Домашно насилие - Тема №2

Не може да пасуваш, когато става дума за близки хора.
Сигурна ли си, че за майка ти е безопасно да живее с баща ти?
Мисля, че трябва да го заведете на невролог или психиатър и да изпълните техните предписания.

unadaptable , не ми е известно дали такъв е бил, но с възрастта много развиват старческа шизофрения.

Ако имаш познат полицай можеш да го използваш да изиграе един театър. Какво да се прави. Възрастните доста държат на представителите  на реда и общественото мнение.

Друго трябва да отидеш, ако не може с него, то сама на лекар за консултация. Има различни лекарства които подобряват състоянието или поне го запазват на това ниво.

Не може да сте пас, та това са родителите ви. Мои роднини доживяха патриархална възраст. Той почина на 96, тя малко по-малко. Последните десетина години от живота им живяха разделени. Едната дъщеря гледа единия, другата другия и после се сменят. Както казваше вуйна ми. "Не мога да го понасям повече, цял живот съм го търпяла, повече не мога". И двамата си бяха наред с главата, просто повече не можеха да се понасят. /между другото едната дъщеря е психиатър/.

И нашите са така, наред са с главите, но не могат да се понасят Те и преди трудно се понасяха, но сега е направо...
Живеят в 120 кв.м. апартамент , а аз съм в двустаен. Освен да изхвърля сина си, че да сложа единия дъртак в неговата стая. Или мъжа си.... Не става, да са мислили като са били по-млади да се разведат.

На тези години майка ти не може ли да вземе превес.
Обикновено жените са по- жизнени.

И аз да се включа в тази тема.До сега само четях и видях ,че не съм единствена.Преживях и аз домашно насилие, поради това ,че съпруга ми си намери любовница. Голям тормоз беше докато не започна да ме влачи през ноща, и да ме насилва да се подписвам ,че се отказвам от детето си. Така докато той си говореше с любовницата си как ще правят семейство с нея , децата и  и моето дете избягах в полицията и пуснах жалба , намерих си адвокат и заведохме дело за домашно насилие. Решихме да се споразумеем и да се разведем по взаимно съгласие. Разведохме си и се започна отново. Безброй телефонни обаждания, смс, мейли и то все заплашатилни. не му стигаше графика за виждане на детето. Когато малката е при него я настройва и тя не иска да ходи при него. Днес му я додах както му е реда, трябва да ви кажа къса ми се сърцето като я взема като знам, че тя не иска да ходи там и само повтаря само един ден мамо или два. Забравих да кажа любовницата му и тя май го разбра що за човек е и си прибра децата и си замина. Сега оставам пак аз и той тормози мен. Не плаща никаква издръжка , а е осъден да плаща по 100 лв. Всички разходи по делата  ги платих аз с помоща на родителите ми. Не и дава нито играчките нито друшките, всичко сме купили отново. Сега трябва да водя дела, за дрехите.Ако и друг като мен е минал по този  път и се е справил  нека ми пише и даде съвет.

Мартина

martina_89 аз точно поради тази причина се страхувам да  разпиша взаимно споразумение ,защото знам ,че проблемите и заплахите ще продължат .Моето дело предстои ,все намира причини да го отложи ,моята адвокатка изиска експертиза от детски психолог която ще ми помогне за делото ,децата ми са малки но успяха да разкажат каквото са видели и чули .Пожелавам ти успех дано се оправят нещата и този тормоз да приключи 

martina_89 преживях същото преди 10 години– с 2 деца тогава на 4 и 1г и 3м.Бъди смела и не се страхувай да си търсиш правата.Осъди го да си плаща издръжката и ако имаш възможност прекъсни всякакви контакти с него. Вземи се в ръце и не се отчайвай.Няма да е лесно, но не е невъзможно. Стискам палци и горе главата.Детенцето ти има нужда от теб.Не е случило на баща, но пък има майчица.

Насилието и депресията


Агресивни сме винаги, когато нещо в живота ни има нужда от промяна. Винаги, когато нещо е в дълбок разрез с нашите желания или ценности, когато имаме нужда да бъдем чути... Тя идва също така и за да ни каже кога е време да вземем живота си в ръце и да направим така трудната стъпка НАПРЕД.
Свикнали сме да възпириемаме агресията като порок, недостатък или най-малкото като негативно чувство. И толкова вярваме в това, че всячески се опитваме да я избягваме. За да приемем агресията обаче, първо трябва да я опознаем.
Агресията е един от най-естествените модели на поведение у човека. Свикнали сме да я подтискаме или да бягаме от нея (макар, че тя винаги ни настига) или пък сме враждебно настроени към всичко, което ни заобикаля.
В напрегнат момент у нас винаги се задвижва инстинкта за "борба или бягство". Когато не последва нито едното обаче сме принудени да "глътнем" тази агресия. И от здравословен инстинкт тя се превръща в депресия. Когато безропотно изпълняваме дейности, които не харесваме и очакваме другите да видят саможертвата ни.
Опитваме са да се справим с агресията, превръщайки я в … депресия. Или обърната навътре агресия.  За съжаление не закъсняват и различните болести, които се появяват в отговор на подсъзнателното ни презрение към нас самите.
Да изпитваме агресия не винаги означава да се държим агресивно. Много често това чувство бива заклеймявано от нас самите като недостатък, като неблагочестива характеристика на личността ни... Резултатът - отричаме собственото си емоции, дори обличаме това качество в термина „търпение”. Това, обаче много по-лесно ни кара да се чувстваме като мъченик и жертва, защото дълбоко преди да ни отрекат другите сме го направили ние самите...
За да се опитаме да опознаем истински агресията, обаче трябва да се приближим още малко до нея...
Съществуват три основни вида модели за изразяване на агресия.
Първият е садистичната агресия - тази, която отхвърля, отблъсква, разрушава. Тук винаги и за всичко другият е виновен. Обиждаме го, нагрубяваме го, обвиняваме го – „простак, идиот, как можа!” Така, в безсилието си и в отчаяния си опит да изразим агресията си отхвърляме и самата същност на другия човек, категоризирайки го с обидни думи. В резултат на това другия отвръща със същото и конфликта се задълбочава. Това е модела на насилника.
Вторият е депресивната агресия (автоагресията)  е подтиснатата, обърнатата навътре агресия. „За нищо не ставам.”, „По-добре да бях умрял.”, „И без това щеше да ти е по-добре без мен”. „Каквото ти решиш!”.  С други думи маскираната като депресия агресия на  жертвата. Целта е вменяването на вина у другия, чрез което ‘жертвата’ се превръща (също) в насилник. Почти винаги неосъзнато. Това поведение често води след себе си още повече агресия от страна на насилника, защото никой не обича да го карат да се чувства „лош”. Именно на това ниво моделите на жертвата и насилника своеобразно се срещат и взаимно подхранват слабостите си...
Третият модел е здравословната агресия – това е онази агресия, която отхвърля постъпката, но не и самия човек. „Постъпи глупаво, а ти не си глупак”. Така гласно изразяваме несъгласието и разочарованието, дори гнева си от дадената постъпка или ситуация, но не отхвърляме самия човек като личност (не той е „лош”, а конкретната постъпка). Показваме, че сме наранени, но не осъждаме, оценяваме другия.
Затова и той е много по-склонен да ни изслуша, което е първата стъпка към разрешаването на всеки конфликт.
Да се научим да изразяваме здравословно гнева си не означава да го скрием, нито да станем мъченици, а - да признаем тъгата, болката, обидата и страха си, когато сме най-уязвими пред важните хора в живота ни. Но преди всичко пред себе си... Това е и дарът на себепознанието - когато уважаваш себе си, другите също го правят.
Най-истинското предивзикателство е не - да се мъчим да променим насилническия модел на поведение в другия (зависи от другия), а да разберем каква е причината точно това да е изпитанието, което идва в живота ни (зависи от мен).
Само след това ще бъдем достатъчно силни, защитим себе си (и) от другите... 

Момичета имам нужда от добър адвокат, ще разкажа на кратко, ще съм благодарна на съвет, контакт и помощ.
Майка ми и баща ми са разведени от близо 6 години, по взаимно съгласие, майка ми така искаше, за да нямало скандали, решението го взе, след разбито чене от поредния побой. Няма как да разделят апартамента и живеят под един покрив, с годините обаче положението става нетърпимо, баща ми е вечно пиян, безработен и на нейния гръб, само, че освен всичко друго, я обижда и малтретира денонощно психически.
Тя търпи безропотно и много я е страх от него, щял да я убие, докато спи и подобни, с които той й пълни главата.
Моля за съдействие от адвокат, какви мерки да вземем така, че той да напусне апартамента и да му се изплати неговата част, доброволно той няма да си тръгне, както и да продаде доброволно.
Благодаря

Да се включа като адвокат - първо го отстранете от жилището  с дело за домашно насилие, после ще се мисли за делбата на имота.

mandarinka благодаря ти, ако си адвокат би ли се ангажирала?
Пиши ми на лични да не разводняваме темата.
Завежда се дело за домашно насилие, така ли?
Майка ми няма нито един протокол от рпу, просто отказва да се обади в полиция и си търпи.
Кошмар е положението

Здравейте!
Включвам се във вашата тема, мислих да разкажа какво ме води в темата, но е адски дълго и ще отегча много от вас 
За това накратко:омъжена съм повече от година за кипърец, имам и смисъла на живота ми (вижда се в подписа ми  ) Удрял ме е два пъти, за които хиляди пъти ми е казвал:е, какво пък, нали не е било всеки ден  или пък:малко ти беше, всеки друг на мое място щеше направо да те убие 
С хиляди мъки успях да се измъкна от ада, в който живеех - Кипър, от 6 месеца съм си в Бг, до сега протаквах, за да мога да заведа дело тук по българските закони, като все измислях причини да не се приберем там, но последните дни той започна да ме притиска да се връщаме, при което аз му казах, че няма повече да се върнем да живеем с него, от тук се започна "шизофренията" редуваше молби, обещания, заплахи... заплашва родителите ми, заплашва, че ще ме съди за отвличане, ще ме вкара в затвора, щял да ми вземе детето и никога да не го видя, щял да ме убие...
Още не съм му казала, че ще се развеждам, а във вторник пускам молбата, тогава вече съвсем ще откачи, знам, че разбере ли ще дойде в Бг и ще ми създаде неприятности 
Ще съм благодарна ако споделите насоки как да реагирам, наистина стреса и напрежението са огромни, просто така не се живее 

Lucky_luck  имаш нужда от добър адвокат.