Домашно насилие - Тема №2

  • 284 505
  • 1 478
# 435
За момиченцето пък е майката. Ако вижда, че майката търпи в името на нещо и е подложена на тормоз и тя ще се научи, че трябва да търпи каквото и да е.
Мда, и аз това съм виждала, но не можах да се науча да търпя.
Виж целия пост
# 436
Здравейте,
От известно време чета тази тема и реших и аз да се включа, за да споделя с вас един блог, който направих за домашното насилие - http://futurewithoutviolence.blogspot.com/
Желанието ми е не просто да го "промотирам", а ако може да достигне до повече хора, за да се запознаят с този "феномен" в българското семейство, да се научат да разпознават признаците на насилието. Самата аз имам своята лична история, която ме мотивира да го направя и най-накрая е готов. Има още какво да се пипне, но с времето ще го пооправя.
Дано ви е полезен поне с нещо.   bouquet
Виж целия пост
# 437
До Dalia.fate
Блога ти е интересен и полезен. Четох в него за митовете и се заинтересувах от т.12-мита, че мъжът не може да се поправи.
Споменава се за центрове, където работят с мъже, които проявяват агресия. Може ли повече информация за тях?
Ние ходихме в Анимус (но там програмата вече свърши), имаше подобрение, но смятам,че имаме нужда от още психологическа помощ (за съжаление нямаме средства да плащаме).
Просто, който има информация за подобни центрове за психологична помощ-нека пише.
Виж целия пост
# 438
Здравейте,

Иска ми се и аз да споделя своите проблеми с мъжа ми.
Женени сме от 11 години и имаме две деца.Той има хубава работа и висока заплата.Всички го мислят за изключително добър и разбран, но само аз си знам какъв е всъщност.Хубавото време в семейния ни живот отмина с раждането на дъщеря ми преди 10 години.От тогава насам той се държи изключително зле с мен.Постоянно ме обвинява, че не се грижа добре за дома и семейството си, че съм лоша майка и че за нищо не ставам.Непрекъснато се караме.Колкото пъти започна работа толкова пъти и я напускам защото той е недоволен от работното ми време и казва че вредя на семейството с това че работя.Неможело да работя до 20 часа вечер и да ходя на работа в неделя.За сметка на това той може да кара колело след работа до 24 часа и събота и неделя да го няма вкъщи за да ходи да лети с парапланер.Неговата отпуска си била само за него не съм имала правото да му я хабя.Ходя на почивка сама с децата той дори и да дойде все мърмори и разваля всичко.В къщи не го свърта.Не му било конфортно.Нарушавали сме му спокойствието.
От всичко това аз се чувсвам изключително зле.Вече страдам от комплекс за малоценност.Започвам да си мисля ,че действително съм лоша майка и съпруга.Но колкото пъти отида на гости на приятелки виждам,че у тях е много по-мръсно и цари пълен хаус а техните мъже не им казват,че са лоши домакини.Децата си ги гледам сама понеже него все го няма и защо да съм лоша майка.
Това,че ми насажда постоянно това чувство за малоценност психически тормоз ли е?
Виж целия пост
# 439
Здравейте,
...
Това,че ми насажда постоянно това чувство за малоценност психически тормоз ли е?
Всичко това което описа е тормоз. Той те смачква и ти не се чувстваш добре. От страни нещата са едни, а ти живееш в непрекъснат страх.Това не е нормален живот.
Виж целия пост
# 440
Emali78, да, психически тормоз е.  Моят съпруг понякога се опитва да ми вкара подобни идеи в главата,  но аз не се оставям. Най-малкото, което трябва да го научиш е да има уважение към теб като човек и майка, поне да е наясно, че с това не би направила компромис, дори в името на семейството.
Това, че ви оставя сами мен ми говори за наличието на любовница. Трябва да седнете и откровено да споделиш колко те наранява това му поведение.
Лошо си го свикнала толкова години, а такива навици се изкореняват трудно-сигурна съм, че ще намериш начина! Успех!
Виж целия пост
# 441
Здравейте,

Иска ми се и аз да споделя своите проблеми с мъжа ми.
Женени сме от 11 години и имаме две деца.Той има хубава работа и висока заплата.Всички го мислят за изключително добър и разбран, но само аз си знам какъв е всъщност.Хубавото време в семейния ни живот отмина с раждането на дъщеря ми преди 10 години.От тогава насам той се държи изключително зле с мен.Постоянно ме обвинява, че не се грижа добре за дома и семейството си, че съм лоша майка и че за нищо не ставам.Непрекъснато се караме.Колкото пъти започна работа толкова пъти и я напускам защото той е недоволен от работното ми време и казва че вредя на семейството с това че работя.Неможело да работя до 20 часа вечер и да ходя на работа в неделя.За сметка на това той може да кара колело след работа до 24 часа и събота и неделя да го няма вкъщи за да ходи да лети с парапланер.Неговата отпуска си била само за него не съм имала правото да му я хабя.Ходя на почивка сама с децата той дори и да дойде все мърмори и разваля всичко.В къщи не го свърта.Не му било конфортно.Нарушавали сме му спокойствието.
От всичко това аз се чувсвам изключително зле.Вече страдам от комплекс за малоценност.Започвам да си мисля ,че действително съм лоша майка и съпруга.Но колкото пъти отида на гости на приятелки виждам,че у тях е много по-мръсно и цари пълен хаус а техните мъже не им казват,че са лоши домакини.Децата си ги гледам сама понеже него все го няма и защо да съм лоша майка.
Това,че ми насажда постоянно това чувство за малоценност психически тормоз ли е?

Тотално си е психически тормоз. За съжаление аз не вярвам, че това му отношение ще се промени и ти трябва да намериш най-доброто решение за теб и за спокойствието ти. Едната опция е просто да спреш да обръщаш внимание на приказките му  и като иска да си живеете животите "разделени заедно" просто го правете. Да си ходи където иска, да си прави каквото иска, ти си гледай децата , ходете си на почивка....то предполагам само с тях ти е по-спокойно. Просто си го пускай покрай ушите. За себе си ти си знаеш какъв родител си , а той да си плямпа, каквото иска.  Hug
Виж целия пост
# 442
Здравейте,
...
Това,че ми насажда постоянно това чувство за малоценност психически тормоз ли е?
Всичко това което описа е тормоз. Той те смачква и ти не се чувстваш добре. От страни нещата са едни, а ти живееш в непрекъснат страх.Това не е нормален живот.

 Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 443
Защо търпиш?-това не е нормален брак! Щом не иска да прекарва времето с вас , няма по- голямо унижение. Дори шамара бледнее- не ме разбирайте погрешно. Peace
 Но щом не ти разрешава и да работиш- позната история- това прелива чашата! Щастлива ли си???- 10 години - трагедия....не разбрах какво общо има раждането на дъщерята, освен че иска да си почива............
Когато започнеш да мислиш за себе си и да правиш нещата БЕЗ да се съобразяваш с него/той и без това липсва/ тогава ще прогледнеш и ще намериш верния път.....
Смяташ ли , че е нормално да не ходите на почивка заедно и да споделяте щастливите моменти.....??? и какво би станало , ако имаш нужда да разчиташ на него в трудности......???
Виж целия пост
# 444
Прочетох тази статия точно преди лягане и сега ми е супер гадно и потиснато.
Мъж застреля от упор жена си в Сарафово
 Cry
Виж целия пост
# 445
.
Виж целия пост
# 446
 Саманта, трябва да поговориш със съпруга си.
При ситуацията която описваш е наложително за теб нещата да са ясни.
Свекърва ти има права само при точно определени обстоятелства.
Виж целия пост
# 447
Саманта , извинявай , но ти имаш ли диагноза , за да твърди така свекърва ти ?
И друго , не мисля , че мъжът ти е мил и любезен , щом приема подобно поведение . Sad
Виж целия пост
# 448
happy mama, нямам, но имам чувството, че ще ми извадят.
И в семейството ни няма, но моите родители починаха и няма кой да ме защити.
Момичета извинявайте, трябва да изтрия това което пуснах, защото ме е хвана страх.
Виж целия пост
# 449
happy mama, нямам, но имам чувството, че ще ми извадят.
На всеки могат да извадят при определени условия.
Страх от мъжа ти или от свекърите?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия