Домашно насилие - Тема №2

http://lex.bg/mobile/ldoc/2135501151

Благодаря, отбелязах си, ще го изчета подробно.

Здравейте,мили момичета!
Пише Ви едно 19г момиче ,жертва на домашно насилие ,от както се помня.
В семейството ми това е бил възпитателния метод ,който се прилага периодично,макар и цял живот.
Може да е странно ,но алкохола не е замесен ,баща ми не близва.
Започвам. Нашите са се взели на инат ,семействата им са имали против ,но вече са факт над 20г.брачен живот.
Майка ми бременна ,в много напреднала е била със синьо око на сватбата си,баща ми я е пребил.
Тогава е била бременна с братчето ми ,след няколко месеца се появявам и аз.
Като малки най-редовният въпрос между нос с брат ми ,беше : "тати ядосан ли е "? Защото тогава стамаше страшно ,не му е пречило да упражнява сила и върху нас /3-4г.деца/
Виждали сме насилието над майка ни и тогава още невръстни не можехме да се намесим. Но баба беше жива,макар да не долюбваше майка ми ,потошаваше скандалите.
И така израстнахме в тая отровна среда ,баба почина ,побоищата се разредяваха до няколко в годината и до това лято беше сравнително спокойно.
С брат ми си хванахме работа ,прибирахме се само в почивките и ни правеше впечатление ,че виждахме мама и тати отделно ,но бяхме далеч и не можехме да навържем. А майка ми е преживяла истински ужас -плюеше я /станах свидетел/,налагаше я къде свари,унижаваше я ,гонеше я да си ходи /тя има майка водихме я ,но той още същия ден цъфваше пред блока и я отвличаше даже/.
Треперя докато пиша всичко това.
Веднъж я влачеше по цимента ,събрах всичка сила в мен и започнах да викам ,той ми се нахвърли и удари в крака /имам травма ,цяла нощ вих от болки ,изпих 3 аулина и няколко диклака / ,с мъпроса ЗАЩО СЕ НАМЕСВАМ??? Мили хора това става пред мен,как да стоя безучастна???
След поредния побой веднъж мама избяга с братчето ми при баба ,но баща ми си я върна много бързо ,причака ги,като по филмите .... Де да беше филм живота ми....
Братчето ми си хвана работа ,аз уча в друг град,при мама не остава никой и не знам какво да правя .
Брат ми ми звъня вчера да ми каже ,че баща ми е разбил носа на майка ми,той вече е много притеснен и не знае какво да предприемем,не можем вечно да вардим майка ни ,но ми се къса душата...
Вероятно ,аз ще се върна при тях,защото и без това не ми дават пари и не знам как да свържа двата края...
Горкият ми брат ,блъска по цял месец ,за да ни издържа ,съжалявам го ,за това ,което сме преживели и го обикнах много /макар през годините да не ме е оважавал/,никога не би ме оставил .
Говорихме за вариант ,знам ,че има такива домове ли как се наричат,но не знам дали настаняват жени...
Аз мога да я взема в квартирата ми ,но тя ще бъде под напрежение,защото баща ми я знае... Не знам какво ще правя...
Дълго стана ,но моля обърнете внимание.

Анонимен Бях в кризисен център когато бях на 15г за Деца пострадали от насилие 7 месеца бях там после трудно си тръгнах води се дело за излизането ми от там, за жени пострадали от насилие открих това http://animusassociation.org/centar-za-vazstanoviavane-konsultir … /krizisen-centar/

До колкото разбирам се отнася за София ,а на нас ни е много,много далеч. Благодаря за отговора ! 
Надявам се да се включат и другите!

Кризисни центрове има в много градове. Обърнете се към полицията. Извадете медицинско и потърсете НПО да ви съдейства за заповед за незабавна защита.

Не мисля, че те биха били от помощ, защото майката явно не желае да го напусне този човек.

Анонимен
Не мисля, че те биха били от помощ, защото майката явно не желае да го напусне този човек.


Тогава как да ти помогнем след като неиска закрила  и неиска да го напусне.

Привет на всички!
Аз съм от Варна. Искам да ви споделя, че преди няколко години и аз заедно с малкия ми син търпяхме домашно насилие.
Бившият ми съпруг беше много агресивен към нас. Дори и без да е пил. Непрекъснато унижаваше мен, крещеше ми, обиждаше ме, ревнуваше ме без причина. Не ми позволяваше да изляза от вкъщи без да съм му дала отчет къде и евентуално с кого излизам. До детската кухня не можех да отида без преди това да ми е вдигнал грандиозен скандал. След това започна да ме бие. Няколко пъти ме е пребивал до кръв. А аз все търпях заради детето, заради обещанията му, че това повече няма да се повтори. Дори си извадих две медицински от Съдебна медицина.
И така това продължи докато една нощ - през зимата - не бях отново пребита от бившия. Той хвана детето от детското креватче и го тръшна отново в леглото му. Тогава разбрах, че това е пределът който мога да понеса. Да посяга на мен - явно преглъщах, но да се случва това и с детето ми - не можех да допусна. Това което направих е да грабна детето в едно одеало и побягнах от жилището ни - сама с детето, в снега, по домашни чехли. Отидох в приятелка, която живееше наблизо.... Това е много накратко моята история. Не се оставяйте да ви тормозят. Търсете правата си.
 Тогава много ми помогна адвокат Светла Симеонова от Варна. Сърдечна, компетентна и точна. След това водихме бракоразводно дело, след няколко години водихме и дело за увеличаване на издръжката, води ми трудово дело, дело за един наследствен имот. Надявам се да съм била от полза.

Здравейте.
И аз се записвам в темата и се радвам, че я открих.
И аз съм/ бях жертва на домашно насилие от страна на сегашния ми съпруг.... Във всички възможни форми. Последният път едва не ме удуши и то пред нашето бебе. Преди това го беше грабнал с една ръка и ме удари с другата. Случката е много прясна. Бяхме в чужбина, откъдето избягах сама с 10-месечният ни син... Там, където бяхме, живях в кризисен център повече от седмица, тамошната държава дава всякаква закрила на хора като мен/нас. Без тях нямаше да се справя. Някой път ще ви разкажа повече.
Но тепърва предстоят разводи и дела, мъжът е още там, знае,че сме вече тук, но не спря да обижда, лъже и заплашва.
Искам да Ви попитам за координати на организация в Пловдив?

Snowflake19, това е организацията, към която аз се обърнах преди няколко години, дано ти е от полза, ако имаш допълнителни въпроси съм насреща 
http://genderalternatives.org/bg/

Lucky, много благодаря! 

Здравейте,

чета темата и сърцето ми плаче... как е възможно? Как?

Но уви, от собствен опит вече знам, че освен физическото насилие над личността, има и друго, не по-малко страшно и оставящо много скрити рани и белези: емоционалното и психично насилие, което има много лица, но често насилниците си приличат като извадени от калъп. Когато самата аз, след дълъг и труден брак, започнах да разбирам какво се случва с мен усетих, че изведнъж земята се срина под краката ми. Всички маски паднаха и настана ада. Но вече знам с какво си имам работа. Опознах насилника си. И вече не ме е страх. Вече усещам свободата... но имам нужда от подкрепа, имам нужда от силна женска подкрепа, за да издържа кошмара. Затова заедно с други пострадали създадохме затворена фейсбук група за взаимопомощ.
Защото не всеки се чувства в безопасност в публичните сайтове.
Нека спомена и че не получих подкрепа от организациите, на които писах...

Днес си направих и нов профил - самата аз се притеснявам да не бъда разпозната. Но минах дълъг път. Научих много и искам да дам кураж и на други в подобна ситуация...това е и моето обръщение към всички вас мили момичета с измъчени сърца:

Чувствате се така сякаш отдавна сте забравили свободата да бъдете себе си, да изпитвате и споделяте радост, да се чувствате обичани и ценени...Ако е така, вероятността да сте жертва на емоционален или психичен тормоз е много реална. Понякога не си даваме сметка дори колко отровен е животът ни, психиката ни, мислите и чувствата ни. Само знаем, че повече така не можем. Че искаме промяна. Свобода. Любов. Спокойствие.
Но е толкова трудно да се си тръгнем, а понякога и да се спасим от насилниците до нас, които бавно и със садистична наслада превръщат живота ни в ад. Това може да са Вашите родители, партньора Ви, шефа или дори децата Ви. Токсичните хора в живота ни са често хора с личностни разстройства - нарцисисти, социопати или дори психопати. Те са по-често мъже, но могат да бъдат и жени.
Как да се научим да разпознаваме жестоките им игри, как да предпазим себе си и децата си, как и къде да намерим помощ - това са само част от въпросите на които искаме да Ви помогнем да намерите отговор.
Всички участници в групата са жертви и оцеляващи от психично и емоционално насилие. Групата е създадена за взаимна подкрепа, споделяне на полезна информация и с желание да си дадем надежда. Знаем колко е трудно да разкажете дори на най-близките си през какво минавате и колко често вярват на насилника, а не на вас. Раните от емоционалното насилие не се виждат, но те са по-страшни и бавно заличими. Носим ги в разкъсаните си на части сърца, в изнасилените си души, дори дълго след като успеем да си тръгнем...
И искаме да знаете: "Вие не сте сами! Вярваме Ви! И да - има светлина в тунела"
https://www.facebook.com/groups/759559110866003/?hc_ref=NEWSFEED

А под тази статия могат да се разпишат десетки жени. Включително и аз...
За всеки който се чуди още дали е емоционално насилван и докъде могат да стигнат нещата, ако не разберете навреме с какво си имате работа.

Адът “брак и развод с нарцисист” http://www.maikomila.bg/%D0%B0%D0%B4%D1%8A%D1%82-%D0%B1%D1%80%D0 … 0%B8%D1%81%D1%82/

Шахти, много точна и полезна статия. Благодаря за споделянето.
Радвам се и че има и други, които желаят  и работят активно за обединението против МЪЖКИТЕ ПЛУЖЕЦИ НАРЦИСИСТИ /моят си е направо Социопат.../

При нас борбата тепърва предстои, искам да се отърва по възможно най-бързия и ДОБЪР за мен и детето начин от плужека... Като разбра че комуникация с мен няма да има, а само с адвоката ми, пише на брат ми и и пак опитва да върти и суче глупости... Ся е на вълна че му пукало кои са най-добрите неща за нас при развода. Нещастник. 
Молете се всичко да бъде добре, че и като четох това сега, направо.........