка?само искам да кажа,мисли най-вече за детето си,макар и толкова малко те всичко усещат и не позволявай един ден да е свидетел на грозни гледки с баща си.а долколкото разбирам с това пиене,не са добре нещата.това не е маловажен проблем,ако е тръгнал натам не виждам как ще си втрнеш семейството?пък и веднъж разлюбвайки те,трудно ще си върнеш сърцето му!съжалявам ако съм крайна,но аз така обичам -да ми казват всчко в очите и аз на хората.върни се в бг където майакти ще ти помага и спокойно ще си гледаш детето.

Здравейте,момичета!От два дена ви чета,но все не се престрашавах да пиша.И аз като повечето от вас тук съм жертва на домашно насилие-и физическо и психическо.Моля ви,ако някой знае координати на адвокати за безплатна правна помощ в Бургас да ми ги даде.Само да отбележа че ми дадоха от полицията координати на някаква агенция за домашното насилие,но работното им време съвпада с моето и няма как да отида.Иначе ситуацията е следната:след последния побой,подадох жалба в полицията,днес ще си изкарам и медицинско. Извинявам се че не пиша никакви подробности но последната случка се случи вчера сутринта и от тогава само плача.Дори сега като пиша пак ми се насълзяват очите от обидата,разочарованието и болката,които ми се струпват.